Днес в гр. София се проведе работна среща на тема „ОСП 2021-2027: Очаквания. Предизвикателство. Перспективи“. Събитието с бранша е по инициатива на евродепутата Атидже Алиева-Вели в партньорство с Асоциация на земеделските производители в България и Национален земеделски форум за ОСП. В работната среща се включи министърът на земеделието Десислава Танева, народни представители и браншови организации от земеделската общност. Видео конферентна връзка бе осъществена с Мартин Хлавчек, член на Европейския парламент (ЕП) и член на Комисията по земеделие към ЕП.

 

Експерти на Звеното за управление на Национална селска мрежа присъстваха също в събитието и уловиха част от ключовите в дискусията моменти.

Дебатът в Европа, очакваната МФР и позицията на МЗХГ

„Дебатът е много сложен, труден. Една от причините за това са по-големите възможности на страните-членки сами да определят националните си стратегически планове. След приемането на трите SWOT анализа предстои и старта на подготовката на националния стратегически план. Срок на третия SWOT е краят на годината. Предполагам, че в първата работна седмица на януари ще направим първото представяне. Относно стратегическия план, очакваме това да стане в средата на годината. Преди всичко трябва да бъде приета Ммногогодишната финансова рамка“, обясни Танева.

„На ниво министри, настояваме за бюджет с по-силна външна конвергенция. Обвързана подкрепа, увеличена поне с 3%, ако не се допусне запазването на националната преходна помощ – както е записано в преходния регламент. Поддържаме и изключването от условността на малките фермери“, Танева напомни позицията на страната ни за следващия програмен период.

„Европейската зелена сделка“ и новата „зелена архитектура“ на ОСП 2021-2027

„Европейската „зелена сделка“ неминуемо ще засегне земеделците. Надяваме се да ги засегне благоприятно, тъй като 10 млрд. евро през последните години са щетите от измененията на климата. Голяма част от тях са в сектор земеделие“, заяви евродепутатът Атидже Алиева-Вели.

Министър Танева се надява на национално ниво да бъдем креативни и задълбочени по отношение на мерките от „зелената архитектура“, споделяйки:

„Насочили сме много усилия да намерим най-добрите решения, които да имплементираме в националния стратегически план. Екипът на МЗХГ работи постоянно чрез координационното звено за новата Обща селскостопанска политика. Земеделският бранш трябва да избере какво да включи като зелени мерки. Те трябва да са възможно най-адаптирани и да носят доход на земеделските стопани, като се изпълняват в същото време европейските цели и индикатори. Това е най-голямото ни предизвикателство – как да направим тези мерки печеливши“.

Евродепутат Атидже Алиева-Вели разясни още, че има обединение в ЕП около мнението част от текстовете по проекторегламентите да бъдат допълнени, като това не бива да е за сметка на забавянето на ОСП. Предвид зеления курс ще бъдат преразгледани всички текстове, които касаят зелените мерки. Документите, които касаят модела на прилагане, мониторинга и отчитане на самия стратергичеки план подлежат на дискусии“, каза още евродепутатът.

Бобрба за преходната национална помощ и по-силна външна конвергенция

Министър Танева коментира въпроса за преходната национална помощ, подчертавайки, че при евентуално спиране на схемата след 2021 г., засегнати ще се окажат към 7500 животни под селекционен контрол, а средствата за техните собственици ще намалеят с около 35 %. Танева псочи, че в момента общият размер на подкрепата е 121 млн. лв. за животновъдството. „Полагаме усилия, инициирали сме декларация, имаме подкрепа от други страни-членки, имаме съвсем конкретен план за комуникация с още страни, за да получим мнозинство като подкрепа за да запазим преходната помощ. Нямаме друг инструмент, който да компенсира спирането на тази помощ“, каза министърът.

Танева съобщи още, че изненадващо Гърция е поискала спирането на външната конвергенция. Тя поясни, че страната ни иска два пъти по-силна външна конвергенция, отколкото е заложената, така че да стигнем до 90% от средното плащане в Европейския съюз. За да облекчим малките фермери, страната ни настоява за тях да не важат всички правила на условността, които се отнасят за по-големите, защото дребните стопани нямат възможност да ги изпълнят.

Ще търсим подкрепа и предложение от другите страни-членки, за да защитим интереса на българските земеделци“, каза Атидже Алиева – Вели.

Таван на директните плащания

 „Трябва да се има предвид структурата на селското стопанство в различните държави. Средният размер на стопанство в източноевропейските държави е от  5 до 15 хектара, докато в други дъргжави като Чехия, Словакия, Германия достигат 130 хектара. Нивото на презразпределение трябва да бъде гъвкаво и на всяка държава да се даде възможност да разпределя по нейните условия“, заяви в конферентната връзка Мартин Хлавчек, член на Комисията по земеделие към ЕП.

Коментирайки, че таваните трябва да бъдат съобразени със специфичните условия на всяка държава-членка на ЕС,  Хлавчек подчерта, че тези тавани могат да бъдат опасни. Чехът посочи, че големите фермери концентрират повече от 80 % от животновъдния сектор и работната сила, и че при наличието на тавани, тези големи ферми ще се откажат от животновъдството и ще преминат към отглеждане на  различни други рентабилни култури, което само ще навреди на околната среда. Ние имаме проблеми със засушаването, ерозията и ако намалее производството на култури, отглеждани за нуждите на  животновъдния отрасъл, то тогава ще се премине към зърнени и други интензивни култури, което няма да е добре за околната среда“, поясни още Хлавчек.

Евродепутат Вели сподели, че въпросът за тавана на директните плащания все още не е отворен за изменения и предложения и посочи „Борим се да се отвори текста, в който държавите-членки сами да могат преценят дали може да се прилага или не. Има предложения таван да се прилага не само за директните плащания“.