Пазарната ситуация след руската инвазията в Украйна и одобряването на стратегическите планове на ОСП бяха акцент по време на проведеното на 21.03.2021 г. в гр. Брюксел заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство.
Украинският министър на земеделието Роман Лешченко говори чрез видеовръзка за положението в селското стопанство и за нуждите, които преобладават в неговата страна. Министрите обсъдиха мерките, които могат да бъдат предприети не само за продължаване на гарантирането на доставките на храни в краткосрочен план, но и за повишаване на продоволствената сигурност и продоволствения суверенитет на ЕС в средносрочен и дългосрочен план. В дискусията беше засегнато и потенциалното въздействие на кризата върху продоволствената сигурност на държавите извън ЕС. Като част от тези мерки беше обявена възможността за обработване на земи под угар през 2022 г.
Част от мерките, които обмисля ЕК във връзка със ситуацията:
- Пускането на две мерки за подкрепа на пазара;
- Разширяване на изискването държавите членки да съобщават месечни данни за частните запаси от основни стоки за храни и фуражи;
- Възможност земята от екологично насочени площи, оставяна под угар, да бъде използвана за паша или за производство на протеинови култури в съответствие със заключенията на Европейския съвет;
- ЕК е готова да разреши по-високи равнища на авансови плащания за директни плащания и мерки за развитие на селските райони във връзка с площите и животновъдството, които да бъдат изплащани на земеделските стопани от 16 октомври 2022 г.;
- ЕК се консултира с държавите членки относно нуждите от нова, самостоятелна временна рамка за кризисни ситуации и нейния обхват. Консултацията повдига и въпроса за държавната помощ за селскостопанския сектор.
„След нахлуването на Русия в Украйна беше важно да покажем солидарността си с нея. Проведохме дискусия с украинския министър, за да определим какъв вид помощ трябва да бъде оказана бързо. Освен това трябваше да предприемем спешни мерки, за да гарантираме не само продоволствения суверенитет в ЕС, но и продоволствената сигурност в световен мащаб. Днес министрите на земеделието на ЕС демонстрираха ангажимента си да приложат ефективни решения в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, както и да подкрепят селскостопанския сектор на Украйна.“
Жулиен Денорманди, министър на земеделието и храните на Франция
Европейският комисар по земеделието Януш Вожйчеховски сподели по време на заседанието, че ЕК иска през тази година да се постигне 50% увеличение на площите с протеинови култури, така че да има още 2 млн. хектара допълнително с цел осигуряване независимостта на сектора с протеиновите култури. „Ние смятаме, че приносът на новия план при прилагане на стратегията „От фермата до трапезата“ не трябва да бъде отслабван, напротив необходим ни е по-стабилен подход към селското стопанство, за да се осигури устойчивост, която е изключително необходима за нашата дългосрочна политика на продоволствена сигурност“, заяви еврокомисарят.
Очаква се на 23 март 2022 г. ЕК да приеме съобщение, определящо краткосрочни мерки за подкрепа на продоволствената сигурност в контекста на войната в Украйна и начини за преодоляване на недостатъците, разкрити от развиващата се криза, по начини, които засилват прехода към устойчиви и справедливи хранителни системи в ЕС и в световен мащаб.
Одобряване на стратегическите планове на ОСП
По време на заседанието на Съвета Европейската комисия (ЕК) представи на земеделските министри информация за актуалното състояние на оценката на стратегическите планове по бъдещата ОСП. Последва обмен на мнения, като вниманието беше насочено по-специално към:
- необходимостта плановете да бъдат одобрени бързо, за да се гарантира, че земеделските стопани са запознати с новите правила;
- необходимостта от гъвкавост за адаптиране на плановете с оглед на осигуряването на продоволствена сигурност в резултат на войната в Украйна;
- критериите, използвани от ЕК за одобряване на плановете;
- прозрачността на процеса.
Унгарската делегация представи декларация от името на Вишеградската група – България, Хърватия, Румъния и Словения, относно мерките в стратегически планове по ОСП на посочените държави, които според тях биха допринесли за по-справедливо и по-екологично европейско селско стопанство.
Войчеховскки информира, че ЕК вече е получила всички стратегически планове от държавите членки и в момента администрацията е много близо до приемането на становища за първите изпратени 19 плана, а съгласно ангажимента по прозрачността- след като ЕК направи своите оценки, ще бъдат публикувани Комисарят се увери земеделските министри на ЕС „Нашият общ интерес е плановете да бъдат приети навреме, за да могат стопаните да вземат правилно решение за следващата година. Колко бързо ще се получи това одобрение зависи в много голяма степен от вас. Това е свързано с преработените варианти на плановете, които да отговарят на нашите очаквания и бележки по него“.
Българската позиция
България предлага да се повишат индивидуалните и национални тавани по de minimis и да се продължи извънредната подкрепа. Това заяви министърът на земеделието д-р Иван Иванов по време на заседанието, коментирайки, че към настоящия момент България е достигнала националния си таван по отношение на помощта de minimis в селскостопанския сектор, поради което тази възможност на подпомагане не може да бъде ефективно използвана.
Страната ни подкрепя предложението на ЕК за делегиран регламент, целта на който е да предостави извънредна подкрепа за приспособяване на производителите в селскостопанския сектор в условията на криза.
Също така страната ни приветства включването на секторите земеделие, рибарство и аквакултури във Временната рамка за държавни помощи, с мерки за осигуряване на ликвидност, подобни на тези във временната Ковид рамка.
Министър Иванов се изказа и в подкрепа на прилагането на нова извънредна мярка или продължаване на прилагането на извънредната подкрепа за земеделските производители и малки и средни предприятия със средства от ПРСР.
Материали и видеозаписи от проведеното на 21.03.2022 г. заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство можете да намерите
ТУК!
Източници: www.consilium.europa.eu; www.mzh.government.bg