През последните десетилетия селското стопанство става все по-зависимо от използването на хербициди и пестициди. Въпреки че са допринесли за повишаване на добивите, хербицидите могат да имат отрицателно въздействие върху околната среда, върху биологичното разнообразие, а също и върху човешкото здраве. Ето защо ЕС наскоро създаде политики, които търсят техники за нехимично управление на плевелите, които могат да намалят въздействието на хербицидите върху околната среда и човешкото здраве, като същевременно защитават конкурентоспособността на селското стопанство в ЕС. Тези техники включват сеитбообръщение, механична борба с плевелите, използване на алтернативи на критичните активни вещества.

Бен Колчестър е биологичен производител в окръг Килкени, Ирландия, който работи за опазване на почвата и околната среда и предоставя на своите клиенти здравословни продукти. Той бе избран за експерт във фокус групата на ЕПИ- АГРИ за нехимична борба с плевелите.

Между 2018 и 2019 година 20-те експерти (земеделски производители, съветници, изследователи и др.) от различни географски региони на Европа са работили заедно в рамките на фокус групата на ЕПИ- АГРИ, за да обсъдят предизвикателствата и възможностите за прилагане на нехимични практики за управление на плевелите в системите на обработваемите земи на ЕС. Резултатите от тяхната работа са представени в окончателния  доклад на фокус групата, като идеите и решенията са разделени на следните теми:

  • препроектиране на системи за отглеждане;
  • прецизен нехимичен контрол на плевелите;
  • биология на плевелите;
  • възприятия на фермерите, вземане на решения, потискащи и толерантни сортове / култури;

Един от тези експерти е ирландският земеделски производител Бен Колчестър – „Повече от 40 години във фермата Drumeen разработваме земеделска система, която зачита почвата, добитъка, околната среда и хората, които ядат продуктите“. Фермата Drumeen е в окръг Килкени, тя е биологична от 1976 г. и обхваща 185 акра (75 ха). Те произвеждат и преработват овес и маслодайна рапица, които пресоват и продават. Имат и бозаещи телета и овце, които продават директно на клиенти и органични пазари, също така продават мед от своите 50 кошера и дърва за огрев от 60 декара широколистни горски стопанства.

Бен за опита му като част от фокусната група на ЕПИ- АГРИ:

Открих, че фокус групата на ЕПИ- АГРИ е възможност да се концентрирм върху нови идеи за това как нехимичната борба с плевелите може да се превърне в конкурент на употребата на хербициди, в тази епоха на високо производство на култури с ограничен труд. След втората среща бях вдъхновен да изпробвам някои промени във фермата си.“

Сеитба на зърнени култури в жив мулч от детелина

„Този процес отне няколко опита и грешки. И така, след срещите на Фокус групата си помислих, че ще опитам с жив мулч от детелина с цел да се опитам да елиминирам едногодишните плевели в детелината чрез паша с овце и чрез косене. Засадих бяла детелина с малки листа на 25 см редове. След това, след като се установи, планът беше да се сее зимен овес между редовете детелина с помощта на директна сеялка. Но това първо изпитание не беше толкова успешно. Въпреки че детелината се е утвърдила добре, въпреки пашата и косенето е имало наличие на Врабчови чревца (Chickweed-  вид едногодишни покритосеменни растения от семейство Карамфилови), които биха създали проблем при овеса, ако бяхме продължили и ги засели. Разбрах, че това ще отнеме малко повече мисъл … ,

През лятото на 2019 г. присъствах на събитие във Великобритания, посветено на бъдещето на нехимичната борба с плевелите. По време на събитието бяха демонстрирани различни технологии, включително и междуредовата обработка с насочваща камера на Гарфорд, която използвах от много години. Но не бях убеден от други демонстрирани технологии, като електрически уреди за плевене, смятам, че имат големи енергийни изисквания и затова не са елегантно решение.

След като се прибрах, реших, че най-доброто решение е използването на друг мулч, но валякът за кримпване не работеше в нашия влажен климат тук. Имахме нужда от нещо, което може да унищожи покривната култура в началото на вегетационния сезон, за да се получи пролетна реколта. Така че следващата идея беше да опитаме да използваме подрязващ механизъм заедно с ролката за кримпване. Идеята е, че ако покривната култура е кримпвана и след това корените се срежат без да се нарушава начина, по който покривната култура лежи на земята, тогава плевелите може да не поникнат и културата може да се засее през умиращия мулч. На този етап се страхувах от нов провал, така че не бях готов да инвестирам твърде много време и пари в него, затова направих машина, която може да даде индикация дали това би сработило. Даде положителни резултати! Така че сега правя по-постоянна версия на машината- монтиране на A дяловете в успоредници с колела за контрол на дълбочината.“

Модифициране на машината

„Друга промяна, която излезе от фокус групата, беше използването на дяловете от моята междуредова мотика. Чудих се дали А- образните мотични остриета ще са по-подходящи за машината ми в сравнение с L-образните, които използвах. Обсъдих това с някои от съветниците във фокус групата, те обикновено смятат, че това зависи от локалните особености и предпочитанията. В крайна сметка промених машината си, така че на първо място имам ляво и дясно L-образно острие, последвани от две А – образни остриета. Това свърши добра работа за моите посеви тази година, които всички страдаха от голямото количество плевели. 

В заключение установих, че нашата фокус група на ЕПИ-АГРИ е помогнала за съсртедоточаването върху тази тема и е допринесла за контакти за бъдеща работа. Като земеделски производител, групата ми даде представа за академичния свят и ми помогна да видя по-широката картина, в която цяла Европа се опитва да намери решение на нашите проблеми, които съществуват в съвременното земеделие и дори в биологичното земеделие.“

Източник: https://ec.europa.eu/eip

ВИЖТЕ още добри практики и вдъхновяващи идеи в нашата рубрика ДОБРИ ПРАКТИКИ!

Споделянето на добри проекти/практики позволява да се учим от опита на другите и да използ­ваме натрупаните знания в нашите собст­вени дейности, а разпространението им допринася за позитивния имидж на ПРСР 2014-2020, както и за информирането на широка­та общественост за ползите от политика за развитие на селските райони и приносът на Европейски земеделски фонд за развитието на селските райони (ЕЗФРСР). Успешните истории по ПРСР 2014-2020 могат да служат като източник за вдъхновение и при­мер, както и да подскажат нови/иновативни подходи за разрешаването на съществуващи проблеми.

НСМ насър­чава представянето и разпространението на добри проекти/практики, свързани с развитието на селските райони от всички приоритети на ПРСР 2014-2020, а Звеното за управление на НСМ сътрудничи на Европейската мрежа за развитие на селските райони (www.enrd.ec.europa.eu) в идентифицирането и популяризирането на български добри проекти/практики по ПРСР 2014-2020, благодарение на което успешните наши истории достигат и до европейската общественост.

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!