В био оранжериите, където културите се отглеждат директно в почвата, използването на торове и напояването могат да доведат до натрупване на соли през годините. Германска оперативна група тества дали отглеждането на устойчиви на сол култури, които са адаптирани към по-висока соленост, може да помогне за намаляване нивото на соленост в оранжерийната почва.

Някои зеленчуци, като зелени салати, магданоз и боб са особено чувствителни към солеността, което може да доведе до загуби при добива. Координаторът на оперативната група Стефан Юнг обяснява проблемите при германските производители: „В някои испански оранжерии, по време на зимната почивка, за да се измият излишните соли от песъчливите почви, се изпозлва голямо количество вода върху голата почва. За германските глинести почви тази техника на излужване е по-трудна. Повечето от нашите оранжерии също така не разполагат с  дренажни системи, които биха могли да отведат излишната вода. Промиването също така ще измие необходимите хранителни вещества, които могат да причинят замърсяване на подпочвените води. Предвид нашия климат, дори ако се приложи промиване, би отнело седмици, докато почвите изсъхнат. Всяка една седмица без производство означава големи загуби за нашите фермери.“

Някои устойчиви на сол култури могат да съхраняват сол в своята биомаса и активно да спомогнат за намаляване на почвената соленост. Оперативната група в тясно сътрудничество с двама био фермери тества най-обещаващите култури. Видяхме, че толерантните на сол култури не работят, когато нивата на почвената соленост вече са много високи, но те могат да бъдат ефективни за поддържане на ниски нива на соленост“, продължава Стефан. За да се избегне повторно покачване на нивата на соленост в парниковите почви, Оперативната група ще предложи на фермерите подходящи препоръки за торене и напояване.

Земеделските производители са тясно ангажирани с работата на оперативната група и това е, което прави всичко толкова интересно. Ако една идея е добра на теория, но фермерите не могат да я използват на практика във фермите си, трябва да се приспособи. Нашите фермери бяха много щастливи от растения като перестолистния живовляк  (Plantago coronopus L.) и новозеландски спанак (Tetragonia tetragonoides). Те могат да поддържат ниски нивата на соленост, отглеждането им позволява на фермерите да поддържат производството, като същевременно обезсоляват почвата, а самите растения са нов продукт, който фермерите могат да продават. Клиентите  ги приветстват като нови зеленчуци, които могат да се използват например в салати.“

  • Координатор на проекта: Стефан Юнг
  • Електронна поща: stephan.jung@lwk.nrw.de

Информационни ресурси

Към ЕПИ-АГРИ е сформирана Фокусната група, която проучи възможностите за поддържане на селскостопанската производителност чрез предотвратяване, намаляване или адаптиране към почвената соленост. Фокус групата установи актуалното състояние и изготви препоръки за иновативни решения, които могат да бъдат трансферирани към други казуси. В публикувания доклад на Фокусната група можете да откриете обобщени основните резултатит👉 EIP-AGRI Focus Group „Soil salinisation“ Final repor

„Нови начини за справяне с почвеното засоляване в земеделието“ можете да откриете във видеото на ЕПИ- АГРИ 👇

Вдъхновяващо видео на ЕПИ-АГРИ „АГРО предизвикателство: засоляване на почвата👇

Източник: https://ec.europa.eu/eip/agriculture/

Споделянето на добри проекти/практики позволява да се учим от опита на другите и да използ­ваме натрупаните знания в нашите собст­вени дейности, а разпространението им допринася за позитивния имидж на ПРСР 2014-2020, както и за информирането на широка­та общественост за ползите от политика за развитие на селските райони и приносът на Европейски земеделски фонд за развитието на селските райони (ЕЗФРСР). Успешните истории по ПРСР 2014-2020 могат да служат като източник за вдъхновение и при­мер, както и да подскажат нови/иновативни подходи за разрешаването на съществуващи проблеми.
НСМ насър­чава представянето и разпространението на добри проекти/практики, свързани с развитието на селските райони от всички приоритети на ПРСР 2014-2020, а Звеното за управление на НСМ сътрудничи на Европейската мрежа за развитие на селските райони (www.enrd.ec.europa.eu) в идентифицирането и популяризирането на български добри проекти/практики по ПРСР 2014-2020, благодарение на което успешните наши истории достигат и до европейската общественост.

ВИЖТЕ още добри практики и вдъхновяващи идеи в нашата рубрика ДОБРИ ПРАКТИКИ!

ВИЖТЕ още подбрани от нас идеи за агроиновации от изследователските Проекти с множество участници по програма “ Хоризонт 2020 “ и Тематични мрежи по програма “ Хоризонт 2020″

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!