Карл Шиърд е фермер, който се занимава с биологично отглеждане на свине във Франция. Той експериментира със система за угояване на открито, използвайки различни комбинации от фуражни култури. Общата цел е да се намали количеството на концентриран фураж и да се подобри хранителното качество на месото.
Пазарът на биологични храни отчита стабилен растеж в повечето части на Европа. Една от основните цели на биологичното земеделие е затварянето на хранителни вериги, но това е трудно за постигане. Тематична мрежа по „Хоризонт 2020“ Ok-Net Ecofeed работи за увеличаване на използването на местни фуражи за биологично отглеждани свине и птици. Като част от този проект се организират опити във ферми в цяла Европа за оценка на иновативни практики.
През есента на 2019 г. едно от тези изпитвания започва във фермата нa Карл Шиърд в Пеи дьо ла Лоар- регион в западната част на Франция, където той отглежда 45 свине майки. Той проучва как да се осигури разнообразна гама от смесени фуражни култури през цялата година и да се оцени интересът на фуражите за свине за угояване. Съветници и организации на производители участват с Карл в процеса. Първата фаза от изпитанието се състои от поставяне на подходящи огради, организиране на пасища, запознаване на прасетата с фуражните парцели, наблюдение и анализ на тяхното поведение.
Първоначално Карл е разтревожен за разстоянието между парцелите и сградите (300-400 м). С помощта на постоянни и електрически огради, той построява специфични затворени алеи, за да улесни движението на свинете. Той също така намаля нивото на концентрираната храна с една трета, за да насърчи консумацията на фураж и забелязва, че партидата от 45 прасета лесно намира пасищната зона.
Фуражната култура, която е използвана е „комбинация от три сестри“ – царевица, фасул и тиквички. Както казва Карл „тази година имаше някои проблеми. Сортът боб (Rongaï) нарасна твърде късно, така че шушулките не се развиха: това ще бъде променено през 2020 г. Тиквичката не се разви поради конкуренция с царевицата и фасула, така че през 2020 г. фуражът ще бъде съставен само от царевица и фасул. И накрая, царевицата пострада от суша и остана сравнително кратко, но беше хомогенна.„
Пасищната площ се състои от два парцела от 0,5 хектара, всеки от които разделен на два еднакви падока, за да се оптимизира приема на фураж.В продължение на 6-седмичен период Карл отбелязва, че „Прасетата се оказаха изключително независими при установяването на собствената си рутина за паша, без нужда от подканване, намирането на път към и от сградите до пасището. Малка подгрупа от 3 до 5 прасета възприе различно поведение, следвайки собствената си рутина, напускайки сградата по-късно.„
След шестседмична паша почвата не беше засегната и растителността беше добре консумирана. „Партидата прасета беше много хетерогенна, а скоростта на растеж беше много по-ниска от обичайната“ – обяснява Флорънс Мопертуи, експерт по биологично отглеждани свине в Земеделската камара на Пеи дьо ла Лоар. „Има две основни обяснения за това: ограниченото хранене е компенсирано само частично от фураж, а горещата вълна, последвана от много влажна есен, наруши растежа на посевите и прасетата. Въпреки това, мускулното съдържание на трупа беше по-високо от обикновено.“
Антоан Ройнсар, експерт по билогично свиневъдство в ITAB, заключава: „Установихме, че първа фаза от опита е много обнадеждаваща. Изглежда важно да се адаптират ограниченията за хранене според качеството на фуража (анализите могат да помогнат за вземане на решения), сезона и темповете на растеж на свинете, особено на най-малките.“
Втората фаза на опита, през пролетта на 2020 г., е съсредоточена около темповете на растеж с редовно претегляне и анализ на качеството на фуража и месото. Продължава изследването на оптималните растителни съобщества.
Вижте повече във видеото Ok-net Ecofeed: foraging pigs in a crop of maïze, bean and courgettes
Проектът Ok-Net Ecofeed (абревиатура от наимениванието на английски език „Organic Knowledge Network on Monogastric Animal Feed“) има за цел да помогне на биологичните производители на свине и птици да постигнат целта за 100% използване на биологични и регионални фуражи. Тригодишният проект е насочен към създаването на европейска мрежа от иновационни групи за улесняване на обмена и съвместното създаване на знания между фермери, бизнес участници, изследователи и съветници. Чрез проекта са събрани материали за крайните потребители и са разработени нови инструменти, адаптирани към нуждите на фермерите и бизнес участниците, разширявайки платформата за земеделско знание. OK-Net EcoFeed се координира от IFOAM EU, състои се от 11 партньори и 8 свързани трети страни от 11 държави.
Източник: https://ec.europa.eu/eip/agriculture/; https://ok-net-ecofeed.eu/; https://organic-farmknowledge.org/