Вдъхновяваща идея от ЕПИ-АГРИ: Системи за обработваеми култури, адаптирани към изменението на климата

Иновативни селскостопански системи за насърчаване стабилността на добива и образуването на хумус.

Земеделието има потенциала да намали емисиите на парникови газове и да фиксира въглерода чрез иновативни селскостопански системи и изграждане на хумус. Германската оперативна група по ЕПИ (ОГ) HUMUVATION тества комбинация от системи на култивациия и ги адаптира към климатичните условия, за да се осигури образуването на хумус и стабилността на добива. Те трябва да доведат до положителни ефекти върху околната среда, климата и производството на храни.

Изменението на климата се отразява на добивите, причинявайки значителни вариации. Освен че се влияе от изменението на климата, селското стопанство също допринася за изменението му чрез отделянето на парникови газове. Тази ОГ решава да се справи с тези две предизвикателства, като се съсредоточи върху потенциала на селското стопанство за фиксацията на въглерода. ОГ ще комбинира съществуващите системи за отглеждане и ще ги адаптира към климатичните условия в Хесен, Германия, за да гарантира натрупването на хумус и стабилността на добива.

Проектът стартира през 2019 г. и партньорите (фермери, учени и съветници) провеждат практически тестове в 5 ферми, общо 36 тестови парцела за период от 3 години. Успоредно с това ще се извърши още един тест при контролирани условия (изследване на място). Използвайки сеитбооборот с пшеница, царевица и бакла, партньорите ще анализират ефекта от различните смеси на улавящи култури (catch crop), измененията на биоуголът и методите на отглеждане по отношение на натрупването на хумус, улавянето на въглеродния диоксид (CO2), количеството и качеството на добива.

Лукас Кол от VÖL – водещия партньор на проекта обяснява: „Проектът е изцяло проектиран за използване на практика, поради което методите се изследват в практически тестови биоферми в допълнение към теста на място“.

Основният елемент на новата система е отглеждането на улавящи култури с дълбоки корени, които се отглеждат след прибиране на реколтата от основните култури (пшеница, бакла, царевица). Обработката на почвата се избягва. Тези улавящи култури се вкореняват в почвата дори през дълбоки слоеве и помага в предотвратяването на отмиването на хранителните вещества от почвата. Те също така позволяват да се повши секвестирането на CO2, което допринася за натрупването на хумус в почвата. Тези улавящи култури също така осигуряват цветен микс от цъфтяща растителност за насекоми. Улавящата култура остава на повърхността на почвата, за да я предпази от загуба на влага, високи температури и плевели, и да осигури храна за насекоми и др. почвени организми. Новата основна култура се засява директно върху улавящата култура, която е била плитко култивирана (на около 3 см). Биоугол също се добавя към почвата, за да подобри растежа на корените и да се намали уплътняването на почвата. Лукас продължава „Особената сила на тази система на култивация е системният подход, който е резултат от взаимодействието на механичните и биологичните процеси, които работят пълно, само когато са комбинирани .“

Проектът ще сравнява иновативната система на култивация с конвенционални (без смеси на улавящи култури, интензивна почвообработка) в различните тестови ферми. „Ще разгледаме конкретно влиянието на различните прилагани мерки, определяйки различните фракции на въглерод в почвата и емисиите на парникови газове, както и влиянието върху стабилността на добива на селскостопанската продукция – пшеница, бакла, царевица.“ казва Тим Трейс от VÖL.

Проектът ще създаде практическа изследователска мрежа от фермери, консултанти и учени, за да се гарантира, че резултатите са от практическо значение. Те също така ще оценят икономическата жизнеспособност на системата за култивация. Целта е на земеделските производители в Хесен да бъде предоставено практическо ръководство за прилагане на разработените методи, които допълнително да могат да се разпространяват.

 

Информация за проекта

Проектът на иновативната оперативна група е финансиран от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, изпълнява се в периода 2020 г. – 2023 г. и е с общ бюджет от 400 000 евро.

Източник: https://ec.europa.eu

Споделянето на добри проекти/практики позволява да се учим от опита на другите и да използ­ваме натрупаните знания в нашите собст­вени дейности, а разпространението им допринася за позитивния имидж на ПРСР 2014-2020, както и за информирането на широка­та общественост за ползите от политика за развитие на селските райони и приносът на Европейски земеделски фонд за развитието на селските райони (ЕЗФРСР). Успешните истории по ПРСР 2014-2020 могат да служат като източник за вдъхновение и при­мер, както и да подскажат нови/иновативни подходи за разрешаването на съществуващи проблеми.

НСМ насър­чава представянето и разпространението на добри проекти/практики, свързани с развитието на селските райони от всички приоритети на ПРСР 2014-2020, а Звеното за управление на НСМ сътрудничи на Европейската мрежа за развитие на селските райони (www.enrd.ec.europa.eu) в идентифицирането и популяризирането на български добри проекти/практики по ПРСР 2014-2020, благодарение на което успешните наши истории достигат и до европейската общественост.

ВИЖТЕ още добри практики и вдъхновяващи идеи в нашата рубрика ДОБРИ ПРАКТИКИ!

ВИЖТЕ още подбрани от нас идеи за агроиновации от изследователските Проекти с множество участници по програма “ Хоризонт 2020 “ и Тематични мрежи по програма “ Хоризонт 2020″