„Инструментите на ЕС, които помагат на земеделските стопани да предпазят доходите си от колебания в цените и производствени загуби, са постигнали своите цели само частично и използването им продължава да бъде слабо и неравномерно. Освен това някои извънредни мерки не са насочени правилно и могат да доведат до изплащане на много големи обезщетения.“

 

„За текущия програмен период 17 държави членки са решили да не прилагат инструменти за управление на риска по стълб II (подпомагане за застраховане и взаимни фондове). Само три държави членки (Франция, Италия и Португалия) предоставят подпомагане от ЕС за взаимни фондове, а две (Италия и Унгария ) за взаимни фондове за стабилизиране на доходите. За периода 2014 – 2020 г. 91% от планираните разходи за инструменти за управление нариска са свързани със застраховане.“

 

Това са само част от констатациите на одиторите на Европейската сметна палата (ЕСП) в скоро публикувания „Специален доклад № 23/2019: Стабилизиране на доходите на земеделските стопани – необходимо е да се преодолеят слабото използване на инструментите и свръхкомпенсирането, въпреки наличието на широк набор от инструменти“

 Общата селскостопанска политика (ОСП) включва инструменти за подпомагане на управлението на риска от страна на земеделските стопани и за реакция при кризи, чиято цел е да се гарантира стабилен и нормален доход за земеделските стопани. Директните плащания за 6,4-те милиона земеделски стопани в 28-те държави членки възлизат на 41 млрд. евро годишно. Наред с тези директни плащания, ОСП включва специфични инструменти за предотвратяване и управление на рисковете и кризите в селскостопанския сектор. Например застраховането и взаимоспомагателните фондове могат да се използват за стабилизиране на доходите на земеделските стопанства. Съществуват и извънредни мерки, които имат за цел да стабилизират пазара като цяло в случай на сериозни затруднения, например когато през 2014 г. Русия реши да забрани вноса на определени селскостопански продукти от ЕС. Одиторите на ЕСП разглеждат конкретно дали в изследвания период 2014-2018 г. тези инструменти са приложени ефикасно и дали са довели до постигането на резултати.

ЕСП установи, че ОСП предлага широк набор от инструменти за превенция във връзка с повишаването на устойчивостта на земеделските стопанства, но също така че тяхното въздействие върху поведението на земеделските стопани е ограничено. ОСП все повече насърчава превантивните мерки, особено като стимулира земеделските стопани да възприемат добри селскостопански и екологични практики. Одиторите обаче констатират, че тази дейност оказва слабо въздействие върху поведението на земеделските стопани, тъй като застрахованите стопани може да имат по-малко стимул да прилагат устойчива бизнес стратегия или да се адаптират към изменението на климата.

ЕСП констатира, че използването на подпомагането от ЕС за застраховане остава слабо и от него са се възползвали само малка част от земеделските стопани. Одиторите констатират, че взаимното допълване между застраховането и взаимния фонд съществува само, когато се покриват различни рискове. По първия стълб на ОСП подпомагането за взаимни фондове отговаря на условията за финансиране в оперативните програми (ОП) за плодовете и зеленчуците и националните програми за лозаро-винарството от 2009г., но това финансиране не се използва. Финансирането за взаимните фондове по стълб II се използва в много ограничена степен. Слабото използване на взаимни фондове отчасти се обяснява с по-голямата сложност на този инструмент. За да функционира той, е необходимо да участват достатъчен брой земеделски стопани. В Италия например минималният брой земеделски стопани, които участват в един взаимен фонд, е 700. Тази сложност може да „накара земеделските стопани да се обърнат към други налични инструменти за управление на риска, по-специално застраховането“. Само когато взаимните фондове покриват рискове, които не се покриват от застраховката, тези два инструмента се допълват. Във Франция подпомагането от ЕС за застраховане е ограничено до „застраховане на реколтата“, което покрива само климатични рискове за селскостопанските култури,а националният взаимен фонд, който получава подпомагане от ЕС, покрива болести по животните и растенията и случаи на замърсяване.

За текущия програмен период 17 държави членки* са решили да не прилагат инструменти за управление на риска по стълб II (подпомагане за застраховане и взаимни фондове). 8 от тях считат, че техните действащи инструменти за управление на риска са задоволителни. 7 от държавите членки, които не са приложили инструменти за управление на риска по стълб II, имат национално подпомагане за застрахователни премии, а 2 имат задължителна национална застрахователна схема (Гърция и Кипър). Само три държави членки (Франция, Италия и Португалия) предоставят подпомагане от ЕС за взаимни фондове, а две (Италия и Унгария ) за взаимни фондове за стабилизиране на доходите. За периода 2014 – 2020 г. 91% от планираните разходи за инструменти за управление нариска са свързани със застраховане.

Докладът сочи, че дори в държавите членки, които са предложили схемата на ЕС, използването е слабо. Във Франция, Унгария, Латвия и Италия делът на земеделските стопани, застраховани с подпомагане от ЕС, е най-висок. Застраховането срещу един риск, главно срещу риска от градушка, е най-широко използваният вид застраховане. Въведеното неотдавна застраховане за множество рискове (18 риска във Франция и до11 риска в Италия) е по-слабо разпространено и е разработено главно с публично подпомагане. Комисията оставя държавите членки да решат кой вид застраховане да подпомагат (срещу един и/или за множество рискове).

Одиторите на ЕСП установиха също, че не са били използвани специфични критерии при използването на извънредни мерки в следствие на забраната на Русия, а подкрепата от ЕС за изтеглянето от пазара на продукти с цел безплатно разпространение, е струвала скъпо, което е довело до случаи на свръхкомпенсиране.

ЕСП заключава, че понастоящем съществуват ограничени доказателства за добавената стойност от ЕС за това подпомагане

Понастоящем съществуват малко доказателства за добавената стойност от ЕС на тази подкрепа за стабилизиране на доходите на земеделските стопани. Мерките следва да се насочат още по-добре, така че да могат да се използват от онези земеделски стопани, които се нуждаят най-много от тях, и по начин, който спомага за развитието на по-превантивно и устойчиво селско стопанство на ЕС.“, заяви Само Йереб, членът на Европейската сметна палата, отговарящ за доклада.

Европейска добавена стойност е стойността, която добавя дадено действие на ЕС чрез политиката, регламентите, правните инструменти и разходите на ЕС, надвишаваща постигнатата в резултат на индивидуални действия на държавите членки. Слабото използване на подпомагане за застраховане постълб II и големият брой земеделски стопани, избрали да платят за застраховане срещу един риск вместо субсидирано застраховане за множество рискове, поставят въпроси относно добавената стойност на подпомагането от ЕС за застраховане.

ЕСП отправя в Доклада следните препоръки към Комисията:

  • Препоръка 1— Насърчаване на земеделските стопани за по-добра подготовка за кризи („В контекста на изменението на климата публичното подпомагане следва да благоприятства мерките за превенция/адаптация, като насърчава земеделските стопани да подобрят своята подготовка и устойчивост. Комисията следва да обвърже подпомагането от ЕС със селскостопанските практики, които намаляват риска от експозиция към рискове (като например сеитбооборот) и ограничават вредите (като например използването на по-устойчиви култури)“, пепоръчва ЕСП;
  • Препоръка 2— По-добро планиране и мониторинг на подпомагането за застраховане;
  • Препоръка 3— Прецизиране на критериите за предприемане и прекратяване на извънредни меркии тяхното съчетаване с други инструмен;
  • Препоръка 4— Коригиране на обезщетението за операции по изтегляне от пазара.

Докладът на ЕСП е достъпен на български език и с него можете да се запознаете ТУК.

* България също няма да прилага в настоящия програмен период мярка 17 „Управление на риска“ от ПРСР 2014-2020, а мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен потенциал, претърпял щети в резултат на природни бедствия, и въвеждане на подходящи превантивни мерки“ е разработена и допълнена в ПРСР 2014-2020 в рамките на 6-тото измение на Програмата, което е в процес на одобрение от ЕК. Мярка 5 е разработена от УО с цел подкрепа на: 1/ инвестициите на животновъдните стопанства в превантивни мерки за подобряване на системи за биологична сигурност,  насочени към намаляване на риска и ограничаване на възможността за разширяване на африканската чума по свинете, други заразни болести при птици и дребни преживни животни; 2/ възстановяване на производствения потенциал, нарушен от остро заразни заболявания по свинете, дребните преживни животни /ДПЖ-овце и кози/ и птиците. По мярка 5 ще се подпомагат дейности, които се отнасят за епизоотии, възникнали след 1 януари 2018 г. 31, 47 млн. евро е предвиденият общ бюджет на мярка 5, а средствата са осигурени в резултат на прехвърляне на средства от нестартирали мерки на ПРСР 2014-2020 в рамките на 6-то изменение на Програмата. Мярка 5 ще се прилага със следните  2 подмерки:

  • Подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ и
  • Подмярка 5.2 „Инвестиции за възстановяване на потенциала на земеделските земи и на селскостопанския производствен потенциал, нарушени от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“.

Източник: www.eca.europa.eu; МЗХГ; https://ruralnet.bg/

ВИЖТЕ ОЩЕ:

 

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!