„Решенията на държавите членки за прилагане на ОСП определят степента, в която мерките на ОСП ще отговарят на целите на ЕС за устойчиво управление на водата. За да се гарантира изпълнение на целите за устойчиво управление  на водите, както и да се намали натиска от селското стопанство, законодателят трябва да изиска от държавите-членки да заложат амбициозни цели и постигане на задължителни минимални резултати, които да бъдат стриктно наблюдавани.“

 

Това са само част от констатациите и препоръките на изследвателския екип, на който Европейската комисия (ЕК) възложи изпълнението на „Оценка на въздействието на ОСП върху водните ресурси“, която бе възложено на външни изследователи. Проучването е завършено през ноември 2019 г. и изследва случаи в 10 държави-членки (ДЧ): Германия, Испания, Франция, Хърватска, Италия, Хидерландия, Австрия, Полша, Румъния и Финландия, като се взема предвид както подпомагането с директни плащания, така и това по Програмите за развитие на селските райони (ПРСР).

Директни плащания

По отношение на директните плащания, авторите препоръчват да се постави фокус върху стопанствата, които защитават водата, а подпомагането да бъде насочено към стопаните със занижени печалби, които извършват екологични практики от полза за околната среда и водните ресурси. Препоръчва се преразглеждане на критериите за допустимост за обвързана подкрепа по начин, който да осигури достатъчно пасища (пространство) за животни, за които се получава подпомагане и по този начин да се намали натовараването с хранителни вещества върху ползваните водоеми.

Авторите посочват, че кръстосаното съответствие и мерките за екологизация „се считат за ефективни дотолкова, че да се поддържат минимални практики, които са от полза за водните ресурси (напр. буферни ивици, зимна почвена покривка, елементи на ландшафта, диверсификация на културите и др.)“. В същото време те призовават за по-стриктни правила, например за забрана на употребата на торове и пестициди върху буферни ивици, без да се правят изключения.

По отношение на адаптирането на селското стопанство към климатичните промени, авторите препоръчват да се обърне „повече внимание на въпросите, свързани с количеството на водата и по-конкретно, икономията на вода“. Подпомагане за напояване трябва да се предоставя единствено за подобравяне на състоянието на съществуващи инсталиции, с цел икономия на вода, като не се предоставя никакво финансиране там, където се изпитват сериозни затруднения с осигуряването на вода във водоемите, с изключение на случаите когато проектите могат да се отнасят до системи за намаляване на зависимостта от ползване на вода.

Авторите са стигнали до извода, че „решенията на държавите членки за прилагане на ОСП определят степента, в която мерките на ОСП ще отговарят на целите на ЕС за устойчиво управление на водата.“. Те препоръчват на ДЧ да наблюдават постоянно ресурсите, които са определени за „подобряване на управлението на водите, включително управлението на торове и пестициди“, както и разходите за „по-ефективна употреба на водата в селското стопанство“. Също така, препоръчват ДЧ да увеличат размера на плащанията по ПРСР.

 

Развитие на селските райони

По отношение на селските райони, анализът на авторите върху мерките за устойчиво управление на природните ресурси и опазване на климата посочва, че само „много малка част от тях подкрепят дейности, които в действителност са насочени към решаване на въпроси, свързани с осигуряване на количеството и качеството на водата“. По отношение на водовземането, процентът на стопаните, които се възползват от подпомагане по ПРСР за по-добра ефективност при ползването на водните ресурси „клони към нула в държавите членки, участвали в проучването“. Обаче, авторите са открили, че „мерките за озеленяване и кръстосаното съответствие допринасят ефективно за поддържане на специфични практики, които подпомагат опазването на водите“. Установени са значителни административни разходи, свързани с верифицирането на тези плащания, но се „считат за необходими, с оглед на постигнатите ползи“.

Друг извод е, че „стопаните имат нужда от подкрепа под формата на консултации, обучение или финансиране, когато е необходимо да сменят своите селскостопански практики.“ Европейската рамка е „допринесла в определена степен за повишаване на информираността за проблемните въпроси при осигуряването на вода“, като също е подпомогнала обмена на информация между държавите членки по тези въпроси (например, чрез Европейската селска мрежа). Според авторите, „за да се гарантира изпълнение на целите за устойчиво управление  на водите, както и да се намали натиска от селското стопанство, законодателят трябва да изиска от държавите-членки да заложат амбициозни цели и постигане на задължителни минимални резултати, които да бъдат стриктно наблюдавани.“.

На ниво ЕС- 28 , с изключение на Ирландия, Гърция, Литва и Словакия, около 57% от повърхостните води не притежават добър екологичен статус. По отношение на химическия статус, около 46% от водоемите на повърхостта не показват добро състояние.

👉 Пълният текст на проучването, може да откриете на 👉 https://ec.europa.eu/info/food-farming-fisheries.

Източник: https://ec.europa.eu

ВИЖТЕ ОЩЕ: ЕК: Оценка на въздействието на ОСП върху хабитатите, пейзажите и биоразнообразието

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!