Кои са научените уроци от 14 годишното подпомагане на земеделските системи с ВПС в България? Вижте констатациите и препоръките на експертите от СТЕП!

Сдружението за териториален и екологичен просперитет – СТЕП представи ефектите от 14 годишното подпомагане на земеделските системи с ВПС в България.

В рамките на проект „14 години подпомагане на земеделските системи с ВПС в България”, финансиран от фондация MAVA като част от План за действие М6 „Насърчаване на устойчиви практики на земеползване“ с оглед опазването на културни ландшафти, поддържащи биоразнообразието, СТЕП проведе в края на месец юни онлайн семинар на тема „14 години подпомагане на земеделските системи с високи природни стойности – предизвикателства и препоръки“.

Пред аудитория от представители на неправителствения сектор, държавни институции и медии експертите на СТЕП, Вяра Стефанова и Янка Казакова, презентираха научените уроци и предизвикателства от 14 години подпомагане на земеделските системи с ВПС и интегрирането на схемите за подпомагане на земеделските системи с ВПС от различни проекти в националните документи.

Научените уроци, касаещи разработването на схеми и мерки:

• Целевото сътрудничество между екологични неправителствени организации и държавните институции създава едни от най–успешните и иновативни мерки за подпомагане на природоопазващите форми на земеделие;
• Схемите за опазването на биоразнообразието са най–успешни, когато са съобразени с конкретните социално–икономически и природни характеристики на даден район и се прилагат се в комбинация от съветнически услуги на място във фермата и ясно обясняване на цели им, свързани с опазване на биоразнообразието;
• Ако при транспонирането им в националните стратегически документи агро– екологичните схеми «се осакатят, т.е. не се включат всички изисквания», те водят до създаването на негативна обществена нагласа, че се използват за източване на фондове;
• Включването и консултациите със широк кръг заинтересовани страни е от ключово значение за разработването на успешни схеми за опазване на биологичното разнообразие;
• При изчислението на нивата на плащане трябва да се избягва свръхкомпенсирането на дейности, които не изискват значителна промяна на прилаганите земеделски практики;
• Въвеждането на максимален размер на подпомагането и площта на са важно условие за включване на различни видове бенефициенти в мерките (малки, средни и едри стопанства) и предотвратяват недостига на бюджет за прилагане на схемите.

Научените уроци относно прилагането на схеми и мерки:

• Гъвкавият подход, позволяващ адаптирането на схемите и мерките след тяхното стартиране води до положителни резултати за опазване на биоразнообразието и следва да се прилага и на национално ниво;
• За разлика от прилагането на мерките от ПРСР, процесът на прилагане на грантовите схеми е изцяло опростен, прозрачен и ефективен;
• Основната разлика при прилагането на схемите по донорските проекти спрямо тези на национално ниво е в краткия период на изплащане на подпомагането (за разлика от изплащането на подпомагането от ПРСР);
• Възможността агро–екологичните схеми да се прилагат на площи с еднакъв размер, но с различно географско разположение се предпочита от земеделските стопани и следва да се прецени възможното й използване за постигане на очакваните резултати по отношение на опазването на биоразнообразието.

Научените уроци относно видовете мерки:

• Агроекологичните мерки са по–привлекателни за земеделските производители, когато са комбинирани с инвестиционен компонент, свързан с изпълняваните от тях дейности;
• Непродуктивните инвестиции могат да бъдат подкрепени като част от инвестиционното подпомагане за стопанствата, но с по–високо ниво на подкрепа;
• Земеделските стопани, поддържащи земи с ВПС, считат за по–достъпно закупуването на оборудване втора употреба, което води до по–ефективно използване на предоставените средства;
• За България плащанията за екосистемни услуги все още са иновативен инструмент, прилагането на който е възможно само при подкрепа и активно участие на публичните власти и адаптиране на нормативната уредба;
• Прилагането на грантовите схеми показва, че земеделските стопани се нуждаят от текущи съвети по въпроси, свързани с опазването на биоразнообразието и връзката между техните дейности и опазването на природата;
• Участието в местни фестивали, открити дни, фермерски пазари, изложения на национално и международно ниво, повишава доходите на земеделските производители, като от една страна добавя стойност към продуктите им , но и води до нарастване на разбирането на потребителите относно ролята на фермерите като производители на храни и обществени блага като опазване на културен и традиционен ландшафт, биоразнообразие и др.

Какво препоръчват експертите от СТЕП?

• Мерките, включително условията за допустимост, трябва да се разработват на регионално или местно ниво и да отразяват спецификата на земеделието с висока природна стойност;
• При прилагането на схемите на национално ниво да се използва гъвкавият подход, използван в различните проекти,който позволява адаптиране на схемите и след тяхното първоначално прилагане;
• Административните власти следва да насърчават включването на екологичните НПО в процеса на формулиране и прилагане на политиката и мерките за опазване на земеделието с ВПС, както и в процеса на наблюдение и оценка за ефекта от прилагането им върху биорзанообразието и опазване на околната среда;
• Институциите трябва да подпомагат НПО при разработване и прилагане на техните проекти, свързани с опазване на земите с ВПС, и да се включват активно в тях;
• Да се анализира възможността за делегиране на прилагането на схеми за опазване на биоразнообразието на местно ниво на екологичните НПО;
• Да се анализира възможността за делегиране на разработването и прилагането на Планове за управление на зоните от Натура 2000 на екологичните НПО с цел интегрирането на потребностите на земеделските стопани и опазването на биоразнообразието в тях.

Янка Казакова представи резултатите от социално-икономическо проучване на СТЕП, свързано с основните социално-икономически предизвикателства пред земеделието с ВПС в България.

Повече информация за земите с ВПС в България може да намеритеТУК!

Презентациите от събитието можете да изтеглите ТУК!

Източник: www.step-bg.bg

ВИЖТЕ ОЩЕ:

• ЕК публикува писмото с бележките и отговорите на МЗм по проекта на Стратегическия план за ОСП 2023-2027
• ЕК публикува доклад за резултатите от ОСП за 2014-2020 г.
• ЕК публикува дългосрочната визия за селските райони на ЕС към 2040 година!
• ЕАОС посочва защо се нуждаем от решителни действия сега, за да защитим европейската природата и как можем да се справим с кризата с биоразнообразието