Аграрно-хранителната политика трябва да се съсредоточи върху устойчивостта, тъй като е изправена пред предизвикателството да изхрани нарастващото световно население през следващите десетилетия, според доклад, изготвен за Комисията по земеделие на Европейския парламент.

ДОКЛАДЪТ със заглавие „Мега тенденции в агро-хранителния сектор: глобален преглед и възможни отговори на политиката от перспективата на ЕС“ (Megatrends in the agri-food sector: global overview and possible policy response from an EU perspective“) е подготвен от департамента „Структурни и кохезионни политики“ на ЕП, по искане на Комисията. Докладът изследва как и дали селското стопанство може да достигне необходимото удвояване на производството, за да успее да изхрани очакваното нарастване на световното население до близо 10 млрд. души през 2050 год.

Докладът и неговите заключения ще бъдат представени пред Комисията по земеделие на 5 ноември 2019 г. В него се задава въпроса дали е възможно да бъде постигнато необходимото увеличение в селскостопанското производство, без това да причини непоправими щети на планетата. Заключението е, че устойчиво и ефективно потребление на земните и водните ресурси чрез употреба на нови технологии може да повиши добивите, без да има необходимост от разширяване на обработваемата земя, като изрично подчертава, че повишената ефективност при употребата на водни ресурси е от съществено значение .

Докладът призовава също за основна трансформация при храненето, като се повиши информираността относно екологично-устойчивите модели на хранене и въвеждане на законодателство относно отпадъците от храни. Документът заявява, че особено във високо развитите страни, това може да допринесе за възприемане на по-балансиран начин на хранене, който да включва по-малко количество животински продукти и повече плодове и зеленчуци.

Препоръчва се също да има по-високи цени за хранителните продукти, тъй като ниските цени на храните могат да насърчат прекалената употреба на природни ресурси и свръх консумация на храни, а оттам до проблеми и увеличени отпадъци от храна.

Докладът изследва и възможности за осигуряване на приноса на селското стопанство към намаляване на емисиите от парникови газове, като в същото време трябва да отговори на повишеното търсене на храни. В тази връзка се заявява, че значителни инвестиции са необходими, за да се намалят емисиите от парникови газове, като в същото време се сведе до минимум влиянието на агро-хранителните системи върху климатичните промени.

След преглед на няколко възможни сценарии за развитие, основното заключение на доклада е „устойчивост за всички“. В доклада се посочва, че политиците трябва да се фокусират върху производството в селското стопанство и да предвидят нови инициативи в предложението за новата ОСП след 2020 г. за увеличаване на селскостопанската продукция в ЕС, като в същото време се търсят начини за насърчаване усвояването и обмена на нови цифрови технологии в селското стопанство.

Устойчивостта трябва да е основна цел на всички етапи и нива в продоволствената верига. Също така, ЕС трябва да продължи да подкрепя и насърчава световни инициативи за намаляване на вредните емисии, като например Парижкото споразумение или такива, които са насочени към запазване на биоразнообразието. В допълнение, при сключване на своите външно-търговски споразумение, ЕС трябва да предвиди клаузи за опазване на околната среда, както и спазване на поетите ангажиментите за намаляване на парниковите газове.

Източник: www.europarl.europa.eu