Очаква се търсенето на млечни продукти, особено на сирене, да продължи да нараства, което води до по-голямо производство на мляко в ЕС за 2019-30. Успоредно с това огнището на африканска чума по свинете (АЧС) в Азия ще продължи да влияе на световния пазар на месо и търговските потоци. Това са само няколко от прогнозите от Доклада на Европейския съюз (ЕС) за селското стопанство за 2019-2030 г., публикуван на 10 декември 2019 г. от Европейската комисия (ЕК).

 

Очакванията на потребителите и гражданите ще продължат да оформят развитието на пазара на храни, като засягат здравето, хуманното отношение към животните, изменението на климата и околната среда, както и удобството и достъпността. Например през 2019 г. най-важните фактори за потребителите в ЕС при закупуване на храна включват разходи, безопасност на храните, етика и убеждения.

Тези опасения ще бъдат възможност за по-нататъшно развитие на алтернативни производствени системи, като местни, органични, без ГМО или други сертифицирани продукти, които са все по-търсени. Както обаче се подчертава в Доклада, очакванията на потребителите могат да бъдат противоречиви. Натовареният начин на живот благоприятства увеличаването на готови ястия, закуски и бърза храна, които не винаги са съвместими с описаните по-горе фактори.

Според Доклада глобалното потребление на храна на глава от населението се увеличава, както и самодостатъчността в определени части на света. Това ще окаже въздействие върху глобалната търговия и ще предостави възможности за някои пазари на селскостопански и хранителни продукти в ЕС, като същевременно ще създаде увеличаване на конкуренцията за други. Например, Докладът предвижда растеж на глобалното търсене на зърнени култури, което води до увеличаване на производството на пшеница в ЕС, въпреки засилената конкуренция от Черно море.

Очаква се общата земеделска земя да намалее в ЕС през прогнозния период, достигайки 178,3 милиона ха през 2030 г. За разлика от тях, земята, използвана за протеинови култури, фуражни и маслодайни култури, се очаква да се увеличи съответно с 46%, 2% и 1% спрямо 2020 г.

Тази година Докладът на ЕС за селското стопанство предвижда сценарий за въздействието на промяна на протеините в диетата на ЕС през следващите 10т години. Предполагайки значително нарастване на алтернативните диети на растителна основа, той разглежда влиянието върху пазарите за месо и млечни продукти, пазарите на зърнени култури и околната среда. Това изместване може да доведе до спад на цените на производителите на месо и млечни продукти, повишавайки конкурентоспособността на сектора на световните пазари. По отношение на пазарите за зърнени култури, нарастващото търсене за човешка консумация би могло само частично да компенсира по-ниското търсене на фуражи, което води до намаляване на използването на земята. Увеличаването на търсенето на соя за човешка консумация може да бъде получено от увеличено производство в ЕС, което се очаква да нарасне с 5% до 2030 г. И накрая, това изместване може да има потенциални ползи за климата и околната среда. Например въглеродният отпечатък в селскостопанския сектор на ЕС ще бъде намален с 6%.

Друг предложен сценарий, включен в тазгодишния Доклад, разглежда влиянието на достигането на 100% производство на мляко в ЕС без използване на генетично модифицирани фуражи до 2030 г. Този сценарий би довел до постепенно намаляване на вноса на соя и храни в ЕС, и до увеличаване на производството на фуражи в ЕС. Освен това, поради ограничената наличност на фуражи, в този сценарий се предвижда малък спад в производството на мляко с 0,5% и в производството на говеждо и телешко месо от 1,3%.

Трети сценарий е предоставен в това издание на Доклада: въздействието на огнището на АЧС в Китай върху световния пазар и пазарите на месо в ЕС. Разглеждат се два варианта – по-бързо възстановяване, при което производството на свинско месо в Китай прераства нивата преди АЧС през 2030 г. и по-бавното възстановяване, при което производството на свинско месо в Китай през 2030 г. е под нивата преди АЧС. И за двата сценария търсенето на внос в Китай ще достигне рекордни нива, което ще доведе до по-голям износ от ключови износители, включително от ЕС. Това също ще доведе до разширяване на производството извън Китай през следващите две до три години. Въпреки това в ЕС увеличението на производството ще бъде ограничено от изискванията на политиката за опазване на околната среда в повечето държави-членки на ЕС.

Освен това Докладът включва и прогнози за аспектите на околната среда и климата. За първи път са включени индикатори, които отчитат емисиите на парникови газове (ПГ) на цялата хранителна система (ферма и хранителна верига). Докладът също така анализира отпечатъците на въглерод, азот, вода и суша. Предвижда се намалението на броя на млечните говеда да допринесе за намаляване на емисиите на ПГ. От друга страна, по-високите добиви на култури и производството могат да увеличат емисиите на азотен оксид, поради прилагането на оборски тор на полета. Имайки предвид, че моделите за анализ на околната среда не отчитат текущите и очакваните промени в практиките на селското стопанство, прогнозира се, че общите емисии на ПГ в селското стопанство ще останат на сравнимо ниво до 2030 г. Резултати от емисиите от хранителната система, включително емисиите на ниво ферма и след фермата, показват, че ЕС има по-нисък отпечатък на хранителната система от средния за целия свят за повечето продукти.

Докладът включва прогнози за:

Докладът на ЕС за селскостопанските перспективи за 2019-30 г. съдържа всички съответни пазарни данни, придружени от обяснение на предположенията и описание на макроикономическата среда. Прогнозите и сценариите, описани в доклада, ще бъдат обсъдени на годишната конференция на ЕС в областта на селското стопанство, която се проведе в Брюксел в периода 10-11 декември 2019 г.

Източник: https://ec.europa.eu/info/news/eu-agricultural-outlook-2019-2030