България продължава да изостава с пъти по брой учени на 1000 души население спрямо повечето страни от ЕС. Анализът на научната дейност на българските висши училища и на научните организации показва, че относително ниският бюджет за научни изследвания в публичния сектор, разпределян между голям брой университети и научноизследователски институти, води до малък дял на международно разпознаваемата научна продукция в сравнение със средното равнище за ЕС. За сметка на това качеството на научната продукция, макар и малко по-ниско, е близко до това за ЕС.
Това са част от констатациите в Годишен доклад за състоянието и развитието на научните изследвания през 2020 г. (Доклад), който бе приет от Министерския съвет в края на месец декември 2021 г.
Постижение на България по „Хоризонт 2020“
По данни от Доклада, нетната сума от Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (приключила през 2020 г.), получена в България, възлиза на едва 0,26% от общия бюджет на програмата. По този показател България застава на 23 място в ЕС, стартирайки от 28-о място прз 2014 г. По отношение на участието България е на 20 място в ЕС. Водещо е българското участие в направленията:
- „Сигурна, чиста и ефективна енергия“
- „Сигурни общества – защитаване на свободата и сигурнатта на Европа и нейните граждани“
- „Информационни и комуникационни технологии“ и
- „Храни, земеделие, горско стопанство, водни ресурси“.
Броят на подписаните грантови споразумения е 643 или 1,99% от общото за ЕС. Успеваемостта на проектните предложения, подадени от български организации, се равнява на 11,13% (при средно 11,97% за ЕС).
В Доклада се посочва, че напредъкът се дължи на „засилената активност през последните години и повишените нива на национално финансиране в сферата на научните изследвания, което несъмнено е предпоставка за развиване на научния и административния капацитет при изпълнение и управление на проекти от българските висши училища и научни организации„. По отношение на типовете организации – бенефициери на „Хоризонт 2020“, Докладът показва следните данни:
- Частни организации (с изключение на научноизследователски организации и висши училища) – 32,6%;
- Научноизследователски организации – 29,8%;
- Висши училища и средни училища – 25,3%;
- Публични органи (с изключение на научноизследователски организации и висши и средниучилища) – 7,2%;
- Други – 5,1%.
Българските организации участват в подаването на 6681 проектни предложения (0,76% от общия брой за ЕС), от които 5191 броя са допустими (1,99% от общия за ЕС). По схемите на Европейския съвет по иновациите (ЕСИ) участие вземат 28 организации (0,31% от общия за ЕС), а „Печат за върхови постижения“ получават 86 проектни предложения. Съгласно данните българските организации имат общо 964 участия, като в Седма рамкова програма този брой възлиза на 716.
От общо 961 участия към м. юли 2021 г.:
- 710 са от организации със седалище в обл. София–град,
- 62 – обл. Пловдив,
- 48 – Софийска област,
- 44 – обл. Варна,
- 15 – обл. Стара Загора,
- 12 – обл. Благоевград,
- 10 – обл. Габрово.
Наблюдаваният регионален дисбаланс в Доклада се посочва, че се дължи „основно на по–голямата концентрация на научни организации, висши училища и други публични и частни организации, притежаващи необходимия научен и административен капацитет. Организациите извън столицата често са с по–ниска степен на интернационализация, съответно поддържат по–ограничени връзки и взаимоотношения с чуждестранни организации. Нивото на информираност извън столицата обичайно също е по–ниско„.
Докладът за състоянието и развитието на научните изследвания през 2020 г. извежда предизвикателства пред развитието на научно-изследователската и иновационната екосистема:
- Все още ограниченото и неефективно сътрудничество между научните организации, висшите училища и бизнеса и индустрията, резултиращо в ниски нива на участие в трансфера на технологии и знания и на комерсиализация на резултатите от научноизследователската и развойната дейност и иновациите.
- Нарастващи регионални различия в развитието на научния и иновационния капацитет и резултати.
- Недостатъчни нива на инвестиции в научноизследователска и развойна дейност както частни, така и публични, водещо до нисък иновационен капацитет на икономиката.
- Слаби резултати в областта на иновационната дейност на предприятията – резултат от ниска конкурентоспособност и преобладаваща нискотехнологична структура на икономиката и недостатъчното развитие на научноизследователския потенциал на страната.
- Забавен темп на модернизацията и интернационализация на научните организации и висшите училища, възпрепятстващ прехода към система за научни изследвания и иновации с нарастващ принос в икономиката на страната.
- Недостиг на човешки капитал, подходяща среда за кариерно развитие, изграждане на капацитет и задържане на кадри.
Съгласно Доклада:
- Цел продължава да е създаването на ефективна научноизследователска система, която да подкрепя икономическия растеж, като постепенно до 2030 г. се преодолее негативните тенденции на „изтичане на мозъци”.
- Ще продължат усилията за свързаност с бизнеса за привличане на частни инвестиции и за комерсиализиране на научните резултати.
- Ще продължи подкрепата за интернационализацията на българските научни организации и висши училища, в т.ч. чрез осигуряване на съфинансиране на проекти по рамковите програми на ЕС за научни изследвания и подкрепа за партньорство с чуждестранни организации.
- Ще се обръща специално внимание на качеството на научните изследвания.
- Чрез укрепването на изследователските висши училища ще се реализират научният и икономическият потенциал на регионите.
Годишния доклад за състоянието и развитието на научните изследвания през 2020 г. можете да видитеТУК.
Приложенията към Годишния доклад за състоянието и развитието на научните изследвания през 2020 г. можете да видитеТУК.
Източник: МОН; https://gov.bg/; https://pixabay.com/
Зареждане ...