Малките стопанства понякога се пренебрегват като възможно решение за изхранване на нарастващо население, но изследователите казват, че трябва да им се предостави по-голяма подкрепа, като някои от тях произвеждат повече храна, отколкото официалните статистически данни отчитат.

Докато малките стопанства могат да играят важна роля в подкрепа на икономиките в селските райони, много собственици се борят да спечелят достоен живот, което може да доведе до труден избор – да се продадат или да се опитат да получат повече земя, за да станат търговски жизнеспособни. Тази ситуация помага за увеличаване на средния размер на ферма в ЕС. Според д-р Тереза Пинто Корейя, експерт по управление на селските ландшафти от университета Евора в Португалия, ако истинската стойност на малките стопанства се разбере по-добре, те биха могли да получат по-голяма държавна и финансова подкрепа.

„Малките ферми произвеждат много повече от това, което е в статистиката“, каза тя. „В някои случаи официалната статистика показва (какво е) близо до реалността, но има много ясни случаи, показващи, че производствените оценки на малките стопанства са подценени.“

Тези стопанства са важен начин да допринесат за хранителната система, добавя тя, тъй като поддържат продоволствената сигурност в селските райони, както и по-късите транспортни разстояния и по-сезонното производство, което може да има по-малко отрицателно въздействие върху околната среда.

Д-р Корейя ръководи проекта SALSA, който откри производствената разлика, след като анализира 800 малки ферми в 25 региона на ЕС и 100 малки стопанства в пет региона на Африка. Д-р Корейя казва, че разликата вероятно идва от официалната статистика, която не отчита храните, които се използват във фермата за изхранване на семейство, приятели или животни. Храната, отглеждана във фермите, често отговаря на между 25% и 40% от собствените нужди на тази ферма. Стопанствата в проучването са определени най-вече като тези с по-малко от 5 хектара и варират от производители на картофи в Полша до маслинови фермери в Гърция и някои, отглеждащи разнообразни култури във Франция, Португалия и Норвегия. Екипът използва сателитни снимки, за да анализира моделите на земята и културите на малките ферми, след което интервюира фермерите, за да получат цялостна оценка на производствения капацитет за избран брой култури. Те съпоставиха цифрите със земеделски експерти и накрая сравниха данните на всяка ферма с официалната статистика на производството от този регион.

„Има много ясни случаи, показващи, че производствените оценки на малките стопанства са подценени.“, д-р Корейя.

Документална следа

Разликата в производството, открита от SALSA, може да означава, че тези малки стопанства се подценяват. Д-р Корейя казва, че тяхната недекларирана храна не остава документални следи и това означава, че те произвеждат много повече храна, отколкото в някои статистически данни. Например ЕС категоризира размера на стопанствата според икономическата им стойност. Те казват, че малките и много малки стопанства съставляват почти 70% от общия брой земеделски стопанства, но представляват само 5% от общо продадените култури и добитък. Подценяването, установено от SALSA, означава, че малките стопанства, които са изследвани, биха били несправедливо представени в този вид статистика и това би могло да доведе до подценяване от пазарите, банките и правителствата.

В общ икономически план, колкото повече продукция осигурява фермата, толкова по-голяма стойност има за пазара, което често означава че по-големите операции могат да получат преференциално третиране. Много големи стопанства в ЕС вече произвеждат 71% от стандартната селскостопанска продукция, но представляват едва 6,3% от общия брой ферми. Потенциалът на малките стопанства да пускат повече продукти на пазара или да увеличат производството не се разглежда от официалните (правителствените) власти, които разглеждат повече много по-големите стопанства “, каза д-р Корейя. „Ако имаше повече подкрепа за малките стопанства, те биха могли да имат много по-голяма роля (в производството на храни).“

Подкрепа

По-късно тази година SALSA ще представи своите заключения пред Европейската комисия, която в момента оформя Общата селскостопанска политика на ЕС от 2020 г. нататък. Д-р Корейя се надява, че проектът ще помогне на хората, които вземат решения, да видят малките стопанства като по-добър начин за подобряване на продоволствената сигурност и икономическата устойчивост на селските общности.

Според Алън Матюс, професор в Trinity College в Дъблин (Ирландия), малките ферми могат да бъдат продуктивни и печеливши, когато се специализират в качествена продукция. Той има предвид стопанства като лозя, овощни градини или ферми, които добавят стойност на своята продукция – например превръщането на млякото в сладолед или плодовете в конфитюри. Въпреки че признава важната роля, която малките стопанства играят в подкрепа на селските домакинства и техните общности, той казва, че силната тенденция на напускане на селското стопанство за по-добро качество на живот другаде изглежда неизбежна тенденция.

„Във всяка страна по света за дълъг период от време, половин век или повече, наблюдаваме хора, които се отдалечават от селското стопанство“, казва той и смята, че поради тази причина подкрепата трябва да помогне на тези, които искат да създадат или останат в малки ферми по най-продуктивен и устойчив начин.

„Подкрепа трябва да се насочва към малките стопанства не защото са малки, а където са по-добри в управлението на земята (от по-големите предприятия)“, казва проф. Матюс.

А малките стопанства не са непременно по-екологични, особено когато има висока концентрация на добитък или ако управляват интензивно градинарство или лозарство. А при една трета от земеделските производители в ЕС над 65 години, възприемането на по-модерни устойчиви практики и технологии може да бъде предизвикателство, особено ако се работи с по-малко продуктивни малки ферми, според проф. Матюс.

„Нивото им на умения и образование просто не е същото като някои от тези начинаещи, които започват малки ферми и изглежда могат да постигнат голям успех в това“, проф. Матюс.

Що се отнася до продоволствената сигурност, тези ферми играят много различни роли в различни страни от ЕС, казва проф. Матюс. Например, малките стопанства в Източна и Южна Европа биха могли да играят по-голяма роля за изхранването на домакинствата, отколкото тези на запад, които често са по-малко разнообразни, но са включени в международните пазари. Следователно всяка подкрепа трябва да отчита редица фактори.

Констатациите на SALSA биха могли да доведат до по-добри технологии и помощ за обучение на малки земеделски производители, докато политиката може да помогне за създаването на по-равнопоставени условия на пазара.

Но големият въпрос според проф. Матюс, е как най-добре да се подкрепи всеки земеделски производител, за да бъде икономически и екологично устойчив, независимо от неговия размер.

Обща информация за проекта SALSA:

Източник: https://horizon-magazine.eu; https://cordis.europa.eu/project