Съвместният изследователски център на ЕК (Joint Research Centre/JRC) публикува доклад от ново проучване „Моделиране на екологични и климатични амбиции в селскостопанския сектор с модела CAPRI“/Modelling environmental and climatic ambition in the agricultural sector with the CAPRI* model“.

„Предстоящото предложение за законодателна рамка за устойчиви хранителни системи ще изисква цялостна оценка на въздействието. Тази оценка на въздействието ще трябва да може да оцени амбицията, заложена за подобряване на екологичните, климатичните и здравните резултати на земеделския сектор на ЕС като част от по -широката хранителна система.“, посочват анализаторите в Доклада.

Докладът представя моделиран сценарий на амбициозно прилагане на предложенията за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП), за да измери въздействието върху селското стопанство на ЕС, включително на четирите количествени цели, заложени в стратегиите „От фермата до трапезата” (F2F) и “Биологичното разнообразие“ (BDS), които вече са отразени в препоръките на ЕК към държавите -членки относно тяхните стратегически планове за ОСП. Анализаторите посочват, че тези цели са избрани като такива с най -голям потенциал да засегнат селскостопанската среда и производството и освен това, това са целите, за които ОСП може да осигури специфичен принос.

Анализът включва намаляване на риска и използването на пестициди, намаляване на излишъка на хранителни вещества, увеличаване на площите под биологично земеделие и увеличаване на площите с високо разнообразие на ландшафтни характеристики. Докладът показва, че що се отнася до предлагането, законовите предложения за бъдещата ОСП предоставят възможности за изпълнение на свързаните с производството цели на Зелената сделка.

Въздействията се моделират по три сценария. Единият е сценарий на статукво, който предполага, че няма промяна в ОСП в сравнение с нейното прилагане през 2014-2020 г. Другите два сценария включват потенциално прилагане на законодателното предложение за ОСП след 2020 г. насочено към тези цели- както със, така и без целево използване на финансиране от ЕС чрез инструмента Next Generation EU. Сравнявайки въздействието на четири стратегически целите от F2F и BDS в рамките на непроменена ОСП и отразяваща амбициите ОСП, докладът идентифицира потенциалните въздействия на предложението за бъдещата ОСП по отношение на избрани екологични показатели, производство, доход, цени и търговия.

👉Запознайте се с доклада на JRC от проучването👉Modelling environmental and climatic ambition in the agricultural sector with the CAPRI model

Докладът обаче не представлява оценка на въздействието на стратегиите като такива, подчертават авторите; обхватът на моделирането не включва всички мерки на стратегиите (напр. цели за намаляване на хранителните отпадъци, промени в диетата, план за действие за билогичното прозиводство), които биха променили отчетените въздействия. Не всички политики, които засягат прехода, са обхванати от този модел. „Необходими са други аналитични подходи и инструменти, за да се достигне до по -пълна картина на потенциалните въздействия на този преход“, се казва в доклада.

Авторите поясняват, че този доклад е принос към оценката на въздействието на Целевия план за климата за 2030 г., базиран на един от основните модели, използвани от Европейската комисия (ЕК) за анализ на селскостопанската политика (моделът CAPRI), който може да инкорпорира някои от политиките, предложени за ускоряване на прехода към устойчиви хранителни системи. Тъй като тези две стратегии предлагат цялостен подход за преминаване към устойчиви хранителни системи, според доклада „тяхното включване изисква допълнителни предположения за улавяне на положителни взаимодействия между различните инициативи и допълнителни инструменти за покриване на ограниченията на използвания подход за моделиране. Следователно въздействията трябва да се разглеждат като представляващи горна граница на пълното въздействие на стратегиите, тъй като те са частични по обхват (обхващащи основно страната на предлагането) и непълни (тъй като необходимите бъдещи промени в поведението на потребителите не са отразени в модела)“.Според анализаторите „Що се отнася до търсенето, този анализ не включва амбицията, свързана с намаляването на хранителните отпадъци, преминаването към различни диети или насърчаването от страна на търсенето на био- и устойчиво произвеждани храни. В тази област наличността на данни е въпрос, чието разрешаване би изисквало сътрудничеството на търговията на дребно и преработващата индустрия. В допълнение, трябва също да се вземе предвид големината на шоковете от сценария (т.е. разстоянието от изходните стойности до амбициозните цели). Цялостната оценка трябва също да включва цялостен подход към хранителните системи, включващ други фази от хранителната верига и промени в предпочитанията и поведението на потребителите.“

Резултатите от моделирането показват, че постигането на тези четири цели съгласно настоящото прилагане на ОСП постига значителни ползи за околната среда под формата на намаляване на емисиите на парникови газове и амоняк, както и на брутния излишък на хранителни вещества, въпреки че степента на положителни екологични и икономически ползи не са напълно количествено определени. Резултатите също показват спад в производството на ЕС и вариации в цените и доходите за избрани селскостопански продукти, макар и в различна степен. Това въздействие може да бъде намалено с приблизително една пета, когато се предполага прилагане на ОСП в съответствие с Правното предложение от 2018 г. и насочено към ускоряване на прехода към по-устойчиво земеделие. Прилагането на новата ОСП също така увеличава положителните резултати на селскостопанския сектор в екологично отношение. И в двата сценария, въздействието върху международните пазари е ограничено. Анализаторите уточняват, че и в двата сценария потенциалът за допълнително намаляване на тези въздействия се подценява от факта, че не се вземат предвид всички инициативи, мерки и произтичащите от тях синергии, обхванати от стратегиите. Например намаляването на производството, свързано с преминаването към биологично земеделие, би могло да бъде смекчено с прилагането на План за действие за развитие на биологичното. По -ниското производство на добитък може да има по -малко въздействие върху цените и търговията, когато е придружено от преминаване към по – растителна диета и намаляване на хранителните отпадъци. Положителното въздействие би могло да бъде засилено и чрез ускорено технологично развитие и подобрения в ефективността, които вероятно ще настъпят до 2030 г. Докладът подчертава, че „Освен това анализът предполага, че ЕС действа сам. Поради това предположение, значителна част от печалбите по отношение на емисиите в ЕС се насочват в други световни региони. Въпреки това, като част от международните споразумения за климата и страните извън ЕС имат ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове, включването на това в анализа ще намали изтичането и отрицателните въздействия за ЕС„. Докладът обаче посочва и области, в които такъв преход е изправен пред по -големи предизвикателства, за които се нуждаем от ефективни инструменти за подкрепа на сектора по време на прехода. Някои от тези инструменти вече са във фокуса на други допълващи се политически инициативи. Освен това той позволява идентифицирането на пропуски, където биха били необходими допълнителни стъпки, за да бъдат постигнати целите на Зелената сделка и за да се ускори преходът към устойчиви хранителни системи.

По отношение на промените в климата, според авторите на докалда „резултатите потвърждават необходимостта от глобални решения на глобалното предизвикателство“.

ЕК: Проучването на JRC относно стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биологичното разнообразие не е оценка на въздействието и анализът ще продължи

Проучването на JRC относно стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биологичното разнообразие „не е оценка на въздействието“. Това уточни на 20 септември, на заседанието на Специалния комитет по селско стопанство (СКСС) Тасос Ханиотис, директор в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ и изпълняващ длъжността заместник-генерален директор на JRC и допълни, че ограниченията на използвания модел за Регионално въздействие на ОСП (CAPRI model) вероятно са довели до „надценяване на въздействията“. Ханиотис посочи, че анализът ще продължи.

Източник: https://data.consilium.europa.eu/; https://op.europa.eu/en/

*CAPRI model е модел за Регионално въздействие на ОСП 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!