За да има успех реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП), е необходимо да се разберат вземането на решения и възгледите на земеделските производители отвъд предположенията на неокласическата икономика, тъй като мотивацията на земеделските производители не се ръководи само от максимизиране на печалбата. В този контекст * Joint Research Center (JRС, превод на български- Съвместен изследователски център) е провел качествено проучване (фокус групи), за да разбере по-добре опитът на земеделските производители с трите инструмента на ОСП, създадени да ги мотивират да приемат по-екологични практики: кръстосано спазване, зелени директни плащания (т.е. „екологизиране“) и доброволни агроекологични и климатични мерки. Докладът от проучването (JRC_Report_2019) е публикуван като приложение към Оценката на въздействието, придружаваща предложенията за регламент за установяване на правила за подкрепа на стратегическите планове, които да бъдат изготвени от държавите-членки по Общата селскостопанска политика 2021-2027.
За целите на проучването са проведени 6 фокус групи през януари 2018 г. в Испания, Франция и Полша, подбрани поради различията в дейонстта на фермерите в контекста на спецификите в растениевъдството и културните особености. Във всяка страна са осъществени по 2 фокус групи: една фокус група с фермери сравнително силно отдаден на околната среда („зелени“ фермери) и една фокус група с фермери с ниско до средно ниво на ангажираност („конвенционални“ фермери).
Общи ключови изводи от проучването на JRS
- „зелените“ фермери изглежда мислят по-спонтанно за доброволните схеми, когато обмислят стимули, в сравнение с „конвенционалните“ фермери, чийто дискурс се върти повече около задължителните схеми;
- доброволните схеми са по-обнадеждаващи и съвместими със свободата на избор от фермерите;
- задължителните схеми и санкциите са важни движещи сили за „конвенционалните“ фермери.
1. Кръстосано съответствие
Неравномерното прилагане на регулациите в целия ЕС е била отново актуална тема на дискусия от френските фермери, според които проблемът се дължи на различията при държавите членки, защитаващи интересите на своите земеделски производители и на разликите в контрола при различните страни. В Полша участниците спонтанно са изразили страха от докладване от съседни земеделски производители като движеща сила за спазване на задълженията.
Ключови изводи по отношение на Кръстосаното съответствие
- кръстосаното съответствие в общи линии е добре прието от участвалите фермери;
- възприетото неравномерно прилагане и контрол в ЕС предизвиква опасения за липсата на равнопоставени условия.
2. Екологизация
За разлика от доброто познаване на изискванията за екологизация, във всички фокус групи не е имало ясно разбиране по отношение на доброволния, условен или задължителен характер на практиките, включени в екологизирацията. Участниците наистина изпълняват изискванията за екологизация основно порди страха от загуба на част от средствата по базовата схема на директните плащания. По същия начин, характерът на допълнение/бонус или задължение/право на позеленяването са оспорвани понятия, а понятието „условност“ на практика не се използва в собствените думи на участниците за описание на екологизирането. Позеленяването се разглежда положително, тъй като предоставя някои осезаеми ползи, главно за дивата природа (екологично насочени площи), за почвите (диверсификация на културите, азотофиксиращи култури) и в крайна сметка за бизнеса, без прекалено големи ограничения. Трите основни проблема, които спонтанно са били дискутирани са: липсата на съгласуваност на някои изисквания с посочените екологични цели; скептицизъм по отношение на истинската цел на екологизацията и липсата на адитивност. Освен това съществува схващането, че изискванията за екологизиране биха могли да се повишат в бъдеще.
Ключови изводи по отношение на екологизацията
- екологизацията е част от разбиранията на фермерите за ОСП;
- доброволният, условен и задължителен характер на екологизирането се обсъждат;
- участвалите фермери разглеждат екологизацията като цяло положително, въпреки че изразяват някои опасения.
3. Агроекологични и климатични мерки
Като цяло, участниците възприемат агроекологичните и климатични мерки като доброволни и са запознати с тяхното съществуване, с изключение на повечето полски участници от групата на „конвенционалните“ фермери. Мотивацията за участие в тези доброволни схеми е основно икономическа. Наистина има усещането, че тези схеми предоставят така необходимата финансова изгода, необходима за икономическото оцеляване на някои земеделски производители. Административните ограничения, както и контролът се считат за строги и поради това много участници се отказват да кандидатстват по тези мерки. Във фокус групите на Франция и Полша участниците са изразили скептицизъм по отношение на тези мерки: френските участници възприемат мерките прекалено селективни по отношение на критериите и отбелязват, че основно са договорени от по-малките фермери, поради необходимостта им от допълнителни приходи; като основни проблеми полските участници посочват информационната асиметрия (съществува схващането, че някои фермери имат достъп до превилигирована ранна информация за предстоящи приеми по доброволните мерки), трудностите при кандидатстване и предубеденото предоставяне на подпомагане по схемите. На практика всички групи са коментирали и въпроса за промяна на правилата по време на завършването на доброволните схеми.
Ключови изводи по отношение на агроекологичните и климатични мерки
- съществуването и характерът на тези мерки са добре разбираеми, със забележимото изключение на полските участници от групата на „конвенционалните“ фермери;
- екологичната мотивация като цяло играе малка роля за кандидатсването;
- участниците от Полша разглеждат агроекологичните и климатичните мерки като трудни за получаване поради информационната асиметрия и предубедено предоставяне.
Препоръки за бъдещи стимулиращи схеми
В рамките на фокус групите коментарите на земеделските производители изобилно се въртят около това какъв трябва да бъде дизайнът на бъдещите схеми.
Ключови изводи по отношение на препоръките
- стимулиращите схеми трябва да идват от ЕС;
- необходими са по-добри познания за селското стопанство като цяло и по-специално за местните условия, за да се създадат ясни и смислени стимули;
- по-доброто обучение на потребителите за екологично чистите продукти би позволило на фермерите да продават продуктите си на по-добра цена;
- необходимо е стимулиращите схеми да бъдат насочни към „истинските“ фермери и по-конкретно към малките фермери;
- участвалите фермери искат повече равни условия между фермерите по отношение на доброволните схеми, между страните членки на ЕС и между ЕС и останалия свят по отношение на ограниченията и контрола върху околната среда.
Източник: JRС
* Съвместният изследователски център е вътрешната научна служба на Европейската комисия. Той предоставя независими, базирани на научни изследвания съвети в подкрепа на изготвянето на политиките на ЕС. Повече за JRC можете да научите в интернет страницата: https://ec.europa.eu/jrc