ТРГ 5

ТРГ 5 „ Подкрепа за Smart villages в България“

 

КОНТЕКСТ

Концепцията за „интелигентни селища“ (от английски език „smart villages“) се появява като резултат от декларацията за развитие на селските райони от европейската конференция в Корк, Ирландия (2016 г.) и последвалата я съвместна инициатива EU Action for SMART VILLAGES на трима европейски комисари, в която се прави преглед на основните области на политиката на ЕС, които могат да допринесат за развитието на интелигентни селища в ЕС, както и се предлагат конкретни действия за насърчаване на развитието на „интелигентни селища“, на основава на широк кръг от политики на ЕС, включително развитие на селските райони, регионално развитие, научни изследвания,  транспорт, енергетика, цифрови политики и др.

Едно от тези действия е стартирането на пилотен проект за интелигентни еко-социални селища, иницииран от Европейския парламент и изпълняван в рамките на дейността на Европейската комисия (ЕК)- Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ (ГД АГРИ), в резултат на който се въвежда работно определение за „интелигентни селища“/“smart villages“ (в селски райони):

„Интелигентните селища“ са общности в селските райони, които използват иновативни решения за подобряване на тяхната устойчивост, като се основават на местните силни страни и възможности.

• „Интелигентните селища“ прилагат подход на участие (партиципативен подход) за разработване и прилагане на стратегии за подобряване на техните икономически, социални и/или екологични условия и прилагат интелигентни решения (на основата на цифровите технологии, но и не само).
• „Интелигентните селища“ работят в сътрудничество и си партнират с други общности и заинтересовани страни в селските и градските райони.
• Общностите в селските райони могат да включват едно или няколко селища без ограничения по отношение на административните граници или броя на жителите (основава се на общностната идентичност).
• Подход на участие (партиципативен подход) означава активно участие на местната общност в изготвянето и вземането на решения по отношение на стратегиите за развитие на „интелигентните селища“.
• Цифровите технологии включват информационни и комуникационни технологии и са лост, който осигурява възможности на „интелигентните селища“ да стават по-активни, да използват по-добре ресурсите си и да подобрят привлекателността на селските райони и качеството на живот на жителите на селските райони. Използването на цифрови технологии не е предварително условие за превръщането на едно селище в интелигентно такова (но високоскоростният широколентов достъп улеснява прилагането на цифровите решения).

Концепцията за „интелигентни селища“ е подход за интегрирано териториално развитие, определен като такъв в Регламент (ЕС) 2021/1060 за общоприложимите разпоредби на ЕС-фондовете и насърчаван за прилагане в селските райони от Регламент (ЕС) 2021/2115 за стратегически планове по ОСП, както и от Регламент (ЕС) 2021/1058 относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд.

Концепцията за „интелигентни селища“ също така е в синхрон с Дългосрочна визия за селските райони в ЕС до 2040 г.

Концепцията за „интелигентни селища“ в селски райони е подход за местно развитие в селските райони, който характеризира динамиката и посоките на тяхното развитие в контекста на предизвикателствата пред тях в настоящия момент. Тя предполага развитие на екосистема, състояща се от различни елементи за подобряване на качеството на общностния живот и селската среда, в която участват различни заинтересовани страни като държавни и публични институции, бизнес организации, научни среди и представители на селските общности.

Като такъв подход тя е иновация на подхода за устойчиво планиране на ниво село, който насърчава основаното на знанието развитие чрез непрекъснатото изучаване на човешките ресурси като интегративна част от развитието на ресурсите на селото, особено в насърчаването на развитието на селските райони като част от регионалната система в контекста на националната система за планиране на развитието.

Идеята за “интелигентни селища” е изградена около постигането на напредък в социално – икономическото развитие и осигуряване на подобрен поминък, увеличени доходи, човешка сигурност и демократична ангажираност на основата на нововъзникващи технологии, включително и социални и цифрови такива.

Въпреки че може да изглеждат по-малко непосредствено уместни за селските райони в България, които срещат по сериозни предизвикателства пред себе си в сравнение със селските райони в останалата част на ЕС, въвеждането на нови технологии ще се окаже от решаващо значение както за тяхното оцеляване, така и в темпове на развитие сравними с тези извън България.

ИДЕНТИФИЦИРАНЕ на темата

Концепцията за „интелигентни селища“ се очаква да бъде прилаган в селските райони като цялостен подход на основата на стратегия (или концепция) за неговото приложение и/или като отделни, самостоятелни иновативни социални, технологични и/или цифрови решения, съответстващи на принципите на тази концепция.

В България темата за „smart villages“ е нова и относително непозната сред основни заинтересовани от нейното прилагане. До този момент тя отсъства от процеса на планиране на стратегическите документи за следващия програмен период и не е включена в разработването на стратегическия план за ОСП 2023-2027. С малки изключения отсъстват каквито и да са форми на дискусии как да се подкрепи използването/прилагането й чрез ОСП или свързани с нея интервенции в селските райони, или чрез други инструменти и фондове (различни от ОСП).

За да постави концепцията за “Smart Villages“ в обществения дневен ред и за да мобилизара заинтересованите страни у нас по тази тема, както и за да привлече опитни експерти към тематичната работа на НСМ, ЗУ проведе на 28 юни 2022 г. в гр. София работна среща за „Набиране на идеи в подкрепа на подпомагане на интелигентни селища (smart villages) и решения в България “, в рамките на която г-жа Maria-Christina MAKRANDREOU от ГД АГРИ на ЕК презентира онлайн концепцията за „интелигентни селища“ и възможностите за подкрепа в стратегическите планове по ОСП и извън тях. Разгледани и обсъдени бяха примери от държави членки на ЕС за интелигентни селища и решения в селските райони, както и опита на няколко български села. По време на срещата бе идентифицирана необходимостта от създаването на формат, в който вече ангажираните страни да продължат съвместната си работа, както и чрез допълнително задълбочено проучване на европейските примери да се изготвят препоръки към УО, касаещи текущото стратегическо програмиране по ОСП за периода 2023-2027. В тази връзка УО одобри предложението за сформиране към НСМ на ТРГ 5 „Подкрепа за Smart villages в България “.

 ЦЕЛ на ТРГ 5 към НСМ

Целта на ТРГ 5 е създаването на условия за взаимен обмен на опит, знания и информация с цел набиране на идеи и и формулиране на препоръки към Управляващия орган в подкрепа на концепцията на ЕК за „Smart Villages“ и интегрирането й в интервенциите по ОСП. Тази нова за страната ни тема ще продължи да бъде актуална в процеса на изготвяне на Стратегически план по ОСП 2023-2027 и бъдещо стратегическо програмиране, поради което е целесъобразно новата национална Мрежа по ОСП 2023-2027 да осигури приемственост, а мобилизираните заинтересовани страни да продължат своята работа, подпомагайки УО с идеи и предложения.

 ИНТЕГРИРАН И МЕЖДУСЕКТОРЕН ПОДХОД в действие

Новата ТРГ 5 се създава към НСМ като платформа, предоставяща възможност за обсъждане, консултиране и участие на широк кръг заинтересованите страни в процеса на формиране на решенията чрез подхода „отдолу-нагоре“. Чрез мобилизирането и съвместната работа на заинтересованите страни, пряко участващи в стратегическото планиране на ОСП или заинтересовани от темата, ще бъдат събрани и предоставени полезни указания и идеи, които да подкрепят прилагането на концепцията на ЕК за „Smart Villages“ в България и интегрирането й в интервенциите на Стратегически план по ОСП за периода 2023- 2027, както и при оформянето на националната дългосрочна визия за селските райони отвъд 2027 г.

На публичната ПОКАНА за участие в ТРГ „Подкрепа за Smart villages в България“ към НСМ на 30 август! се отзоваха за първото заседание широк кръг заинтересовани страни по темата. В заседанието на 30 август 2022 г., проведено в гр. София, се включиха 17 участника представители на: Национална служба за съвети в земеделието, Селскостопанска Академия, Институт по аграрна икономика, националния експерт по финансираните от ЕК проекти Smart Rural 21 & Smart Rural 27, платформа „Агора“, Университет за национално и световно стопанство, Природонаучен музей- с. Черни Осъм, МИГ Шабла- Каварна_Балчик, НЧ „Проф. д-р Ас. Златарев 1927“- с. Смилян, Национален STEM център, Национална асоциация “Зелена Земя”, Асоциация на земеделските производители в България и експерти на ЗУ на НСМ. Участниците продължаха своята експертна работа в проведеното на 14 септември 2022 г. второ (онлайн) заседание на ТРГ 5.

РЕЗУЛТАТ

Работата на ТРГ 5 бе основана на „Проучване относно концепцията на ЕК за „Smart Villages“: нормативна уредба, европейски опит и добри практики, ефект от прилагането извън България, препоръки, опции за финансиране в и извън ОСП, предложения за интегриране на концепцията в интервенциите по ОСП“, предварително изготвено за целите на ТРГ 5 от двама независими експерти- Методи Методиев, национален експерт на финансираните от ЕК проекти Smart Rural 21 & Smart Rural 27 и асистент докторант Божура Фиданска от Институт по аграрна икономика на ССА, както и на идентифицираните в дискусиите нови предложения и добри европейски практики. В рамките на проведеното онлайн заседание на ТРГ 5 бяха обсъдени препоръките от проучването и в резултат на дискусията участниците формулираха допълнителни предложения. Основните резултати от работата на ТРГ 5 са разработените от експертния състав на ТРГ 5 препоръки към УО, които са предоставени на УО в средата на септември 2022 г. Финалното проучване е предадено на УО с годишния доклад на ЗУ за 2022 г.