Трета версия на План за възстановяване и устойчивост на България. 871,7 млн. лева за компонент „Устойчиво селско стопанство“.

Трета версия на Националния план за възстановяване и устойчивост на България от 16.04.2021 г. е публикувана в портала на Министерски съвет www.nextgeneration.bg.

Механизмът за възстановяване и устойчивост е част от елемента „Следващо поколение ЕС“ (2021-2024 г.) от Плана за възстановяване на Европа. След Европейския съвет на 17-21 юли 2020 г. размерът на средствата в рамките на Механизма беше установен на 672,5 млрд. евро, от които безвъзмездни средства на обща стойност 312,5 млрд. евро и възможност за достъп до заемен ресурс от 360 млрд. евро. Механизмът предвижда пряко управление от Европейската комисия и 100% финансиране по отношение на грантовете без необходимост от съфинансиране с национален ресурс.

Финансовият пакет, от който България може да се възползва, възлиза индикативно на около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми.

За целите на програмиране на средствата държавите членки изготвят Национални планове за възстановяване и устойчивост като приложение към своите Национални програми за реформи. Регламенттр за създаване на Механизма предвижда датата 30 април 2021 г. като краен срок за официално подаване на Националния план за възстановяване и устойчивост пред ЕК. Плановете се преразглеждат и адаптират, при необходимост, през 2022 г., така че да се вземе предвид окончателното разпределение на средствата за 2023 г.

Оновната цел на Плана за възстановяване и устойчивост е да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID–19 пандемията.

Националният план е структуриран в четири основни стълба:

1. „Иновативна България“- 26% от ресурсите по Плана по компоненти: 1/ Образование и умения; 2/ Научни изследвания и иновации; 3/ Интелигентна индустрия.
2. „Зелена България“- 35.6% от ресурсите по Плана по компоненти: 1/ Нисковъглеродна икономика; 2/ Биоразнообразие; 3/ Устойчиво селско стопанство.
3. „Свързана България“- 21.9% от ресурсите по Плана по компоненти: 1/ Цифрова свързаност; 2/ Транспортна свързаност; 3/ Местно развитие.
4. „Справедлива България“- 16.5% от ресурсите по Плана по компоненти: 1/ Бизнес среда; 2/ Социално включване; 3/ Здравеопазване

Планът включва 49 инвестиции и 36 реформи. Концентрацията на реформаторските усилия е най-висока в компонентите „Бизнес среда“ и „Нисковъглеродна икономика“.

В преследването на основната цел в Плана са групирани набор от мерки и реформи, „които не просто да възстановят потенциала за растеж на икономиката, но и да го развият и повишат, което да позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел на правителството за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските. Същевременно, Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка.“

В плана са заложени следните цели:

• Кумулативен растеж на БВП за периода 2021–2025 –21.7%
• БВП на глава от населението в СПС за 2025 г. –62% от средния за ЕС
• Коефициент на безработица през 2025 г. –3.5%

Зеленият преход заема водещо място в Плана, като концентрира 40.2% от общите предвидени разходи. Усилията са насочени в три основни направления: създаване на условия за ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници и водород; засилени действия за повишаване на енергийната ефективност на икономиката; устойчива мобилност, а поставените цели са:

• Дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2024 г.– 24%
• Кумулативно намаление на енергийната интензивност на икономиката за периода 2021–2024 г. –10%
• Кумулативно намаление на въглеродната интензивност на икономиката за периода 2021–2024 г. –10%

За цифровия преход в Плана са отделени почти 1/3 (32%) от общите предвидени разходи. Усилията са насочени в четири основни направления: разгръщане на широколентова инфраструктура; повишаване на цифровите умения на населението; ускоряване внедряването на цифрови технологии в предприятията; разгръщане на електронното управление и електронни услуги, а поставените цели са:

• Високоскоростна цифрова свързаност през 2025 г. –достъп на 100% от домакинствата
• Дял от населението с поне основни умения в областта на цифровите технологии през 2025 г. –50%
• Внедряване на цифрови технологии в предприятията (DESI) през 2025 г. –35%

871.7 млн. лв. за компонент „Устойчиво селско стопанство“

Компонентът цели повишаване на устойчивото управление и използване на водите и на конкурентоспособността на аграрния сектор чрез мерки за подобряване на хидромелиоративната инфраструктура, подобрявайки устойчивостта на икономиката към климатичните промени и играейки важна роля в съхранението на характеристики на околната среда. Заложените в Плана реформи и/или инвестиции по този компонент са:

• Актуализиране на стратегическата рамка на аграрния сектор;
• Реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд в Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране към климатичните промени;
• Дигитализация на процесите от фермата до трапезата.

Индикативните разчети за разходите, необходими за реализация на целите на компонента, възлизат на общо 871.7 млн. лв., изцяло за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост, които са разпределени по следния начин:

• 847.9 млн.лв. е общият планиран ресурс за „Инвестиция 1: Реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд в Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране към климатичните промени“, с период на изпълнение 2021–2025 г. Детайлното описание на проекта се съдържа в Приложение No П16 от публикуваните Проекти към Национален план за възстановяване и устойчивост от 16.04.2021).

• 23.9 млн.лв. е общият планиран ресурс за „Инвестиция 2: Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“, с период на изпълнение 2021-2025 г. Детайлното описание на проекта се съдържа в Приложение No П17 от публикуваните Проекти към Национален план за възстановяване и устойчивост Версия от 16.04.2021).

Допълняемост и демаркация с инструментите на Общата селскостопанска политика

С Инвестиция 1 от Плана се предвижда възстановяване и реконструкция на хидромелиоративни съоръжения за напояване извън земеделските стопанства. Ще се извършват дейности за възстановяване на съществуващата основна линейна инфраструктура и съоръженията към нея, които са публична собственост и се оперират от държавата. В Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в периода 2023–2027 г. се предвижда интервенция “Инвестиции в земеделски стопанства“, в рамките на която ще е допустима подкрепа за инвестиции в напоителни системи и оборудване в земеделските стопанства.

По отношение на Инвестиция 2 от Плана се предвиждат инвестиции за изграждане на Единна информационна система в земеделието, която ще интегрира информационните системи на администрацията и софтуерите за управление на земеделските стопанства. Въвеждането на цифрови решения и технологии на ниво стопанство ще се насърчава чрез включване на интервенции в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в периода 2023-2027 г. чрез интервенции „Инвестиции в земеделски стопанства“ и „Цифровизация на земеделски стопанства“.

Запознайте се с:

 

*След разгорещения политичеки дебат у нас в последните седмици, правителството в оставка прие Решение на Министерския съвет, с което одобрява проекта на Плана и възлага на заместник министър-председателя в оставка Томислав Дончев да го внесе за окончателното му приемане от Народното събрание, съобщиха от Министерски съвет. С оглед на времевия хоризонт за изпълнение на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, от особена важност е планираните инвестиции да бъдат реализирани възможно най-бързо. В тази връзка, 70% от ресурса следва да бъде ангажиран през 2021 и 2022 г., а останалите 30% – през последната 2023 г.

Източник: www.nextgeneration.bg

*Публикацията е актуализирана на 28.04/2021 г.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

• Експертна визия за развитие на България до 2050 г. в „Учебник по бъдеща история на България“ на коалиция „За зелен рестарт“
• Втора версия на План за възстановяване и устойчивост на България. 871,4 млн. лева за компонент „Устойчиво селско стопанство“.
• Комитетът за наблюдение на ПРСР гласува добавяне на 887,4 млн. евро към бюджета за преходните 2021 и 2022 години. Какво е разпределението по мерки и подмерки?
• Подмерки 6.1 и 6.3 на ПРСР 2014-2020 в преходния период: бюджет, новости, критерии, прием
• Мярка 19 на ПРСР и ВОМР в преходния период 2021 и 2022. До 1 юни МИГ могат да заявят увеличение на бюджета на СВОМР!
• 17 май е индикативната дата за старат за приема по подмярка 4.2 на ПРСР. До 29 април е обсъждането на проектонасоките!
• До 23 юли е отворен прием по подмярка 4.1 на ПРСР 2014-2020. ВИЖТЕ РЕЗЮМЕ!