Под печат е книгата „Предизвикателства пред българското земеделие и селските райони за прилагането на новата ОСП” с авторски екип от учени от Института по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанска академия (ССА), съобщава www.iae-bg.com.

Значително място в анализа е отделено на „Зелената сделка” на ЕС.

Разработката е част от научноизследователски проект към ИАИ на тема „Предизвикателства пред българското земеделие и селските райони за прилагането на новата ОСП”, с ръководител доц. д-р Божидар Иванов.

Целта на изследването е на основата на задълбочен анализ на състоянието на основните подотрасли на българското земеделие и на въздействието на различните инструменти на подпомагане по ОСП да се разработят сценарии, разкриващи производственото развитие в следващия програмен период 2021-2027 година.

Това ще послужи да се проследят ефектите и силата на въздействие, което има подпомагането по различни линии, както в зависимост от нивата на финансиране, така и за извеждане на еластичностите и реакционната чувствителност на зависимите променливи.

Обект на изследването са растениевъдството (полски, протеинови култури, зеленчукопроизводство и овощарство), животновъдство (млечно животновъдство).

Разработване на сценарии на въздействие е направено и за ефектите и резултатите върху структурата на земеделските стопанства. Значително място в анализа е отделено на „Зелената сделка” на ЕС, като специално внимание и прогнозна оценка за преките и непреки последствия върху социалноикономическите аспекти на средата е разработена и осъществена.

Социално-икономически и сценариен анализ е направен и в областта на селските райони, където тясната помощ по линия на развитие на селските райони е взета като независима променлива за проектиране тенденции на движение по отношение на броя на населението и състоянието на безработицата.

Изследваните въпроси и задачи по темата: „Предизвикателства пред българското земеделие и селски райони за прилагането на новата ОСП” поставя специален акцент върху различни сценарии за развитие на основни сектори и производства в българското земеделие, са не само актуални, но и важни и са продължение на изследването стартирало през 2019 г.

В заключение:

  • Българското земеделие продължава да бъде силно зависимо от подпомагането по линия на ОСП, което гледа на субсидиите, като източник за преодоляване на икономическия недостиг и потребност от средства, за да се модернизира, преоборудва, преструктурира, с което да повиши конкурентоспособността и жизнеспособността си.
  • Изследване на резултатите от различни сценарии на подпомагане след 2020 г. показва, че при запазване бюджета на СЕПП, площите с
    основните зърнени и маслодайни култури може да се увеличи с 3-5% до 2027 г. Разрастване на площите може да има дори при минимално намаление на средствата по СЕПП. По-чувствително влияние върху площите ще окаже прилагането на Зелената сделка на ЕС. Наред с това, резултатите от различни сценарии на подпомагане след 2020 година  показва, че при умерено оптимистичния вариант, които съответства на заложената финансова рамка за 5% увеличение на директните плащания в ОСП 2021-2027, площите с основните зърнени и маслодайни култури могат да нараснат с около 1,1% годишно до 2027 г. Същевременно Зелената сделка се очаква да нанесе чувствително отражение върху производството и площите, което ще се усети по-осезаемо евентуално към средата на десетилетието.
  • Анализ показва, че площите със зеленчуци се повлияват от промените в нивата на подпомагане в по-голяма степен отколкото
    производството. При сценария за запазване равнищата на директна подкрепа (най-вече обвързана), общите площи със зеленчуци в периода 2021-2027 г. ще бъдат средно в диапазона 42-43 хил.ха. Стойността на брутната продукция при цени от 2017-2018 г. ще е около 210 млн.евро. При сценарий с ръст на субсидиите на площ с 5%, което се очаква от Многогодишната финансова рамка, общите площи със зеленчуци в периода 2021-2027 г. могат да нараснат с 3-4% в сравнение с 2018 г. до 44 хил.ха. При 15% увеличение на плащанията, тези площи могат да достигнат 50 хил.ха.
  • В млечното животновъдство, намалението на млечните животни има негативни последици не само за работните места в селските райони и формираната добавена стойност от животновъдството, но и върху развитието на българската млекопреработвателна промишленост. При
    разработени сценарии за развитие на млечното стадо в България се вижда, че при промяна в размера на директните плащания, с увеличение от 10% , позитивният ефект е 0,7% увеличение на стадото, а при увеличение на подкрепата от 25% се очаква увеличението на стадото да е 9,6%.

„Сценарии за развитие на българското земеделие и селските райони през новия програмен период 2021-2027”

 

Актуална информация за текущите проекти, по които работи Институтът по аграрна икономика, може да намерите ТУК!

Източник: www.iae-bg.com

 

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!