59 % е изпълнението на ПРСР спрямо общия й бюджет (ЕЗФРСР), а 2 208 735 182 евро са договорените суми по Програмата (ЕЗФРСР+НФ**, от които 1 798 613 268 евро са по ЕЗФРСР) по данните на ДФЗ към 30.09.2022 г. Договорените средства представляват 58,59 % от общия бюджет на Програмата, което поставя ПРСР по този показател на последно място в класацията за изпълнението на всички оперативни програми в България.

След като с Решение за изпълнение на Комисията C(2021) 8541 от 19.11.2021 г. бе одобрена 11- тата нотификация на Програмата, уреждаща нейното удължено прилагане и финансиране със съответните бюджетни средства за 2021 г. и 2022 г., настоящите данни на ДФЗ отразяват увеличения бюджет на ПРСР 2014-2020.

Справка на ДФЗ за изпълнението на ПРСР 2014-2020 към 30.09.2022 г. показва:

• 46.35%  (ЕЗФРСР) е усвояването по НЕ ИСАК базираните мерки; 1 190 706 135 евро са изплатените средства (ЕЗФРСР+ НФ), от които 1 007 567 878 евро са от ЕЗФРСР; 60.03%  е договарянето по НЕ ИСАК мерките (ЕЗФРСР) спрямо общият им бюджет (а 1 544 960 112 евро е договорената сума по ЕЗФРСР + НФ);  9 493   е броят на сключените договори по тези мерки, при 23 478 общ брой подадени заявления;
• 78.61 % (ЕЗФРСР) е усвояването по ИСАК базираните мерки спрямо общият им бюджет от 1 197 582 839 евро (ЕЗФРСР+ НФ), а 940 195 217 евро са изплатените средства по компенсаторните мерки (ЕЗФРСР+ НФ) – от тях 711 833 737 евро са средствата от ЕЗФРСР.

Обобщената справка на ДФЗ към 30.09.2022 г. можете да видите  ТУК!

Източник: ДФЗ; https://ruralnet.bg/

*ЕЗФРСР- Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони; **НФ- национално финансиране.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

• Актуализират индикативният график за приемите по ПРСР до края на 2022 година. Кога тръгват подмерки 6.1, 6.4 и 16.4?
• В ход са промени по 7 процедури от 4 мерки/подмерки на ПРСР 2014-2020 (актуализирана)
• Качен за обсъждане до 11 ноември е проект на наредба за новата подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ от ПРСР 2014-2020
• На 11 ноември Комитетът за наблюдение на ПРСР 2014-2020 ще гласува новата извънредна мярка 22, промени в мярка 7 и актуализиране на Финансовия план на програмата
• Отворени процедури на МИГ в страната. Проверете възможностите за подкрепа чрез МИГ в региона си!
• Публикувана е консолидирана версия на ПРСР 2014-2020 след одобрената от ЕК 13-та нотификация
• Публикуван е одобреният от ЕК Годишен доклад’ 2021 за изпълнението на ПРСР 2014-2020
• МЗм публикува Стратегическия план по ОСП 2023-2027, изпратен до ЕК на 31 октомври 2022 г.
• Състав на Комисията по земеделие към 48-о НС. Очаква се депутатите да приемат важни промени в ЗПЗП, за да стане въможно прилагането на Стратегическия план по ОСП 2023-2027 и инвестициите от ПВУ!
• Какви инвестиции ще се подкрепят чрез компонент „Устойчиво селско стопанство“ на одобрения от ЕК План за възстановяване и устойчивост?

Материалът 59 % е изпълнението на ПРСР 2014-2020 в края на месец септември 2022 г. е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

В сравнение с 2021 г. резултатите в областта на иновациите през 2022 г. са се подобрили в 19 държави членки и са се влошили в 8. В сравнение със средната стойност за ЕС конкурентите в световен мащаб като Австралия, Канада, Република Корея и Съединените щати продължават да имат предимство пред ЕС. Въпреки това ЕС е преодолял изоставането си в резултатите спрямо тези държави и се нарежда преди Япония от 2021 г. насам.

Комисарят по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел посочи: „Ангажиментът на Европа за иновации е виден от непрекъснатото подобрение на резултатите ѝ в тази област. Оказвайки подкрепа на иновационния капацитет на Европа, програма „Хоризонт Европа“ насърчава високите научни постижения и подпомага най-добрите изследователи и новатори, които да насочват системните промени, необходими за осигуряване на екологосъобразна, здрава и устойчива Европа. Европейския сравнителен доклад за иновациите за 2022 г. показва колко е важно да се създаде общоевропейска екосистема за иновации. Наскоро приетата нова европейска програма за иновации ще постави Европа в челните редици на новата вълна от дълбокотехнологични иновации и ще гарантира, че иновациите достигат до всички региони на Европа, включително селските райони.“

Тиери Бретон, комисар по въпросите на вътрешния пазар, заяви: „Автономността и конкурентоспособността на Европа ще зависят от способността ни да се превърнем в технологичен и търговски лидер в стратегически области като космическото пространство, отбраната, водорода, акумулаторните батерии, квантовите интегрални схеми и високопроизводителните изчислителни технологии. Програмата за иновации на Европа, нашата подкрепа за стартиращи предприятия и иновативни МСП, промишлените алианси или важните проекти от общоевропейски интерес вече водят до високо иновативни проекти в цяла Европа. По този начин превръщаме високите си научни постижения в технологично и промишлено лидерство и качествени работни места в Европа.“

Ключови констатации

Въз основа на показателите си държавите членки се разделят на четири групи:

1. водещи новатори (резултатите са над 125 % от средната стойност за ЕС);
2. силни новатори (между 100 % и 125 % от средната стойност за ЕС);
3. умерени новатори (между 70 % и 100 % от средната стойност за ЕС) и
4. проправящи пътя си новатори (под 70 % от средната стойност за ЕС).

Швеция продължава да е с най-добри резултати в ЕС. Други водещи новатори са Белгия, Дания, Нидерландия и Финландия.Фигура 1: Резултати от работата на системите за иновации на държавите — членки на ЕС

В сравнение с миналогодишното издание три държави са променили мястото си в групите

Нидерландия стана водещ новатор, Кипър — силен новатор, а Естония — умерен новатор.

Изданието за 2022 г. на EIS показва, че производителността е нараснала най-много в Кипър, Естония и Гърция, а за два нововъзникващи иноватора- Хърватия и Полша- резултатите от иновациите са нараснали по-бързо от средното за ЕС.

По-конкретно:

• Германия, Ирландия, Франция, Кипър, Люксембург и Австрия са силни новатори с резултати над средната стойност за ЕС.
• Чехия, Естония, Гърция, Испания, Италия, Литва, Малта, Португалия и Словения са умерени новатори.
• България, Хърватия, Латвия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия са проправящи пътя си новатори.

Както и в предишните издания на EIS, за няколко показателя са използвани предварителни данни, за да се гарантира използването на най-актуалната информация. Съставът на групите би могъл да бъде различен, ако са налични окончателните данни за изчисленията, особено когато дадена държава е много близо до прага на дадена група.

Продължава да съществува разделение по отношение на иновациите в ЕС.

Налице е тенденция за географска концентрация на определените въз основа на резултатите групи, като водещите и повечето силни новатори са разположени в Северна и Западна Европа, а по-голямата част от умерените и проправящите пътя си новатори са в Южна и Източна Европа. Като част от новата европейска програма за иновации, приета през юли 2022 г., ЕК ще се съсредоточи върху преодоляването на разделението в областта на иновациите в ЕС и позиционирането на Европа като водещ участник в световната иновационна среда.

Докладът обхваща държавите — членки на ЕС, и няколко други държави в Европа и по света. В сравнение с предходните години тазгодишното издание на EIS включва още три държави, а именно Албания, Чили и Мексико.

Контекст

От 2001 г. насам Европейският сравнителен доклад за иновациите предоставя сравнителен анализ на резултатите от инвестициите в държавите от ЕС, в другите европейски държави и в съседните държави в региона. С него се прави оценка на силните и слабите страни на националните резултати в областта на иновациите и се помага на държавите членки да установят в кои области трябва да предприемат действия.

EIS демонстрира ангажимента на ЕС и на неговите държави членки към иновации, както и към научни изследвания, в чиято основа са високите научни постижения и които са конкурентоспособни, отворени и насочвани от таланта. Чрез него също така се оказва подкрепа за разработването на политики за насърчаване на иновациите в Европа и се предоставя информация на създателите на политики в бързо променящите се условия в световен мащаб. Нещо повече, научните изследвания и иновациите представляват съществена част от координирания отговор на ЕС на кризата с коронавируса, като същевременно подпомагат устойчивото и приобщаващо възстановяване.

Източник: https://research-and-innovation.ec.europa.eu/; https://www.facebook.com/EUScienceInnov

ВИЖТЕ ОЩЕ:

• България е на 26-то място в Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г.
• Защо в програмите за научни изследвания и иновации на ЕС страните от ЕС-13 продължават да изостават от ЕС-15 ?
• „Селскостопанските изследвания и иновациите остават второстепенен приоритет в политическата програма на страните от Централна и Източна Европа“, разкрива ново проучване

Материалът България е сред „проправящи пътя си новатори“ според Европейския сравнителен доклад за иновациите за 2022 г. е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Министерство на земеделието (МЗм) публикува на интернет страницата си Пакет документи, съдържащи одобрената версия на Годишен доклад 2021 г. за изпълнението на ПРСР 2014-2020. Приетият от Европейската комисия (ЕК) Годишен доклад за изпълнението на ПРСР 2014-2020 обхваща периода 01.01.2021 г.- 31.12.2021 г.

От Годишния доклад можете да научите за: ключова информация относно изпълнението на Програмата и нейните приоритети; напредъка в изпълнението на плана за оценка; проблемите, свързани с изпълнението на Програмата и предприетите мерки; предприетите стъпки за прилагане на техническата помощ и изискванията за публичност на програмите; предприетите действия за изпълнение на предварителните условия; описанието на изпълнението на Тематичната подпрограма за малките стопанства; оценката на информацията и напредъка в постигането на целите на Програмата и др. 

На 19 ноември 2021 г., с Решение C(2021) 8541 на ЕК бе одобрено най-голямото изменение в Програмата, с което се прибавят към текущите 2,9 млрд. евро нови 900 милиона евро, като общият бюджет на цялата програма се увеличава до 3 795 425 418 евро (принос от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони/ЕЗФРЕСР/ в размер на 3 129 044 775 евро и национално съфинансиране – 666 380 643 евро).

Общ напредък по ПРСР 2014-2020 към 31.12.2021 г. (включва всички изплатени публични средства)

В Годишния доклад се посочва, че разплатените към 31.12.2021 г. субсидии по ПРСР 2014-2020 представляват 51,3 % от целия наличен бюджет на ПРСР, или 1 948 263 986 евро публични средства (средства от ЕЗФРСР + такива от национален бюджет). Договорените средства (без отчитане на поети бъдещи+преходни задължения по мерките с 5 годишен ангажимент от ПРСР) представляват 63,5 % спрямо целия бюджет на ПРСР, или 2 409 246 896 евро публични средства. От тях, договорените средства само по предимно инвестиционните мерки и Техническа помощ са в размер на 1 532 547 590 евро публични средства, а общо оторизираните средства по мeрките с плащане на площ (вкл. и плащанията по М21), са в размер на 876 739 144  евро публични средства. Само за календарната 2021 г. са разплатени 367 133 500 евро публични средства (298 661 568 евро от които са от ЕЗФРСР).

„Следва да се обърне особено внимание на забавянето на обработката на постъпилите проектни предложения и изоставане в договарянето на не ИСАК базираните мерки. Забавянето в обработката поставя под риск успешното реализиране и разплащане на проектите, което от своя страна би имало отрицателен ефект върху постигането на заложените показатели в Програмата.„

В Годишния доклад на ПРСР 2014-2020 за 2021 г. за пореден път се посочват проблемите, свързани с прилагането на Програмата и се подчертава необходимостта от тяхното решеване както по отношение на ПРСР 2014-2020, така и по отношение на Стратегическия план по ОСП за периода 2023-2027 г., който предстои да стартира от 01.01.2023 година:

„След въвеждането на ПРСР 2014-2020 в ИСУН 2020 през 2018 г. се появяват затруднения при събирането на информация за напредъка по- прилагането на мерките и данни за икономическото състояние на бенефициентите. Поради което, възниква необходимост да се работи успоредно в двете системи (ИСУН 2020 и информационната система на ДФЗ – РА), поради причини, свързани с невъзможността на ИСУН 2020 да събира данни и да генерира справки за целите на мониторинга, отчитането, докладването и оценката на ПРСР.

Важно е да се отбележи, че създадените системи за наблюдение и оценка на ПРСР в ИСУН 2020 не са в състояние да отговорят в пълна степен на нуждите за оценка на Програмата, както и информацията, генерирана от тях не може да гарантира изискванията за всеобхвотност, надежност и точност на данните.

Във връзка с предстоящото стартиране на новия програмен период, УО и ДФЗ – РА следва да предприемат своевременно съвместни действия за разработване на система за отчитане на мониторинговите индикатори, с оглед гарантиране спазването на изискванията за всеобхвотност, надежност и точност на данните и информацията. Системата следва да дава възможност за събиране на данни, от които автоматично да се извеждат достоверни стойности за показателите по индикаторен план, включително индикаторите за резултат, индикаторите за продукт, финансовите индикатори, целевите индикатори и индикаторите от рамката за изпълнение.

В изпълнение на функцията си по наблюдение, Управляващият орган следва да търси начини, или за разширяване обхвата на системата ИСУН 2020, или за надграждане на специализирания модул към вече изградената информационна система на ДФЗ – РА, с цел отчитане в реално време за всички индикатори по индикаторен план и мониторинговите таблици към годишния доклад за изпълнението, напредъка в договарянето и разплащането на средствата, остатъчните бюджети по мерките и резултатите от изпълнението на мерките.

Изборът на информационна система за работа, събиране и отчитане на мониторинговите индикатори, следва да бъде направен след извършен обстоен анализ, при спазване на принципите на ефикасност, ефективност и икономичност, в съотвествие с нуждите, както на ПРСР 2014-2020, така и на Стратегическия план по ОСП за новия програмен период.“

Приеми по мерки и подмерки от ПРСР 2014-2020 през 2021 г.

През 2021 г. са реализирани приеми по следните мерки и подмерки от ПРСР 2014-2020:

• Подмярка 2.2 „Създаване на консултантски услуги“
• Подмярка 4.1 „Инвестиции във физически активи“
• Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“
• Подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ (2021)
• Подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ (2021)
• Подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски производители
• Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“(ТПП) на производители COVID 3”
• Подмярка 7.3. Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване
• Мярка 10 „Агроекология и климат“;
• Мярка 11 „Биологично земеделие“;
• Мярка 12 „Плащания по „Натура-2000” и Рамковата директива  за водите“;
• Мярка 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“;
• Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“
• Подмярка 21.1 –  „Изключителна и временна подкрепа за земеделските стопани COVID 1“

През календарната 2021 г. са предложени и одобрени от службите на ЕК две основни изменения в ПРСР 2014-2020 :

• Десето изменение на ПРСР 2014-2020 и
• Единадесето изменение на ПРСР 2014-2020.

Източник: www.mzh.government.bg; https://ruralnet.bg/

ВИЖТЕ ОЩЕ:

• 55.74 % е усвояването по всички мерки на ПРСР в края на август 2022
• Публикувана е консолидирана версия на ПРСР 2014-2020 след одобрената от ЕК 13-та нотификация
• Очаква се разработването на нова мярка 22 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и МСП, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ в ПРСР 2014-2020
• МЗм предвижда целеви прием по ПРСР 2014-2020 за пострадалите от наводненията общини- предстои комуникация с ЕК!
• Отворени процедури на МИГ в страната. Проверете възможностите за подкрепа чрез МИГ в региона си!
• Актуализиран е индикативният график за приемите по ПРСР до края на 2022 година. Кои подмерки предстои да се отворят?
• По какви антикризисни мерки за справяне с последиците от войната в Украйна работи МЗм? Кога ще стартират?
• Какви инвестиции ще се подкрепят чрез компонент „Устойчиво селско стопанство“ на одобрения от ЕК План за възстановяване и устойчивост?

Материалът Публикуван е одобреният от ЕК Годишен доклад’ 2021 за изпълнението на ПРСР 2014-2020 е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

„Въглерод в почвата“ на ЕАОС предоставя общ преглед на въглеродните запаси и емисиите на парникови газове от органичните и минералните почви в Европа, въз основа на данни от 2019 г.

Държавите-членки на ЕС съобщават за загуба на въглерод от органични почви, което съответства на около 108 мегатона емисии на въглероден диоксид (Mt CO ₂ ) през 2019 г. През същата година минералните почви са отстранили около 44 Mt CO ₂ от атмосферата. Нетните емисии на парникови газове от почвите, около 64 Mt CO ₂ еквивалент, съответстват на малко под 2% от общите нетни емисии на ЕС през 2019 г. или около половината от дела на ЕС в емисиите от международната авиация.

Около три четвърти от органичните почви в ЕС са само в две държави-членки, Швеция и Финландия, показва брифингът на ЕАОС. Общите емисии от органични почви са далеч най-високи в Германия, поради високия дял на нейните органични почви под обработваема земя и пасища. Най-големите загуби на въглерод на хектар произтичат от добива на торф, главно във Финландия, Ирландия, Латвия, Естония и Германия.

Съществуват опции за смекчаване, като възстановяване на торфища или агролесовъдство, за увеличаване на улавянето на въглерод в почвите и намаляване на загубите на въглерод, което в много случаи също може да бъде от полза например за биоразнообразието или качеството на водата. В зависимост от типа на почвата, местния климат и начина на управление на земята действията за смекчаване обаче, могат да увеличат емисиите на други парникови газове, като метан (CH ₄ ) и азотен диоксид (N ₂ O), или да имат отрицателни последици върху биоразнообразието или хранителна продукция.

Брифингът на ЕАОС също подчертава значението на разработването и използването на научно обосновани методи за оценка на въздействието върху климата от различни практики за управление на земята, както и тяхното въздействие върху възстановяването на природата.

Като цяло секторът на ЕС за земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство (LULUCF) е значителен въглероден поглътител , който премахва CO ₂ от атмосферата. Съществуват обаче големи разлики между държавите поради размера на страната, начина на използване на земята и вида на почвите. ЕС се ангажира да намали своите нетни парникови емисии с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и да стане въглеродно неутрален до 2050 г.

Източник: www.eea.europa.eu

Материалът ЕАОС: Европейските почви имат потенциал за по-силни действия в областта на климата е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

„14–те години подкрепа за българските земи с висока природна стойност изглежда са им донесли обезсърчаваща съдба. След славното начало с целенасочени национални усилия за идентифициране на земеделските земи с висока природна стойност и гарантиране, че те ще бъдат подкрепени, загубата на половин милион хектара пасища и превръщането на други 230 000 ха в обработваема земя не изглежда обнадеждаващо.

Въпреки това, все още има значителна част от земеделските земи с висока природна стойност, които са издържали на натиска от изоставяне и интензификация през последните 14 години и които трябва да бъдат подкрепени по мъдър и осъзнат начин. Вече е ясно, че бюджетът от ОСП за следващия период през 2023–2027 г. ще бъде значително намален, така че всяка подкрепа трябва да бъде добре насочена и наблюдавана отблизо.

Политиците трябва да припознаят необходимостта от специално внимание, насърчаване и подкрепа на земеделието с висока природна стойност…„

Това са част от открояващите се основни изводи и препоръки в доклада от проекта на СТЕП относно земите с висока природна стойност. Основните резултати от направените анализи и проведеното социално-икономическо проучване са обобщени в синтезиран доклад:

• първата част от доклада се фокусира върху подпомагането в рамките на ОСП;
• опитът от схемите, разработени в рамките на различни донорски проекти е обобщен във втората част;
• третата част представя виждането на земеделските стопани по отношение на подпомагането за земеделските системи с ВПС и социално-икономическите предизвикателства пред тях.

Всяка от частите  завършва с изводите на експертите на СТЕП по отношение на подпомагането на земите с ВПС. Последната част обобщава основните изводи и препоръки  по отношение на подпомагането на земеделието и земеделските стопани  с ВПС.

Научени уроци и препоръки на СТЕП относно подпомагането на земеделието с ВПС:

• Има ясна и силна необходимост от нова оценка на идентифицираните земи с ВПС
• Необходимо е преразглеждане на териториалния обхват на постоянно затревените площи с ВПС
• Адаптиране на дефиницията за постоянни пасища и използване на възможностите за гъвкавост, предоставени от ЕС
• Комуникация с целевите земеделски стопани и промотиране на земеделието с ВПС
• Съвети и обучение на земеделските стопани
• Обучение на местната администрация и съветници
• Мониторинг и оценка на резултатите от прилагането
• Сътрудничество с неправителствени организации и научни среди

Експертите на СТЕП посочват, че липсата на мониторинг относно резултатите от прилагането на схемите и мерките води до липса на оценка от резултатите от прилагането на ПРСР през последните 14 години. Всички официални оценки на ПРСР подчертават многократно необходимостта от адресиране на този въпрос. Мониторингът и оценката на ПРСР се фокусират единствено върху броя на подпомогнатите земеделски стопани и размерът на изплатеното подпомагане. Дори размерът и видът на подпомаганите площи не се отчита, наблюдава и оценява постоянно.

Според СТЕП, разработването на нов вид агроекологични схеми, особено на такива, насочени към постигането на резултати, до голяма степен зависи от наличните адекватни и сравними бази данни от системата за наблюдение „Колкото повече се отлага създаването на подходяща система за наблюдение, толкова по–малка е вероятността да бъдат създадени иновативни схеми за подкрепа„.

С целия доклад може да се запознаете ТУК!

Резюмето на доклада може да прочетете ТУК!

Какви са основните социално-икономически предизвикателства за земеделието с висока природна стойност в България?

Като част от финансирания от фондация MAVA проект,  експертите на СТЕП проведоха социално-икономическо проучване сред повече от 70 земеделски стопани с ВПС. Основните резултати са обобщени в информационна графика, представяща  предизвикателствата и възможностите пред земеделието с ВПС в България. Материалът показва и  състоянието на земеделието с ВПС в страната – производствени системи, основни източници на приходи и маркетинг, политики за подпомагане и консултантски услуги,  и представя визията за земеделието с ВПС  в страната към 2030 г.

Разгледайте цялата графика на СТЕП ТУК!

Източник: www.step-bg.bg

Материалът Изводи и препоръки на експертите от СТЕП относо 14 годишното подпомагане на земеделските системи с ВПС в България е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Конференцията е насочена към  академичните и научните среди, представители на бизнеса в земеделието, местната администрация и държавната адмиинистрация.Официални езици: английски и по изключение български при презентиране и английски език за презентациите и докладите.

Форумът ще се проведе в хибриден формат: он-лайн и присъствено на 25.10.2022 и 26.10. 2022 г. Конференцията е насочена към учени, докторанти и изследователи от България и чужбина и предоставя възможност за участие с презентация на научни разработки, доклади по изследователска тема и включване и присъствие в конферентните сесии и дискусии.

Участието в нея е без първоначални такси за всички докладчици и гости, заявили желание за включване и одобрени за това. Присъственото присъединяване към форума предвижда заплащане на разходите за транспорт, хотелско настаняване и изхранване от самите участници.

Присъствената форма на участие в конференцията ще бъде в хотел в курорта Боровец, на 60 км от София. Хотелът ще бъде допълнително конкретизиран до 15 септември, 2022 г. в зависимост от броя на заявилите присъствено участие, уточняват организаторите от ИАИ.

Тематични направления на конференцията са:

• Снабдяване с храни и ефекти от COVID-19;
• Конкурентоспособност и ефекти на земеделските и стокови пазари;
• Земеделски политики в прехода към зелена икономика;
• Възможности и предизвикателства пред селските райони;
• Иновации, кръгова и биоикономика.

Детайли за връзка с организаторите, подаването на заявки и технически изисквания за оформянето на докладите /на български и английски съответно/ може да намеритеТУК!

Източник: www.iae-bg.com

Материалът 25-26 октомври: ИАИ организира в хибриден формат IХ-та Международна научна конференция „Земеделие и снабдяване с храни: пазари и политики“ е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Резултатът DESI на България нараства средно с 9% годишно през последните пет години. „Предвид позиционирането на България, този темп на растеж не е достатъчен, за да може страната да догони останалите страни-членки„, се посочва в доклада за страната ни.

Що се отнася до цифровизацията на предприятията, възприемането на цифрови технологии от малките и средни предприятия (МСП) достига почти наполовина от средното за ЕС. Само 6% от българските предприятия използват големи информационни масиви, 10% – услуги в облак и 3% изкуствен интелект (ИИ) в сравнение с целите на ЕС от 75% за всяка технология до 2030 г. С цел да подпомогне цифровизацията на предприятията, България използва европейски центрове за цифрови иновации.

Относно цифровите умения, в доклада ЕК констатира „въпреки положените в последно време по–големи усилия страната остава значително под средната стойност за ЕС от 45,7 с резултат от 32,6 . Делът на хората, притежаващи поне основни цифрови умения, както и на тези с цифрови умения над основните, е по–нисък от средния за ЕС, като във втория случай разликата е значителна (8% спрямо средната стойност за ЕС от 26%). Като се имат предвид амбициозните цели на ЕС за 80% от възрастните да имат поне основни цифрови умения до 2030 г., страната трябва да положи повече усилия, за да бъдат обхванати онези над две трети от нейното население без такива умения. Страната също така изостава спрямо дела на специалистите в областта на ИКТ от работната сила (3,5% спрямо 4,5% средно за ЕС). В България обаче делът на жените специалисти в тази област е висок.“.

В областта на Свързаността, България постига много добър резултат при покритието с ‚Fibre to the premises coverage’ (85% от домакинствата спрямо 50% в ЕС). Цените са ниски, но цялостното усвояване на фиксиран и мобилен широколентов достъп до интернет остава ниско.

Според ЕК, за да преодолее слабостите в цифровата трансформация и достигне равнището на останалите страни-членки на ЕС, „в България са необходими дългосрочни, постоянни усилия на политическо и административно равнище, основаващи се на силните страни на страната с цел осъществяване на реформите и инвестициите в четирите измерения. Възможно е неотдавнашната политическа нестабилност да е повлияла значително на усилията в тази област.“

Относно DESI

ЕК следи напредъка на държавите членки в областта на цифровите технологии и публикува годишни доклади за индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) от 2014 г. насам. Всяка година в докладите относно DESI се включват профили на отделните държави, които помагат на държавите членки да идентифицират области, в които са необходими приоритетни действия, както и тематични глави, в които се предоставя анализ на равнище ЕС в ключови области на цифровата политика. В индекса DESI се прави класация на държавите членки според тяхното равнище на цифровизация и се анализира техният относителен напредък през последните пет години, като се отчита отправната им точка.

Докладът относно DESI 2022 за България, както и на останалите държавите членки, са достъпни на адрес: https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/countries-digitisation-performance.

Източник: https://digital-strategy.ec.europa.eu/

Материалът България е на 26-то място в Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г. е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

В своя отговор по доклада на ЕСП, ЕК заявавя „Методът LEADERсе оказа уместен през последните 30 години от въвеждането му и остава валиден и днес. Добавената стойност на LEADER произтича от пълното прилагане на методаи се изразява във видими подобрения в местното управление и социалния капитал и по–добри резултати от проектите по LEADER в сравнение с изпълнение без LEADER“. ЕК изтъква, че съществуващата в ЕС към днешна дата мрежа от 2800 МИГ в рамките на LEADER „вече ангажира десетки хиляди членове на местните групи за действие: местни органи, социални и икономически сдружения, предприятия и граждани в селските райони и достига до повечето части на селските райони в Европа, като създава положителен имидж на ЕС„.

Според ЕК значителните инвестиции на ЕС в човешки и социален капитал чрез създаването и функционирането на МИГ и тяхната мрежа „отразяват трайния ангажимент на Комисията за предоставяне на все повече права на местно равнище и демократичноучастие в ЕС„. ЕК подчертава, чепредоставено за функционирането на МИГ финансиране, е „много по–широко от „административни разходи“, тъй като дава възможност и за безценни инвестиции в хора, популяризиране и колективно обучение в селските територии“. Тези нематериални ползи включват и ценната работа в областта на връзките с обществеността, извършвана по линия на LEADER чрез популяризиране на финансирането за развитие на селските райони в местни селски общности и достигането до многото граждани в селските райони, чието качество на живот е било подобрено чрез метода.

ЕК заявява, че „ще продължи да насърчава държавите членки да гарантират, че партньорствата на местните групи за действие са приобщаващи и по–специално че младите хора, жените и групите в неравностойно положение участват в органите за вземане на решения. Това също ще бъде наблюдавано. ЕК ще работи с държавите членки за по–добра оценка и доказване на добавената стойност на подхода LEADER по отношение на социалния капитал и местното управление. Това ще бъде направено чрез мониторинг, методики за оценка и изграждане на мрежи на равнището на ЕС„.

ЕК отговаря на ЕСП, че приема частично първата препоръка относно анализа на разходите и ползите от LEADER и приема изцяло втората препоръка относно оценката на подхода ВОМР.

Запознайте се с пълния Отговор на Европейската комисия по Специален доклад 10/2022 на ЕСП.

Материалът Одиторите на ЕСП поставят под въпрос резултатите от прилагането на подхода ВОМР. Какво отговори ЕК? е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

ЕСП реши да извърши този одит, защото:

• от 2007 г. насам ЕС е изразходвал над 25 млрд. евро за проекти за диверсификация и инвестиции в инфраструктура чрез ПРСР;
• няколко одита на изпълнението на ЕСП разкриват проблеми с дълготрайността и посочват конкретни рискове за мерките за разнообразяване към неземеделски дейности.

ЕСП очаква работата ѝ да помогне на Комисията да разпространява добри практики относно потенциалното включване на гаранции за дълготрайността на проектите, както и в нейната работа по оценяване на проекти за диверсификация и инфраструктура в селските райони, финансирани от ОСП 2023-2027.

Политиката на ЕС за развитие на селските райони включва дългосрочни цели като диверсификация на икономиката в селските райони (чрез намаляване на зависимостта както на селските райони, така и на отделните домакинства от селското и горското стопанство), запазване и създаване на работни места и подобряване на инфраструктурата в селските райони. За да могат да подпомогнат постигането на посочените цели, финансираните от ЕС проекти в тези области следва да бъдат „дълготрайни“.

В рамките на този одит ЕСП проверява дали финансираните от Съюза проекти са дълготрайни. Правните изисквания на ЕС за дълготрайност на подпомаганите по ЕЗФРСР проекти са:

• за периода 2007—2013 е регламентирано нвестициите да се запазват за 5 одини след решението за финансиране;
• за периода 2014—2020 (удължен до 2022 г.) правните изисквания стават по–строги: инвестициите се запазват за 5 г. след окончателното плащане; периодът се намалява на 3 г. за МСП (по избор); или период, определен в правилата за държавните помощи;
• за новия период 2023—2027 Регламентът за ОСП не определя правни изисквания за дълготрайност. държавите членки могат да въведат отново такива изисквания за дълготрайност чрез своите национални правила (т.е. изискването да стартира с подписването на договор за БФП или след окончателно плащане).

За да прецени дали очакваните ползи са се запазили във времето, ЕСП разгледа проекти, финансирани през програмните периоди 2007—2013 и 2014—2020. Одиторите са разгледали два вида проекти:

• проекти за диверсификация на икономиката в селските райони (М 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности„, М 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ , М 313 „Насърчаване на туристическите дейности„, M 6.2 „Стартова помощ за неземеделски дейности в селските райони“ и M 6.4 „Инвестиции в установяването и развитието на неселскостопански дейности“) и
  
• проекти за инвестиции в публична инфраструктура, като напр. пътища, водоснабдяване и канализация (М 321 „Основни услуги за икономиката и селското население“; M 322 „Обновяване и развитие на селата“ и М 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“).

Основният одитен въпрос е дали инвестициите за диверсификация на селската икономика и в инфраструктура в селските райони са донесли дълготрайни ползи:

• в първата част доклад ЕСП разглежда дълготрайността от гледна точка на съответствието, т.е. дали са били изпълнени правните изисквания за дълготрайност;
• във втората част ЕСП разглежда въпроса дали съществуват фактори, които влияят върху дълготрайността на проектите, извън законовите изисквания;
• в третата част одиторите разглеждат въпроса дали има достатъчно доказателства, че финансирането от Съюза е довело до възможности за диверсификация в селските райони в дългосрочен план.

Избрани държави членки и одитна работа на ЕСП:

Мерки за диверсификация ЕСП избира от страните: Австрия, България, Чехия, Франция, Гърция, Унгария, Полша, Италия (Сицилия), Литва, Румъния и Словакия, за които прави:
– Анализ на големи информационни масиви на националните търговски регистри.
– Проверка на оперативното състояние на 879 обекта за туристическо настаняване.
– Анализ на националната/регионалната рамка за мерки за диверсификация

Мерки за диверсификация и инвестиции в инфраструктура ЕСП избира от страните: Австрия, България и Полша, за които:
– Разглежда136 проектни досиета (88 проекта за диверсификация и 48 инвестиции в инфраструктура).
– Анализ на националната рамка за инфраструктурни инвестиции.

Заключения на ЕСП:

• ЕСП констатира, че повечето инфраструктурни инвестиции и проекти за диверсификация са функционирали през законовия период на дълготрайност. Тя установи обаче, че проектите за диверсификация често са преустановявани скоро след края на този период. Проектите за услуги за селското или горското стопанство в Полша са били с по–малка дълготрайност в сравнение с други.
• Одиторите констатираха, че общото качество на процедурите за подбор се е подобрило за периода 2014—2020 г. в сравнение с периода 2007—2013 г. Въпреки това процедурите за подбор не са оказали значително въздействие върху цялостното качество на проектите.
• ЕСП установи, че някои видове проекти, като например услуги за селското или горското стопанство, имат нисък потенциал за диверсификация. Туристическото настаняване може да разнообрази дейностите на бенефициентите, но допълнителният капацитет за настаняване не води до разнообразяване на икономиката в туристическите райони.
• ЕСП разшири своя анализ на проектите за туристическо настаняване и установи проблеми с икономическата жизнеспособност в три държави членки. Използването на проектите за туристическо настаняване за лични жилищни нужди влияе върху икономическите резултати на тези проекти. ЕСП констатира примери, при които държави членки са започнали разследвания за частно ползване на сгради, финансирани като проекти за туристическо настаняване, и/или са ограничили достъпа до безвъзмездна финансова помощ за проекти за туристическо настаняване.
• ЕСП установи, че заемите са подходяща алтернатива за подпомагане на жизнеспособни проекти (включително проекти за подпомагане на обекти за туристическо настаняване или услуги за селското стопанство.
  

Препоръки на ЕСП:

• Препоръка 1 — По–добро насочване на разходите към жизнеспособни проекти
• Препоръка 2 — Намаляване на рисковете от отклоняване на финансирани активи за лично ползване
• Препоръка 3 — Използване на потенциала на големите бази данни за оценка

Запознайте се със Специален доклад 12/2022: Дълготрайност в развитието на селските райони – Повечето проекти функционират през целия изискуем период, но е възможно да се постигнат по-дългосрочни резултати

Източник: www.eca.europa.eu

ВИЖТЕ ОЩЕ:

• ЕК трябва да действа по-активно в борбата с измамите при разходите по ОСП, препоръчват одиторите на ЕСП
• ЕК не се е възползвала от потенциала за анализ на големи информационни масиви при ОСП, твърди в нов доклад ЕСП
• ЕСП: „Разходите на ЕС за селското стопанство не са довели до по-щадящо за климата земеделие“
• ЕСП препоръчва на ЕК да обосновава връзката с климата при отпускането на средства за земеделието
• ЕСП: „Биоразнообразието в земеделските земи продължава да намалява въпреки приноса на ОСП“

Материалът ЕСП: Повечето подкрепени от ЕЗФРСР проекти за диверсификация и инвестиции в инфраструктура функционират през целия изискуем период, но е възможно да се постигнат по-дългосрочни резултати е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

59 % е изпълнението на ПРСР спрямо общия й бюджет (ЕЗФРСР), а 2 206 491 057 евро са договорените суми по Програмата (ЕЗФРСР+НФ**, от които 1 796 646 803 евро са по ЕЗФРСР) по данните на ДФЗ към 30.06.2022 г. Договорените средства представляват 58,53 % от общия бюджет на Програмата, което поставя ПРСР по този показател на последно място в класацията за изпълнението на всички оперативни програми в България.

След като с Решение за изпълнение на Комисията C(2021) 8541 от 19.11.2021 г. бе одобрена 11- тата нотификация на Програмата, уреждаща нейното удължено прилагане и финансиране със съответните бюджетни средства за 2021 г. и 2022 г., настоящите данни на ДФЗ отразяват увеличения бюджет на ПРСР 2014-2020.

Справка на ДФЗ за изпълнението на ПРСР 2014-2020 към 30.06.2022 г. показва:

• 45.09 % (ЕЗФРСР) е усвояването по НЕ ИСАК базираните мерки; 1 158 522 111 евро са изплатените средства (ЕЗФРСР+ НФ), от които 980 209 299 евро са от ЕЗФРСР; 59.94 %  е договарянето по НЕ ИСАК мерките (ЕЗФРСР) спрямо общият им бюджет (или 1 542 715 987 евро е договорената сума по ЕЗФРСР + НФ);  9 486 е броят на сключените договори по тези мерки, при 23 478 общ брой подадени заявления;
• 78.60 % (ЕЗФРСР) е усвояването по ИСАК базираните мерки спрямо общият им бюджет от 1 197 582 839 евро (ЕЗФРСР+ НФ), а 940 020 566 евро са изплатените средства по компенсаторните мерки (ЕЗФРСР+ НФ) – от тях 711 693 957 евро са средствата от ЕЗФРСР.

Обобщената справка на ДФЗ към 30.06.2022 г. можете да видите  ТУК!

Източник: ДФЗ; https://ruralnet.bg/

*ЕЗФРСР- Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони; **НФ- национално финансиране.

ВИЖТЕ ОЩЕ*:

• ПОКАНА към заинтересованите в областта на биопроизводството страни за обсъждане на проект на нов Национален план за биологично производство, 11 август в Бургас
• ПОКАНА за обучение на МЗм на 12 август в Бургас относно новостите в биозаконодателството и преодоляването на често допусканите грешки при мярка 11 на ПРСР 2014-2020
• ЗУ на НСМ организира в края на август информационен семинар по подмярка 7.2 на ПРСР 2014-2020
• ПОКАНА за участие в ТРГ „Подкрепа за Smart villages в България“ към НСМ на 30 август!

*Публикацията е актуализирана на 01.08.2022 г.

Материалът 55.12 % е усвояването по всички мерки на ПРСР в края на юни 2022 е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.