През 2020 г. е изготвено проучване за нуждите на УО на тема „Прогнозна оценка на ефекта и последствията от въвеждането на нови завишени агроекологични цели в новата ОСП“

В хода на интензивните дебати в ЕС на най-високо политическо ниво в Европейския парламент и в Съвета, Европейската комисия (ЕК) анонсира през летните месеци на 2020 г., че ще отправя препоръки към всяка държава членка и ще обърне особено внимание на разглеждането на целите на „Зелената сделка“ и на тези, произтичащи от стратегията „От фермата до трапезата “ и новата Стратегия за биологичното разнообразие 2030 г., преди официалното представяне на проектите на стратегически планове за одобрение от ЕК. ЕК каза още, че начинът, по който държавите членки включват тези препоръки в своите планове, ще се превърне в елемент от това дали Комисията ще одобри техните стратегически планове. Освен това ЕК заяви, че стратегическите планове за ОСП трябва да определят изрични национални стойности за съответните цели на стратегията “От фермата до трапезата” и Стратегията за биологичното разнообразие.

Изискванията, които ЕК налага на държавите членки на ЕС посредством тези две нови стратегии, предвиждат увеличаване на дела на средствата, използвани за действия/интервенции в областта на климата и околната среда, устойчив информиран избор на храна, повишаване на изискванията по отношение на употребата на химически пестициди, торове и антибиотици, хуманното отношение към животните, увеличаване площта на биологичното земеделие, намаляване на хранителните отпадъци, развитието на кръговата икономика и др. ЕК ще изисква в процеса на планиране на стратегическите планове по ОСП всяка държава-членка да оцени възможните ефекти до 2030 г. от въвеждане на национално ниво на заложените в двете нови стратегии на ЕК цели. В тази връзка и в контекста на напредналия у нас процес по програмиране на Стратегическия план по ОСП, УО посочи пред нас необходимостта от изготвянето на кратък анализ относно изпълнението на целите на Зелената сделка на ЕС. В отговор на това ЗУ на НСМ възложи на изследвателски екип от Института по аграрна икономика към ССА изпълнението на „Прогнозна оценка на ефекта и последствията от въвеждането на нови завишени агроекологични цели в новата ОСП“.

През 2021 г. е изготвено проучване за нуждите на УО и ТРГ 4 към НСМ на тема „Европейски практики и подходи за структуриране и функциониране на Системата за знания и иновации в селското стопанство (СЗИСС/AKIS): препоръки за България“

Насърчаването и споделянето на знания и иновации са част от общата цел на ЕС за модернизация на ОСП за периода 2023-2027 г. Те трябва да играят ключова роля в подпомагането на фермерите и селските общности да се справят с предизвикателствата на днешния и утрешния ден. През 2021 в ЕС интензивно се работи за изграждане и развитие на система AKIS (Agriculture knowledge and innovation system), която трябва да работи като мрежа за обмен и свързване на заинтересовани страни в областта на иновациите и дигитализацията, а усилията са насочени към идентифициране на потенциалните партньори.

В контекста на интензивната работа у нас през 2021 г. по разработването на стратегическия план за ОСП, наличието на богат опит и надеждно структурирани AKIS сред държави- членки на ЕС и началният етап в България по структурирането на подобна национална иновационна екосистема, ЗУ инициира и проведе през месец юли 2021 г. работна среща за „Набиране на идеи в подкрепа на структурирането на национална иновационна екосистема чрез AKIS”, чиято основна цел бе да се мобилизират заинтересовани страни и експерти с опит по темата, да се създадат условия за взаимен обмен на опит, знания и информация с цел набиране на идеи в подкрепа на структурирането на AKIS. В рамките на срещата бяха показани някои примери от страни членки на ЕС, включително събраните от ЗУ на НСМ европейски примери от участието през 2020 г. в онлайн семинара на ЕПИ-АГРИ „Стратегически планове за ОСП: ключовата роля на AKIS в държавите-членки“. Очертана бе необходимостта от разглеждането на повече примери, които биха способствали за изграждането на функционираща AKIS у нас. В тази връзка, съвместно с УО бе идентифицирана необходимостта от изготвянето на проучване „Европейски практики и подходи за структуриране и функциониране на Системата за знания и иновации в селското стопанство (СЗИСС/AKIS): препоръки за България“. В подхода за избора на изпълнител на проучването ЗУ на НСМ проучи кои експерти у нас имат опит по темата и се спря на екип от български учени, които участват в проекта LIAISON, финансиран по програма „Хоризонт 2020“, тъй като техните знания и ресурсите, натрупани от участия в сравнителни европейски изследвания от различни групи учени и практици да станат достъпни и да се изолзват максимално при разработването на политики. Изпълнявайки тази дейност, ЗУ на НСМ оказа съдействие на УО по изготвянето на анализи за нуждите на УО. Работата на ТРГ 4 към НСМ бе основана на възложеното от ЗУ на НСМ проучване, което бе изготвено от д-р Светла Стоева, д-р Дона Пикард и доц. Петя Славова, както и на идентифицираните в дискусиите нови предложения и добри европейски практики.

През 2022 г. е изготвено проучване за нуждите на УО и ТРГ 5 към НСМ на тема „Концепцията на ЕК за „Smart Villages“: нормативна уредба, европейски опит и добри практики, ефект от прилагането извън България, препоръки, опции за финансиране в и извън ОСП, предложения за интегриране на концепцията в интервенциите по ОСП. Препоръки за България“

Чрез проведената от ЗУ на НСМ на 28 юни 2022 г. в гр. София работна среща за „Набиране на идеи в подкрепа на подпомагане на интелигентни селища (smart villages) и решения в България“, новата за страната ни тема за концепцията за “Smart Villages“ е поставена в обществения дневен ред и са мобилизара заинтересованите страни у нас в тематичната работа на НСМ в рамките на новосформираната ТРГ 5 „Подкрепа за Smart villages в България“. В отговор на очакванията на привлечените към ТРГ 5 заинтересовани страни и след одобрение от страна на УО, ЗУ на НСМ възложи на независими експерт изготвянето на задълбочено проучване на европейските примери, въз основа на които да се изготвят препоръки към УО, касаещи текущото стратегическо програмиране по ОСП за периода 2023-2027. В подхода за избора на изпълнител на проучването ЗУ на НСМ подбра експерти у нас с опит по темата и се спря на: националния експерт по финансираните от ЕК проекти Smart Rural 21 и Smart Rural 27 и докторант Божура Фиданска- изследовател от Института по аграрна икономика, работещ в областта на планинските/необлагодетелстваните селски райони, малките стопанства, дигитализация на агросектора и др. свързани с концепцията за „интелигентните селища“ теми. Проучването и включените в него препоръки са обсъдени, прецизирани и допълнени в рамките на двете проведени през последната проектна година заседания на ТРГ 5. Изпълнявайки тази дейност, ЗУ на НСМ оказа съдействие на УО по изготвянето на анализи за нуждите на УО. Работата на ТРГ 5 към НСМ бе основана на възложеното от ЗУ на НСМ проучване „Концепцията на ЕК за „Smart Villages“: нормативна уредба, европейски опит и добри практики, ефект от прилагането извън България, препоръки, опции за финансиране в и извън ОСП, предложения за интегриране на концепцията в интервенциите по ОСП. Препоръки за България„, изготвено от независимите външни експерти, както и на идентифицираните в дискусиите нови предложения и добри европейски практики.

Темите и на трите проучвания ще продължат да бъде актуална в процеса на прилагането на Стратегически план по ОСП 2023-2027, както и отвъд ОСП 2027, а привлечените за съвместна работа в рамките на НСМ заинтересовани страни ще могат да продължат своята работа, подпомагайки УО с идеи и предложения.

Трите проучвания можете да откриете публикувани в нашата секция „Библиотека“, подраздел „Проучвания на ЗУ на НСМ“.

Материалът Проучвания на НСМ за целите на стратегическото програмиране на ОСП 2023-2027 е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

С това заключително събитие ЗУ на НСМ представи резултатите от изпълнявания 4-годишен проект, предизвикателствата, постиженията и приноса на НСМ към ПРСР 2014-2020, преходния период на ПРСР 2021-2022 и стратегическото програмиране по ОСП 2023-2027. От екипа на Звеното представиха също така ключови препоръки, имащи отношение към бъдещата Национална мрежа по ОСП 2023-2027, като и важни препоръки от заинтересованите страни към ПРСР 2014-2020 и Стратегическия план по ОСП 2023-2027.

Препоръки от ЗУ на НСМ към новата Национална мрежа по ОСП 2023-2027:

• Да стартира на време!
• Официално представяне от страна на УО на новото ЗУ и Мрежа пред заинтересованата администрация;
• Решение за плавен преход след 2027 г., вкл. финансово предложение от ЗУ;
• Взаимодействие на новия екип на новото ЗУ с експерти от предходните две ЗУ;
• Обезпечаване на УО на СП по ОСП с минимум 2 експерти, ангажира на пълен работен ден само с дейността на новата Мрежа;
• Обезпечаване на ЗУ с достатъчен експертен капаците- нови теми, нови участници, нови дейности;
• Повишаване ангажираността от страна на МЗм/УО с Мрежата и ЗУ;
• Повишаване на интеграцията на ДФЗ-РА и други УО в дейността на Мрежата;
• Ясно определяне представителността на новата Мрежа и тежестта й в прилагането на ОСП, подготовка за ОСП 2027+;
• Автоматично членство от НСМ към Националната мрежа по ОСП- категоризиране на членовете за ефективно включване;
• Надграждане на установеното ефективно взаимодействие между членовете и партньорите на Мрежата- регистър при ЗУ на привлечени експерти и активни организации;
• Подобряване на: координацията между МЗм/УО с Мрежата и ЗУ, сътрудничеството по отношение на участниците в AKIS, сътрудничеството между ОГ с такива от страните членки, предотвратяване на някои застъпвания в работата с МЗм;
• Ангажираност на УО в определянето на тематичния фокус в работата на ЗУ, вкл. нуждите от анализи, проучвания и интегрирането им при прилагането на политиката;
• Работа както с потенциални бенефициенти, така и с бенефициенти с ангажименти по ОСП, съвместни обучения УО и ДФЗ;
• Провеждане на обучения от централната администрация на МЗм за ОРА, ОДЗ, ОСЗ за всичко ново по СП по ОСП;
• По-голяма гъвкавост в проекта на новото ЗУ за адресиране на нови и/или непредвидени обстоятелства;
• Решение за Мрежа 2027+ след анализ на националната Мрежа от трите програмни периода в контекста на установените други модели на управление в ЕС.

Препоръките на ЗУ на НСМ се основават на следните предизвикателствата при изпълнението на проекта:

• Времева пауза между ЗУ на ПРСР 2007-2013 и ЗУ на ПРСР 2014-2020- изграждане на НСМ от начало- подновяване на интерес, ангажиране на членовете и партньорите, промотиране;
• Представителство на НСМ и структура на управление;
• Общото разбирането на МЗм за НСМ;
• Ангажираността на МЗм/УО и координацията със ЗУ на НСМ, застъпвания в работата с МИГ;
• Отчитане на приноса от работата със заинтересованите страни в НСМ, обратна връзка по предложения и становища;
• Високи очаквания на заинтересованите страни към ЗУ в решаването на проблеми при прилагане на ПРСР;
• Работа с голям брой членове заинтересовани страни;
• Определяне на тематичния фокус на ТРГ и проучвания;
• COVID- 19- прекъсвания и изпълнение на силно сгъстен график в активен стопански сезон, при силна конкуренция за вниманието на участниците с др. събития;
• Липса на гъвкавост в проекта за адресиране на нови и/или непредвидени обстоятелства и кризи (като COVID- 19, Украйна, вътрешнополитически промени);
• Тежък финансов дизайн на проекта и забавяния на плащанията;
• Ограничен експертен капацитет за покриване на много нови теми- заявен интерес от членовете към нови теми и инициативи касаещи агро-хранителната верига, биоразнообразието, устойчивата продоволствена сигурност, NextGeneration, както и синергия с ОСП 2023-2027;
• Изпълнението на ПРСР 2014-2020 и идентифициране, разпространението на добри практики, особено ОГ по ЕПИ;
• Свръх натоварена администрация с паралелна работа по ПРСР 2014-2020, СП по ОСП 2023-2027 и ПВУ.

Материалът Препоръки от ЗУ на НСМ към новата Национална мрежа по ОСП е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Стълб 2 на ОСП (ЕЗФРСР) може да подпомага действия, които са необходими за ефективното администриране и изпълнение на подпомагането във връзка със Стратегическия план по ОСП 2023-2027, включително създаването и обслужването на Националната мрежа за ОСП. Тези действия могат да се отнасят до предходни и последващи периоди на стратегическите планове по ОСП.

По отношение на програмен периода 2014-2020 г.

През програмен период 2014-2020 г. дейностите на Националната селска мрежа (НСМ)  са свързани с идентифициране, анализ и осигуряване на информация на добри практики, приложими в България и в страните от ЕС, разработване на теми касаещи иновации, енергия от възобновяеми източници, заетост в селските райони; идентифициране и обмен на опит и знания, включително в областта на административни правила, процедури и прилагащи механизми в рамките на Програмата; разработване и разпространение на теми, касаещи наблюдението и оценката, вкл. и дейности, свързани със споделянето и разпространението на резултатите от наблюдението и оценката на Програмата; осигуряване на информация за потребителите на мрежата – потенциалните бенефициенти по мерките от Програмата; подготовка и провеждане на информационни семинари и осигуряване на експертна помощ за развитие на капацитета на потенциалните бенефициенти; организиране на изследвания за нуждите на Програмата; съдействие в процеса на обучение и укрепване на капацитета на Местните инициативни групи по подхода ЛИДЕР; осигуряване на платформа за общуване и обмяна на идеи между представителите на съветническите и иновативните подпомагащи звена, и в това число създадените Оперативни групи по чл. 56 от Регламент на ЕС 1305/2013 и дейности за подкрепа и разпространение на проекти на Оперативните групи; представяне на Мрежата на България в Европейската мрежа за селските райони и сътрудничество с други Национални селски мрежи и Европейската мрежата за ЕПИ; насърчаване на иновациите в селското стопанство, производството на храни, горското стопанство и селските райони.

Дейността на Звеното за управление (ЗУ) на НСМ по ПРСР 2007-2013  в периода от 09 ноември 2012 г. до 31 декември 2015 г. се изпълнява от външен изпълнител, нает чрез обществена поръчка при спазване разпоредбите на Закона за обществените поръчки (ЗОП).

В периода януари 2016 – февруари 2018 г. функции на ЗУ на НСМ са изпълнявани от Управляващия орган на ПРСР 2014-2020 г.

На 10 април 2018 г. и със срок на действие 4 години (до 2022 г.) е сключен договор, чрез обществена поръчка на Министерство на земеделието, храните и горите за Изпълнител на функциите на ЗУ на НСМ за периода 2014-2020 г.

Повече информация за историята по изграждането на НСМ в България, както и за НСМ 2014-2020 можете да откриете в секция „За НСМ“. ТУК са представени изпълнените от ЗУ на НСМ дейности и събития в рамките на проекта, а с работата на тематичните работни групи, сформирани към НСМ можете да се запознаете ТУК.

Националната мрежа по ОСП има следните цели:

1. засилване на участието на всички заинтересовани страни в изпълнението на стратегическите планове по ОСП и, когато е целесъобразно, при изготвянето им, както и осигуряване участието на нови участници в Мрежата в т.ч. обединяване на по-голям брой и по-широк кръг от участници от частния и публичния сектор, научноизследователски и образователни организации, субекти от системата за съвети в земеделието, партньорства за научноизследователска и развойна дейност, тематични мрежи и изследователски центрове.
2. съдействие на администрациите на държавите членки при изпълнението на стратегическите планове по ОСП и прехода към основан на качеството на изпълнението модел за осъществяване на политиката;
3. участие в повишаване на качеството при изпълнението на стратегическите планове по ОСП;
4. участие в информирането на обществеността и потенциалните бенефициенти относно ОСП и възможностите за финансиране;
5. насърчаване на иновациите в селското стопанство и развитието на селските райони и подкрепа за партньорското обучение и включването на всички заинтересовани страни в процеса на обмен и изграждане на знания и тяхното взаимодействие;
6. участие в изграждането на капацитета и дейностите за мониторинг и оценка, чрез осигуряване на подкрепа на УО по отношение изпълнението на дейностите за мониторинг и оценка на стратегическия план по ОСП;
7. допринасяне за разпространението на резултатите от стратегическите планове по ОСП.

Националната мрежа по ОСП ще има следните задачи, за постигането на 7-те цели:

• събиране, анализ и разпространение на информация за изпълнените или подкрепените по стратегическите планове по ОСП действия и добри практики, както и анализ на развитието в селското стопанство и селските райони, имащо отношение към специфичните цели;
• допринасяне за изграждането на капацитет за администрациите на държавите членки и на други участници в изпълнението на стратегическите планове по ОСП, включително по отношение на процесите за мониторинг и оценка;
• улесняване на разпространението на данните относно мониторинга, оценката и качеството на изпълнение на стратегическите планове по ОСП;
• създаване на тематични платформи, организиране на форуми и прояви, за да се улеснят обменът на опит между заинтересованите страни и партньорското обучение, включително, когато е приложимо, обмен с мрежи в трети държави;
• разширяване на информационното покритие с включване на нови теми от областта на политиките по Стълб I, както и NextGenerationEU, Национален план за възстановяване и устойчивост, Европейски зелен пакт и свързаните с него нови инициативи, касаещи агро-хранителната верига и биоразнообразието и интегрирането им с ОСП за периода 2023-2027;
• организиране и провеждане на работни срещи, конференции, тематични работни групи, технически демонстрации и др. за подпомагане на работата на оперативните групи в рамките на ЕПИ, посочени в член 127, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/2115, местните групи за действие, посочени в член 33 от Регламент (ЕС) 2021/1060 или подобни структури за местно развитие, включително за транснационално сътрудничество, вкл. и за взаимодействие с програма „Хоризонт Европа“;
• събиране на информация и улесняване на разпространението ѝ, вкл. и за програма „Хоризонт Европа“, както и работа в мрежи от финансирани структури и проекти, като например местните групи за действие, посочени в член 33 от Регламент (ЕС) 2021/1060 и еквивалентни структури и проекти;
• идентифициране на потенциални партньори и осигуряване на подкрепа на обмен на знания и иновации в селското стопанство между партньори в системата AKIS;
• осигуряване на информация относно възможностите за финансиране по програма „Хоризонт Европа“, инициативата на ЕК за въглеродно земеделие, както и представяне на успешно завършени проекти по „Хоризонт 2020“;
• подпомагане за проекти за сътрудничество между оперативните групи в рамките на ЕПИ, посочени в член 127, параграф 3 от настоящия регламент, местните групи за действие, посочени в член 33 от Регламент (ЕС) 2021/1060, или подобни структури за местно развитие, включително за транснационално сътрудничество;
• включване на нови членове в областта на заинтересованост, покриваща политиките на Стълб I;
• изграждане на връзки с други финансирани от Съюза стратегии или мрежи;
• допринасяне за по-нататъшното развитие на ОСП и подготовка на следващия програмен период;
• участие в дейностите на Европейската мрежа по ОСП, чрез: активно участие в събитията на европейската мрежа (срещи, конференции, работни групи и др.), осигуряване на информация за целите на функционирането на европейската мрежа и др.

Като част от гореспоменатите задачи,  Националната мрежа по ОСП ще подкрепя обмена на знания и иновации в селското стопанство между партньори в системата AKIS в България

Тази подкрепа ще включва:

• улесняване на обмена на знания и работа в мрежа между заинтересованите страни в на системата AKIS (представители на научните среди, фермери и други заинтересовани страни );
• осигуряване на платформи, организиране на форуми и прояви за обмен на знания и сътрудничество;
• подкрепа за установяване на сътрудничество, подготовка и изпълнение на интерактивни проекти на оперативните групи в рамките на ЕПИ;
• насърчаване на добри практики при създаване и внедряване на нови или иновативни решения в системата AKIS;
• повишаване нивото на знания и умения на заинтересованите страни в системата AKIS;
• разпространение на информация за реализирани дейности и иновативни решения в рамките на системата AKIS.

Националната мрежа по ОСП ще има следната структура и функции:

• ЗУ на Мрежата, което на централно ниво ще отговаря за администрирането, управлението и прилагането на дейностите и задачите на Мрежата, свързани с постигането на заложените по-горе цели. ЗУ разписва План за действие и действа при одобрен такъв от УО, в който План са очертани основните дейности и срокове на Мрежата за периода на нейното функциониране. Като неразделна част от Плана за действие се разработват и Вътрешни правила за работа, регламентиращи организацията на дейностите и начинът на тяхното изпълнение. Планът за действие може да бъде допълван и актуализиран, в зависимост от нуждите и промените, настъпили след неготово стартиране.
• Представителство на Мрежата: Националната мрежа по ОСП се представлява чрез определени от ЗУ ключови експерти пред Комитета за наблюдение на СП по ОСП, работни групи/др. формати към МЗм и всички останали партньори на Мрежата у нас и в ЕС;
• Експертен капацитет: ЗУ на Националната мрежа по ОСП разполага с необходимия експертен капацитет, представен на национално ниво от ключови и неключови експерти, а на регионално ниво от 28 регионални координатори. Експертният екип на ЗУ осигурява плавен преход и приемственост с постиженията на ЗУ на НСМ към ПРСР 2014-2020.

28-те регионални координатори на Мрежата ще са разположени в 28-те областни града на страната и на местно ниво ще отговарят за администрирането и прилагането на дейностите и задачите на Мрежата. Те действат като информационна точка и канал на Мрежата за съответната област. Регионалните координатори са на пряко подчинение на Звеното за управление на Мрежата. Функциите по насърчаване на взаимодействието между всички заинтересовани страни в процес на изграждане на знания, както и подпомагане внедряването на иновациите, ще се осъществяват и от 28-те регионални звена, като ще се цели да се обхване по-голяма част от земеделските стопани чрез изградените връзки на локално ниво и познаване на специфичните канали за разпространение на информация сред местните общности. Обменът на информация и знания ще се базира и на подхода „отдолу-нагоре“ чрез организиране на информационни събития, семинари и посещения на стопанства за споделяне на добри практики по заявка от участниците в Мрежата. Основна роля регионалните координатори имат и в: насърчаване включването на нови членове в Мрежата и подновяването на комуникацията с членове от предходния програмен период; участие в механизми за събиране и разпространяване на информация и материали, вкл. в идентифициране и описание на добри практики от прилагането на ПРСР 2014-2020 и СП по ОСП; промотиране и популяризиране на Мрежата и привличане на заинтересовани страни към изпълняваните от нея дейности; изграждане и поддържане на ефективна активна връзка с представителите на Областни информационни центъра (ОИЦ) с цел обмен на информация и въпроси, свързани с ПРСР 2014-2020, СП по ОСП и капацитета на Мрежата и др. При необходимост,  към структурната организация на Мрежата могат да бъдат временно или постоянно създавани и други звена като: тематични работни групи, координационни звена, експертни комитети и др., в зависимост от нуждите от тяхното създаване. Право на подобни инициативи имат членовете на Мрежата, които представляват организации, работещи в областта на специфичните цели на Стратегическия план; членовете на Комитета за наблюдение на СП по ОСП; секторната администрация; експерти от ЗУ на Мрежата и УО.

Членството в Мрежата

Членството в Мрежата е отворено, неформално, основано на доброволно сътрудничество и социална отговорност. Мрежата обединява държавни и местни власти,институции и всички заинтересовани страни от селското стопанство и селските райони представители на научната общност, изследователски и консултантски институции, неправителствени организации, земеделски стопани, местни групи за действие, екологични организации и пр. Мрежата може да включва организации на национално, регионално и местно ниво, участващи в процесите на развитие на земеделието, селските райони, горското стопанствохранително-вкусовия сектор, икономически и социални партньори, организации, отговорни за околната среда, насърчаването на равенството и недискриминацията между жените и мъжете и гражданското общество. Членове на Национална мрежа по ОСП могат да бъдат физически и юридически лица, всяка институция, административна структура, граждански организации, мрежи, общини, МИГ и други лица, които са заинтересовани от участие в развитието на селското стопанство и селските райони. За участие може да бъде привлечено Министерство на образованието и науката, в контекста на възможни програми за иновации и дигитализация в областта на селското стопанство. За членство в Мрежата може да бъде подадена заявка на https://ruralnet.bg/, като участието е на доброволен принцип и за членство не се изискват членски или други парични вноски.

Връзка на Национална мрежа по ОСП с AKIS

ЗУ на Мрежата и неговите 28 регионални координатори ще осъществяват функции по създаване и заздравяване на връзките между земеделските стопани, неправителствени организации, администрацията, Национална служба за съвети в земеделието, висшите учебни заведения, професионалните гимназии обучаващите организации, научните институти и други участници в иновациите в областта на земеделието и развитието на селските райони на национално ниво.  Мрежата ще съдейства за споделянето на знания между участниците в системата AKIS чрез организиране на информационни събития, представяне на добри практики за проекти, реализирани с подкрепа от ОСП, информация и разяснения за възможностите за подпомагане по ОСП. Мрежата ще подпомага внедряването и по-широкото разпространение на иновациите и дигитализацията, чрез:

• организиране на информационни събития между земеделските асоциации и научните институти/университети, (ССА включително) за представяне на планираните от науката иновационни проекти. Получаване на обратна връзка от земеделските стопани за възможностите за подобряване на пазарната ориентация и приложимостта на идейните проекти чрез по-доброто им синхронизиране с реалните проблеми на земеделските производители;
• набелязване на основни предизвикателства, посочени от фермерите, за преодоляване чрез иновативни проекти или  цифрови технологии и очертаване на потенциални проектни идеи;
• представяне на възможностите за финансиране на проекти за иновации и дигитализация пред земеделския сектор, науката и партньори от сферата на информационните технологии, включително възможностите за формиране на оперативни групи;
• организиране и провеждане на учебни пътувания и за обмен на опит в чужбина, както и обмен с други мрежи в ЕС;
• разпространение на информация за одобрени проекти за иновации, етапа на тяхното изпълнение и резултатите от реализацията им в междинен или финален етап на изпълнението;
• привличане на партньори от сферата на информационните технологии и създаване на връзки между тях и земеделската общност. Обмен на информация за трудностите, които земеделските стопани срещат и предимствата на информационните технологии за тяхното преодоляване, за възможностите за дигитализиране на производствени и административни процеси в стопанствата и дейности, които могат да бъдат финансирани с инструментите на ОСП;
• под формата на платформи ще популяризира резултати и постижения, както и полезните взаимодействия между ЕЗФРСР и „Хоризонт Европа“, които следва да насърчават оптималното използване от ЕЗФРСР на резултатите от научни изследвания и иновации, и по-специално тези, произтичащи от програмата „Хоризонт Европа“ и проектите в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ) за „селскостопанска производителност и устойчивост“, водещи до иновации в сектора на селското стопанство и в селските райони.

Индикативен график за стартиране на Националната мрежа по ОСП:

• До края на 2022 г. ще бъдат предприети действия по подготовка на тръжна документация, вкл. техническа спецификация и обявяване на обществена поръчка за избор на изпълнител за Звено за управление на Националната мрежа по ОСП;
• След провеждане на обществената поръчка се предвижда сключване на договор с избрания изпълнител през 2023г.

Следва да се отчете възможността от евентуално обжалване (съгласно ЗОП) на избора на изпълнител, което може да забави сключването на договор.

Финансиране на Национална мрежа по ОСП

От бюджета на техническата помощ на Стратегическия план по ОСП 2023-2027 се заделя сума в размер до 2% за създаване и обслужване на Национална мрежа по общата селскостопанска политика.

Материалът НСМ се трансформира в Национална мрежа по ОСП 2023-2027 е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

С това заключително събитие Звеното за управление на НСМ представи резултатите от изпълнявания 4-годишен проект, предизвикателствата, постиженията и приноса на НСМ към ПРСР 2014-2020, преходния период на ПРСР 2021-2022 и стратегическото програмиране по ОСП 2023-2027. От екипа на Звеното представиха също така ключови препоръки, имащи отношение към бъдещата Национална мрежа по ОСП 2023-2027, като и важни препоръки от заинтересованите страни към ПРСР 2014-2020 и Стратегическия план по ОСП 2023-2027.

На поканта от ЗУ, адресирана до изявени партньори, съмишленици и членове на НСМ, за участие се отзоваха 60 представители на: фермерски асоциации, научноизследователската общност (Селскостопанска Академия, Институт по аграрна икономика, Национален институт по хидрометеорология, УНСС) консултанти, съветници от НССЗ, УО на ПРСР, ДФЗ, „Национален фонд“ към МФ, ОИЦ-София, експерти от ЗУ на НСМ, РК на НСМ и др.

Материалът ЗУ на НСМ проведе финална Национална конференция за представяне на резултатите от изпълнявания 4-годишен проект е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Участие в международната среща взеха следните Национални селски мрежи на страните от ЕС: България, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Чехия, Унгария и представители на новата Европейска мрежа по ОСП. Темата на събитие бе “Vision for  National CAP Network” и се проведе на 14.10.2022 г. в хибриден формат- място на излъчване от гр. София, х-л „Метрополитън“ и онлайн в платформата Zoom.

Основни цели на международната среща бяха:

• създаване на условия за взаимен обмен и споделяне на знания между представителите на Звената за управление на Национални селски мрежи от ЕС, Европейска мрежа за развитие на селските райони (ENRD), която се трансформира в Европейска мрежа по ОСП (EU CAP Network), ангажираните с НСМ и националната Мрежа по ОСП експерти от УО на ПРСР 2014-2020 на България;
• обсъждане на най-актуалната информация относно решенията и визиите на страните от ЕС за националните Мрежи по ОСП, както и готовността им да стартират работа;
• установяване на нови контакти и партньорства между експертните/представителите на ЗУ на НСМ и новата Европейска мрежа по ОСП;
• обсъждането на нови аспекти, касаещи бъдещето взаимодействие между националните Мрежи по ОСП, както и това с новата Европейска мрежа по ОСП;
• популяризиране на информация за българския експерт от УО/МЗм, който ще продължи взаимодействието от името на българската НСМ с новата Европейска мрежа по ОСП и националните Мрежи по ОСП до момента на стартиране работата на новото Звено за управление в България;
• повишаване знанията и информираността на секторната централна администрация, ангажирана по темата и подготовката на новата процедура за избор на изпълнител за ЗУ на новата Нажионална мрежа по ОСП на България.

При осъществяването на тази дейност акцент е поставен на необходимостта в оказването на експертно съдействие на УО в процеса на стратегическото програмиране, подготовката на тръжната процедура за избор на ново ЗУ, осъществяването на плавен преход от ЗУ на НСМ към ЗУ на Национална мрежа по ОСП и преодоляване на пречките, произтичащи от дългия период на прекъсване между „ново“ и „старо“ ЗУ на Мрежата, чрез обмен на опит и обсъждане на идеи с представителите на други европейски НСМ и новата Европейска мрежа по ОСП.

Презентация направиха първи г-жа Вероника Коцеркова и Кристина Ракон от Европейската мрежа по ОСП, в рамките на която разясниха новата структура, бъдещия начин на взаимодействие с националните мрежи, дейностите, които ще бъдат изпълнявани от тях, както и новите информационни ресурси за комуникация. Г-жа Коцеркова поясни, че продължава да отговаря за Мрежите на страните от Централна и Източна Европа в рамките на екипа на Европейската мрежа по ОСП, а г-жа Кристина Ракон продължава да бъде отговорна за България.

След кратка дискусия с представителите на Европейската мрежа, г-жа Таня Георгиева от ЗУ и г-жа Елена Хаджниколова от УО направиха презентация за българската Национална мрежа по ОСП 2023-2027, която включваше информация за: статус на планирането на Националната мрежа по ОСП; приоритети на новата Мрежа; методи на работа, включително нови форми на комуникация като хибридни и онлайн; начини на подкрепа обмена на знания и иновации в селското стопанство между партньори в AKIS; националните решения за структурата, управлението, представителството и членството на новата Мрежа; крайният срок на функционирането на настоящото ЗУ на НСМ и плановете на МЗм за стартиране работата на новото ЗУ на Националната мрежа по ОСП в България; бюджет и очакван експертен екип на новото ЗУ; възможности и предизвикателствата пред новата Мрежа по ОСП; начините и темите за бъдещото взаимодействието с Европейската мрежа по ОСП 2023-2027. Г-жа Георгиева подчерта, че една от основните цели на днешната среща е да бъде направен своеобразен „мост“ между експертите от НСМ/ЗУ на ЕС и г-жа Елена Хаджиниколова от УО, която след изтичането на договора с обединение „Селска мрежа БГ“ от началото на м. ноември 2022 г. ще е ангажираният с НСМ и новата Мрежа експерт за България, с който да продължи взаимодействието с останалите мрежи.

Г-жа Ана Биро от НСМ на Унгария изнесе също презентация, в която бяха представени аналогичните аспекти като в българската презентация. Страната е предвидила нова и значително утежнена структура на новата си мрежа, но към момента все още няма решение как и кой ще управлява дейността на новото ЗУ и Мрежа. В Унгария на този етап се предвижда Национална мрежа по ОСП да бъде подпомагана от две нови звена: 1/Координационно звено за AKIS (нова организационна структура в Министерството на земеделието) и 2/ Звено за управление (SU), което ще се състои от 3 звена: Rural and Regional Developmnet SU; Innovation and digitalization SU; Green SU.

Г-жа Беатрис Захареско и г-жа Нанси Самаргиу от ЗУ на НСМ- Румъния представяйки новата Национална мрежа по ОСП поясниха, че Румъния до средата на програмния период 2014-2020 също е аутсорсвала дейността на ЗУ на външен изпълнител, но сега и в бъдеще ЗУ ще е в рамките на УО. Те планират в бъдеще за изпълнението на определени дейности ЗУ да обявява покани и/или тръжни процедури (конкретно събитие, преводи, изследвания и др.) и посочиха, че дори и сега по-технически задачи/дейности са дадени за изпълнение от Разплащателната агенция. Те изтъкнаха значимостта на факта, че когато ЗУ е в рамките на УО, то УО трябва да е много добре свързан и активно да взаимодейства с всички заинтересовани страни на Мрежата.

В дискусията между експертите се откроиха следните теми, касаеща бъдещата работа на националните Мрежите по ОСП/техните ЗУ: дейности за интегриране и синергия на ОСП с програма „Хоризонт“ на ЕС; начин за постигане на плавен преход при трансформация на мрежите към национални Мрежи по ОСП; промени в управлението и структурата на новите Мрежи; дигитални платформи за AKIS; предизвикателства с привличането и работа на новите Мрежи с повече нови заинтересовани страни; експертен състав на ЗУ при модел на функционирането му в рамките на УО, бюджетиране и изпълнение на дейности; възможности за бърз и директен обмен на информация и опит между националните Мрежи по различни интервенции в стратегическите планове и др.

Г-жа Вероника Коцеркова от Европейска мрежа по ОСП, в контекста на дискусията за постигането на плавен преход между „старо“ и „ново“ ЗУ на Мрежата, препоръча на българските експерти да установят контакт и да се запознаят по-подробно с опита на Австрия и Ирландия, които са другите 2 страни в ЕС решили ЗУ да бъде делегира изцяло на външен изпълнител (както в България), след провеждане на тръжна процедура. Тя сподели, че колегите от ЗУ на Австрия, чийто договор също изтича в края на октомври 2022 г., не са откликнали на днешната поканата, тъй като в момента в Австрия тече тази процедура и не биха искали да разкриват информация и/или интересите им. Вероника посочи като добър пример Австрия, където се очаква съвсем скоро да бъде избрано ново ЗУ на Националната мрежа по ОСП, разбира с условността от възможно обжалване на процедурата.

Г-н Матей Степец от НСМ на Словения споделяйки общото мнение на останалите участници, че при модел на функционира на ЗУ в рамките на УО не срещат затруднения в плавния преход и според него, за да бъде преодолян негативния ефект от времевата „пауза“ между работата на „старо“ и „ново“ ЗУ, е целесъобразно за в бъдеще УО да задели определен % (примерно 5%) от предвидения общ бюджет за функционирането на новата Мрежа и новото ЗУ, който да използва за изпълнение на дейности от Националната мрежа по ОСП в периода след приключване на договора на ЗУ.

Относно предвижданията на някои страни да разработят дигитална платформа за AKIS беше споделена от България, Румъния, Чехия и Словакия идентична информация за предвидените за създаване по ПВУ проекти за дигитализация на администрацията, чрез които се очаква да бъде изградена тази платформа, но към момента не е стартирало разработването на задание, обявяването на прием, не е обсъждана на национално ниво темата за необходимостта в определянето на някакви критерии/изисквания към съветниците (публични или частни) и пр.

Относно обезпечаването с експертен капацитет на ЗУ на Мрежата, което в бъдеще ще трябва да покрива теми и от Стълб 1 на ОСП и да провлича/изпълнява дейности с повече и нови заинтересовани страни, представителят от Словения сподели, че при тях в УО има назначени 5 експерта, които се занимават основно с НСМ и други задачи, свързани с НСМ; представителят от Румъния посочи, че ако ЗУ е към УО, то за изпълнението на задачите на НСМ/ЗУ обезателно трябва да има определен отделен екип, както е по ЛИДЕР/ВОМР, който да е ангажиран на пълно работно време само с Мрежата.

Благодарение на използвания хибриден формат в международната среща участваха 22 експерти (12 на място от българска страна и 10 онлайн от ЕС чрез палтформата Zoom) представители на централната администрация на МЗм/УО на ПРСР 2014-2022, представителите на Звената за управление/Национални селски мрежи от 7 страни на ЕС (включително България) и Европейската мрежа по ОСП.

В 17ч. срещата продължи в присъствен формат с дискусия между българските участниците, в рамките на която бяха обобщени едни от най-интересните споделени предложения и мнения от онлайн участвалите представители на другите национални НСМ/ЗУ и Европейската мрежа по ОСП 2023-2027.

Материалът ЗУ на НСМ проведе международна среща с национални мрежи от ЕС и новата Европейска мрежа по ОСП е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Събитието бе насочено конкретно към представители на МИГ от цялата страна, а темата „Възможности за подкрепа на МИГ по текущия прием на подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на МИГ”. Концепцията на ЕС за „Smart Villages” в подкрепа на интелигентни селища и решения в селските райони.“

Темите и необходимостта от провеждане на настоящото събитие бяха идентифицирани съвместно между експерти от ЗУ на НСМ и ръководството на Асоциация „Българска национална ЛИДЕР мрежа“.

Лектори в срещата бяха: Стефан Спасов- началник отдел „ЛИДЕР/ВОМР“ към дирекция „Развитие на селските райони“ към Министерство на земеделието (МЗ); Методи Методиев- национален експерт на финансираните от ЕК проекти Smart Rural 21 & Smart Rural 27; Нели Кадиева- председател на УС на Асоциация „Българска национална ЛИДЕР мрежа“. Модератори в различните тематични панели бяха: Таня Георгиева- ключов експерт към ЗУ на НСМ и Нели Кадиева от Асоциация „Българска национална ЛИДЕР мрежа“.

Целта на работна среща бе да допринесе за развитито капацитета на МИГ от страната чрез: популяризиране на възможностите за финансиране по подмярка 19.3 на ПРСР 2014-2020; подобряване информираността чреа предоставяне на информация и формиране нови знания и умения, необходими при подготовката и кандидатстването по подмярка 19.3; прилагане на ефективен подход, отговарящ на нуждите на посочените групи за придобиване на знания в областта на приоритетна за ЕК и нова за страната ни тема „Smart Villages”; популяризиране на добри практики; популяризиране дейността на НСМ сред посочените групи и привличане на нови членове; набиране на идеи относно бъдещи възможностите за сътрудничество с представители на посочените групи в рамките на НСМ.

Г-н Стефан Спасов от УО на ПРСР 2014-2020 представи възможностите за подкрепа по текущия прием на подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на МИГ”, както и информация относно прилагането на подмярка 19.3 у нас до момента. Той посочи интересни одобрени от УО проекти по подмярката, които имат потенциал за мултипликация. Г-н Спасов сподели за интерса към сътрудничество, който негови колеги от Румъния изразяват относно търсенето на български партньори МИГ за разработването на съвместни проекти по подмярката, както и че Румъния разполага със средства по ПРСР 2014-2020 за тяхното финансиране. Той каза, че с Румъния имаме добри проекти, но освен проекти в областта на промотиране на храните би било- добре българските МИГ да се възползват от интереса на румънските МИГ и към проекти в сферата на местното културно историческото наследство.

Г-жа Кадиева от своя страна сподели впечатления от участието си в конференция в Полша, в рамките на която е имала възможността да се запознае на терен с интересни инициативи в селските райони. Тя също информира участниците, че МИГ от Полша също проявяват интерес за съвместни проекти с България и че все още разполагат със средства по полската ПРСР 2014-2020 за финансиране на проекти за сътрудничество.

Темата за сътрудничеството по естествен път се сля с темата за „Smart Villages” с представената от страна на г-н Спасов информация, че в Румъния имат стратегия за „Smart Villages”, а относно нашата страна според него МИГ освен фокусиране в своите стратегии, могат при готовност да заложат и конкретни дейности касаещи „Smart Villages”- някои могат да са само теоретични, но други могат да са готови за инвестиции. Г-н Спасов маркира основните аспекти от концепцията за „Smart Villages”, които адресират и решават проблеми и нужди в селските райони. В този контекст бе поставен и обсъден с участниците въпроса за целесъобразността и необходимостта от разработването на дефиниция за „Smart Villages” на национално ниво или пък на ниво стратегия на дадена МИГ.

На въпроса на г-жа Георгиева каква е обратната връзка на УО по предложения на ТРГ 5 на НСМ относно концепцията за „Smart Villages” г-н Спасов сподели, че в качеството му на началник отдел ВОМР в МЗм има конкретна позиция, която е насочена към подкрепа в рамките на ВОМР, която обаче следва да срещне подкрепа.

В дискусията с г-н Спасов представителите на МИГ повдигнаха и въпроса с трудното и бавно прилагане на подхода ВОМР у нас през настоящия програмен период, акцентирайки на основните процедурни проблеми, водещи до обезсърчаване на бенефициентите и ниско доверие в ПРСР 2014-2020, както и подчертаха спешната необходимост от тяхното разрешаване в новия програмен период 2023-227.

В систематизиран и хронологичен вид г-жа Георгиева представи разнообразните дейности, изпълнявани от ЗУ на НСМ, касаещи тематичната работа на НСМ относно концепцията за „Smart villages“. Тя обобщи, че в резултат на дейността на ЗУ на НСМ и сътрудничеството през последната година с г- Методи Методиев: темата е поставена в обществения дневен ред; активиран е интерес; идентифицирани и въвлечени са експерти; ангажирани са заинтересовани; направено е независимо проучване и ЗУ е изпратило препоръки до УО. Тя открои идентифицираните през годината следни нужди сред заинтересованите страни: да продължи взаимодействието по темата между въвлечените в НСМ заинтересовани участници с МЗм; очертана е ясна необходимост от финансова подкрепа на проявяващите интерес (най-вече МИГ, общини и читалища) да стартират разработването на концепция за дадена територия и последващото финансиране на дейности по изпълнението й. Ключовият експерт на ЗУ наблегна на факта, че вече има сериозни очаквания от заинтересованите както към УО, така и за политическа подкрепа на най-високо ниво за подпомагане на концепцията за „Smart villages“ в рамките на интервенциите от Стратегическия план по ОСП 2023-2027.

В първата част на събитието г-н Методи Методиев презентира: Хронолгията в появата на този подход от европейските инстистуции; целите, развитието на концепцията за “Smart Villages” и прилагането й в страните от ЕС; необходимостта и примери за подкрепа на концепцията, вкл. чрез проектите Smart Rural 21 & Smart Rural 27; нормативните възможности за подкрепа на “Smart Villages” в стратегическите планове по ОСП и извън тях. Участниците проведоха кратка дискусия с г-н Методиев. Презентирано бе видео с добър пример от Финландия „Raundanmaa Smart Village“, които участниците обсъдиха в контекста на приложимостта на определени идеи и в България.

В следобедна част след паузата за обяд, г-н Методиев запозна участниците с основните предложения, който ЗУ на НСМ получи от заинтересованите страни в рамките на тематичната работа на НСМ, и които са изпратени от ЗУ на НСМ до УО на 14.09.2022 г. Той разказа за различните възможности за подкрепа в разработването и прилагането на концепции за интелигентните селища, от които МИГ биха могли за се възползват в своите стратегии за ВОМР, посочвайки редица примери от ЕС. В рамките на тази част от панела се включи и г-жа Георгиева, която поясни за мотивите на предложението на ТРГ 5 към НСМ, изпратени до УО за директна подкрепа на „Smart villages“ чрез самостоятелна интервенция за сътрудничество в Стратегическия план, които са свързани с българския контекст на развитие, нуждите и наличния капитал в селските райони. Тя реферира към представения от нея пример за Полша, където имат страегия и вече е стартирало подпомагането за прилагането на концепцията за „Smart villages“.

Работната среща продължи с презентация на г-жа Нели Кадиева за енергийни общности в селските райони на ЕС, възможностите за подкрепа за създаване и развитието им в ЕС, акцентирайки и на основните правни аспекти, които следва да бъдат създадени у нас, за да могат да бъдат реализирани подобни енергийни общности и в България. Участници споделиха информация за инициативи на заинтересовани страни у нас, свързани с разработването на нормативни предложения в тази посока, които обаче изискват наличието на редовен кабинет и парламент, където да срещнат подкрепа.

ЗУ на НСМ благодари за любезното сътрудничество и идейната подкрепа на Нели Кадиева и на Асоциация „Българска национална ЛИДЕР мрежа“.

Материалът ЗУ на НСМ проведе в Ямбол работна среща с МИГ от страната за развитие на капацитета и знанията относно подмярка 19.3 и концепцията за „Smart Villages” е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

ЗУ на НСМ е ангажирано с това да допринесе за развитието на експертния капацитет на централната администрация по отношение на придобиването на нови знания в областта на ефективното управление, прилагане, наблюдение и оценка на ПРСР и нейното интегриране с други политики, както и да съдейства в процеса на стратегическото планиране за ОСП 2023-2027. Темите и необходимостта от провеждане на настоящата кръгла маса бяха идентифицирани съвместно между УО и ЗУ на НСМ. Основната заслуга в привличането на експертите от „НФ“ и „ЦКЗ“ и логистиката в организацията на кръглата маса бе на експертния екип на ЗУ, мястото и начинът на провеждане са избор на УО.Таргет групата участници бяха експертите от централната администрация на МЗм и ДФЗ, участващи в разработването на СП по ОСП 2023-2027 и свързани с подготовката по прилагането на инструменти от националния ПВУ.

Основни цели на събитието бяха: създаване на условия за взаимен обмен и споделяне на знания между експертите на УО на ПРСР и ангажираните в МЗм със стратегическото програмиране за периода 2023-2027, Дирекция „НФ“ към МФ, Дирекция „ЦКЗ“ към МС и ДФЗ; установяване на нови контакти и партньорства между експертните на МЗм, ДФЗ, ЦКЗ и НФ, касаещи подготовката на МЗм за прилагането на проекти от ПВУ; обсъждането на нови аспекти, касаещи демаркацията и синергията на интервенциите от Стратегическия план по ОСП 2023-2027 и проектите от ПВУ; повишаване на административния капацитет на секторната централна администрация; оказване на логистична подкрепа на УО в процеса на стратегическото програмиране и подготовката за прилагане на инструменти за подкрепа от ПВУ и СП по ОСП 2023-2027

В хибридната кръгла маса се включиха около 38 участници, по-голяма част от които на място в зала „малък колегиум“ в МЗм, а друга- чрез Webex платформата. Г-жа Ирена Данкова от Дирекция „НФ“ беше лектор и представи: Нормативната рамка и правила за предоставяне на помощта по ПВУ; Системата за управление и контрол на ПВУ. Участниците проведоха кратка дискусия с г-жа Данкова по темите от презентацията.

В следобедна част след паузата за обяд, кръглата маса продължи с темите, представени от експертите на дирекция „ЦКЗ“, които участваха като гост-лектори:

• г-н Антон Гладнишки, който представи основни моменти от ключовите етапни цели на ПВУ, тяхното изпълнение, отчитане и докладване към ЕК;
• г-н Георги Стратиев, който представи в синтезиран вид информация за последните актуализации на ИСУН 2020 във връзка с прилагането на ПВУ, както и предстоящото развитие на Информационната система, което се предвижда да бъде подготвено в рамките на създадена междуведомствена работна група с всички ангажирани по прилагането на ПВУ администрации;
• г-жа Соня Микова, която обърна внимание на основни моменти, касаещи демаркацията и синергията на СП по ОСП 2023-2027 и ПВУ.

Участниците проведоха дискусия с експертите от „ЦКЗ“.

Кръглата маса приключи с експертна дискусия между участниците относно демеркацията и синергията на СП по ОСП 2023-2027 и проектите от ПВУ на България, сектор земеделие и дигитализация на МЗм.

Материалът ЗУ на НСМ проведе кръгла маса за експерти от УО и ДФЗ с експерти от „Национален фонд“ към МФ и „ЦКЗ“ към МС относно демаркация и синергия на СП по ОСП и ПВУ е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

ЗУ на НСМ е ангажирано с това да допринесе за развитието на експертния капацитет на централната администрация по отношение на придобиването на нови знания в областта на ефективното управление, прилагане, наблюдение и оценка на ПРСР, нейното интегриране с други политики, както и да съдейства в процеса на стратегическото планиране за ОСП 2023-2027. Темата и необходимостта от провеждане на настоящата кръгла маса бяха идентифицирани съвместно между УО и ЗУ на НСМ. Таргет групата участници бяха експертите от централната администрация на МЗм, участващи в разработването на СП по ОСП 2023-2027 и имащи отношение към подготовката на интервенции от обхвата на подкрепа по линия на ЕЗФРСР.

Основни цели на хибридното събитие бяха: оказване на експертна помощ на централната администрация, ангажирана с ПРСР и ЕЗФРСР при усвояване на предварително определените теми, съответстващи на потребностите на участниците; прилагане на ефективен подход, отговарящ на нуждите на посочената таргет група; да бъде представено мобилизирането и ангажирането на заинтересованите страни в тематичната работа на НСМ относно концепцията за “Smart Villages”, която е приоретна за ЕК и нова за България; създаване на условия за взаимен обмен и споделяне на опит, знания и информация с цел подкрепа на “Smart Villages” и решения в България; да се представи и обсъди опита и решенията на Полша за подкрепа на “Smart Villages” в одобрения от Комисията Стратегически план за ОСП 2023-2027; да се установят нови партньорства между УО на България и Полша; да бъдат представени и обсъдени нови решения и предложения от заинтересованите страни в България, генерирани в рамките на тематичната работа на НСМ за “Smart Villages“, включително от ТРГ 5; да се подкрепи УО в процеса на стратегическото програмиране на ОСП 2023-2027 с предложения и експертиза; популяризиране дейността и ролята на ЗУ и на НСМ сред посочените групи.

В хибридната кръгла маса се включиха около 38 участници, по-голяма част от които на място в зала „малък колегиум“ в МЗм, а друга- чрез Webex платформата. Лектори в кръглата маса бяха Методи Методиев– национален експерт на финансираните от ЕК проекти Smart Rural 21 & Smart Rural 27, Йоана Гиерулска – директор на отдел „Обща политика за селските райони“, Министерство на земеделието и развитието на селските райони на Полша (онлайн) и Таня Георгиева– ключов експерт от ЗУ на НСМ (онлайн).

В систематизиран и хронологичен вид г-жа Георгиева представи разнообразните дейности, изпълнявани от ЗУ на НСМ още от 2019 г., касаещи тематичната работа на НСМ относно концепцията за „Smart villages“, а именно: публикации в сайта на НСМ- за събития, анализи, покани за финансиране, пилотни проекти от ЕС; превод и публикуване на материали на ENRD; качени в сайта на НСМ информационни ресурси на проекти по ХОРИЗОНТ от сферата на „Териториалните динамика – политиките на селските райони“; взаимодействие от 2020 г. с националния експерт по проектите Smart Rural 21 Smart Rural 27 и предоставянето на информация за България в платформата на проектите; възложено от ЗУ на НСМ на външни експерти проучване за целите на работа на ТРГ 5 и изготвянето на препоръки към ЗУ от заинтересованите страни; проведени през 2022 г. събития: работна среща за набиране на идеи, 2 заседания на ТРГ 5 и предстоящата среща с МИГ на 4 октомври в гр. Ямбол.

Г-жа Георгиева обобщи, че в резултат на дейността на ЗУ на НСМ: темата е поставена в обществения дневен ред; активиран е интерес; идентифицирани и въвлечени са експерти; ангажирани са заинтересовани; направено е независимо проучване и ЗУ е изпратило препоръки до УО. Тя открои идентифицираните през годината следни нужди сред заинтересованите страни: да продължи взаимодействието по темата между въвлечените в НСМ заинтересовани участници с МЗм; очертана е ясна необходимост от финансова подкрепа на проявяващите интерес (най-вече МИГ, общини и читалища) да стартират разработването на концепция за дадена територия и последващото финансиране на дейности по изпълнението й. Ключовият експерт на ЗУ наблегна на факта, че вече има сериозни очаквания от заинтересованите както към УО, така и за политическа подкрепа на най-високо ниво за подпомагане на концепцията за „Smart villages“ в рамките на интервенциите от Стратегическия план по ОСП 2023-2027.

В първата част на събитието г-н Методи Методиев презентира: Хронолгията в появата на този подход от европейските инстистуции; целите, развитието на концепцията за “Smart Villages” и прилагането й в страните от ЕС; необходимостта и примери за подкрепа на концепцията, вкл. чрез проектите Smart Rural 21 & Smart Rural 27; нормативните възможности за подкрепа на “Smart Villages” в стратегическите планове по ОСП и извън тях. Участниците проведоха кратка дискусия с г-н Методиев по темите от презентацията, след което бяха представени основните предложения, които ЗУ на НСМ получи от заинтересованите страни в рамките на тематичната работа на НСМ, и които бяха изпратени до УО на 14.09.2022 г. В рамките на тази част от панела се включи и г-жа Божура Фиданска от ИАИ към ССА, която е ангажирана от ЗУ на НСМ в изготвянето на проучване по темата за „Smart villages“. Г-жа Фиданска представи индиректните и директните начини за подкрепа на прилагането на концепцията за интелигентните селища и интелигентните решения в селските райони чрез ОСП 2023-2027, които вече са обсъждани в рамките на ТРГ 5 към НСМ.

В следобедна част след паузата за обяд, кръглата маса продължи с презентация на гост-лектора г-жа Йоана Гиерулска, която представи примера на Полша, по който вече е стартирало подпомагането за прилагането на концепцията за „Smart villages“. Полша, чиято територията е покрита от МИГ на 93%, през преходния период на удължената ПРСР 2014-2020 предоставя директна подкрепа на МИГ (подготвителен етап) за изготвяне на концепцията за интелигентни селища. Подготвителна подкрепа: еднократна сума от 4000 PLN (приблизително €1 000) / концепция / район до 20 000 жители (или няколко града с общо население под 20 000 жители). В Стратегическия план по ОСП 2023-2027 на Полша директната подкрепа за подготвителния етап ще бъде запазена по LEADER. Освен това, като част от плана за ОСП 2023-2027, се планира да се приложи пилотна инервенция за подкрепа на публичната инфраструктура, насочен към подпомагане на изпълнението на много проекти, описани в концепциите за Smart Village, разработени по време на подготвителната фаза или без подкрепа, предоставена по LEADER. Критериите за подбор на интелигентните селища ще се отнасят до следното: въздействие върху развитието на селото, иновации, предложени цифрови решения, зрялост на предложените решения, икономически аспекти на проекта, потенциални спестявания в резултат на изпълнението на проекта. Бенефициентите могат да бъдат местни власти, техни сдружения или компании на местната власт, като местни партньори, участвали в създаването на концепцията. Размер на помощта: 1 500 000 – 10 000 000 PLN (~ 350 000 € – 2 200 000 €); интензитет на помощта: до 75%, но не по-малко от 30%. Планира се като начало да се финансира една концепция за интелигентни села във всяко воеводство. Основно предизвикателство за Полша е разработването на критерии за допустимост и подбор, чрез които да може да бъде направена селекция за иновативност на проектите. Последва дискусия с г-жа Гиерулска и кръглата маса приключи с кратко експертно обсъждане относно полския опит и предложенията на НСМ относно „Smart villages“.

Материалът ЗУ на НСМ проведе кръгла маса с УО на тема „Smart villages и възможности за подкрепа“ е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

В рамките на проведеното от ЗУ на НСМ на 30 август 2022 г. в София първо заседание на ТРГ 5 „Подкрепа за Smart villages в България“ участниците насрочиха за 14 септември второто заседание на ТРГ 5.

Работата на ТРГ 5 се основава на възложено от ЗУ на НСМ за целите на УО и ТРГ 5 проучване „Концепцията на ЕК за „Smart Villages“: нормативна уредба, европейски опит и добри практики, ефект от прилагането извън България, препоръки, опции за финансиране в и извън ОСП, предложения за интегриране на концепцията в интервенциите по ОСП. Препоръки за Българи„, изготвено от независимите външни експерти Методи Методиев (национален експерт за България по финансираните от ЕК проекти Smart Rural 21 & Smart Rural 27) и Божура Фиданска (изследовател от Институт по аграрна икономика на ССА), както и на идентифицираните в рамките на събития на НСМ нови предложения и разгледаните добри европейски практики.

Целта на второто заседание на ТРГ 5 бе да се получи обратна връзка и финализиране на обсъждането по:

• предварително изпратения драфт на проучването;
• предложените работни дефиниции за „интелигентни селища и необходимостта от въвеждане на дефиниция на този етап;
• формулирането на препоръки към УО в подкрепа на подпомагане на прилагането на концепцията на ЕК за „Smart Villages“ и интегрирането й в интервенциите по ОСП;
• набелязване на стъпки за популяризиране на резултатите на ТРГ 5 и привличане на поддръжници към идеята за интегриране на концепцията за „Smart Villages“ в интервенциите за подкрепа по ОСП 2023-2027 (ЕЗФРСР).

Второто заседание на ТРГ 5 по настояване на привлечените зиантересовани лица се проведе онлайн чрез дигиталната платформа Zoom. От вече привлечените в първото заседание заинтересовани страни и експерти във второто заседание се включиха 13 и са финализирани дискусиите по: проучването, работните дефиниции за „интелигентни селища“ и препоръките по темата към УО.

Набелязаните от учасниците следващи стъпки са:

• максимално бързо ЗУ на НСМ да изпрати до МЗм драфт на ревизираните след второто заседание на ТРГ 5 препоръки, тъй като е форсиран преговорния процес с ЕК по СП за ОСП 2023-2027;
• изпращане на финалния текст на проучването с препоръките до участниците в ТРГ 5 и УО/МЗ;
• експерти от ЗУ на НСМ и авторите на проучването да представят в нарочна среща с УО резултатите и препоръките от работата на ТРГ 5;
• публикуване на финалния документ в сайта на НСМ;
• по-широко популяризиране на резултатите на ТРГ 5 и привличане на поддръжници към идеята за подкрепа на прилагането на концепцията за „интелигентните селища“ в рамките на ОСП 203-2027.

Експерти от ЗУ на НСМ споделиха за планирана съвместно с Асоциация „Българска национална Лидер Мрежа” събитие с МИГ от цялата страна, в което един от акцентите ще бъде темата за „Smart Villages“ и обсъждане на изготвените от ТРГ 5 препоръки. Методи Методиев от своя страна поясни, че обсъжда и взаимодейства с НСОРБ бъдещо участие в нарочна среща по темата.

Материалът ЗУ на НСМ проведе второ заседание на ТРГ 5 „Подкрепа за Smart villages в България“ е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Провеждането на настоящото събитие е в контекста на отворените четири процедури „Пътища“, „Улици“, „Енергийна ефективност“ и „Вода“ по подмярка 7.2 на ПРСР 2014-2020, а целта на информационният семинар бе: популяризиране на възможностите за финансиране по отворените 4 процедури на подмярка 7.2 от ПРСР 2014-2020; предоставяне на информация и формиране на капацитет, нови знания и умения, необходими при подготовката и кандидатстването по подмярка 7.2; формиране на капацитет при бенефициентите на ПРСР относно прилагането на процедура за избор на изпълнител по проектни предложения и избягване на често допускани грешки;  популяризиране дейността на НСМ, привличане на нови членове и запознаване с концепцията за новата Мрежа по ОСП през програмния период 2023-2027.

Г-жа Елена Иванова от УО на ПРСР 2014-2020 бе основен лектор в тематичните панели, касаещи подмярка 7.2 на ПРСР 2014-2020, която презентира последователно основните изисквания на текущите приеми по процедурите на подмярка 7.2 за „Пътища“, „Улици“, „Енергийна ефективност“ и „Вода“ относно: допустимост на бенефициенти; допустимите дейности и условията за тяхната допустимост; изисквания към бизнес плановете; видовете допустими и недопустими разходи; финансови условия и интензитет на подкрепа; сроковете за кандидатстване, оценка и изпълнение на проектите; критериите за оценка и процедурата по одобряване на проектите; възможностите и ограниченията за подаване на повече от едно проектно предложение от една община в рамките на паралелно протичащите приеми по 4-те процедури и пр.

По време на изнасяната детайлна информация по 4-те процедури на подмярка 7.2, г-жа Иванова и г-жа Йорданова от УО открояваха новостите и различията при текущите приеми. От своя страна участниците активно участваха в дискусиите, задавайки редица въпроси, получаваха разяснения от експертите на МЗм на поставените въпроси, но се откроиха и отворени въпроси, които изискват допълнително разглеждане от страна на УО. Представителите на УО акцентираха на възможността на кандидатите да задават допълнителни въпроси и да искат разяснения във връзка с Условията за кандидатстване до 3 седмици преди крайния срок за подаване на проектни предложения (чрез електронната поща на УО или в ИСУН 2020) и препоръчаха на участниците да използват тази възможност, както и да следят за вече дадени от УО разяснения, които се качват в сайта на МЗм и в ИСУН 2020, тъй като тези разяснения стават задължителни за всички кандидати, а и за ДФЗ-РА.

След времето за обяд дискусията по процедурите на подмярка 7.2 продължи и участниците се обединиха около предложението експертите на ЗУ да обобщят тези отворени въпроси и да ги изпратят до УО по установения официален ред за разяснения.

Г-н Иво Кехайов от ДФЗ бе лекторът в тематичния панел „Избор на изпълнител по ЗОП и избягване на често допускани грешки“. След неговата презентация беше предоставена възможност на участниците да задават въпроси, да изразяват мнения, както и да получат обратна връзка с препоръки и пояснения от експерта на ДФЗ.

Като най-интересна и полезна част от събитието участниците споделиха, че са били: дискусията с УО и ДФЗ и отговорите на зададените въпроси; препоръките на ДФЗ за избягване на често допускани грешки при провеждане на процедури по ЗОП; фактът, че при дискусиите възникват и други полезни въпроси, които важно да отчета; коментарите и поясненията по критериите за оценка на проектните предложения.

От участниците постъпиха препоръки по-често да се организират подобни срещи с ДФЗ и МЗм.

Като основни резултати могат да се посочат: популяризирани са сред минимум 45 участници възможностите и всички новости на 4-те отворени процедури по подмярка 7.2 (25 на място и най-малко 20 онлайн през платформат Zoom); приложени са ефективни методи за изграждане на капацитет и формиране на нови знания у потенциалните бенефициенти относно подмярка 7.2 и избор на изпълнител по ЗОП; набрани са идеи и предложения за подобряване на прилагането като обратна връзка към УО чрез участвалите на място експерти на МЗм и ДФЗ; по отворените от дискусиите теми са изготвени от ЗУ въпроси, които ЗУ изпрати до УО в рамките на регламентираните в насоките процедура за получаване на разяснения от УО; популяризирана е дейността на ЗУ и роля на НСМ, както и трансформация в нова Национална мрежа по ОСП; високо ниво на оценка за работата на ЗУ от страна на участниците и готовност за ангажирането им в дейността на НСМ;

Материалът ЗУ на НСМ проведе информационен семинара за възможностите за подкрепа на общините от селските райони по подмярка 7.2 на ПРСР е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.