Комплектът е преведен и публикуван на всички езици на ЕС на адрес: https://trainingkit.farmdemo.eu/.

В него са събрани много интересни инструменти, ръководства и видеоклипове, които могат да помогнат на земеделските стопани и други заинтересовани лица при организирането на успешна фермерска демонстрация. Комплектът за обучение включва множество интересни инструменти, ръководства и видеа, които могат да помогнат на фермерите, съветниците и други желаещи да организират успешни демонстрации във фермите.

Комплектът за обучение ще вдъхнови както фермерите, така и другите организатори на демонстрационни събития в земеделските стопанства да подобрят качеството на организирането от тях демонстрационни събития, независимо дали на са място в стопанство или онлайн.

В рамките на проект NEFERTITI, комплектът за обучение е допълнително развит и актуализиран с най-нови материали за организиране на демонстрационни събития във фермата, като практически ръководства, инструменти и вдъхновяващи примери от практиката.

Комплектът за обучение FarmDemo:

• Служи за подобряване на уменията и изграждане на капацитет сред организаторите на демонстрационни дейности в земеделските стопанства. Показва им как практически да прилагат иновативни демонстрационни практики във фермата и им обръща внимание на важността на обмена на информация между фермерите по време на демонстрациите в стопанствата. Също така повишава обмена на знания и практически опит между фермерите по време на демонстрациите.
• Представя най-важните елементи, които трябва да бъдат взети предвид при подготовката, провеждането и оценката на демонстрациите във фермата. Той предлага 6 лесни стъпки, които да се следват при организирането на демонстрационно събитие в земеделско стопанство, като се започне от ясна дефиниция на целите и се завърши с подробна оценка на събитието и последващи действия на база на тази оценка.
• Включва и конкретни, интересни  и полезни съвети и специфични инструменти в подкрепа на подготовката, провеждането и оценката на демонстрационните събития.

Изготвени са и три видеоклипа с уроци по отношение на използването на Комплекта за обучение. Те са качени на канала на FarmDemo в Youtube и можете да ги намерите на: https://www.youtube.com/playlist?list=PLOYrtkIDkcdSeJ8vOzjgymg-0LZUZxBWF

Комплектът FarmDemo също така включва интересни вдъхновяващи видеа от практиката, включително:

• Примери за това как функциониращи фермерски мрежи и програми за подпомагане могат да помогнат определянето на целите на демонстрационното събитие и целевите групи;
• Видеоклипове за стопанства организиращи демонстрации;
• Видеоклипове с препоръки за провеждане на демонстрации;
• Примери за това как да се използва видеоклип като реклама за демонстрационно събитие;
• Представяне на методи за обучение и улесняване на трансфера на знания и опит.

В следствие на противоепидемичните мерките свързани с COVID-19 в цяла Европа, в Комплекта за обучение е включено и Ръководство за организиране на виртуални и хибридни демонстрации в земеделски стопанства. Ръководството съдържа информация относно това какво представляват виртуалното и хибридното демонстрационно събития, както и основните стъпки за подготовка, провеждане и оценка на проведените виртуални / хибридни демонстрационни събития.

За NEFERTITI и българския уастник в него- Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ) 

Продължителността на проекта е 4 години и 9 месеца и ще приключи на 30.09.2022г. Основната цел на проекта е да създаде тясно свързана мрежа от демонстрационни и пилотни ферми, имащи за цел подобряване на обмена на знания и взаимното обучение между участниците в демонстрационните събития, както и ефективно внедряване на иновации в селскостопанския сектор чрез взаимни демонстрации на техники организирани по теми. По проекта са създадени 10 интерактивни тематични мрежи, които обединяват 45 регионални хъба (центрове) включващи земеделски стопани организиращи демонстрации  и институции свързани със земеделието (съветници, неправителствени организации, индустрия, образование, научни институти и политици) в 17 държави в т.ч. мрежа 07 „Повишаване ефективността при използването на хранителните вещества в градинарството (НССЗ ръководи и координира дейностите по тази мрежа в т.ч. създаването на хъба в България) и мрежа 09 „Намаляване използването на пестицидите при производството на грозде, плодове и зеленчуци“ (НССЗ ръководи и координира дейностите по създаването на хъба по тази мрежа в България).

Хъб България на мрежа № 7 е група за взаимно споделяне на иновации, технологии и най-добри практики за хранене на растенията, с цел повишаване на ефективността на използването на хранителни вещества и опазване на околната среда.

Хъб България на мрежа № 9  е група (част от мрежата) за взаимно споделяне на иновации, технологии и добри практики за намаляване употребата на пестициди и постигане на конкурентноспособно и щадящо околната среда земеделско производство.

И двата хъба са изградени на национално ниво, като са включени земеделски производители от различни части на страната и от различни сектори на производството. В него участват фермери, съветници, изследователи, научни работници, сдружения на земеделски производители, неправителствени организации и лица участващи във формирането на политиките в тази област.

Още полезна информация можете да откриете в презентацията на НССЗ:Presentation-Basic results Nefertiti and Farm Demo training kit-2022-09-28BG

Звеното за управление на НСМ благодари на НССЗ за сътрудничеството и предоставените материали!

Материалът Как да организирате демонстрационно събитие в земеделско стопанство? Научете от комплекта за обучение на иновативните проекти AgriDemo-F2F, PLAID и NEFERTITI. е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

EIT Food е една от 9-те общности за знания и иновации на Европейския институт за иновации и технологии. Настоящата покана е отворена за консорциуми от държави членки на ЕС и асоциирани страни към „Хоризонт Европа“.

Целта е подбор на иновативни проекти, които ще допринесат за пускането на нови продукти на пазара чрез въвеждане на иновативни търговски процеси и постигане на:

• По-здравословен живот чрез храната;
• Нулеви емисии в хранителната индустрия;
• Напълно прозрачна, справедлива и устойчива хранителна система.

Процес на подаване на предложения и крайни срокове:

• 14 октомври 2022 г., обяд централноевропейско време (информиране на избрани и неизбрани кандидати: 16 януари 2023 г.)
• 13 април 2023 г., обяд централноевропейско време (информиране на избрани и неизбрани кандидати: 11 юли 2023 г.)

Общо финансиране от EIT за поканата:

Очакван размер на сумата на безвъзмездната помощ от EIT за всяка финансирана дейност:

• До 600 000 евро за дейност за 12 месеца.
• До 1,2 милиона евро за дейност за максимум 24 месеца.

Процент на съфинансиране

Как да кандидатствам?

• Регистрацията в PLAZA не е автоматична. Екипът за поддръжка на EIT Food PLAZA трябва да одобри всички регистрации.
• Трябва да се егистрирате поне 5 работни дни преди приключването на поканата, за да сте сигурни, че ще имате време да проверите информацията си за регистрация и да одобрите заявката си за регистрация.
• След одобрение ще получите еднократна парола, за да влезете и да стартирате своето предложение.

Предизвикателства във фокусната област на иновациите

Повече информация за условията на кандидатстване по настоящата покана на EIT Food:

https://www.eitfood.eu/projects/call-for-proposals-2023

https://www.eitfood.eu/…/Open_Innovation_Call_2023…

Материалът До 14 октомври е отворена покана на EIT Food за подбор на иновативни проекти, свързани с по-здравословен живот чрез храната, нулеви емисии в хранителната индустрия, прозрачна и устойчива хранителна система е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Министърът на земеделието Явор Гечев ще открие в четвъртък, 29 септември, в Пловдив конференция за интелигентно земеделие #AGRO 4.0 ”Поглед в бъдещето“.

В рамките на събитието ще бъдат обсъдени европейските и национални политики за цифрово земеделие 2021-2027 г., възможностите за финансиране на цифровата трансформация на агросектора и селските райони. Ще бъдат представени и технологиите на Земеделие 4.0, тяхното приложение и ползи за успешен агробизнес. Във фокуса на конференцията ще бъде и решаването на настоящите екологични и социални предизвикателства пред земеделските производители чрез новите технологии в селското стопанство.

Лекторите ще споделят практически опит и ще покажат реални примери за прецизно и интелигентно земеделие, изкуствен интелект, сателитни изображения, автоматизация и роботизация в земеделието.

Събитието ще се проведе на 29 септември от 9:30 ч., в Пловдив, хотел Double Tree by Hilton, пл. „Св. Петка“ №1.

Регистрация за участие може да бъде направена през страницата на конференцията, която се провежда под егидата на Министерството на земеделието, в интернет, където има и подробна информация за събитието: https://digital4agro.com/.

Източник: МЗм

Материалът 29 септември в Пловдив: Интелигентното земеделие ще бъде във фокуса на конференция AGRO 4.0 ”Поглед в бъдещето“ е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Под патронажа на българския президент Румен Радев изложението ще се проведе от 20 до 23 октомври в Интер Експо Център, гр. София.

Знаете ли, че дроновете се използват все повече за нуждите на земеделието? А знаете ли, че България се оформя като основен производител на агродронове? Производствената база е в Пловдив. „Вече са произведени 6-7 машини в Пловдив, целта ни е до края на годината да направим 150 агродрона“, коментира в интервю за предаването на Bloomberg TV „Бизнес старт“, с водещ Христо Николов, Борислав Петков, изп.директор и собственик на „Агрокоптер Европа“ (цялото интервю ще откриете ТУК). Пловдивската база в промишлената зона на града, в която инвестицията е изцяло българска, започва дейнотта си след началото на конфликта в Украйна и решението на украинска компания да премести производството си у нас.

Българските дронове, носещи марката „Агрокоптер Европа“, намират широко приложение в селското стопанство. Машините могат да се използват за пръскане на посеви и гори, обследване на площи и много други. Въпреки, че са безпилотни, за управлението на дроновете е нужна човешка ръда, защото не са автономни.

Дронове в земеделието – какви са предимствата?

В момента приключва работата по последния модел български агродрон, който ще може да носи до 60 литра препарат за сеитба и селскостопански култури. „Този дрон няма аналог в световен мащаб“, коментира Борислав Петков. Българските агрокоптери използват двигатели с вътрешно горене, компонентите за дрона са внасят от различни страни, като Сингапур (електроника), Япония (двигатели, пултове за управление), Тайван, Китай и др.

Произвеждани у нас машини намаляват с 20-25% използването на препарати. Резултатът се постига благодарение на способа за ултрамалообемно пръскане. Друго предимство на агрокоптерите за земеделците е редуцирането на разходите. По данни на производителя, създаваните у нас дронове се нуждаят от едва 220-230 мл. гориво за обработването на един декар. По всичко личи, че страната ни има голям потенциал за разработването и създаването на земеделски дронове. Борислав Петков потвърждава пред Bloomberg TV големия потенциал за продажба на дронове за вътрешния ни пазар и предимството на България – страната ни е добра изходяща точка към външните пазари.

Бъдещето на създаването на дронове за целите на земеделието в България изглежда повече от обещаващо. Какво е бъдещето на дрон-технологиите, ще научите на изложение INTER DRONE EXPO.

INTER DRONE EXPO е съвместен проект на Интер Експо Център и Консорциум Международно дрон изложение. Това е първото изложение за България и Балканския полуостров, посветено на дроновете.

Всичко за изложениете ще откриете ТУК!

Източник: https://interdroneexpo.bg/

Материалът 20 – 23 октомври в гр. София: Първото изложение за България и Балканския полуостров, посветено на дроновете е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Материалът “Иновации и дигитална трансформация на агробизнеса”- нова магистърска програма на СУ “Св. Климент Охридски” е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Аграрен университет – Пловдив (АУ- Пловдив) обяви, че от учебната 2022/2023 г. стартира две нови магистърски програми: „Биоикономика“- съвместно с Wageningen University and Research – Нидерландия,  и „Електронна търговия“- съвместно с Tianjin Agricultural University и Tianjin Economics and Trade School- Китай. 

Целта на новите магистърски програми е да подготвя специалисти, които успешно да боряват с новостите в икономическите, екологичните и социалните системи; да работят в иновативни компании, съобразно биологичните цикли и потенциала на природните ресурси, както и да управляват web-базирани бизнес структури.

Биоикономиката е съвременна иновативна концепция за организация и устойчиво управление на икономическите сектори, които използват биологични ресурси. Фокусът е върху начините за използване  и оползотворяване на природните ресурси; рециклирането на отпадъците; социално-икономическите, екологичните и етичните норми; изчерпването на природните ресурси и климатичните промени; жизнения стандарт и поведението на консуматорите, технологичните и институционалните възможности за осигуряване на устойчиво развитие. Обучението по биоикономика е проектирано на база на дългогодишните традиции на АУ- Пловдив в областта на аграрните технологии, икономиката, екологията и опазването на околната среда, както и на лидерския опит в света  на Wageningen University and Research- Нидерландия в областта на модерните технологии и иновации за устойчиво развитие.
Европейската стратегия за биоикономика аргументира необходимостта от по-ефективно справяне с глобалните предизвикателства, произтичащи от ограничените природни ресурси и неограничените обществени потребности, ангажиментите на ЕС за намаляване на въглеродните емисии и преминаването към чиста енергия, политиките за скъсяване и оптимизиране на връзките от фермата до трапезата.

Обучението е в редовна и задочна форма, на български или на английски език, а Учебният план включва три стълба:

• устойчиво производство на биомаса;
• биопреработка, конверсия и рециклиране;
• кръгова икономика и общество в условията на глобализация, климатични промени и икономическа нестабилност.

Според АУ-Пловдив, натрупаните знания  гарантират експертиза и професионална реализация както в частния бизнес, така и в различни държавни агенции, в международни институции и организации.

Електронната търговия играе все по-важна роля в нашето ежедневие. Търговските взаимоотношения в регионален, национален и световен мащаб все повече се дефинират от необятните възможности на дигиталните технологии. За модерните хора в забързаното и динамично ежедневие пазаруването на стоки и услуги е по-удобно, по-бързо и по-евтино през интернет.
Учебният план включва икономически, управленски, социални, правни и технологични дисциплини и практическо обучение, които осигуряват необходимите знания и умения за професионална реализация и способности за адаптация към динамиката в производствената, търговската и институционалната среда в условията на глобализация. В курса по електронна търговия студентите ще изучават и практикуват създаване, развитие и управление на онлайн магазини. Ще се запознаят с особеностите на финансово-паричните трансакции, търговската логистика, със спецификите на най-популярните платформи за онлайн търговия, бизнес и електронни разплащания.
Учебните дисциплини се извеждат от преподаватели с опит и специалисти от практиката. В Демонстрационния център за електронна търговия към АУ- Пловдив студентите ще извършват реални сделки и търговски операции.
Обучението е в редовна и задочна форма, на български или на английски език и стартира от 19 септември.

За повече информация и записване: www.au-plovdiv.bg, 032/ 654 250.

Източник: АУ- Пловдив

ВИЖТЕ ОЩЕ: “Иновации и дигитална трансформация на агробизнеса”- нова магистърска програма на СУ “Св. Климент Охридски”

Материалът „Биоикономика“ и „Електронна търговия“ – нови магистърски програми в АУ- Пловдив е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Информация за проекта 

• Име на проекта: „Lamb lift“
• Период на изпълнение: 2017-2022 г.
• Финансиране: от мярка 16 „Сътрудничество“ от ПРСР 2014-2020 на Кралство Швеция
• Общ бюджет: 3 492 330 (SEK), от който 3 321 330 (SEK) от ЕЗФРСР, 100 000 (SEK) собствено финансиране и 71 000 (SEK) друго съфинансиране
  
• За контакт: Swedish Federation of Farmers (LRF), е-mai: fredrik.sundblad@lrf.se
• Собственик на проекта е LRF Kött, а ръководител на проекта Svenska Köttföretagen. Ако искате да научите повече, можете да се свържете с Виктория Остлунд  от LRF и Хелена Стенберг от Svenska Köttföretagen.
• Уебсайт: www.lrf.se

Източник: https://enrd.ec.europa.eu/; www.lrf.se

ВИЖТЕ още добри практики и вдъхновяващи идеи в нашата рубрика ДОБРИ ПРАКТИКИ!

ВИЖТЕ още подбрани от нас идеи за агроиновации от изследователските Проекти с множество участници по програма “ Хоризонт 2020 “ и Тематични мрежи по програма “ Хоризонт 2020″

ВИЖТЕ още идеи за агроиновации от Електронна база данни на ЕК с иновативни проекти по програма LIFE на ЕС!

Материалът Иновация “Lamb lift” стимулира производството на агнешко чрез нов стандарт за качество на месото е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Изкуствен интелект, Интернет на нещата, възможностите за моделиране, които предоставят т.нар. дигитални близнаци, и блокчейн технологията са сред доминиращите теми. По-конкретно, блокчейн технологията може да улесни внедряването на принципите на кръговата икономика и да предложи отговори за кръгово преструктуриране на производствените, дистрибуторските и потребителски вериги, както и да бъде инструмент, който да стимулира промяна в поведението на хората и компаниите, поведение, съобразено с екологичните и климатичните предизвикателства.

ruralnet.bg публикува статията на Румяна Мишонова, която е част от авторския екип на научно-популярната платформа „Климатека“. Тя е доктор по социология и експерт в областта на кръговата икономика и устойчивото развитие и климатичните промени. Дипломирана е от Университета в Нант (Франция), а днес е старши консултант по иновационни проекти и трансфер на знания и технологии.

През 2015 г. Европейската комисия (ЕК) прие План за действие за преминаване към кръгова икономика, а през месец март 2020 г. той беше актуализиран – Нов план за действие за прехода към кръгова икономика. Основна част от Европейската зелена сделка, Планът начертава цяла нова икономическа визия и стратегия за развитие, като определя централна роля на кръговата икономика за постигането на зададените цели с хоризонт 2050 г.: постигане на климатичен неутралитет, устойчиво развитие, енергийна и ресурсна ефективност, запазване на биоразнообразието и намаляване/елиминиране на отпадъците.

Планът приоритизира 7 сфери на производство като ключови: 

• Електроника и информационни и комуникационни технологии,
• Батерии и превозни средства,
• Опаковки,
• Пластмаса,
• Текстил,
• Строителство и сгради,
• Хранителна и водна индустрии.

Предвидените мерки поставят основните акценти върху първоначалното проектиране и дизайн на продуктите и необходимостта те да интегрират кръговата визия, за да позволяват и улесняват повторната употреба, дългосрочното използване и рециклиране, както и преструктурирането на производствените и дистрибуторските процеси и потоци според принципите на кръговия модел. Крайната цел е те да станат норма.

Конкретизирането на изброените цели е съпроводено и с постепенното приемане и влизане в сила на поредица от директви, като например тази за пластмасата за еднократна употреба (2019) или за насърчаване на реформи за ефективни политики за управление на отпадъците, или пък още, за функциониращ европейски пазар за вторична употреба на ресурси и материали (2020).

Повечето европейски държави вече приеха национални планове за преход от линейна към кръгова икономика, и въпреки че е трудно да се правят цялостни сравнителни анализи поради големите различия според икономическите, инфраструктурните, демографските и други характеристики, можем да отчетем и няколко доста конкретни реализации, стимулирани с амбициозни национални политики.

Швеция, Финландия,  Дания са лидери в процеса на преминаване към кръгова икономика поради ранно приетите, но и радикални мерки и политики. Важно е да се отбележи, че

все повече европейски държави пренаписват националните си стратегии за икономическо развитие според кръговите логика и принципи. 

Мащабни проекти и инициативи в отделни европейски градове вече също не са изключение (Малмьо, Копенхаген, Париж, Берлин, Прага и др.),  а през 2020 г. редица местни изпълнителни власти подписаха Европейската декларация за кръгови градове (European Circular Cities Declaration, 2020).

Индустрии, големи и малки бизнеси също афишират стратегии за устойчиви кръгови модели: ИКЕА, H&M, Porsche, IBM, Patagonia са сред най-често цитираните, но има и много други примери.

В България, въпреки поредица от планове за преминаване към кръгова икономика, реална политика и политическа воля на национално ниво, с ясна визия и идеи, засега няма. Кръговите инициативи и примери идват от отделни бизнеси, които „отъпкват пътеката”, като Zero Wave – компания, която се занимава с производството на биоразградима посуда, крекери и брашно от материал, който бива изхвърлен и се третира като боклук, магазин Station Zero, където може да се пазарува насипно с целта да не се създава отпадък от опаковки, BIOMYC (устойчиви продукти и опаковки), Nasekomo – биотехнологична компания, която произвежда фуражи от насекоми и др.

Темата за кръговата икономика вече e водеща тенденция

Повечето европейски университети включиха и предлагат в каталозитете си образователни програми по темата за кръгова икономика, кръгови бизнес модели или кръгов дизайн. Наблюдава се и постепенно, но сигурно преструктуриране на работния пазар, в който се подчертава необходимостта от кадри и компетенции, свързани с кръговата икономика.

Финансовата сфера също активно участва в пренаписването на икономическия модел. Устойчиво финансиране, зелено финансиране, ESG (Environmental, Social, and Governance), са някои от главните примери за стратегиите за преориентиране на инвеститорските потоци и стратегии.

Какви са предизвикателствата пред прехода към кръгова икономика?

Въпреки политическия консенсус и все по-голямата социална и икономическа подкрепа на кръговата визия, преминаването от линеен към кръгов модел е все още голямо предизвикателство. Преструктурирането на същестуващия функциониращ икономикчески модел и мащабното внедряване на принципите на кръговата икономика предполага радикални и резки промени на всички нива на производството, дистрибуцията, управление на отпадъците, както и на потребителската култура и навици.

Различни изследвания и проучвания подчертават, че сред основните пречки за приемането на принципите на кръговата икономика са:

• културните бариери;
• липсата на знания и интерес;
• инфраструктурата;
• установените навици на работа в настоящия модел на линейна икономика;
• липсата на сътрудничество между различни индустрии и бизнеси.
• Друго осново препятствие е липсата на данни и информация, които могат да са лесно достъпни и в реално време.

Едно от основните предизвикателства в прехода към кръгова икономика е възможността да се събират и предоставят достоверни, адекватни и актуални данни и информация за продуктите, материалите и ресурсите, което е основно условие за реорганизацията на работата по различните вериги.

Основните принципи на кръговата икономика, често са резюмирани като 3R (Reduce, Reuse, Recycle):

• Намаляване (Reduce) – свеждане до минимум използването на суровини;
• Повторна употреба (Reuse) – максимизиране на повторната употреба на продуктите в различни форми и форми;
• Рециклиране (Recycle) – поредица от стъпки, които позволяват преработване на материали и продукти, за да се продават като нови.

Ключово условие за ефективно функциониране в кръговата логика и принципи, е продуктите и материалите да се поддържат в употреба възможно най-дълго време, преминавайки от една верига в друга (първична употреба, повторна употреба, рециклиране и т.н.). Това условие е постижимо единствено чрез първоначално проектиране на продуктите, отговарящо на изискванията за кръговост и достъпна информация за материалите, от които е създаден даден продукт. Фигура 1, схематично описва кръговия принцип на функциониране, при който всеки един етап от живота на продуктите, е (за)мислен в последователна кръгова верига, за да елиминират максимално отпадъците и следователно загубата на ресурси.

За да стимулира този нов начин на производство, Планът за действие за преминаване към кръгова икономика препоръчва създаването на т.нар. дигитален паспорт на продуктите (Digital Lifecycle Passport), който да съдържа и предоставя необходимата информация за вземане на решение относно тяхната повторна употреба, поддръжка или включване в потоци за рециклиране.

В този смисъл, възможността за детайлно проследяване на продуктите и използваните материали през целия им цикъл на живот в различните вериги (производствени, дистрибуторски и управление на отпадъци) се оказва от особена важност за улесняване на внедряването на кръговите икономически модели и създаване на индустриални симбиози.

Нови дигитални технологии и потенциални решения в борбата с климатичните промени – кръгова икономика и блокчейн

В последните години, потенциалът на новите и дигиталните технологии като инструменти, които могат да улеснят и ускорят внедряването на кръговите принципи в икономиката се изследва, коментира и тества активно. Изкуствен интелект, Интернет на нещата, възможностите за моделиране, които предоставят т.нар. дигитални близнаци, и блокчейн технологията са сред доминиращите теми, именно заради възможностите и иновациите, които те предлагат относно боравенето с данни.

Какво е блокчейн?

Наричана революционна, блокчейн е една от новите технологии, които дефинират Web 3.0 и Индустрия 4.0. Една опростена дефиниция за блокчейн е: протокол за споделяне, записване и актуализиране на данни и информация чрез свързването им в бази данни или информационни регистри. Тези регистри представляват децентрализирана, разпределена мрежа (decentralized distributed ledger или decentralized ledger technology) с отворен достъп, с архитектура от типа peer-to-peer (Р2Р). Децентрализацията на базите данни означава, че те не се съхраняват на централен сървър, а едновременно на компютри на потребители по целия свят, което позволява неограничен достъп в реално време и прозрачност за обществеността, когато става въпрос за публични блокчейни. Криптирани блокове от данни, които отразяват всяка направена транзакция (тук транзакция, разбирана не само като финансова) са записвани, валидирани и свързани заедно, за да образуват хронологичен единен архив. Блокчейн е проектиран, за да гарантира, че данните се съхраняват и актуализират по сигурен, защитен от подправяне или подменяне начин.

Накратко, блокчейн технологията позволява децентрализация, прозрачност, бързина и неограничен достъп до данни и информация, които са записани и съхранявани по начин, който гарантира тяхната сигурност и невъзможност за манипулиране и променяне (колективно проверяване и валидиране на записаните данни). Именно тези основни характеристики правят блокчейна и кръговата икономика обещаващ тандем и обещават интересен потенциал за развитие и иновации. 

Днес, все още в масовото съзнание блокчейн технологията се асоциира с криптовалутите и дигиталните активи. Бумът на криптопазара през 2020 – 2021 г., ускорен и от Ковид кризата, монополизира донякъде темата и я направи органично свързана с биткойн, етериум, лайткойн и други криптовалути и дигитални активи. Основополагаща „модерната легенда” около създаването на биткойн, базиран на блокчейн технологията, и мистериозния персонаж на Сатоши Накамото (анонимно лице или група), изиграва със сигурност важна роля в изграждането на това възприятие. Но ако биномът блокчейн – криптовалута действително е изградил една определена представа и разбиране за блокчейн технологията, то тя има и много други възможни приложения в най-различни сектори.

В последните години няколко пилотни или вече функциониращи проекти, показват множество възможни употреби в публичната администрация, здравния и енергийния сектор. 

С приемането на Европейската блокчейн стратегия и с лансирането на Европейска програма за блокчейн инфраструктура за публичния сектор, ЕС ясно обяви, че иска да се превърне в лидер на блокчейн технологиите и да привлече компании и инвестиции.

Основните и приоритетни насоки и приложения за блокчейн технологията са:

• Екологична устойчивост: блокчейн технологията трябва да бъде устойчива и енергийно ефективна;
• Защита на данните: блокчейн технологията трябва да е съвместима и, когато е възможно, да поддържа строги европейски разпоредби за защита на данните и поверителността;
• Дигитална идентичност: блокчейн технологията трябва да зачита и подобрява развиващата се рамка за дигитална идентичност на Европа;
• Киберсигурност: блокчейн технологията трябва да може да осигури високи нива на киберсигурност;
• Оперативна съвместимост: блоковите вериги трябва да са оперативно съвместими помежду си и с наследени системи във външния свят.

ЕК постави и сериозен акцент върху насърчаването на блокчейн технологията в борбата с климатичните промени, за устойчиво икономическо развитие и за реализацията на Европейската зелена сделка.

Как блокчейн технологията може да улесни внедряването и функционирането на кръговата икономика?

Както беше споменато, леснодостъпните и достоверни данни и информация за продуктите, материалите и ресурсите са основен елемент за кръгово функциониране на различните вериги. За да бъде рециклиран един продукт, е необходимо да се знае какви са неговите съставни материали и каква е била неговата употреба. „За да функционира кръговата икономика, трябва да циркулират не само ресурси, но и информация“, отбелязва холандската компания Circularise.

Това изисква проследяване на продуктите и техните материали през целия им цикъл на живот.  Задача, за която блокчейнът е идеално пригоден и може да предложи конкретни решения за  ефективни модели за управление на веригите за производство, доставки и управление на отпадъци и ще позволи съществуващите линейните вериги да бъдат преструктурирани в кръгова логика, в която отпадъците за едни, са ресурси за други.

Блокчейн технологията може да:

• Повиши ефективността на сътрудничеството и координацията между различните заинтересовани страни, индустрии и да улесни създаването на така наречените индустриални симбиози между производители, дистрибутори и преработвачи.
• Ускори и увеличи процента на продукти и материали произведени, използвани, включително и вторично, и рециклирани в затворен кръг. Възможността за проследяване на продуктите и материалите през целия им жизнен цикъл, отваря много врати за създаването и/или преструктурирането на бизнеси и дейности свързани с повторно използване и рециклиране.
• Подобри прозрачността, проследимостта и надеждността по веригите на стойността и да спомогне за увеличаването на доверието и сигурността на потребителите. Публичността и децентрализираното управление на блокчейна дават гаранции за достоверността на записаните данни, тъй като всеки потенциален опит за тяхна манипулация ще бъде констатиран и сигнализиран.
• Проследява правата на собственост върху продуктите.
• Предоставя пълнота на информацията – най-често дневникът на транзакциите отговаря на въпросите: какво е купено/продадено, кога, колко и къде (разбира се, какво точно се включва в дневника на транзакциите зависи от спецификата на съответния дневник).
• Други функции на блокчейн, които биха могли да имат приложения с кръгова икономика, включват интелигентните договори и токензацията.

Интелигентните договори са алгоритъм, който позволява валидирането и записването на транзакции според предварително договорени, с консенсус, условия, като например ценообразуване и условия за продажба/покупка на конкретен продукт, материал или ресурс. Интелигентните договори могат значително да ускорят и улеснят интеракциите по веригите, тъй като прилагането на консенсусния механизъм, първоначално приет от играчите на екосистемата, съкращава и намалява значително времето и за вземането на междинни решения и валидацията им.

Блокчейн технологията може също да е инструмент за промяна на поведението, потребителските навици на хората, така и на компаниите, 

като предостави възможност да се види и проследи реалното въздействие на техните действия върху околната среда. Блокчейнът може да се използва за прозрачно проследяване на различни данни като въглеродния отпечатък на всеки продукт, емисиите на парникови газове или отпадъци от фабрика или цялостната история на съответствие на компанията с екологичните стандарти. Компаниите и физическите лица могат да бъдат стимулирани да правят избори, които да отговарят, или поне се стремят, към по-екологичен, ресурсно и енергийно ефикасен модел.

7 сфери, в които блокчейн технологията може да помогне в борбата с климатичните промени и опазването на околната среда:

1. Екологичните проекти: Блокчейн технологията може да увеличи прозрачността, ефективността и отчетността на екологичните проекти.
2. Енергия: Блокчейн технологията може да подобри енергийната ефективност чрез оптимизиране на необходимостта от пренос на електроенергия на дълги разстояния, намаляване на нуждата от съхранение на енергия, и по-добър контрол на консумирането и рационалното използване на енергия.
3. Рециклиране: Блокчейн технологията може да помогне за намаляване на отпадъците, увеличаване на възможността за рециклиране
4. Производствени и дистрибуторски вериги: Блокчейн технологията може да направи функционирането на различните вериги енергийно и ресурсно по-ефикасно.
5. Въглероден данък: Блокчейн технологията може да се използва за ефикасно прилагане и проследяване на въглероден данък.
6. НПО: Блокчейн технологията може да се използва за ефикасно проследяване на дарения и инвестиции, да подобри тяхната отчетност и намали времето за административни процедури.
7. Промяна на потребителските култура и навици: Блокчейн технологията може да помогне за промяна на потребителските навици и преструктуриране на икономическите стимули за предприемане на екологични действия.

Блокчейн приложения и дебати 

Въпреки категоричната позиция, че блокчейн технологията има много интересен потенциал в прехода към кръгова икономика и в борбата с климатичните промени, твърдението, че при използването на някои консенсусни механизми за валидиране и за функционирането на блокчейн, като например т.нар. „доказателство за работа” (proof of work, PoW), за работата на технологията е необходимо много енергия, прави темата все още и повод за дебати. В началото на 2022 г., този въпрос беше един от основните по време на дебатите в европейските институции около приемането на споразумение относно пазарите на криптоактиви (markets in crypto-assets, MiCA).

Основните характеристика на блокчейн технологията я правят важен инструмент за внедряването и/или оптимизиране на кръгово функциониране на производствените, дистрибуторските и потребителските вериги. Но на глобално ниво, блокчейн технологията може да има редица приложения, които да предложат решения на предизвикателствата, поставени от климатичните промени.

От друга страна, въпреки че блокчейн технологията е все по-често коментирана като липсващата част от пъзела за дигитализация и ефикасно преструктуриране на икономиката, засега нейното функциониране е все още определено като силно енергийноемко, факт който изисква да се търсят и нови предположения/решения на енергийния аспект, паралелно с възможните приложения, за да се избегне ситуацията, в която използването на блокчейн технологията може да влезе в противоречие с целите в името, на които тя е използвана.

Източник: www.climateka.bg; https://pixabay.com/

Материалът Как блокчейн технологията може да улесни внедряването и функционирането на кръговата икономика? е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Контекст

Малта има най-високата гъстота на населението от всяка европейска държава-членка и цялата територия е определена като нитратно уязвима зона. Поради високата гъстота на добитъка натискът върху земеделската земя е много значим. По-голямата част от млечните кравеферми и фермите за отглеждане на свине работят върху малки парчета земя, което налага изнасянето на животински тор за трети страни. Междувременно торът обикновено се съхранява временно на място в септични ями и това създава многобройни предизвикателства, свързани със складирането и обработката на течни отпадъци.

В този контекст, най-големият кооператив на производители на плодове и зеленчуци в страната (Farmers Central Cooperative Society Ltd (FCCS) реши да започне изследователски проект, който ще изследва потенциала за рециклирането на хранителни вещества от оборски тор в локално приложим биотор за земеделието. SYNECO е проект, който в момента се изпълнява от FCCS в тясно сътрудничество с кооператива за крави (Koperattiva Produtturi tal-Halib) и за свине (Koperattiva ta’ min Irabbi l-Majjal) в Малта.

Цели

Изследователският проект SYNECO има за цел да разработи пилотна инсталация за преработка, която може да се пренася с камион. Мобилната инсталация може да предостави на свинеферми и кравеферми услуга за обработка на оборски тор, което ще направи възстановените хранителни вещества достъпни като местен източник на селскостопански тор – като по този начин се създаде кръгово, устойчиво решение.

Дейности

Дейност 1: Създаване на мобилна пилотна инсталация за третиране на до 60 000 m3 тор от свине и крави годишно: Оценка на наличната технология и идентифициране на потенциални решения за Малта; Предоставяне на пилотната инсталация за преработка на животински тор в северните райони на острова по икономически изгоден начин; Количеството третирана тор трябва да бъде балансирано с необходимото количество хранителни вещества.

Дейност 2: Да се направят възстановените хранителни вещества достъпни за използване в местния селскостопански сектор и да се проучат ефектите им върху производството на културите: Оценка важността на планирането на културите и торовете; Извършване на полеви опити, като се използва възстановен биотор; Провеждане на опити с култури при контролирани условия, като оранжерии.

Дейност 3: Оценка на ефекта от третирането върху здравето на почвата и околната среда, както и икономическа оценка, включващи:

• Почвено здраве, наличност и мобилност на хранителните елементи.
• Възможно повишаване на съдържанието на органични вещества в почвата.
• Натоварване на почвата с тежки метали и тяхната подвижност.
• Опасност от замърсяване на водните тела и влошаване качеството на въздуха при тези почвени изменения.
• Проучване на възможността за производство на електроенергия от тор.
• Проучване на последиците от разширяването на проекта в цялата страна.
• Предвиждане на потенциалните изисквания за проектиране на подобно постоянно съоръжение.
• Извършване на проучване за осъществимост и оценка на икономическото въздействие, включително оценка на разходите и приходите.

Дейност 4: Разпространение:

• Публикуване на статии в рецензирани списания и по-широките медии.
• Организиране на посещения във ферми за повишаване на осведомеността относно технологията за третиране на течен тор сред потенциалните потребители, властите, съветническите служби работещи с фермите (Farm Advisory Services/FAS) и др.
• Организиране на теренни посещения за фермери с цел запознаване с прилагането на био-торове и за да оценят ефективността на културите, използващи тези хранителни вещества.
• Презентации пред фермери и техните кооперативи, FAS, власти, НПО, както и асоциации на потребителите.
• Стартиране на уебсайт и присъствие в социалните медии, за да се разпространяват редовно актуална информация от проекта.
• Провеждане на интервюта с лидери на мнение с цел иницииране на ползотворен дебат по проекта.
• Организиране на дни на отворените врати, за да се повиши осведомеността относно значението на кръговите решения в селското стопанство.
• Работа в тясно сътрудничество с Малтийския университет и Малтийския колеж за изкуства, наука и технологии за популяризиране на проекта и неговите резултати.
• Популяризиране на проекта сред фермери, които вече използват модерни земеделски техники като хидропоника, като ключови заинтересовани страни, които може да се интересуват от използването на тази технология.

Като част от SYNECO е разработен калибриран икономически модел, за да се определят количествено общите финансови, социални и екологични разходи и ползи, произтичащи от предложената система за няколко години, и да се сравнят тези въздействия с настоящата ситуация при различни сценарии. Целта е да се подчертаят значителните потенциални социално-икономически ползи и ползи за благосъстоянието, които една такава иновативна система за третиране на течен тор би донесла на малтийските фермери и общество, особено във връзка с емисиите от изменението на климата, използването на вода и практиките на кръговата икономика.

Основни резултати

Съоръжението може да преработва до 60 000 m3/годишно тор от свине и крави. От обработената суспензия може да възстанови вода за напояване (50 % от суспензията), органична материя (10 %) с размер равен или по-голям от 100 микрометра за прилагане и подобряване на почвите, и течна биомаса (40 %), която е с високо съдържание на хранителни вещества и е идеален заместител на внасяните торове.

По проекта е разработи интегриран софтуерен инструмент за управление на хранителните вещества, който е готов за употреба.

Проектът демонстрира, че анаеробното разграждане помага да се ограничи размера на мобилната инсталация и че използването на регионални инсталации за биогаз за третиране на тор помага на фермерите да диверсифицират доходите си.

След завършване на проекта ще бъде възможно да се постигне пълно затваряне на кръга (кръговост) при третирането на оборския тор и да се подобри ефективността на ресурсите чрез използването на биотор.

Ключови уроци

Проектът показа, че фермерите могат да работят заедно, за да намерят кръгови решения и че по-голямото сътрудничество в земеделието може пряко да облагодетелства околната среда. Това показва, че е важно да се намерят начини и средства за създаване на печеливши решения за фермерите и околната среда.

Най-добрият начин да привлечете фермерите към решенията за кръгова икономика е като работите за и с тях, а не срещу тях.

Диверсифицираните приходи могат да бъдат стимул за фермерите. Въглеродните кредити и възобновяемите енергийни източници могат да бъдат „набрани“ от фермерите в техния бизнес, подобно на начина, по който събират реколтата. „В сферата на кръговата икономика фермерът трябва да стане главен герой, а не антагонист. Фермерът е по-близо до земята и земята е това, което трябва да се разбере, за да се затвори цикълът и да се подражава на природата в поведението на човечеството. SYNECO приложи тази парадигма в действие.”, SYNECO.

Информация за проекта

• Име на проекта: „SYNECO„
• Период на изпълнение: 2021-2023 г.
• Масто на изпълнение: Атард, Малта
• Финансиране: от подмярка 16.2 „Подкрепа за пилотни проекти и за развитие на нови продукти, практики, процеси и технологии“ от мярка 16 „Сътрудничество“ от ПРСР 2014-2020 на Малта
• Общ бюджет: 2 993 200 (EUR), от който 2 244 900 (EUR) от ЕЗФРСР и 748 300 (EUR) национално съфинансиране
  
• За контакт: е-mai:cciantar100@gmail.com; syneco.mt@gmail.com
• Уебсайт на проекта: https://synecomalta.com

Източник: https://enrd.ec.europa.eu/; https://synecomalta.com/; https://eufunds.gov.mt/

ВИЖТЕ още добри практики и вдъхновяващи идеи в нашата рубрика ДОБРИ ПРАКТИКИ!

ВИЖТЕ още подбрани от нас идеи за агроиновации от изследователските Проекти с множество участници по програма “ Хоризонт 2020 “ и Тематични мрежи по програма “ Хоризонт 2020″

ВИЖТЕ още идеи за агроиновации от Електронна база данни на ЕК с иновативни проекти по програма LIFE на ЕС!

Материалът Иновативна мобилна инсталация за преработка на животински тор създава кръгово и устойчиво решение за фермерите в Малта е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Един от начините за съживяване на селските райони, които се борят с обезлюдяването, е използването на информационни и комуникационни технологии /ИКТ/ и повишаване на уменията чрез използване на споделени работни пространства. Следвайки пилотен проект, който в по–ранна инициатива създаде точно такъв офис в Каталуния, Испания, проектът COWOCAT Rural разшири идеята. Той разви мрежа от споделени работни пространства в региона.

Идеята е да се насърчи културата на дистанционна работа и споделяне на работното пространство сред предприемачите в селските райони, да се повиши осведомеността и да се създадат полезни взаимодействия с други територии. В крайна сметка целта е да се използват новите начини на работа, станали възможни благодарение на ИКТ, за да се привлекат и задържат талантливите хора в дългосрочен план.

Междутериториалният проект беше стартиран от 10 местни инициативни групи (МИГ). Първо бе създадена база данни за съществуващите споделени работни пространства на териториите на МИГ и след това се обучи организатор за всяко допълнително споделено работно пространство.

Организаторът, обикновено самият той ползвател на такова работно пространство, има за задача да свързва професионални ползватели на пространството и да насърчава сътрудничеството между общността от работещи.

Организаторите също така се стремят да привлекат инвестиции и да генерират идеи за проекти, същевременно правейки споделените работни пространства самоиздържащи се в дългосрочен план. Сътрудничеството между работещите се насърчава допълнително чрез цифрова платформа, която позволява на ползвателите да търсят партньори, с които да разработват проекти. Подходът вече може да се похвали с осезаеми примери за обединяване на колеги по проекти. „Това е споделено пространство, в което може да възникне и да процъфти полезно взаимодействие между хората.”, споделя Алберт Вилана, който е предприемач и ползвател на споделени работни пространства.

Между 2014 и 2017 г. COWOCAT Rural вдъхнови създаването на 14 нови споделени работни пространства, като мрежата свързва повече от 130 професионалисти. Освен това, в рамките на проекта, една каталунска МИГ стартира проучване относно обновяване на къщи в селските райони, за да привлече нови предприемачи и по този начин да стимулира местната икономика. Освен това възможността за работа в споделени пространства позволи на семейства, които почиват в селските райони, да останат в контакт с работата си чрез споделените пространства. В селските райони, набелязани от проекта, вече е имало нарастване на броя на сезонните ползватели на споделените пространства, особено през лятото, когато те и техните деца могат да се възползват от често по– евтините развлекателни дейности, които тези райони предлагат.

Желаният и предвиждан резултат от проекта е да се покаже как културата на споделяне на работното пространство може да съживи икономиките на селските райони, като предостави на младите хора средства за започване на техния трудов живот на местно ниво и улесни съвместния начин на работа. Забелязването на ефекта от проекта може да отнеме известно време, но обхватът му обещава да бъде широк и комплексен. Споделянето на работни пространства дава образователни и социални ползи, както и положително икономическо въздействие. „Търсим хора, които се стремят да променят начина си на живот и философията си относно работата.”, казва Бегоня Гарсия, организатор по проекта.

Постоянна подкрепа и сътрудничество

Инициативата COWOCAT Rural продължи до 2019 г. чрез проект за транснационално сътрудничество на LEADER. Въпреки че проектът все още се фокусира върху Каталуния, той вече има партньори в Белгия, Франция, Германия, Ирландия и Великобритания. Текущите действия включват предлагането на туристически преживявания на предприемачи, което ще включва използването на споделени пространствата и развлекателни дейности. Идеята е да се повиши осведомеността сред градските предприемачи за възможностите, предлагани от селските райони, както за работа, така и за живот.

Предприемачите се насърчават и да обменят опит с други споделени пространства около Каталуния, за да се засилят градските и селските връзки. Техническата помощ за активизиране на споделените пространствата в селските райони повишава професионализма. Тя може да включва съвети по правни въпроси, политика за подбор на колеги, управление на сайта и събития за насърчаване на общностното чувство. По–конкретно, проектът създава ново споделено работно пространство за студенти в Тарагона, което ще се фокусира основно върху дигиталните проблеми, както и ново пространство в малко селце, разположено в зона по Натура 2000.

Въпреки че множеството ползи от споделянето на работното пространство са очевидни, COWOCAT Rural отбелязва редица условия за успех, които задължително трябва да бъдат изпълнени. Висококачественият широколентов достъп до интернет е задължителен, за да бъде преживяването задоволително. Споделените пространства функционират най–добре, когато се управляват от мотивирани професионалисти. Наличието на такива хора е основен фактор за успеха и е установено, че то е по–важно от местоположението или размера на споделеното работно пространство.

За да се възпроизведе подходът COWOCAT Rural, проектът първо трябва да определи дали е налице минималната критична маса на предприемачески талант на територията му. След това трябва да се погрижи за общността от ползватели чрез създаване на дружеска атмосфера и атрактивно работно пространство. COWOCAT Rural продължава да показва стойността на концепцията за споделено работно пространство и привлекателността ѝ в цяла Европа. Концепцията може да съживи селските икономики, като запази ярките млади умове и привлече опитни специалисти в противовес на обезлюдяването.

Допълнителна информация за проекта:

• име: COWOCAT Rural
• бенефициент: Местни инициативни групи
• финансиране: обща стойност: € 67 110; финансиране от ЕЗФРСР: € 31 542; финансиране от централни или местни органи: € 35 568
• мярка по ПРСР 2014-2020: M19: LEADER
• програмен период: 2014-2020
• сайт на проекта: www.cowocatrural.cat

Източник: https://enrd.ec.europa.eu/; www.cowocatrural.cat; снимки: cowocatrural

Материалът Иновативна селска мрежа от споделени работни пространства в Каталуния помага за спиране изтичането на мозъци от селските райони е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.