Европейското партньорство за иновации за селскостопанска продуктивност и устойчивост (ЕПИ-АГРИ) е вълнуващ и нов подход към научните изследвания и иновациите.

ЕПИ-АГРИ е въведено от Европейската комисия (ЕК) през 2012 г. и се съсредоточава върху секторите на селското и горското стопанство. Част е от стратегията на ЕС за растеж за това десетилетие с очакване да допринесе за изпълнението на стратегията на ЕС „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

ЕПИ-АГРИ е едно от петте Европейски партньорства за иновации (ЕПИ), основани от ЕК в опит да насърчи бързото модернизиране чрез засилване на усилията за внедряване на иновации. Други ЕПИ са насочени към въпроси, свързани например със застаряването на населението, интелигентните градове, водните ресурси и пр. ЕПИ са ориентирани към предизвикателствата и се съсредоточават върху социалните ползи и модернизацията. ЕПИ подкрепят сътрудничеството между партньорите в областта на научните изследвания и иновациите, за да се постигнат по-добри и по-бързи резултати в сравнение със съществуващите подходи.

ЕПИ-АГРИ е създадено като нов начин да се повишат производителността и устойчивостта в селското и горското стопанство, за да може секторът по-добре да се справи с предизвикателствата на днешния ден като засилената конкуренция, по-резките промени в пазарните цени, изменението на климата, по-строгите екологични правила и пр. За постигането на тази цел ЕПИ-АГРИ обединява участници в иновациите (земеделски стопани, консултанти, изследователи, бизнес, НПО и т.н.) и помага за изграждането на мостове между научните изследвания и практиката.

ЕПИ-АГРИ се прилага главно чрез Регламент (ЕС) № 1305/2013, който предоставя  финансиране за иновативни проекти на Оперативни групи (ОГ). ОГ са целеви иновационни проекти, които се занимават с конкретни практически въпроси и възможности, съобразени с нуждите на селскостопанския и горския сектор.

ЕПИ-АГРИ се състои от компонент на равнище държава-членка (ДЧ), като чрез ПРСР 2014-2020 се финансират иновативни проекти на участниците в сферата на иновациите и от компонент на равнище ЕС. И двата компонента се финансират от ЕЗФРСР.

ПРСР 2014-2020 на ДЧ са един от основните източници за финансиране на иновациите в селското и горското стопанство чрез Мярка 16 „Сътрудничество“, чиято цел е да подкрепи прилагането ЕПИ-АГРИ.

Мярка 16 „Сътрудничество“ от ПРСР 2014-2020 в България предвижда прилагане на следните подмерки:

⇒16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“;

⇒16.2. „Подкрепа за пилотни проекти и за развитие на нови продукти, практики, процеси и технологии“;

⇒16.4. „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки за изграждането и развитието на къси вериги на доставки и местни пазари. Подкрепа за дейности на местно равнище за популяризиране, свързани с развитието на късите вериги на доставки и местните пазари“;

 Компонентът на равнище ЕС се състои от Мрежата на ЕПИ-АГРИ, която има за цел да обвърже ОГ, да улесни обмена на знания, експертни познания и добри практики и да установи диалог между селското стопанство и изследователската общност.

Иновациите в рамките на EIP-AGRI могат да бъдат технологични, нетехнологични, организационни или социални и да се основават на нови или традиционни практики. Една нова идея може да бъде нов продукт, практика, услуга, производствен процес или нов начин на организиране на нещата и т.н. Такава нова идея се превръща в иновация, само ако е широко приета и доказва своята полезност на практика. След това може да се определи само дали една нова идея е довела до истинска иновация.

Накратко, иновацията е „една идея, която се прилага с успех“. Затова е важно да бъдат включени практиците не като обект на изследване, а като партнъоти с оглед на използването на техните предприемачески умения и практически знания за разработване на решение или възможност.

В ПРСР 2014-2020 е определена следната дефиниция за иновация: „Иновацията е разработването и внедряването в практиката на нов или значително подобрен продукт (стока или услуга), нов процес, нов маркетингов метод, или нов организационен метод, организацията на работното място, или външни връзки, която води до повишаване на икономическа, социална и екологична ефективност.“

За да се ускори процесът на разработване и прилагане на нови подходи, ЕПИ- АГРИ използва всеобхватна концепция, основана на „интерактивния иновационен модел“. Концепцията е базирана на сътрудничество между участниците с допълващи се знания (практически, предприемачески, научни и др.), които работят заедно в иновативни проекти за разработване на решения, които да прилагат на практика и да разпространяват резултатите в широк смисъл.  Знанията се създават съвместно от практиците, учените, консултантите, предприятията, НПО и пр. в процес, включващ разглеждането на различни величини, включително технически, организационни и социални аспекти, което спомага за сближаване на науката и практиката чрез прилагане на „системен подход“.

 ЕПИ-АГРИ е създадена, за да гарантира, че дейностите на участниците в областта на иновациите отговарят на специфичнии нужди и че създадените решения се поемат от земеделските стопани и лесовъдите. Тя обвързва по-добре ОСП и политиката за научни изследвания и работи за улесняване на по-широкото използване на новаторски решения на място и за разработване на научноизследователска програма, която е по-целенасочена към нуждите на земеделските стопани и горски производители.

Оперативните групи (ОГ) са основният инструмент на ЕПИ-АГРИ, с който новаторските идеи се превръщат в реални практически решения. ОГ, финансирани по Програмите за развитие на селските райони, се основават на много участници, които на базата на съвместен проект решават определен практически проблем или възможност, които могат да доведат до иновация. ОГ е съобразена с този проблем/възможност и прави възможно най-доброто използване на различни видове знания (практически, научни, технически, организационни и др.) по интерактивен начин.

ОГ се състои от онези ключови участници като земеделски стопани, консултанти, изследователи, предприятия, НПО и т.н., които са в най-добра позиция да реализират целите на проекта и да споделят опита си широко. Съставът на ОГ е съобразен с обектите на конкретния проект и варира от проект до проект.

ОГ споделят резултатите от проектите с по-широката Мрежа на ЕПИ-АГРИ, така че от достиженията им да могат да се възползват и други хора, които са изправени пред подобни предизвикателства в различни части на Европа.

Подходът на оперативната група прави възможно най-доброто използване на различни видове знания (практически, научни, технически, организационни и др.) по интерактивен начин.

Националната селска мрежа работи в тясно сътрудничество с Министерство на земеделието, храните и горите, за да подкрепи и изгради мрежа между Оперативните групи на България, както и да проучи и разпространи информация за българските проекти по ЕПИ-АГРИ. 

Оперативни групи по ЕПИ в страните членки на ЕС

Важен елемент за осъществяването на ЕПИ-АГРИ е Мрежата на ЕПИ-АГРИ, която се управлява от ЕК  (ГД „Земеделие и развитие на селските райони“) с помощта на Звеното за услуги. Звеното за услуги на ЕПИ-АГРИ е връзката между всички партньори в Мрежата. То координира различни събития – конференции, фокус групи, семинари и обучения, както и интерактивното „Място за срещи“ на уебсайта на ЕПИ-АГРИ, оказва съдействие за намиране на партньори по проекти, отговаря на въпроси, улеснява дейностите по изграждане на мрежи, организира функциониране на помощно бюро, уеб сайт и база данни за ЕПИ-АГРИ, изготвянето и разпространението на публикации.

От мрежата на ЕПИ-АГРИ се очаква да подпомогне развитието на регистър на ЕС за селскостопански знания и иновации чрез интернет страницата на ЕПИ-АГРИ и база данни с проекти (резюмета за разпространение).

Мрежата на ЕПИ-АГРИ е мрежа на заинтересовани страни от селскостопанските иновации в целия ЕС (т.е. земеделски стопани, горски мениджъри, изследователи, консултанти, предприятия, екологични групи, групи по интереси на потребителите и други неправителствени организации), които подкрепят дейностите по ЕПИ-АГРИ чрез осигуряване на обмен на информация и взаимодействие.

Крайната цел на мрежата ЕПИ-АГРИ е да стимулира диалога и сътрудничеството между науката и практиката и да улесни включването на всички заинтересовани страни в процеса на обмен на знания. Освен това от Мрежата на ЕПИ-АГРИ се очаква да предостави информация за създадените в различните ДЧ и региони ОГ, за да установят трансгранични връзки и да създадат синергии. Но мрежата не е само за ОГ- всеки, включително участници в проекти с множество участници и тематични мрежи, финансирани по „Хоризонт 2020“, които искат да споделят и обменят информация с други заинтересовани страни по специфични селскостопански въпроси. В дългосрочен план целта е да се разработи уеб базата данни за ЕПИ-АГРИ като уникално хранилище на ЕС за проекти с практическо въздействие и практически знания в селското стопанство.

Публикации от Мрежата на ЕПИ-АГРИ

Изграждането и поддържането на електронната база данни цели да подпомагa процесите по популяризиране на информация за резултатите и постиженията в областта на иновациите в агросектора и хранително-вкусовата промишленост. Тук можете да следите за полезна информация за различни иновационни решения, примери за реализирани партньорства по ЕПИ-АГРИ, добри практики и проекти на иновативни оперативни групи по ЕПИ-АГРИ от страната и ЕС, , успешни научноизследователски проекти финансирани от ЕС както и различни анализи, проучвания и доклади свързани с темата за агроиновациите.

База данни на ЕК с успешни проекти за изследвания и иновации в областите „Земеделие и храни“, финансирани от ЕС (селско стопанство; горско стопанство; здраве и хуманно отношение към животните; безопасност на храните и здравни рискове и др.)

База данни на ЕК с успешни проекти за изследвания и иновации в област „Околна среда“ (биоразнообразие; чисти технологии и рециклиране; климатични и глобални промени; екосистеми; здраве и околна среда; управление на земи; природни бедствия; устойчиво развитие; наблюдения на Земята и др.)

База данни на ЕК с успешни проекти за изследвания и иновации в област „Биоикономика“

База данни на ЕПИ-АГРИ с проекти на оперативни групи от ЕС

В сезона на българските агроиновации по подмярка 16.1 на ПРСР подбрахме европейски примери по ЕПИ-АГРИ

ЕПИ АГРИ_120 примера за агроиновации_2019 ENG

EK_Проучване за оценка на прилагането на ЕПИ_АГРИ ENG

JRS_Доклад_Най-добрите практики за управление на околната среда в сектора на производството на храни и напитки 2019_en

Standing_committee_on_agricultural_research_AKIS in Transition_reflection paper_en

Анализ на ЕМРСР_ПРСР анализ Мярка 16 Сътрудничество_подмярка 16_1_en

Анализ на ЕМРСР_ПРСР анализ Мярка 16 Сътрудничество_подмярка 16_4_en

ЕП_Изследвания за Комисията AGRI_Въздействие на цифровата икономика върху хранителната верига и ОСП_2019_en

ЕПИ_АГРИ мрежа 2015_bg

ЕПИ_АГРИ семинар_Революция на данните_новите базирани на данни бизнес модели в хранително вкусовия сектор_2016_bg

ЕПИ_АГРИ_Доклад__Необходимостта от научни изследвания от практиката_2019_en

ЕПИ_АГРИ_инфографика_къси вериги на доставка на храни_en

ЕПИ_АГРИ_Каталог на иновативни проекти_2019_en

ЕПИ_АГРИ_книжка с примери на оперативни групи от ЕС_en

ЕПИ_АГРИ_Оценка на оперативните групи_доклад 2019_en

ЕПИ_АГРИ_примери за проекти на оперативни групи от AGRI Innovation summit 2017_en

ЕПИ_АГРИ_семинар_Революция на данните новите бизнес модели в ХвП_bg

ЕПИ_АГРИ_брошура_Иновации при къси вериги на доставка_en

ЕПИ_АГРИ_брошура_Оперативни групи_Превърнете идеите в иновации_bg

ЕПИ_АГРИ_брошура_Проекти с множество участници по програма Хоризонт 2020_bg

ЕПИ_АГРИ_Списание_ agrinnovation_1_en

ЕПИ_АГРИ_Списание_agrinnovation_2_en

ЕПИ_АГРИ_Списание_agrinnovation_3_en

ЕПИ_АГРИ_Списание_agrinnovation_4_en

ЕПИ_АГРИ_Списание_agrinnovation_5_en

ЕПИ- АГРИ_Списание_agriinnovation_ 6_en

ЕПИ-АГРИ_Списание_agriinnovation_7_en

Безвирусни растения се произвеждат инвитро в Института по овощарство в Пловдив

Учени от Селскостопанска академия с водеща експертиза за използване утайките от отпадъчни води в селското стопанство

Повторна употреба на вода чрез пречистени отпадни води в селското стопанство

Институтът по аграрна икономика – партньор в проект за оптимизиране параметрите на прецизното земеделие

ИРЕМК – Казанлък с престижни награди в Конкурса за иновации на АГРА 2020

Покривна кошерна табла с разширени технологични възможности на Институт по животновъдни науки – Костинброд

„Енигма CLP“ на ДЗИ – Генерал Тошево – първият ни слънчогледов хибрид устойчив на синя китка

Здравословният потенциал на иновативен продукт Мъфин, създаден в Институт по консервиране и качество на храните – Пловдив

Селскостопанска академия на Международна конференция на тема: “Инициативата БИОИЙСТ като движеща сила в контекста на Европейската зелена сделка”

Сорт Сашец – високодобивна пшеница от най-висок клас на ИРГР – Садово и ИПК – Чирпан

Сорт „Венера“ на Институт по земеделие – Карнобат – пролетен фуражен ечемик с висока продуктивност и устойчивост

Биологично активният ензимен продукт „Фибрино ЗИМ“ на Института по криобиология и хранителни технологии – София

Полезен модел „Интегрирана система за дистанционно определяне на състоянието на посеви на земеделски култури”

Сорт „Бяло главесто зеле БИЛЯН” на ИЗК „Марица”- Пловдив – продуктивен потенциал и качества

Многофункционална машина за рози – победител в Конкурса за иновации в раздел „Машини, инвентар и технологии за растениевъдството“ АГРА 2020

Нов, устойчив винен сорт Мискет Викинг на ИЗС „Образцов чифлик” – Русе

Престижни награди за ИЗ – Карнобат на XIV Национално изложение „Изобретения – трансфер – иновации”

Селскостопанска Академия се присъедини към Европейския изследователски алианс „Към земеделие свободно от химически пестициди“

Институт по царевицата – Кнежа победител в категория „Нови сортове“ на „ИТИ’2020“

Селскостопанска академия с 13 награди на Конкурса за иновации АГРА 2020

Открит ден за “ИНОВАТИВНИ И ФУНКЦИОНАЛНИ ХРАНИ” в Института по консервиране и качество на храните – Пловдив

Сертифицираните сортове на Селскостопанска академия през 2019 г.

Стратегия за развитие на земеделието, като отговор на въпроси в мярка 16.1 за иновациите, разработва ССА

Работна среща „Научната общност в подкрепа на иновациите“

Публична лекция на тема „Европейска мрежа на протеиновите култури” в ИРГР Садово

Институтът по аграрна икономика – партньор на бизнеса в проект за оползотворяване в земеделието на рециклирана утайка от пречиствателни станции

Демонстрация по лапароскопско и цервикално осеменяване в овцефермата на Научен център по земеделие – Търговище

Откритият ден на десертното и виненото грозде в Института по лозарство и винарство в Плевен

Проучвания на съдържанието на техногенни и естествени радионуклиди в почви и води от райони на страната в лабораторията на Института по почвознание, а…

Иновативна технология за шафран разработват в Пловдив

ИПАЗР „Н. Пушкаров“ за оползотворяването на отпадните води

Нов научен комплекс в Пловдив ще изследва селскостопански храни с уникална апаратура

ИАИ пред заключителен отчет по проекта за оползотворяване на утайките, получени при пречистване на отпадни води

Оползотворяване на утайките от пречиствателните станции за отпадъчни води по проект АГРОРИНГ на Института по аграрна икономика

Селекционни достижения при полския фасул в Добруджанския земеделски институт

Семена за 17 сорта поддържа Института по тютюна и тютюневите изделия

Споделено ползване на Интелигентна система за измерване на фотосинтезата по Национална научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот

Анализ на почвено-климатичните условия за отглеждане на слънчоглед у нас изработи Институтът по аграрна икономика

Опитна станция по земеделие в Източните Родопи – Кърджали – домакин на семинар за култивирането и преработката на бял риган от земеделски производители

Изследване на биологичното ни винопроизводство представя Института по аграрна икономика

Генетично разнообразие и унаследяване на полови и плодови характеристики при пъпеш КП-06-РИЛА/9

Презентация „Алтернативни, биологични методи за борба с основните неприятели  по костилковите овощни видове; Използване на феромоновидиспенсери,микроенкапсулирани феромони и ребели за борба с вредителите; Необходими условия на които трябва да отговаря градината,за успешен контрол на плодовите червеи с феромоновидиспенсери” на проф. д-р Христина Кутинкова.

Опазване и управление на растителните генетични ресурси в България

Научна инфраструктура за изследване и иновации в земеделието и храните

РЕПРОБИОТЕХ- НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА „РЕПРОДУКТИВНИТЕ БИОТЕХНОЛОГИИ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ“

Национална научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“

Институтът по аграрна икономика в Международния проект SHERPA

Проект i2connect по „Хоризонт 2020“ с участието на НССЗ („Connecting advisers to boost interactive innovation in agriculture and forestry“ (i2Connect)

Проект NEFERTITI  по „Хоризонт 2020“ с участието на НССЗ („Networking European Farms to Enhance Cross Fertilisation and Innovation Uptake through Demonstration“)

Проект PLAID по „Хоризонт 2020“ с участието на НССЗ („Peer-to-Peer Learning: Accessing Innovation through Demonstration“)

Брошури по Проект HNV-LINK по „Хоризонт 2020“ за създаване на мрежа от заинтересовани страни, сближаваща науката и иновациите в земеделието с висока природна стойност с участието на Сдружение за териториален и екологичен просперитет (СТЕП)

Пиво с подобрени антиоксидантни и функционални свойства по проект, финансиран от ССА

Иновативни научни разработки одобрени от Постоянната комисия за иновации и технологии към ССА

Директорът на Института по аграрна икономика за оползотворяването на утайките от пречистване на отпадни води

Българските космически храни са търсени от чуждите пазари

Пиво с подобрени антиоксидантни и функционални свойства по проект, финансиран от ССА

Български учени с резултати от пилотно изследване за разграничаване на биологично отглеждани култури чрез сателитни изображения

Институтът по растителни генетични ресурси „К. Малков“ – Садово обогатява Националната генбанка в партньорство с ферми

България чрез ССА се присъедини към Европейската изследователска инфраструктура за анализ и експериментиране върху екосистемите

Институтът по земеделие в Карнобат – първи в Източна Европа с инсталирана фенокамера

Институт по царевицата – Кнежа представя каталога си за 2022 година

В Института по фуражните култури в Плевен правят наука напук на времето

Проф. Мирослав Иванов от ИЛВ – Плевен: Четири безсеменни сорта грозде стават най-ароматни в България

ИЗС „Образцов чифлик“ е собственик на най-новия български сорт люцерна „Цвета“

Д-р Иван Алексиев от ИРГР – Садово за качествата на Садовските фъстъци

Институт по земеделие – Кюстендил към ССА – постижения през последните 10 години

Българско родопско говедо, Каракачански овце и пчели съжителстват в НЦЖЗ – Смолян

Възродено производство и просперитет на „Садовския фъстък“ в партньорство на Институт по Растителни и Генетични Ресурси и Семенарска къща в Садово

Порода прасета с над 2500-годишна история отглеждат в Научен център по земеделие – Средец

Биологични основи на сливопроизводството

Българските сортове са по-устойчиви на климатичните промени, добивите не спадат дори с по-малко торене

Нови български сортове лавандула – представени на съвместен семинар на ИРЕМК – Казанлък и НССЗ – Стара Загора

Рекордни 824 кг/дка пшеница от новия сорт „Сашец“ на ИРГР – Садово и ИПК – Чирпан

Институтът по криобиология и хранителни технологии с модерни начина за оползотворяване на хранителните отпадъци и храната

Хибридът слънчоглед на Добруджански земеделски институт „КРАСЕЛА“ с отличие на АГРА 2022

Проф. д-р инж. Венера Цолова: Пирогенният въглерод, замърсяващ атмосферата, се оказва полезен за почвите

ИПАЗР „Н. Пушкаров” с награда за иноватори на АГРА 2022 за „Инсталация за пречистване на слънчогледово масло с помощта на ултразвуково поле”

Последно поколение хроматограф за научната експертиза на Лабораторния комплекс за изпитване към ИТТИ- с. Марково

Отличия за Селскостопанска академия в Конкурса за иновации на АГРА 2022

Институт по царевицата – Кнежа на конкурса за иновации, АГРА 2022 с три нови, предпочитани от фермерите хибрида

Институтът по царевицата в Кнежа създаде 15 нови хибрида

Бубарството в България – славно минало, трудно настояще и добро бъдеще

По биосортове памук с цветни влакна работят в Института по полски култури в Чирпан

Експеримент на инициативата HARNESSTOM създава нов сорт домати с Ваша помощ, подкрепен от ИЗК „Марица“

Екип от Агробиоинститут, три института на БАН и НЦЗПБ изследват химичния състав и здравословните ползи на растението Graptopetalum paraguayense E. Wal…

Генофонд от над 530 образци соя съхранява Опитната станция по соята и зърнените култури в Павликени

Партньорство на учени от ИЗК „Марица” и ЦРСББ в проучване на уникални линии пипер и домати за създаване на ценни сортове и хибриди

В ЦРСББ, в чиято структура е и ИЗК „Марица“, работят върху молекулярната физиология на стреса на културите

Велика на ИЗС „Образцов чифлик“- най-раннозреещият и едроплоден десертен сорт грозде в света

Институт по фуражите в Плевен с решения за устойчиво и органично земеделие при фуражното производство

Селекциониране на шест нови сорта грозде подготвя Институтът по лозарство и винарство – Плевен

Институтът по лозарство и винарство в Плевен – ген банката за вино на България

Ново издание за здравеопазването на културите c автор от ИПАЗР „Никола Пушкаров“

Институтът по криобиология и хранителни технологии в програма „Отгледано с грижа в България“

Механизми и форми на аграрното управление в България – Научно-изследователски проект – AGRO-GOVERNANCE – Research project

Проф. дсн Живко Кръстанов от ЗИ – Стара Загора: Добавки от водорасли намаляват производството на метан от животните с 80%

Проектът HARNESSTOM подкрепя „градската наука“ за възстановяване вкуса на доматите

Институтът по царевицата в нов биологичен проект

Стартира изследване за влиянието на ВЕИ върху почвите и биоразнообразието

Новият сорт българска пшеница Роки 3 – резултат от съвместна дейност на ДЗИ и ОСЗ – Дунав

ИРА – Пловдив разработва анестезия за риби с етерични масла

Демонстрация на саморегулиращо се напояване в Института по овощарство – Пловдив

Демонстрация на иновативни сортове и технологии в Деня на отворените врати в ДЗИ

Институтът по земеделие в Кюстендил дава кратка агробиологична характеристика на перспективни сортове череши

ИРЕМК със Свидетелство за Полезен модел – „ Микроапарат за дестилация на лавандула и други етеричномаслени суровини“

In vitro в ИПЖЗ в Троян – Метод за целогодишно производство на дребноплодни овощни видове

Екип на ИАИ в Самоков по проекта АГРОРИНГ за ефективността от използване на утайките

Програмата „Хоризонт 2020“ е най-големият източник за финансиране за изследвания и иновации на Европейската комисия (ЕК).  Около една трета от наличното финансиране е посветено на отговорите на предизвикателствата пред които е изправено обществото. Едно от идентифицираните предизвикателства е „Продоволствена сигурност, устойчивото земеделие и горско стопанство,  морските, крайморските и вътрешните водни изследвания както и биоикономиката“.

Програмата има  бюджет от около 3,7 милиарда евро за 2014-2020 г., от който най-малко 1,5 милиарда евро ще допринесат за научноизследователската област в селското и горско стопанство – за устойчиво земеделие, гори, качество на храните, продоволствена сигурност, аквакултури, изследвания на водните ресурси и биоикономика. Целта е да се намерят решения на конкретни проблеми, пред които фермерите и заетите в селското и горско стопанство се изправят. „Хоризонт 2020“ финансира изследователски проекти, в които наука, фермери и фермерски организации работят заедно, за да решават своите проблеми, обменят опит и постигат конкретни резултати.

Програмата се управлява от Генерална дирекция научни изследвания и иновации на ЕК.

Наред с подкрепата за академични проекти, „Хоризонт 2020“ финансира проекти, при които изследователи и практикуващи заедно изграждат решения: те се наричат „Проекти с множество участници“. Полагат се и специални усилия за споделяне на знания и резултати, които са готови да се приложат на практика, по-специално чрез „Тематични мрежи“.

Проектите с множество участници са проекти, при които крайните потребители и разпространителните на резултати от научните изследвания, като земеделските производители, групи от фермери, консултанти, предприятия и други си сътрудничат тясно през целия период на изследователския проект.

ЕС отпусна около един милиард евро за финансиране на около 180 проекта за множество участници, представляващи интерес за селското стопанство, горското стопанство и развитието на селските райони през седемте години на „Хоризонт 2020“ (2014-2020 г.). Над 120 от тези проекти вече са стартирали.

Тук  👇 по-долу можете да намерите пълния списък на проектите, организирани по теми.

Почви

• iSQAPER – Интерактивна оценка на качеството на почвите в Европа и Китай за продуктивност и устойчивост на околната среда
• LANDMARK – Управление на земите: Оценка, изследвания, база знания
• SOILCARE – Грижа за почвата за производство на печеливши и устойчиви култури в Европа
• DIVERFARMING – Диверсификация на селскостопанските култури с нискоресурсно земеделие в Европа; от ангажиране на практикуващи и екосистемни услуги до увеличени приходи и верижна организация
  
• DiverIMPACTS – Диверсификация чрез редуване,интеркропинг многократно подрязване, популяризиране с участници и вериги, предаващи стойност към устойчивостта
• FAirWAY – Селскостопански системи, които произвеждат качествени запаси от питейна вода
• WATERPROTECT – Иновативни инструменти, които позволяват защита на питейната вода в селските и градски условия
  
• BEST4SOIL – Подобряване на 4 най-добри практики за здравето на почвата в Европа
  
• EXCALIBUR – Използване на многофункционалния потенциал на подземното биоразнообразие в градинарството
• SoildiverAgro – Подобряване на биоразнообразието в почвата в европейските агроекосистеми за насърчаване на тяхната стабилност и устойчивост чрез намаляване на външните ресурси и повишаване на производителността на културите

Вода, хранителни вещества и отпадъци

• FATIMA – Селскостопански инструменти за въвеждане на хранителни вещества и управление на водата
• FERTINNOWA – Трансфер на иновативни техники за устойчиво използване на водата в наторените култури
• AGRIFORVALOR – Внасяне на добавена стойност за селското и горското стопанство чрез прекратяване на разделението за научни изследвания и иновации за валоризиране и използване на страничните потоци от биомаса 
• AgroCycle – Устойчиви технико-икономически решения за веригата на стойност в селското стопанство
  
• NoAW – Иновативни подходи за превръщане на селскостопанските отпадъци в екологични и икономически ценности
  
• SolACE – Решения за подобряване на ефективността на агро-екосистемата и културите за използването на вода и хранителни вещества
  
• TomRes – Нововъведен и интегриран подход за повишаване на поносимостта от множествения и комбиниран стрес при растения, ползвайки домат като модел
  
• FAirWAY – Селскостопански системи, които произвеждат вода с добро качество за питейни нужди
• WATERPROTECT – Иновативни инструменти, които позволяват защита на питейната вода в селските и градски условия
  
• Circular Agronomics – Ефективно движение на въглерод, азот и фосфор в Европейската хранително вкусова система и свързаните входно изходни процеси за намаляване на емисиите
  
• Nutri2Cycle – Преход към по-ефективно въглеродни и хранителни вещества в Европа
  
• NUTRIMAN – Управление на хранителните вещества и тематична мрежа за възстановяване на хранителни вещества
  
• SuWaNu Europe – мрежа за ефективен трансфер на знания за безопасно и икономично използване на отпадъчните води в селското стопанство в Европа
  
• LEX4BIO – Оптимизиране на био базирани торове в селското стопанство – база от знания за нови политики
  
• FERTIMANURE – Иновативно възстановяване на хранителни вещества от вторични източници – Производство на торове от животни с висока добавена стойност
  
• AQUACOMBUNE – Интегрирани системи за аквапоника в рамките на стопанството за съвместно производство на риба, халофитни зеленчуци, биоактивни съединения и биоенергия:
  

Генетични ресурси и развъждане

• DIVERSIFOOD – Внедряване на разнообразието на културите и изграждане на мрежа за местни висококачествени хранителни системи
• TRADITOM – Традиционни сортове домати и културни практики: случай на диверсификация на селското стопанство с въздействие върху продоволствената сигурност и здравето на европейското население
• TREASURE – Разнообразие от местни породи свине и производствени системи за високо качествени  традиционни продукти и устойчиви вериги за свинско месо
• GoodBerry – Подобряване на стабилността на висококачествените характеристики на горските плодове в различни среди и системи за отглеждане в полза на европейските фермери и потребители
• NEURICE – New commercial EUropean RICE (Oryza sativa) harbouring salt tolerance alleles to protect the rice sector against climate change and apple snail
• TomGEM – Цялостен подход с множество участници към проектирането на нови сортове домати и управленски практики за подобряване на добива и качеството в условията на изменението на климата
• SolACE – Решения за подобряване на ефективността на агро-екосистемата и културите за използването на вода и хранителни вещества
• TomRes – Нововъведен и интегриран подход за повишаване на поносимостта от множествения и комбиниран стрес при растения, ползвайки домат като модел
• LIVESEED – Подобряване на резултатите от биологичното земеделие чрез стимулиране на усилията за биологични семена и растениевъдство в Европа
• GenTORE – Геномни инструменти за управление и оптимизиране на устойчивостта и ефективността
• DYNAVERSITY – динамични семенни мрежи за управление на европейското многообразие
• FARMERS PRIDE – Мрежи, партньорства и инструменти, за да се подобри  опазването на европейските растителни генетични ресурси
• BRESOV – Развъждане на гъвкаво, ефективно и устойчиво биологично  производство на зеленчуци
• ECOBREED – Повишаване на ефективността и конкурентоспособността на биологичното отглеждане на култури
• SMARTER –дребни преживни животни, отглеждани за разплод и устойчивост

Устойчиви системи за подрязване

• DIVERSIFOOD – Внедряване на разнообразието на културите и изграждане на мрежа за местни висококачествени хранителни системи
  
• SOILCARE – Грижа за почвата за печеливша и устойчива културна продукция в Европа
• GoodBerry – подобряване на стабилността на висококачествените характеристики на ягодоплодни в различни среди и системи за отглеждане в полза на европейските фермери и потребители
• TomGEM – Цялостен подход с множество участници към проектирането на нови сортове домати и управленски практики за подобряване на добива и качеството в условията на изменението на климата
• EUFRUIT – Плодова мрежа на ЕС
• CERERE – вграждане на разнообразие в органични храни и системи с ниско потребление на храни
• DIVERSify – Разработване на иновативни растителни екипи за устойчивостта на екосистемите и  селското стопанство
• TRUE – Преходни периоди към устойчиви базирани системи за бобови култури в Европа
• SolACE – Решения за подобряване на ефективността на агро-екосистемата и културите за използването на вода и хранителни веществ
• ReMIX – Препроектиране на европейски системи за отглеждане на култури, базирано на видове смеси
  
• DIVERFARMING – Диверсификация на селскостопанските култури с нискоресурсно земеделие в Европа; от ангажиране на практикуващи и екосистемни услуги до увеличени приходи и верижна организация
• DiverIMPACTS – Диверсификация чрез редуване,интеркропинг многократно подрязване, популяризиране с участници и вериги, предаващи стойност към устойчивостта
  
• LEGVALUE –Насърчаване на устойчиви селскостопански системи, базирани на бобови култури,  селскостопански и хранителни вериги в ЕС
• IWMPRAIS – Насърчаване на устойчивото бобово-базирани системи за земеделие, хранителни-фуражи и хранителни вериги в ЕС
• MAGIC – Периферни земи за отглеждане на промишлени култури
  
• PANACEA – Тематична мрежа за проектиране на навлизането на нехранителни селскостопански култури в европейското земеделие
  
• Organic-PLUS – Пътеки за постепенно прекратяване на спорните приноси от биологичното земеделие в Европа
  
• RELACS– Подмяна на спорния принос в системите за биологично земеделие
  
• PoshBEE –Общоевропейска оценка, мониторинг и смекчаване на стресът при здравето на пчелите
  
• SUPER-G – Развитието на устойчиви постоянни пасищни системи и политики
  
• ECOSTACK – Натрупване на екосистемните услуги: механизми и взаимодействия за оптимална защита на културите, повишаване на опрашването и производителността
  
• Circular Agronomics – Ефективно движение на въглерод, азот и фосфор в Европейската хранително вкусова система и свързаните входно изходни процеси за намаляване на емисиите
  
• Nutri2Cycle – Преход към по-ефективно въглеродни и хранителни вещества в Европа
• BEST4SOIL – Подобряване на 4 най-добри практики за здравето на почвата в Европа
• BIOFRUITNET – Насърчаване на иновациите в производството на органични плодове чрез добри познания
  

Системи за животновъдството

• HENNOVATION – Иновации, водени от практиката, подкрепени от науката и пазарно оринетирани участници птицевъдния и други сектори на животновъдството
  
• FEED-A-GENE –Адаптиране на фуражите и хранителните техники за подобряване на ефикасността и устойчивостта на системите за животносъдство /едностомашни животни/
  
• EuroDairy – Европейска тематична мрежа в подкрепа на устойчивото бъдеще за млекопроизводителите в ЕС
• iSAGE – Иновации за устойчиво  овцевъдство и козевъдство в Европа
• 4D4F – Управление на данни зарешения в млекопроизводството за земеделски производители
• EU PiG –Европейска иновативна група за свинете
• Inno4Grass – Споделено иновационно пространство за устойчива производителност на тревните площи в Европа
• SheepNet – Споделяне на опит  в областта на овцевъдството чрез мрежа
• OK-Net Ecofeed – Органична мрежа от знания за хранетнето на едностомашните животни
• PPILOW – Домашни птици и свине благосъстояние на системите за биологично производство
• BovINE – Мрежа за иновации на говеждо говеждо месо Европа
• EuroSheep – Европейска мрежа за интерактивен и иновативен обмен на знания  между  заинтересованите страни в овцевъдството относно здравето и храненето на животните
• ClearFarm – Съвместно създадена платформа за наблюдение на благосъстоянието за свине и млечни говеда

Животни и здраве

• FEED-A-GENE –Адаптиране на фуражите и хранителните техники за подобряване на ефикасността и устойчивостта на системите за животносъдство /едностомашни животни/
• DEFEND – Преодоляване на двойните възникващи заплахи от африканска чума по свинете и болестта шап  в Европа
• PoshBEE – Общоевропейска оценка, мониторинг и смекчаване на стресът при здравето на пчелите
• DISARM – Разпространяване на иновативни решения за управление на антибиотичната резистентност
• B-GOOD – Компютърни насоки за пчеларството, чрез вземане на решения
• ROADMAP – Преосмисляне на антимикробни системи за вземане на решения в управлението на животновъдството
• AVANT – Алтернативи на ветеринарните антимикробни средства
• VACDIVA – Безопасна ваксина DIVA за контрол и ликвидиране на африканската чума по свинете

Здраве на растенията – управление на вредителите

• EMPHASIS – Ефективно управление на вредители и вредни чужди видове – интегрирани решения
• WINETWORK – Мрежа за обмен и трансфер на иновативни знания между европейските лозаро-винарски региони за повишаване на производителността и устойчивостта на сектора
• nEUROSTRESSPEP – Новите биоконтролиращи средства за насекоми вредители от невроендокринологията
• POnTE – Вредители заплашващи Европа
• MyToolBox – Безопасна храна и фуражи чрез интегрирана кутия с инструменти за управление на микотоксини
• MycoKey – Интегрирани и иновативни ключови действия за управление на микотоксините във веригата на храни и фуражи
• TROPICSAFE – Свързани с насекоми – прокариоти заболявания при тропически и субтропични многогодишни култури
• IWMPRAISE – Интегрирано управление на плевелите: практическо прилагане и решения за Европа
• MUSA – Микровбни усвоявания за устойчиво управление на основните  вредители и болести по бананите
• INNOSETA – Ускоряване на иновативни практики за оборудване за пръскане, обучение и съвети в европейското селско стопанство чрез мобилизиране на системи за знания и иновации в селското стопанство
• RUSTWATCH –Гледайте ръждаta: Европейска система за ранно предупреждение за болести от ръжда по пшеницата
• VIROPLANT – Анализ на вируси NGS на вредители и патогени за растителна защита:
• OPTIMA – Оптимизирано интегрирано управление  за прецизно откриване на вредители и контрол на болести по растенията при многогодишни култури и зеленчуци на открито
• SuperPests –Иновативни инструменти за рационален контрол на най-трудно управляваните вредители (супер вредители) и предаваните болести
• HOMED -Цялостно управление на възникващите горски вредители и болести
• FF-IPM –  Засилено, предотвратяване на вредители и извънсезонния фокусиран IPM срещу нови и нововъзникващи плодови мухи
• PRE-HLB– ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ HLB епидемии за осигуряване на цитрусно оцеляване в Европа 
• IPM Decisions – Засилване на поддръжката на IPM решения за защита на културите
• SMARTPROTECT – Iнтелигентно земеделие за иновативна защита на зеленчуковите култури: използване на съвременни методологии и технологии

Интегрирани екологични подходи

• OK-Net-Arable – Органична мрежа от знания
• HNV-link – Селско стопанство с висока природна стойност: наука, иновации и знания
• CERERE – Ренесанс на зърнените култури в селските райони на Европа: вграждане на разнообразие в хранителни системи с ниски разходи
• Inno4Grass – Споделено иновационно пространство за устойчива производителност на тревните площи в Европа
• AFINET – Иновационни мрежи в агролесовъдството
• DIVERSify – Проектиране на иновативни растителни екипи за устойчивост на екосистемите и устойчивост на селското стопанство
• TRUE – Преходни пътища към устойчиви системи за бобови растения в Европа
• ReMIX – Препроектиране на европейски системи за култивиране, базирани на видови смеси
• Diverfarming – Разнообразие на селскостопанските култури и земеделие с ниски разходи в Европа:от ангажиране на практикуващи и екосистемни услуги до увеличаване на приходите и организация на веригата
• DiverIMPACTS – Диверсификация чрез редуване,интеркропинг многократно подрязване, популяризиране с участници и вериги, предаващи стойност към устойчивостта
• LEGVALUE – Насърчаване на устойчиви селскостопански системи, базирани на бобови култури,  селскостопански и хранителни вериги в ЕС
• IWMPRAISE –Интегрирано управление на плевелите: Практическо приложение и решения за Европа
• LIVESEED – Подобряване на резултатите от биологичното земеделие чрез стимулиране на усилията за биологични семена и растениевъдство в цяла Европа
• OK-Net Ecofeed – Органична мрежа от знания за храненето на едностомашните животни
• BRESOV – Развъждане на гъвкаво, ефективно и устойчиво биологично  производство на зеленчуци
• ECOBREED – Повишаване на ефективността и конкурентоспособността на биологичното отглеждане на култури
• Organic-PLUS – Пътеки за постепенно прекратяване на спорните приноси от биологичното земеделие в Европа
• SUPER-G – Развитието на устойчиви постоянни пасищни системи и политики
• ECOSTACK – Подреждане на екосистемни услуги: механизми и взаимодействия за оптимална защита на културите, повишаване опрашването и производителността
• Legumes Translated – Превръщането на знанията за отглеждане на бобови култури в системи за фуражи и храни
• EXCALIBUR – Използване на многофункционалния потенциал на подземното биоразнообразие в градинарството
• SoildiverAgro –Подобряване на биоразнообразието в почвата в европейските агроекосистеми за насърчаване на тяхната стабилност и устойчивост чрез намаляване на външните ресурси и повишаване на производителността на културите
• STARGATE – устойчиво земеделие чрез адаптивно управление на микроклимата

Териториалните динамика – политиките на селските райони

• ROBUST – Селско-градски перспективи: отключване на взаимодействията
• NEWBIE – Новостартираща мрежа: Бизнес модели за иновации, предприемачество и устойчивост в европейското селско стопанство
• COASTAL – Съвместна платформа за интеграция lAnd Sea
• SiEUGreen – Китайско-европейски иновативни зелени и интелигентни градове
• LIVERUR – Концепция за изследване на Living Lab в селските райони
• RUBIZMO –Приложими бизнес модели за съвременните селски икономики
• RURALIZATION – Отварянето на селските райони за обновяване на селските поколения, работни места и ферми
• PoliRural –Ориентирано към бъдещето  съвместното разработване на политиката за развитие на селските райони и хората
• DESIRA – Дигитализация: икономическо и социално въздействие в селските райони
• SHERPA – Устойчив хъб за привличане на участници в политиките на селските райони

Устойчиви вериги за създаване на хранителни и нехранителни стойности

• REFRESH – Ресурсно ефективна храна и напитки за цялата верига за доставки
• Strength2Food – Укрепване на устойчивостта на европейската хранителна верига чрез политика за качество и обществени поръчки
• AGRIFORVALOR – Внасяне на добавена стойност за селското и горското стопанство чрез затваряне на разделението за научни изследвания и иновации за валоризиране и използване на страничните ресурси от биомаса от селското и горското стопанство
• MyToolBox – Безопасна храна и фуражи чрез интегрирана кутия с инструменти за управление на микотоксини
• MycoKey –Интегрирани и иновативни ключови действия за управление на микотоксините във веригата за храни и фуражи 
• AgroCycle – Устойчиви технико-икономически решения за веригата на стойност в селското стопанство
• NoAW –Иновативни подходи за превръщане на селскостопанските отпадъци в екологични и икономически активи
• AGROinLOG – Демонстрация на иновативни интегрирани логистични центрове за биомаса за агроиндустриалния сектор в Европа
• SKIN – Мрежа от знания и иновации с къса верига на доставки
• Diverfarming – Разнообразие на селскостопанските култури и земеделие с ниски разходи в Европа:от ангажиране на практикуващи и екосистемни услуги до увеличаване на приходите и организация на веригата
• DiverIMPACTS – Диверсификация чрез редуване,интеркропинг многократно подрязване, популяризиране с участници и вериги, предаващи стойност към устойчивостта
• MAGIC – Периферни земи за отглеждане на промишлени култури
• INCREDIBLE –Иновационни мрежи годни за консумация от корк и  смоли в средиземноморския басейн
• ENABLING – Усъвършенстване на нови подходи в биобазираните локални иновационни мрежи за растеж
• LIVERUR –Концепция за изследване на Living Lab в селските райони
• RUBIZMO – Приложими бизнес модели за съвременните селски икономики
• SMARTCHAIN – Към иновационните и интелигентни решения в късите вериги за доставка на храни
• FOX – Иновативна преработка на хранителни продукти в кутия
• SHEALTHY – Нетермични физически технологии за запазване на пресни и минимално обработени плодове и зеленчуци
• LEX4BIO – Оптимизиране на био-торове в земеделието – знания за нови политики
• GO-GRASS – Циркулярни бизнес модели за вериги на стойността на селските  райпни и хранително-вкусовата промишленост, базирани на основата на трева
• ROSEWOOD4.0 – Мрежа на регионите на ЕС за устойчива мобилизация на дървесина, готова за дигитализация

Предоставяне на обществени блага

• LANDMARK – Управление на земите: Оценка, изследвания, база знания
• ALTERFOR – Алтернативни модели и вземане на решения за бъдещо управление на горите
• HNV-link –Селско стопанство с висока природна стойност: наука, иновации и знания
• ROBUST – Селско-градски перспективи: отключване на взаимодействията
• FAirWAY – Селскостопански системи, които произвеждат вода с добро качество за питейни нужди
• WATERPROTECT –Иновативни инструменти, които позволяват защита на питейната вода в селските и градски условия
• InnoForESt – Бърза информация, управление и бизнес иновации за устойчиви механизми за снабдяване и плащане за горските екосистемни услуги
• SINCERE – Стимулиращи иновации за горските екосистемни услуги в Европа
• COASTAL –Съвместна платформа за интеграция lAnd Sea
• PoshBEE –Общоевропейска оценка, мониторинг и смекчаване на стресът при здравето на пчелите
• SUPER-G – Развитието на устойчиви постоянни пасищни системи и политики
• CONSOLE – Договори за ефективно и трайно предоставяне на обществени блага от агроекология и климат от селското и горското стопанство на ЕС
• Contracts2.0 – Съвместно проектиране на нови договорни модели за иновативни агроекологични и климатични мерки и за валоризация на екологичните обществени блага
• EFFECT – Екологични обществени блага – от земеделие до ефективно насочване на договори

Дигитална революция

• 4D4F – Управление на данни зарешения в млекопроизводството за земеделски производители
• SMART-AKIS – Европейски системи за знания и иновации в селското стопанство (AKIS) за иновационни изследвания в областта на технологията за интелигентно земеделие
• IoF2020 – Интернет на храните и фермата 2020
•  SmartAgriHubs –Свързване на точките за разгръщане на потенциала на иновациите за цифрово преобразуване на европейския сектор на хранително-вкусовата промишленост
• DESIRA – Дигитализация: икономическо и социално въздействие в селските райони

AKIS – Демонстрации във фермата

• AgriDemo-F2F – Изграждане на интерактивна AgriDemo-Hub общност: подобряване на обучението от фермери на фермерите
• PLAID – Партньорско обучение: Достъп до иновациите чрез демонстрация
• NEFERTITI – Мрежа на европейските ферми за повишаване на кръстосаното торене и усвояване на иновации чрез демонстрация

AKIS – Иновационни системи, консултантски услуги, умения и социален капитал

• АGRISPIN – Пространство за селскостопански иновации
• AgriLink – Знания в селското стопанство: Свързване на земеделски производители, консултанти и изследователи за стимулиране на иновациите
• InnovAfrica – Иновации в технологичните, институционални и разширяващи подходи към устойчиво земеделие и засилена продоволствена и хранителна сигурност в Африка
• BOND – Извеждане на организациите и развитието на мрежата на по-високи нива в селскостопанския сектор в Европа
• NEXTFOOD – Образоването на следващото поколение от професионалисти в системата на хранително-вкусовата промишленост
• LIAISON – По-добри иновации в селското стопанство: свързване на участници, инструменти и политики чрез мрежи
• FAIRshare – Селскостопански консултантски цифрови инструменти за иновации -Реализирани и  споделени
• EURAKNOS – Свързване на тематичните мрежи като резервоари на знанието: към европейска система за отворени иновации в областта на селското стопанство
• i2connect – Свързване на съветници за засилване на интерактивните иновации в селското и горското стопанство
• Eureka – Европейско хранилище на знания за най-добри земеделски практики

Тематичните мрежи по „Хоризонт 2020“ работят по конкретни теми. Те обединяват представители на науката и практиката за създаване на полезни резултати с практическо приложение. Тематичните мрежи се финансират чрез „Хоризонт 2020“, основната програма на Европейската комисия за финансиране на научни изследвания и иновации в периода 2014 — 2020г.

Тематичните мрежи имат две основни цели:

• събиране на съществуващи знания и добри практики, които са близо до практическото приложение, но все още не са готови, за да бъдат използвани от земеделските и горските стопани.

• превръщане на познанията в лесно разбираеми за крайния потребител материали, например кратки и информативни препоръки и решения („резюмета от практиката“), брошури, насоки и аудио-визуални материали (снимки, видеоклипове и пр.).

Тези материали трябва да бъдат на разположение за целия срок на проекта чрез основните канали за разпространение, които селскостопанските производители използват най-често, както и на уебсайта на ЕПИ-АГРИ:

Тук  👇 по-долу можете да намерите пълния списък на проектите, организирани по теми.

Почви

• BEST4SOIL – Подобряване на 4 най-добри практики за здравето на почвата в Европа

Вода, хранителни вещества и отпадъци

• FERTINNOWA – Трансфер на иновативни техники за устойчиво използване на водата в наторените култури
• AGRIFORVALOR – Внасяне на добавена стойност за селското и горското стопанство чрез прекратяване на разделението за научни изследвания и иновации за валоризиране и използване на страничните потоци от биомаса 
• NUTRIMAN – Управление на хранителните вещества и тематична мрежа за възстановяване на хранителни вещества
• SuWaNu Europe – Мрежа за ефективен трансфер на знания за безопасно и икономично използване на отпадъчните води в селското стопанство в Европа
  

Устойчиви системи за подрязване

• EUFRUIT – Плодова мрежа на ЕС
• PANACEA – Тематична мрежа за проектиране на навлизането на нехранителни селскостопански култури в европейското земеделие
  
• BIOFRUITNET – Насърчаване на иновациите в производството на органични плодове чрез добри познания
  

Системи за животновъдството

• HENNOVATION – Иновации, водени от практиката, подкрепени от науката и пазарно оринетирани участници птицевъдния и други сектори на животновъдството
  
• EuroDairy – Европейска тематична мрежа в подкрепа на устойчивото бъдеще за млекопроизводителите в ЕС
• 4D4F – Управление на данни зарешения в млекопроизводството за земеделски производители
• SheepNet – Споделяне на опит  в областта на овцевъдството чрез мрежа
• EU PiG –Европейска иновативна група за свинете
• Inno4Grass – Споделено иновационно пространство за устойчива производителност на тревните площи в Европа
• OK-Net Ecofeed – Органична мрежа от знания за храна за едностомашни животни
• BovINE – Европейска мрежа за иновации на говеждо месо
• EuroSheep – Европейска мрежа за интерактивен и иновативен обмен на знания  между  заинтересованите страни в овцевъдството относно здравето и храненето на животните

Животни и здраве

• DISARM – Разпространяване на иновативни решения за управление на антибиотичната резистентност
• EuroSheep – Европейска мрежа за интерактивен и иновативен обмен на знания  между  заинтересованите страни в овцевъдството относно здравето и храненето на животните

Здраве на растенията

• WINETWORK – Мрежа за обмен и трансфер на иновативни знания между европейските лозаро-винарски региони за повишаване на производителността и устойчивостта на сектора
• INNOSETA – Ускоряване на иновативни практики за оборудване за пръскане, обучение и съвети в европейското селско стопанство чрез мобилизиране на системи за знания и иновации в селското стопанство
• SMARTPROTECT – Интелигентно земеделие за иновативна защита на зеленчуковите култури: използване на съвременни методологии и технологии

Екологични и органични подходи

• OK-Net-Arable – Органична мрежа от знания
• HNV-link – Селско стопанство с висока природна стойност: наука, иновации и знания
• CERERE – Ренесанс на зърнените култури в селските райони на Европа: вграждане на разнообразие в хранителни системи с ниски разходи
• AFINET – Иновационни мрежи в агролесовъдството
• Inno4Grass – Споделено иновационно пространство за устойчива производителност на тревните площи в Европа
• OK-Net Ecofeed – Органична мрежа от знания за хранетнето на едностомашните животни
• Legumes Translated – Превръщането на знанията за отглеждане на бобови култури в системи за фуражи и храни
• BIOFRUITNET – Увеличаване на иновациите в производството на органични плодове чрез  мрежи от знания

Динамика и политики в селските райони

NEWBIE – Новостартираща мрежа: Бизнес модели за иновации, предприемачество и устойчивост в европейското селско стопанство

Обществени блага

• HNV-link –Селско стопанство с висока природна стойност: наука, иновации и знания

Вериги  на стойността

• AGRIFORVALOR – Внасяне на добавена стойност за селското и горското стопанство чрез прекратяване на разделението за научни изследвания и иновации за валоризиране и използване на страничните потоци от биомаса 
• SKIN – Мрежа от знания и иновации с къса верига на доставки
• INCREDIBLE –Иновационни мрежи годни за консумация от корк и  смоли в средиземноморския басейн
• ENABLING – Усъвършенстване на нови подходи в биобазираните локални иновационни мрежи за растеж
• ROSEWOOD4.0 – Мрежа на регионите на ЕС за устойчива мобилизация на дървесина, готова за дигитализация

Дигитална трансформация

• SMART-AKIS – Европейски системи за знания и иновации в селското стопанство (AKIS) за иновационни изследвания в областта на технологията за интелигентно земеделие
• 4D4F – Управление на данни зарешения в млекопроизводството за земеделски производители

Системи за знания и иновации

• АGRISPIN – Пространство за селскостопански иновации
• EURAKNOS – Свързване на тематичните мрежи като резервоари на знанието: към европейска система за отворени иновации в областта на селското стопанство

Програмата LIFE стартира през 1992 г. и е единствената програма на европейско ниво, посветена изцяло на опазването на природата и на действия срещу климатичните изменения.

Лесната за използване база данни е най–достоверният източник на информация за всички текущи и приключили проекти по програма LIFE. Базата данни също така предоставя информация за всички бенефициенти, техните координати за връзка и уеб сайтовете на проектите.

Регистрация

1. При първо влизане в платформата изберете меню „Регистрация“, за да направите своя профил.
2. Попълнете Вашите данни и завършете своята регистрация.
3. От меню вход въведете потребителско име и парола и влезте в платформата.

Инструкции за регистрирани потребители

Платформата Innovation.ruralnet.bg разполага с няколко основни функционалности.

1. В подменюто „Активност“ може да наблюдавате:

• кои са последните теми, които са публикувани в платформата;
• имате ли получени нови съобщения;
• имате ли покани за приятелства;
• създаването на нови групи и активността в тях;
• регистрацията на нови потребители.

2. Подменю „Групи“. Тук е мястото, където се създават различни групи, посветени на различни тематики от областта на иновациите и ЕПИ-АГРИ. Във всяка една група могат да се публикуват теми и/или полезни линкове, които да се коментират от членовете, както и да се прикачват файлове, които са достъпни за останалите членове на групата.

• В подменю „Групи“ са изброени всички групи, към които може да се присъедините.
• За да влезете в дадена група първо кликнете върху името на избраната от Вас група. Когато сте вече влезли в групата натиснете бутон „Присъединете се към групата“, за да станете нейн член и да може да коментирате публикации, както и да споделяте файлове.
• Когато сте в „Група“ излизат четири подменюта вертикално в ляво. Изберете „Activity” за да видите последната дейност и да можете да публикувате тема.
• За да коментирате вече публикувана тема натиснете символа за коментар, който се намира в нея.
• Подменю „Файлове“ Ви позволява да споделяте файлове в групата. Натиснете бутона „Upload a New Document“ и прикачете Вашия файл.
• Подменю „Invite“ Ви позволява да поканите от регистрираните в платформата участници да се присъединят към групата, в която се намирате в момента.

3. Подменю „Съобщения“. Тук е мястото, където ще излизат всички съобщения, които сте изпратили или сте получили от членовете на платформата.
4. Подменю „Профил“. Тук може да персонализирате своя профил като смените снимка и име;
5. Подменю „Известия“. Тук може да проверявате, когато някой Ви е написал съобщение, коментирал е Ваша публикация и т.н.
6. Подменю „Членове“. Тук може да видите всички членове на платформата и да добавяте приятели от регистрираните вече.
7. Подменю „Настройки“

• В раздел „Основни“ може да промените Вашата парола, както и електронна поща.
• В раздел „Имейл“ може да промените настройките за известяване за дейността на платформата към Вашата електронна поща.
• В раздел „Group invites” може да видите поканите, отправени към Вас за членуване в група.
• Съгласно регламента GDPR в раздел „Export data” може да поискате теглене на личните Ви данни.