След четири години на упорита работа и множеството предизвикателства, проект „Поддържане и укрепване на Звеното за управление на Национална селска мрежа на ПРСР 2014-2020” завърши на 31.10.2022 г.

Екипът на ЗУ на НСМ пожелава здраве, вдъхновение и много професионални успехи на всички съмишленици, благодарение на които успешно изпълнихме този значим проект и структурирахме истински работеща Национална мрежа!

Успех на новата Национална мрежа по ОСП 2023-2027 и новото Звено за управление!

• Отзвук от заключителната конференция на ЗУ на НСМ
• НСМ се трансформира в Национална мрежа по ОСП 2023-2027
• Проучвания на НСМ за целите на стратегическото програмиране на ОСП 2023-2027
• Препоръки от ЗУ на НСМ към новата Национална мрежа по ОСП

Материалът Звеното за управление на НСМ благодари на своите членове, приятели и партньори за успешното сътрудничество! е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

В него ще откриете най-актуалната информация от изминалия месец, касаеща ПРСР 2014-2020, ОСП 2020+, както и друга полезна и интересна информация.

Звеното за управление на НСМ благодари на своите членове, приятели и партньори за успешното сътрудничество!

Материалът Добре дошли в последния електронен бюлетин на Национална селска мрежа! е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Министерството на земеделието (МЗм) публикува Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 (СП по ОСП 2023-2027), предоставен на Европейската комисия (ЕК) за последна предварителна оценка.

Това съобщиха днес (01.11.2022 г.) от пресцентъра на МЗм с уточнението, че СП по ОСП 2023-2027 „е въведен за финален преглед от службите на Комисията с всички промени, след отразяване на получените 405 забележки през месец май тази година„. От документа (1 470 страници) става ясно, че е изпратен от МЗм чрез SFC- системата на ЕК на 31/10/2022 ,16:10 ч.

От МЗм посочват, че сновните изменения включват подобряване качеството на интервенционната логика, допълняемостта и демаркацията с другите фондове и програми, взаимовръзките на отделните части на СП и качеството и последователността на отделните интервенции за подкрепа.

Предстои окончателно одобрение на СП по ОСП 2023-2027 от ЕК

Предстои вътрешно съгласуване на документа между отговорните звена в ЕК и неговото окончателно одобрение. Това се прави в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2115 и Регламент (ЕС) 2021/2116, както и с приетите към тях делегирани актове и актове за изпълнение. Одобрението се основава изключително на актове, които са правно обвързващи за държавите членки, се казва още в съобщението на МЗм.

Документът може да бъде намерен на официалната страница на МЗм на следния линк: https://www.mzh.government.bg/bg/obsha-selskostopanska-politika-2021-2027-g/tematichna-rabotna-grupa/?edit_off

Източник: МЗм

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Състав на Комисията по земеделие към 48-о НС. Очаква се депутатите да приемат важни промени в ЗПЗП, за да стане въможно прилагането на Стратегическия план по ОСП 2023-2027 и инвестициите от ПВУ!

• ЕК одобри трети пакет от стратегически планове по ОСП на Хърватия, Словения и Швеция
• ЕК публикува кратък преглед на всеки одобрен стратегически план по ОСП 2023-2027
• ЕК одобри стратегическите планове по ОСП на Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Полша, Португалия и Испания
• ЕК определи ясни и общи правила за мониторинг и оценка на изпълнението на стратегическите планове по ОСП

Материалът МЗм публикува Стратегическия план по ОСП 2023-2027, изпратен до ЕК на 31 октомври 2022 г. е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Към настоящия момент, народните представители не избраха председател на Комисия, която се състои от общо 21 членове.

Комисията има четирима заместник- председатели:

1. Десислава Жекова Танева
2. Имрен Исметова Мехмедова
3. Любен Иванов Иванов
4. Румен Маринов Йончев

В Комисията влизат като членове и следните народни представители:

1. Георги Тенев Станков
2. Гюнай Хюсмен Хюсмен
3. Десислава Жекова Танева
4. Мария Щерева Белова
5. Ирена Методиева Димова
6. Румен Димитров Христов
7. Иван Маркос Христанов
8. Росен Добрев Костурков
9. Христо Йорданов Даскалов
10. Александър Димитров Дунчев
11. Стоян Иванов Георгиев
12. Ализан Нихат Яхова
13. Димитър Иванов Аврамов
14. Имрен Исметова Мехмедова
15. Маргарита Атанасова Генчева
16. Даниел Петров Петров
17. Деян Цанков Дечев
18. Иван Валентинов Иванов
19. Любен Иванов Иванов
20. Албена Симеонова Върбанова
21. Румен Маринов Йончев

Рзпределението на членовете от Комисията по парламентарни групи е следното:

• 6 от „ГЕРБ-СДС“
• 5 от „Продължаваме Промяната“
• 3 от „Движение за права и свободи“
• 2 от „ВЪЗРАЖДАНЕ“
• 2 от „БСП за България“
• 2 от „Демократична България“ и
• 1 от „Български възход“.

Очаква се 48-ото НС да приеме важни промени в ЗПЗП, които правно да уредят прилагането на Стратегическия план по ОСП 2023-2027 и инвестициите от компонент „Устойчиво селско стопанство“ на одобрения НПВУ

На 28.10.2022 г. група от 4-ма народни представители внесоха в деловодството на НС Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗИД на ЗПЗ)- Десислава Танева, Мария Белова, Георги Станков и Ирена Димова. С него ще стане възможно, независимо кога ще бъде одобрен Стратегическия план по ОСП 2023-2027, да се проведе кампанията по Директни плащания през 2023 г. „Вероятността мандатът на това НС да бъде кратък се увеличава с всеки изминал ден. Все още няма избран председател на Комисията по земеделие. Но това няма да е проблем. Следващата седмица ще поискаме от председателя на НС да свика Комисията и поне в оставащите дни до края на това Народно събрание по най – бързия начин да се приеме основната промяна, която касае директната подкрепа на всички земеделски стопани за следващата кампания „Директни плащания 2023“, заяви в парламентарната зала бившият земеделски министър и настоящ депутат Десислава Танева.

В мотивите към проекта на ЗИД на ЗПЗП се посочва, че за да може България да получи финансовия ресурс, предвиден за Стратегическия план по ОСП 2023-2027 и земеделските производители да се възползват от включени в него интервенциите, до 01.01.2023 г. (авт.бел., началната дата на прилагането на Стратегическия план, уредена в Регламент (ЕС) 2021/211 за прилагането на стратегическите планове по ОСП) трябва да бъде в сила националното законодателство за прилагане на Стратегическия план. Това налага спешно приемане на законов нормативен акт, което да позволи до края на 2022 г. да влезе в сила целия пакет от нормативни актове, който е необходим за прилагане на Стратегическия план. За да се предотврати неусвояване на предвидения за Република България финансов ресурс за 2023 г., който е в размер на 1 581 176 591 лева, е наложително преди 2023 г. да е в сила завършена национална нормативна уредба на директните плащания и на секторните интервенции. С предложения законопроект се определя компетентността на министъра на земеделието за прилагане на Регламент (ЕС) 2021/2115, както и Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета.

Друг мотив на вносителите е аргумента, че със законопроекта се определя компетентността на министъра на земеделието и за прилагане на Регламент (ЕС) 2021/241 в частта за селското стопанство в приетия Национален план по Механизма за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Прилагането и на двата Регламента изисква определяне на компетентния орган за това и законова делегация за издаване на необходимите нормативни актове.

В мотивите се посочва още, че с приемането на предложения проект на ЗИД на ЗПЗП ще стане възможно:

• Прилагането на Стратегическия план по ОСП 2023-2027 след одобрението му от ЕК. Това ще позволи стартирането на кампанията по Директни плащания 2023, дори при хипотезата на нови предсрочни избори и липса на парламент първите три месеца следващата година. В момента има риск десетките хиляди земеделски стопани да останат без директната подкрепа, за устойчиви доходи, базовата им подкрепа, ако министъра на земеделието няма законовата делегация за изготвяне на нормативната база.
• Отварянето на приема в частта селско стопанство по НПВУ– вносителите посочват, че срокът за договрирането на проекти по този план, е края на 2023 г. и „всяко забавяне ще обрече на провал възможността за подкрепа на земеделските стопани…след отхвърлянето на проекта за възстановяване и модернизация на напоителните системи в Плана за възстановяване, ако се провали и този проект в НПВУ българските земеделски производители ще са единствените в ЕС без каквато и да е подкрепа от националните планове по този Механизъм на страните си. По този Механизъм и съседни Румъния и Гърция изградиха напоителни системи и ще са готови за следващия сезон“.

Дейността на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите към 48-ото НС можете да следитеТУК!

Източник: www.parliament.bg

ВИЖТЕ ОЩЕ: МЗм публикува Стратегическия план по ОСП 2023-2027, изпратен до ЕК на 31 октомври 2022 г.

• Актуализират индикативният график за приемите по ПРСР до края на 2022 година. Кога тръгват подмерки 6.1, 6.4 и 16.4?
• В ход са промени по 7 процедури от 4 мерки/подмерки на ПРСР 2014-2020 (актуализирана)
• Качен за обсъждане до 11 ноември е проект на наредба за новата подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ от ПРСР 2014-2020
• На 11 ноември Комитетът за наблюдение на ПРСР 2014-2020 ще гласува новата извънредна мярка 22, промени в мярка 7 и актуализиране на Финансовия план на програмата
• Отворени процедури на МИГ в страната. Проверете възможностите за подкрепа чрез МИГ в региона си!
• 59 % е изпълнението на ПРСР 2014-2020 в края на месец септември 2022 г.
• Какви инвестиции ще се подкрепят чрез компонент „Устойчиво селско стопанство“ на одобрения от ЕК План за възстановяване и устойчивост?

Материалът Състав на Комисията по земеделие към 48-о НС. Очаква се депутатите да приемат важни промени в ЗПЗП, за да стане въможно прилагането на Стратегическия план по ОСП 2023-2027 и инвестициите от ПВУ! е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

В Насоките е предвидено процедурите чрез подбор на проектни предложения за вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество по подмярка 19.3 да бъдат с няколко крайни срока за кандидатстване, като след изтичането на 1-вия краен срок следващите крайни срокове се определят, както следва:

• последният ден до 17:00 часа на всеки втори календарен месец след крайната дата на предходния прием до 31 декември 2023 г. или
• до изчерпване на наличния финансов ресурс по процедурата.

До 17:00 ч. на 31.12.2022 г. е крайният срок за подаване на проектите в ИСУН по обявения 3-ти краен срок на процедурата!

Подпомагането по процедурата цели:

1. осъществяване на съвместни дейности, допринасящи за устойчивото развитие на местните общности и подпомагащи постигането на целите на стратегиите за ВОМР и на ПРСР 2014 – 2020 като обучения, изграждане на капацитет, споделяне на опит, обмен на ноу-хау и стимулиране въвеждането на иновативни дейности на местно ниво;
2. създаване на европейска идентичност в допълнение към местната, регионалната и националната идентичност;
3. подкрепа за промотиране на характерни за местните територии и общности продукти, марки, дейности, забележителности и др.

Проектите трябва да целят развитието на териториите, на които се изпълняват стратегиите за ВОМР на МИГ, и да съответстват на и да допринасят за постигане целите и приоритетите на стратегията/ите за ВОМР на съответната/ите МИГ и на ПРСР 2014- 2020 г.

Допустими кандидати:

Допустими кандидати за предоставяне на БФП по процедурата са МИГ, които са сключили споразумение за изпълнение на стратегия за ВОМР по реда на ПМС № 161 от 2016 г. или на Наредба № 22 от 2015 г.

МИГ е недопустим кандидат, ако към момента на кандидатстване участва като бенефициент или партньор в четири проекта за вътрешнотериториално и/или транснационално сътрудничество, по които изпълнението на дейностите не е приключило.

В проект за сътрудничество освен кандидатът МИГ участват най–малко един партньор или един асоцииран партньор, които подписват споразумение за партньорство, в което се определя водещ партньор по проекта.

Партньори по проектите за вътрешнотериториално сътрудничество могат да бъдат други МИГ, а асоциирани партньори – местни инициативни рибарски групи (МИРГ), Местна група за действие (МГД) или друга група от местни публични и частни партньори.

Всеки партньор или асоцииран партньор в проект за сътрудничество трябва да:
1. изпълнява стратегия за ВОМР или стратегия за местно развитие;
2. участва в подготовката и в изпълнението на проекта.
Партньорите по проекта трябва да притежават и капацитет за изпълнение на проекта.

Партньори по проектите за транснационално сътрудничество също са МИГ, а асоциирани партньориoри могат да бъдат освен МИРГ от България, така и МИГ, МИРГ, местни групи за действие или други групи от местни публични и частни партньори на определена територия в Европейския съюз или трети страни.

Допустими за финансиране дейности:

Финансова помощ за проект за вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество се предоставя за:
1. разработване на съвместен продукт/услуга;
2. извършване на строително-монтажни или строително-ремонтни работи на територията на партньорите от Република България (РБ) за целите на проекта;
3. придобиване на други материални и нематериални активи за целите на проекта;
4. изследвания и пазарни проучвания, директно свързани със съвместния продукт/услуга;
5. реализиране на промоционални или маркетингови кампании;
6. провеждане на обучения, семинари, съвместни събития, срещи и др.;
7. дейности по публичност и информираност;
8. координация на изпълнението на дейностите по проекта

Дейностите по т. 1 и т. 7 са задължителни за извършване във всички проекти за вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество. Включването в проектното предложение на някоя от останалите от гореизброените дейности не е задължително и е по преценка на партньорите във връзка с целите и очакваните резултати от проекта.

Дейностите по проект за сътрудничество се осъществяват на териториите на действие на партньорите и асоциираните партньори по проекта.

Допустими са само дейности с неикономически характер.

5 567 726 лева е общият размер на средствата, които могат бъдат предоставени за всички одобрени проектни предложение по процедурата

По подмярката се финансират дейности, които допринасят за развитието на териториите, обхванати от МИГ, които стимулират икономическото развитие и обмена на добри практики чрез различни дейности – обучения, изграждане на капацитет, споделяне на ноу-хау, с цел устойчиво развитие на местните общности и подпомагане постигането на целите на стратегиите за ВОМР и на ПРСР 2014 – 2020.

Максимален размер на безвъзмездната финансова помощ (БФП) за проекти за сътрудничество за кандидата и за всеки един от партньорите е:

• до левовата равностойност на 50 000 евро за вътрешнотериториално сътрудничество и
• до левовата равностойност на 100 000 евро за транснационално сътрудничество.

Финансовата помощ по реда на тази процедура е в размер до 100 % от допустимите разходи по проект.

Справка на Звеното за управление на НСМ в ИСУН 2020 показва, че към момента на съставяне на настоящата публикация (01.11.2022 г., 15:19 ч.) са подадени 4 проектни предложения по процедурата на стойност 1 083 208.89 лева. В рамките на първия краен срок бе подаден само 1 проект на стойност 476 943 лева.

Минимален и максимален срок за изпълнение на проектите

Продължителността за изпълнение и отчитане на проектите за вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество е до 24 месеца от датата на сключване на договора за предоставяне на БФП. 15 септември 2025 г. е крайният срок за изпълнение и отчитане на проектите!

Изцяло електронно кандидатстване и оценка

По процедурата е предвидено изцяло електронно подаване и оценка на проектните предложения, което ще се извършва чрез Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020) с използването на Квалифициран електронен подпис (КЕП), и по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Документите се подават в ИСУН 2020 на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg.

Оценката и класирането на проектните предложения ще се извършват от оценителна комисия след всеки краен срок на процедурата. Оценката на проектните предложения включва:

• Етап 1: Оценка на административно съответствие и допустимост;
• Етап 2: Техническа и финансова оценка.

Документи за кандидатстване и изпълнение

Пълният пакет документи по процедурата (Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение и приложенията към тях) е публикува:

• в сайта на МЗм www.mzh.government.bg и
• в сайта на ИСУН2020

Питайте УО на ПРСР за разясения до 3 седмици преди крайния срок

Кандидатите могат да задават допълнителни въпроси и да искат разяснения от Управляващият орган (УО) на ПРСР 2014 – 2020 във връзка с Условията за кандидатстване до 3 седмици преди крайния срок за подаване на проектни предложения. Допълнителни въпроси могат да се задават само по електронната поща: rdd@mzh.government.bg или чрез ИСУН 2020, като ясно се посочва наименованието на конкретната процедура за подбор на проекти. Разясненията се дават по отношение на Условията за кандидатстване, не могат да съдържат становище относно качеството на проектното предложение и са задължителни за всички кандидати.

Към настоящия момент няма публикувани разяснения на УО по процедура № BG06RDNP001-19.607 по подмярка 19.3

Очаквани резултати от предоставянето на финансовата помощ от изпълнението на проектите за сътрудничество:

1. разработени съвместени продукти/услуги, придобити активи, извършени строително-монтажни работи или строително-ремонтни работи на територията на партньорите от РБ;
2. проведени изследвания и пазарни проучвания, директно свързани с съвместния продукт/услуга;
3. реализирани промоционални или маркетингови кампании;
4. изграден капацитет, споделен опит и ноу-хау.

Източник: www.mzh.government.bg; https://eumis2020.government.bg

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Одиторите на ЕСП поставят под въпрос резултатите от прилагането на подхода ВОМР. Какво отговори ЕК?

Материалът 31 декември е 3-ти краен срок за подаване на проекти по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ от ПРСР е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

• № BG06RDNP001-6.002 “Инвестиции, насочени към развитие на занаяти“;
• № BG06RDNP001-6.003 – „Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности“;
• № BG06RDNP001-6.004 „Производство на продукти, които не са включени в Приложение 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз“.

Измененията касаят Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение и образеца на административен договор по трите горецитирани процедури.

Припомняме, че в периода 04.09.2018 г.- 07.12.2018 г. бяха реализирани чрез ИСУН 2020 приемите по 3-те процедури на подмярката.

До 06 юни 2025 г. е удължен крайният срок за изпълнение на проектите (вместо 15.09.2023 г.)

В докладите на директора на Дирекция „Развитие на селските райони“ към МЗм се пояснява, че удължаването на крайния срок за изпълнение на одобрените проекти по трите процедури на подмярка 6.4.1 е свързано с предвидената в преходния Регламент (ЕС) 2020/2220 възможност за удължаване на крайния срок за извършване на плащанията по ПРСР 2014-2020 до 31 декември 2025 г. (Уточняваме, че с Регламент 2020/2220 бяха удължени програмите за развитие на селските райони за периода 2014-2020 на страните от ЕС с 2 календарни години, а прилагането на правилото N+3 означава, че крайният срок за извършване на плащания по мерки/подмерки на ПРСР 2014-2020 се удължава до 31.12.2025 г.).

Освен това УО посочва, че по „предложение от Държавен фонд „Земеделие“ (писмо № 10-1205 от 08.12.2021 г.)“ и „с цел улесняване процеса по изменение на административните договори“ се създава възможност за подписване на допълнителни споразумения към договора с ДФЗ с квалифициран електронен подпис- „При уведомяване от Фонда за съгласие с исканата промяна, Бенефициентът или упълномощено от него лице трябва да се яви или по електронен път в ИСУН 2020 с валиден КЕП да подпише допълнителното споразумение в срок до 10 календарни дни от получаването на уведомлението за сключване на допълнително споразумение към договора, като при неявяване или неподписването в този срок правото за подписване на допълнителното споразумение към договора се погасява.“

Актуализираните документи са публикувани в сайта на МЗм:

Материалът До 6 юни 2025 г. е удължен срокът за изпълнение на проектите по подмярка 6.4.1 на ПРСР. Вижте заповедите! е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

И в четирите процедури се предоставя НОВА възможност на кандидатите да се открие процедура за избор на изпълнител на дейности по проекта по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и преди сключването на административен договор, както и се удължава до 23 декември 2022 г. крайният срок за подаване на проектни предложения в ИСУН 2020.

Писмени предложения и коментари по публикуваните документи и за 4-те процедури могат да се изпращат в срок до 7 ноември 2022 г. (включително) на електронна поща rdd@mzh.government.bg и в ИСУН 2020.

Пакет документи и предложени промени в Насоките по процедурите за „пътища“, „улици“, „вода“ и „енергина ефективност“ по подмярка 7.2:

Материалът До 23 декември се удължава кандидатстването по 4-те процедури на подмярка 7.2 от ПРСР. До 7 ноември е общественото обсъждане на промените в насоките! е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Чрез заповедта на министъра се обявяват:

1. настъпило неблагоприятно климатично събитие – измръзване/слана  в областите Бургас, Добрич, Ловеч, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен и Шумен при културите: рапица, бадеми, кайсии, сливи, орехи, киви, праскови и череши.
2. настъпило неблагоприятно климатично събитие – буря/пороен/проливен/непрекъснат дъжд с ураганен вятър в областите Благоевград, Бургас, Добрич, Пазарджик, Разград, Русе, Силистра, Сливен, София област и Шумен за културите: царевица, слънчоглед, оранжерийни краставици, оранжерийни домати, картофи, пъпеши, винени лозя, десертни лозя, лешници, бадеми, киви, череши, смокини, ябълки, люцерна и лозов посадъчен материал.
3. настъпило неблагоприятно климатично събитие- наводнение в областите Благоевград, Варна, Враца, Пловдив и Шумен за културите: пшеница, царевица, слънчоглед, домати на открито, пипер на открито, главесто зеле, патладжан, оранжерийни домати, пъпеши, лавандула, маслодайна роза, сливи, шипки, люцерна, ливади за косене и постоянно затревени площи.
4. настъпило неблагоприятно климатично събитие-  градушка в областите Варна, Враца, Плевен, Сливен, София област, Смолян, Шумен и Хасково за културите: пшеница, зимен ечемик, царевица, слънчоглед, фасул, домати, пипер, главесто зеле, пъпеши, дини, винени лозя, ябълки, бадеми, арония, сливи, череши и ягоди.
5. настъпило неблагоприятно климатично събитие- суша/засушаване в областите Русе, София област и Шумен за културит: царевица, рапица, зимен грах, картофи, пипер на открито и главесто зеле.

В заповедта се уточнява, че помощта ще се изплати по реда и размера, определени от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“.

Запознайте се съсЗаповед № РД09–1201/26.10.2022 г.

Източник: МЗм; https://pixabay.com/

Материалът Със заповед на министъра са обявени настъпилите през 2022 г. в страната неблагоприятни климатични събития е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Временната рамка при кризи беше приета на 23 март 2022 г. и изменена за първи път на 20 юли 2022 г., за да бъде допълнен пакетът от мерки за подготвеност за зимата и в съответствие с целите на плана REPowerEU.

С настоящото изменение на Временната рамка ЕК:

• Удължава всички мерки, определени във временната рамка при кризи, до 31 декември 2023 г.
• Увеличава таваните, определени за помощ с ограничен размер, съответно на 250 000 евро за предприятия от селското стопанство, на 300 000 евро за предприятия от отрасъла на рибарството и аквакултурите и на 2 милиона евро за предприятия от всички други отрасли.
• Въвежда допълнителна гъвкавост за подкрепа за ликвидността на енергийните предприятия за техните търговски дейности. В извънредни случаи и при спазване на строги предпазни мерки държавите членки могат да предоставят публични гаранции, надвишаващи 90 % покритие, когато те се предоставят като финансово обезпечение на централни контрагенти или клирингови членове. Това е в съответствие с делегирания акт, приет от Комисията на 18 октомври 2022 г, който при определени условия позволява използването на необезпечени банкови и публични гаранции като приемливо обезпечение за изпълнение на искания за предоставяне на допълнително обезпечение.
• Повишава гъвкавостта и увеличава възможностите за подкрепа на предприятията, засегнати от нарастващите разходи за енергия, при спазването на предпазни мерки. Държавите членки ще имат право да изчисляват подкрепата въз основа на предишно или настоящо потребление, вземайки предвид необходимостта да се запазят непокътнати пазарните стимули за намаляване на потреблението на енергия и да се осигури непрекъснатост на икономическите дейности. Освен това държавите членки могат да предоставят подкрепата по по-гъвкав начин, включително на особено засегнати енергоемки отрасли, при спазването на предпазни мерки за предотвратяване на свръхкомпенсация. За предприятия, получаващи по-големи суми помощ, временната рамка при кризи предвижда поемането на ангажименти за действия, целящи намаляване на въглеродния отпечатък от потреблението на енергия и въвеждане на мерки за енергийна ефективност.
• Въвежда нови мерки, насочени към подпомагане на намаляването на търсенето на електроенергия, в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/1854.
• Пояснява критериите за оценка на мерките за подкрепа на рекапитализацията. По-специално такава подкрепа за платежоспособността трябва i) да бъде необходима, подходяща и пропорционална; ii) да включва адекватно възнаграждение за държавата; и iii) да бъде съпътствана от подходящи мерки в областта на конкуренцията, целящи запазване на ефективната конкуренция, включително забрана за изплащане на дивиденти и бонуси и за придобивания.

Освен това ЕК реши на 28.10.2022 г. да удължи до 31 декември 2023 г. възможността за предоставяне на мерки за подпомагане на инвестициите за постигане на устойчиво възстановяване по силата на временната рамка за държавна помощ в контекста на COVID.

Изпълнителният заместник-председател на Комисията Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, каза: „Продължаващата неоправдана война на Русия срещу Украйна и нейното въоръжаване на енергийните ресурси има сериозно въздействие върху икономиката на Европа. Всички европейски домакинства и компании са изправени пред извънредни увеличения на разходите за енергия. В този контекст Временната рамка при кризи предоставя хоризонтален инструмент, който позволява на държавите членки да подкрепят онези, които се нуждаят от нея, като използват пълната гъвкавост на правилата за държавна помощ, като същевременно запазват равни условия на единния пазар.

Временната рамка за кризи е проектирана с редица цели. Първо, трябва да дадем възможност на държавите-членки да подкрепят компании, които днес са сериозно засегнати от настоящите цени на енергията. Тази подкрепа трябва да бъде насочена към посрещане на настоящите нужди и да позволи преход към ситуация на по-стабилни цени на енергията в бъдеще – дори и вероятно на по-високи нива от миналото. Второ, трябва да гарантираме, че има ясни стимули за намаляване на потреблението на енергия, тъй като без повече енергийна ефективност ще увеличим недостига, което ще доведе до още по-високи цени. Трето, трябва да продължим да работим върху първопричините за настоящата енергийна криза и да инвестираме в бъдеще, в което сме по-малко зависими от изкопаемите горива. И четвърто, трябва да защитим равните условия на конкуренция.

Изменението на временната рамка при кризи, прието днес от Комисията, е в съответствие с тази логика: то дава на държавите-членки повече гъвкавост да създават схеми за подпомагане, съобразени с нуждите на тяхната икономика, като продължава да стимулира зеления преход, като същевременно запазва предпазни мерки за гарантиране тази помощ остава целева и пропорционална. В същото време поддържа пазарни стимули за същите тези компании да намалят допълнително потреблението на енергия, тъй като те ще трябва да поемат и част от по-високите цени. Освен това изменението разширява инструментите за държавите членки за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници и усилия за индустриална декарбонизация. Като цяло удължихме прилагането на Рамката до края на 2023 г. с оглед на продължаващата криза.

Днешните промени бяха обсъдени интензивно с държавите-членки в три кръга консултации, включващи проучване на нуждите на държавите-членки и две последващи консултации относно конкретни предложения за редакция. Ще продължим да работим в тясно сътрудничество с държавите-членки и да координираме действията си, за да сме сигурни, че нашата Рамка обслужва всички европейски потребители и ще продължи да подкрепя политическите инициативи на Комисията в областта на енергетиката.“

Контролираните от Русия субекти, спрямо които се прилагат санкции, ще бъдат изключени от приложното поле на тези мерки.

Временната рамка при кризи ще бъде в сила до 31 декември 2023 г. За да се гарантира правна сигурност, ЕК ще оцени на по-късен етап необходимостта от удължаване на срока.

Източник: https://ec.europa.eu/commission/

Материалът ЕК удължи и промени Временната рамка за държавни помощи при кризи в подкрепа на икономиката заради войната в Украйна е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.

Съгласно предложението на Управляващия орган (УО) на ПРСР 2014-2020 за актуализация на ИГРП 2022, до края на настоящата година се очаква да стартират приеми по следните подмерки на удължената с 2 години ПРСР 2014-2020:

1. Подмярка 6.4 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ – в периода декември- февруари (вместо предходното предвиждане септември- октомври), с общ бюджет от 29 млн. евро, с минимален размер на допустимите раходи- 10 хил. евро и максимален – до 400 хил. евро, максимален % на съфинансиране 50 %. Допустими бенефициенти- земеделски стопани или микропредприятия, регистрирани като еднолични търговци или юридически лица по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за вероизповеданията, както и физически лица, регистрирани по Закона за занаятите.
2. Подмярка 16.4 „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“ – в периода декември- февруари (вместо предходното предвиждане септември- октомври), с бюджет: в зависимост от остатъчния бюджет след приключване обработката на проектните предложения, постъпили в периодите на прием по подмерки 16.1 и 16.4, но не повече от 4 млн. евро; 500 хил. евро е максимално допустимият размер на помощта за периода на прилагане на програмата; максимален % на съфинансиране 50 %. Допустими кандидати- организации, съставени от земеделски стопани, МСП или търговци на дребно, които извършват своите дейности в обхвата на конкретна къса верига на доставки или в обхвата на конкретен местен пазар. Организациите могат да бъдат юридически лица по Търговския закон или обединения по Закона за задълженията и договорите.

УО предвижда приемите по подмерки 6.4.1 и 16.4 да бъдат обявени втората половина на месец декември 2022 г., да са с продължителност 2 месеца и да приключат втората половина на месец февруари 2023 г.

Към настоящия момент са отворени приеми по следните 3* подмерки на ПРСР 2014-2020:

• До 23 декември се удължава кандидатстването по 4-те процедури на подмярка 7.2 от ПРСР
• 31 декември е 3-ти краен срок за подаване на проекти по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ от ПРСР
• *До 06 януари 2023 г. тече прием по подмярка 6.1 „Създаване на стопанства на млади фермери“– Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ), Научен център по животновъдство и земеделие – Смолян и „Академис“ ЕООД ще изготвят безплатни бизнес планове на кабидатите. Документи за кандидатстване можете да откриете на: https://eumis2020.government.bg/
  

В сайта на Единната информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 можете да откриете отворените процедури на МИГ в страната.

Какво ново предстои по ПРСР 2014-2020?

• Качен за обсъждане до 11 ноември е проект на наредба за новата подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ от ПРСР 2014-2020
• В ход са промени по 7 процедури от 4 мерки/подмерки на ПРСР 2014-2020 (актуализирана)
• МЗм предвижда целеви прием по ПРСР 2014-2020 за пострадалите от наводненията общини- предстои комуникация с ЕК!

На 11 ноември Комитетът за наблюдение на ПРСР 2014-2020 ще гласува новата извънредна мярка 22, промени в мярка 7 и актуализиране на Финансовия план на програмата

През 2022 г. са реализирани 8 приема по следните 7 подмерки на ПРСР 2014-2020 (без компенсаторни):

• До 28 февруари е отворен прием за млади фермери по подмярка 6.1 на ПРСР
• До 2 март е отворен прием за малките стопанства по подмярка 6.3 на ПРСР 2014-2020
• Публикувана е заповед за увеличение с 20 млн. евро бюджета и удължаване до 31 март приема по подмярка 4.2 на ПРСР
• До 3 май е отворен прием по подмярка 2.1.1 на ПРСР 2014-2020
• До 31 юли е отворен прием по подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ от мярка 19 „ВОМР“ на ПРСР 2014-2020
• До 17 август е отворен целеви прием по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от ПРСР. ВИЖТЕ Резюме!
• До 19 септември тече прием за „Напоителни системи“ ЕАД за възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване по подмярка 4.3 на ПРСР
• До 30 октомври е удължен приемът по подмярка 1.2 „Демонстрационни дейности и действия по осведомяване“ на ПРСР 2014-2020

Източник: МЗм; https://eumis2020.government.bg; https://ruralnet.bg/

ВИЖТЕ ОЩЕ:

НССЗ ще изготвя безплатни проекти за млади фермери при предстоящи прием по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ на ПРСР

• На 11 ноември Комитетът за наблюдение на ПРСР 2014-2020 ще гласува новата извънредна мярка 22, промени в мярка 7 и актуализиране на Финансовия план на програмата
• Отворени процедури на МИГ в страната. Проверете възможностите за подкрепа чрез МИГ в региона си!
• 59 % е изпълнението на ПРСР 2014-2020 в края на месец септември 2022 г.
• МЗм публикува Стратегическия план по ОСП 2023-2027, изпратен до ЕК на 31 октомври 2022 г.
• Състав на Комисията по земеделие към 48-о НС. Очаква се депутатите да приемат важни промени в ЗПЗП, за да стане въможно прилагането на Стратегическия план по ОСП 2023-2027 и инвестициите от ПВУ!
• Какви инвестиции ще се подкрепят чрез компонент „Устойчиво селско стопанство“ на одобрения от ЕК План за възстановяване и устойчивост?

*Публикацията е актуализирана на 02.11.2022 г.

Материалът Актуализират индикативният график за приемите по ПРСР до края на 2022 година. Кога тръгват подмерки 6.1, 6.4 и 16.4? е публикуван за пръв път на Национална селска мрежа.