Полагане на европейския подход в политиката за развитие на селските райони в България

С приемането на План 2000 през 1999 г. на ЕС се прие нова стратегия за разширяване на ЕС. Предприсъединителната стратегия бе подкрепена с подписването на споразумения за Партньорство за присъединяване със страните, кандидатстващи за членство и значително финансово обезпечена чрез въведените нови инструменти на ЕС за подпомагане. ЕК одобри през 2000г.  разработения от страната ни Национален план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000-2006 г. (НПРЗСР), въз основа на което по-късно през същата година между ЕК и България е подписано Многогодишно финансово споразумение за САПАРД, програмата на ЕС, предназначена за подпомагане на развитието на селскостопанската сфера и селските райони в страните от Централна и Източна Европа преди присъединяването им към ЕС(от съкращението SAPARD на английското Special Accession Programme for Agriculture and Rural Development).

САПАРД действа в периода 2000 – 2006 г., с което се полага новият европейски подход в политиката за развитие на селските райони в страната ни.

Сумата на финансирането от Общността по всички подписани Годишни финансови споразумения за периода 2000 – 2006г. възлиза на 444 748 370 евро. Общият бюджет на Програмата, включващ и националното финансиране, възлиза на 592 961 125 евро.

Първа ПРСР 2007-2013

След присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. политиката за развитие на селските райони в страната се реализира чрез ПРСР.

През февруари 2006 г. Съветът на ЕС прие стратегически насоки за развитие на селските райони през периода 2007―2013 г., очертаващи тематичните приоритети за подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР. ПРСР на България за периода 2007-2013г. е официално одобрена на 19 февруари 2008 г. с общи бюджет от 3,279 млн. евро (2,642 млн. евро средства от ЕЗФРСР и 637 млн. евро национално финансиране). Програмата е разработена в съответствие с тези насоки, структурирана е на 6 оси, включващи в себе си различен брой мерки, които преследват изпълнение на различни дейности и предварително зададени цели и индикатори:

  • Ос 1: Подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горския сектор (Мярка 111 Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания; Мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери; Мярка 114 Използване на консултантски услуги от фермери и собственици на гори; Мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства; Мярка 122 Подобряване на икономическата стойност на горите; Мярка123 Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти; Мярка 141 Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране; Мярка 142 Създаване на организации на производители; Мярка 143 Предоставяне на съвети и консултиране в земеделието в България и Румъния);
  • Ос 2: Подобряване на околната среда и природата (Мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони; Мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони; Мярка 213 Плащания по Натура 2000; Мярка 214 Агроекологични плащания; Мярка 223 Първоначално залесяване на неземеделски земи; Мярка 226 Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности);
  • Ос 3: Качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика (Мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности; Мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия; 313 Насърчаване на туристическите дейности; Мярка 321 Основни услуги за населението и икономиката в селските райони; 322 Обновяване и развитие на населените места)
  • Ос 4: ЛИДЕР включени общо 3 мерки (Мярка 41 Прилагане на стратегии за местно развитие; Мярка 421 Вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество; Мярка 431 Административни разходи на МИГ, придобиване на умения и оживяване на територията – подразделена на две под-мерки – (1) подкрепа за покриване на разходите за управление създадените Местни инициативни групи (МИГ) и изграждане на капацитет (431-1) и за (2) създаване на условия, активиране и подпомагане сформирането на МИГ, включително изграждане на капацитет (431-2).

 В края на първия програмния период 2007-2013 г. от членството на България в ЕС страната отчете към ЕС 98.95 % изпълнение на ПРСР 2007-2013 г.

След приключване на ПРСР 2007-2013 г. в България и в съответствия с изискванията на чл. 84 и чл. 86 на Регламент на Съвета (ЕО) № 1698/2005 е направена последваща оценка (ex-post), чиято основна цел е да оцени степента на използване на ресурсите, ефикасността и ефективността от програмирането по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, социално-икономическото въздействие и въздействието върху приоритетите на Общността.

Последваща оценка (ex-post) на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. 

Файл

Втора ПРСР 2014-2020

В съответствие с целите на политиката на ЕС за програмния период 2014-2020 г. за развитие на селските райони ПРСР 2014 – 2020 г. има три цели:

  1. Повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското и горското стопанство и преработваща промишленост;
  2. Опазване на екосистемите и устойчиво управление, използване на природните ресурси в земеделието, горското стопанство и хранителната промишленост, предотвратяване на климатичните промени и приспособяване към тях;
  3. Социално-икономическо развитие на селските райони, осигуряващо нови работни места, намаляване на бедността, социално включване и по-добро качество на живот.

През сегашния програмен период ЕК предложи нова рамка на програмиране с отпадане на осите от предходния програмен период и известно опростяване, най-вече при броя на мерките, и по-голяма гъвкавост при прехвърляне на финансови ресурси както между мерките, така и при самите приоритети.

ПРСР 2014-2020 г. е структурирана около 5 тематични приоритета и 16 приоритетни области на политиката за развитие на селските райони, като включва и следните хоризонтални приоритети: за опазване на околната среда, адаптацията към промените в климата и иновации. В новата Програма мерките вече не са групирани в оси, а определени мерки са съставени от няколко подмерки, които преследват изпълнение на различни дейности и предварително зададени цели и индикатори.

ПРСР 2014-2020 съдържа и Тематична подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства в Република България с общ бюджет от 109 925 759 €. Чрез нея се предоставя лесен достъп на малките стопанства до Програмата, които се подпомагат  по три вида мерки: консултантски услуги, услуги по управление на стопанство и услуги по заместване в стопанство; инвестиции в материални активи; развитие на стопанства и предприятия.

За планираните интервенции по първата цел са отделени 22% от публичните разходи на Програмата, по втората – 48%, а по третата – 28%.

Общият бюджет на Програмата е 2 917 848 203 €, от който 2 366 716 966 € е приносът на ЕЗФРС и 1 544 355 535 € е националното финансиране.

Комитет по наблюдение на ПРСР 2014-2020

Комитетът за наблюдение (КН) на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 е създаден на основание чл. 10 от Постановление на Министерски съвет № 79 от 10.04.2014 г., в изпълнение на чл. 47 – 49 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета и в съответствие с Регламент (ЕС) № 1305 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. 

КН осъществява наблюдение на прилагането на ПРСР 2014-2020 год., следи за ефективността и качеството на изпълнението й, с оглед постигане на целите, определени в нея. Наблюдението се извършва по физически, финансови и други  показатели (индикатори), определени в Програмата и свързани с резултатите от нейното прилагане. 

КН е колективен орган, състоящ се от председател, заместник-председател, членове и резервни членове, наблюдатели и резервни наблюдатели. Председател на КН е ръководителят на Управляващия орган на ПРСР 2014-2020, заместник-председател е ръководителят на дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ, а координацията, административната и организационно-техническата работа, свързани с дейността на КН, се извършват от Секретариат. Съставът на КН се определя с решение на министъра на земеделието, храните и горите. 

С решение на КН могат да се създават при необходимост постоянни и временни подкомитети и работни групи, чиито функции и задачи се определят с решението за създаването им.

Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, консолидирана версия, след трето изменение

Екологична оценка на ПРСР 2014-2020

Мерки на ПРСР 2014-2020

Информационни ресурси:

Приоритетни оси на ПРСР 2014-2020 – финансово изпълнение и бюджети

Финансово изпълнение на ПРСР 2014-2020 за мерки по чл.9б, т.2 от ЗПЗП

Проекти по ПРСР 2014-2020 (за мерки по чл. 9б, т.2 от ЗПЗП

Райони на планиране