Полагане на европейския подход в политиката за развитие на селските райони в България
С приемането на План 2000 през 1999 г. на ЕС се прие нова стратегия за разширяване на ЕС. Предприсъединителната стратегия бе подкрепена с подписването на споразумения за Партньорство за присъединяване със страните, кандидатстващи за членство и значително финансово обезпечена чрез въведените нови инструменти на ЕС за подпомагане. ЕК одобри през 2000г. разработения от страната ни Национален план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000-2006 г. (НПРЗСР), въз основа на което по-късно през същата година между ЕК и България е подписано Многогодишно финансово споразумение за САПАРД, програмата на ЕС, предназначена за подпомагане на развитието на селскостопанската сфера и селските райони в страните от Централна и Източна Европа преди присъединяването им към ЕС(от съкращението SAPARD на английското Special Accession Programme for Agriculture and Rural Development).
САПАРД действа в периода 2000 – 2006 г., с което се полага новият европейски подход в политиката за развитие на селските райони в страната ни.
Сумата на финансирането от Общността по всички подписани Годишни финансови споразумения за периода 2000 – 2006г. възлиза на 444 748 370 евро. Общият бюджет на Програмата, включващ и националното финансиране, възлиза на 592 961 125 евро.
Първа ПРСР 2007-2013
След присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. политиката за развитие на селските райони в страната се реализира чрез ПРСР.
През февруари 2006 г. Съветът на ЕС прие стратегически насоки за развитие на селските райони през периода 2007―2013 г., очертаващи тематичните приоритети за подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР. ПРСР на България за периода 2007-2013г. е официално одобрена на 19 февруари 2008 г. с общи бюджет от 3,279 млн. евро (2,642 млн. евро средства от ЕЗФРСР и 637 млн. евро национално финансиране). Програмата е разработена в съответствие с тези насоки, структурирана е на 6 оси, включващи в себе си различен брой мерки, които преследват изпълнение на различни дейности и предварително зададени цели и индикатори:
- Ос 1: Подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горския сектор (Мярка 111 Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания; Мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери; Мярка 114 Използване на консултантски услуги от фермери и собственици на гори; Мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства; Мярка 122 Подобряване на икономическата стойност на горите; Мярка123 Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти; Мярка 141 Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране; Мярка 142 Създаване на организации на производители; Мярка 143 Предоставяне на съвети и консултиране в земеделието в България и Румъния);
- Ос 2: Подобряване на околната среда и природата (Мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони; Мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони; Мярка 213 Плащания по Натура 2000; Мярка 214 Агроекологични плащания; Мярка 223 Първоначално залесяване на неземеделски земи; Мярка 226 Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности);
- Ос 3: Качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика (Мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности; Мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия; 313 Насърчаване на туристическите дейности; Мярка 321 Основни услуги за населението и икономиката в селските райони; 322 Обновяване и развитие на населените места)
- Ос 4: ЛИДЕР включени общо 3 мерки (Мярка 41 Прилагане на стратегии за местно развитие; Мярка 421 Вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество; Мярка 431 Административни разходи на МИГ, придобиване на умения и оживяване на територията – подразделена на две под-мерки – (1) подкрепа за покриване на разходите за управление създадените Местни инициативни групи (МИГ) и изграждане на капацитет (431-1) и за (2) създаване на условия, активиране и подпомагане сформирането на МИГ, включително изграждане на капацитет (431-2).
В края на първия програмния период 2007-2013 г. от членството на България в ЕС страната отчете към ЕС 98.95 % изпълнение на ПРСР 2007-2013 г.
След приключване на ПРСР 2007-2013 г. в България и в съответствия с изискванията на чл. 84 и чл. 86 на Регламент на Съвета (ЕО) № 1698/2005 е направена последваща оценка (ex-post), чиято основна цел е да оцени степента на използване на ресурсите, ефикасността и ефективността от програмирането по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, социално-икономическото въздействие и въздействието върху приоритетите на Общността.
Последваща оценка (ex-post) на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
Втора ПРСР 2014-2020
В съответствие с целите на политиката на ЕС за програмния период 2014-2020 г. за развитие на селските райони ПРСР 2014 – 2020 г. има три цели:
- Повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското и горското стопанство и преработваща промишленост;
- Опазване на екосистемите и устойчиво управление, използване на природните ресурси в земеделието, горското стопанство и хранителната промишленост, предотвратяване на климатичните промени и приспособяване към тях;
- Социално-икономическо развитие на селските райони, осигуряващо нови работни места, намаляване на бедността, социално включване и по-добро качество на живот.
През сегашния програмен период ЕК предложи нова рамка на програмиране с отпадане на осите от предходния програмен период и известно опростяване, най-вече при броя на мерките, и по-голяма гъвкавост при прехвърляне на финансови ресурси както между мерките, така и при самите приоритети.
ПРСР 2014-2020 г. е структурирана около 5 тематични приоритета и 16 приоритетни области на политиката за развитие на селските райони, като включва и следните хоризонтални приоритети: за опазване на околната среда, адаптацията към промените в климата и иновации. В новата Програма мерките вече не са групирани в оси, а определени мерки са съставени от няколко подмерки, които преследват изпълнение на различни дейности и предварително зададени цели и индикатори.
ПРСР 2014-2020 съдържа и Тематична подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства в Република България с общ бюджет от 109 925 759 €. Чрез нея се предоставя лесен достъп на малките стопанства до Програмата, които се подпомагат по три вида мерки: консултантски услуги, услуги по управление на стопанство и услуги по заместване в стопанство; инвестиции в материални активи; развитие на стопанства и предприятия.
За планираните интервенции по първата цел са отделени 22% от публичните разходи на Програмата, по втората – 48%, а по третата – 28%.
Общият бюджет на Програмата е 2 917 848 203 €, от който 2 366 716 966 € е приносът на ЕЗФРС и 1 544 355 535 € е националното финансиране.
Комитет по наблюдение на ПРСР 2014-2020
Комитетът за наблюдение (КН) на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 е създаден на основание чл. 10 от Постановление на Министерски съвет № 79 от 10.04.2014 г., в изпълнение на чл. 47 – 49 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета и в съответствие с Регламент (ЕС) № 1305 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
КН осъществява наблюдение на прилагането на ПРСР 2014-2020 год., следи за ефективността и качеството на изпълнението й, с оглед постигане на целите, определени в нея. Наблюдението се извършва по физически, финансови и други показатели (индикатори), определени в Програмата и свързани с резултатите от нейното прилагане.
КН е колективен орган, състоящ се от председател, заместник-председател, членове и резервни членове, наблюдатели и резервни наблюдатели. Председател на КН е ръководителят на Управляващия орган на ПРСР 2014-2020, заместник-председател е ръководителят на дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ, а координацията, административната и организационно-техническата работа, свързани с дейността на КН, се извършват от Секретариат. Съставът на КН се определя с решение на министъра на земеделието, храните и горите.
С решение на КН могат да се създават при необходимост постоянни и временни подкомитети и работни групи, чиито функции и задачи се определят с решението за създаването им.
Програма-за-развитие-на-селските-райони-2014-2020-одобрена-от-ЕК-26.05.2015
Индикативна годишна работна програма за 2020г. на Програма за развитие на селските райони 2014-2020
Екологична оценка на Програма за развитие на селските райони 2014-2020
Информационни ресурси:
Приоритетни оси на ПРСР 2014-2020 – финансово изпълнение и бюджети
Финансово изпълнение на ПРСР 2014-2020 за мерки по чл.9б, т.2 от ЗПЗП
2021-2022 преходен период и удължаване на ПРСР 2014-2020 с 2 календарни години
Преходен регламент за ОСП (2021–2022 г.)
Законодателната процедура във връзка със законодателните предложения на Европейската комисия (ЕК) относно ОСП след 2020 г. не приключи навреме, за да се даде възможност на държавите членки и на ЕК да подготвят всички елементи, необходими за прилагането на новата правна рамка и на стратегическите планове по ОСП от 1 януари 2021 г., както беше първоначално предложено от ЕК. Това забавяне създаде несигурност и рискове за земеделските стопани в Съюза и целия селскостопански сектор на Съюза.
За да се смекчи тази несигурност и да се запази жизнеността на селските райони и региони, както и да се допринесе за екологичната устойчивост, беше приет регламент, в който е предвидено продължаване на прилагането на правилата на настоящата рамка на ОСП, която обхваща периода 2014—2020, и непрекъснатост на плащанията за земеделските стопани и други бенефициери, като по този начин се осигури предвидимост и стабилност по време на преходния период през 2021 г. и 2022 г. до датата, от която започва да се прилага новата правна рамка, обхващаща периода с начало 1 януари 2023 г.
С преходния период се цели да се способства за плавен преход за бенефициерите към нов програмен период и да се предвиди възможност да се вземе предвид съобщението на ЕК от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт.
Регламент 2020/2220 има за цел да предостави на държавите членки достатъчно време да подготвят стратегическите си планове по ОСП за периода 2023-2027 г. Земеделските стопани ще могат да получават също така обезщетения за сериозен спад в доходите и за загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, огнища на болести по животните или растенията или нападения от вредители. Дава се повече свобода на държавите членки да подкрепят земеделските стопани, особено по време на кризата с COVID-19.
ПРСР 2014-2020 се удължава до 31.12.2022 г.
Чрез преходния регламент е удължен срокът на продължителност на програмите, подпомагани от ЕЗФРСР- до 31 декември 2022 г. До края на този период страните от ЕС имат възможност да финансират своите удължени програми за развитие на селските райони със съответните бюджетни средства за 2021 г. и 2022 г. от бюджетната рамка на ЕС (МФР) за периода 2021-2027, които за България са:
- 344 590 304 евро за 2021 г.
- 282 162 644 евро за 2022 г.
31.12.2025 г. е новият краен срок за извършване на плащания по мерки/подмерки на ПРСР 2014-2020
Удължаването на ПРСР 2014-2020 с 2 календарни години, в които важи прилагането на правилото N+3 означава, че крайният срок за извършване на плащания по мерки/подмерки на ПРСР 2014-2020 се удължава до 31.12.2025 г.
Продължителността на новите многогодишни задължения в областта на агроекологията и климата, биологичното земеделие и хуманното отношение към животните ще бъде ограничена до най-много 3 години, за да се ограничи пренасянето на значителен обем поети задължения от текущия програмен период за развитие на селските райони към стратегическите планове по ОСП. От 2022 г. удължаването на съществуващите задължения ще бъде ограничено до 1 година.
Подготовка на бъдещите водени от общностите стратегии за местно развитие за програмните 2021 г. и 2022 г.– ЕЗФРСР ще може да подпомага разходите за изграждане на капацитет и подготвителните действия в подкрепа на разработването и бъдещото изпълнение на водените от общностите стратегии за местно развитие съгласно новата правна рамка.
NextGeneration EU- Преходният регламент урежда допълнителнителните средства за програмите за развитие на селските райони на страните от ЕС за 2021 и 2022 година, които се предоставят чрез Регламент 2020/2094 за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване („ЕИВ“) с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19. Допълнителнителните средства за България за ПРСР 2014-2020 от ЕИВ, определени в преходния регламент са:
- 59 744 633 евро за 2021 г.
- 142 192 228 евро за 2022 г.
Предвид безпрецедентните предизвикателства, пред които са изправени селскостопанският сектор и селските райони в Съюза поради кризата с COVID-19, допълнителните средства от ЕИВ трябва да се използват за финансиране на мерки:
- поне 37 % от допълнителните средства да бъдат предназначени за мерки, които са особено благоприятни за околната среда и климата, както и за хуманното отношение към животните и за LEADER;
- поне 55 % от тези допълнителни средства да бъдат предназначени за мерки, които стимулират икономическото и социалното развитие в селските райони, а именно инвестиции във физически активи, развитие на стопанства и предприятия, подкрепа за основни услуги и обновяване на селата в селските райони и сътрудничество.
Регламент 2020/2220 е достъпен на български език на следния електронен адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content…
Нов модел на прилагане на политиката от 1 януари 2023 г.
Процесът на реформиране на ОСП започна през 2018 г., когато ЕК публикува първоначалното си предложение. През октомври 2020 г. Съветът и Европейският парламент (ЕП) приеха своите преговорни позиции, като поставиха началото на деветмесечни преговори, които доведоха до политическо споразумение, постигнато през юни 2021 г.
ЕП даде „зелена светлина“ на ОСП 2023-2027 по време на пленарната сесия, проведена на 23 ноември 2021 г. в Страсбург, а Съветът на ЕС официално прие ОСП 2023—2027 на състоялото се на 02 декември 2021 г. заседание.
Новата ОСП ще влезе в сила от 01.01.2023 г. и ще се прилага до края на 2027 г.
От 01.01.2023 г. политиката за развитието на селските райони ще се прилага чрез интервенциите на Стратегическия план по ОСП на България за периода 2023-2027 (Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027, СПРЗСР 2023-2027).
Основна характеристика на новата политика е въвеждането на стратегически планове на равнище държави членки, които дават възможност на националните правителства да адаптират разпоредбите на ОСП спрямо нуждите на своите земеделски общности в сътрудничество с местните органи и съответните заинтересовани страни. Тази политика е и най-амбициозната досега по отношение на околната среда, като една четвърт от директните плащания са запазени за практиките на екологосъобразното земеделие. Освен това тя е първата ОСП, която включва социално измерение, насочено към гарантиране на подходящи условия на заетост за селскостопанските работници.
Трите регламента, които съставляват законодателния пакет за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027:
През 2022 г. Комисията вече прие редица актове (регламенти за изпълнение и делегирани актове) от вторичното законодателство, което съдържа по-детайлни елементи за прилагането на новата политическа рамка. Но разработването и приемането на нови актове от вторичното законодателство за ОСП 2023-2027 все още продължава и към последното тримесечие на 2022 г.
Процес на стратегическото програмиране за ОСП 2023-2027 в България
8 045 046 528 евро е общият размер на публични средства за всички интервенции по стълб I и стълб II (финансирани от ЕФГЗ, ЕЗФРСР и национално финансиране) на Стратегическия план по ОСП 2023-2027 на България, разпределен по следния начин:
- 4 518 013 477О евро- общо публични средства за интервенции по стълб I (от които 4 226 588 037 евро е финансирането от ЕФГЗ, а 291 425 440 евро е националното финансиране; в процентно съотношение на източниците на финансиране: 93.55% към 6.45%);
- 3 527 033 050 евро- общо публични средства за интервенции по стълб II (от които 1 410 813 220 евро е финансирането от ЕЗФРСР, а 2 116 219 830 евро е националното финансиране; в процентно съотношение на източниците на финансиране: 40% към 60%).
В изпълнение на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 142 на Министерския съвет от 2019 г. за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете на Европейския съюз за програмния период 2021-2027 г., със Заповед на министъра на земеделието, храните и горите № РД 09-216 от 26 февруари 2020 г. към министерството е сформирана тематична работна група (ТРГ) за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2021 – 2027.
Работата на ТРГ стартира с провеждането на 1-вото заседание на 29 юли 2020 г. и към настоящия момент са проведени общо 22 заседания на ТРГ, като всичките са проведени онлайн.
Проектът на Стратегически план по ОСП 2023-2027 на България бе изпратен до ЕК на 25.02.2022 г.
Европейската комисия публикува официално на 21 юни 2022 г. своето писмо с бележки по проекта на Стратегическия план по ОСП 2023-2027 на България, както и отговора на министъра на земеделието:
- Observations on the proposal by Bulgaria for a CAP Strategic Plan 2023–2027
- Коментари относно стратегическия план по ОСП, представен от България, документът от 57 страници съдържа общо 405 бележки.
- Българските коментари по писмото на ЕК, документът от 4 страници е подписан от министъра на земеделието и има дата 09.06.2022 г.
Повече информация за работата на ТРГ и напредъка в преговорите с ЕК относно одобряването на Стратегическия план можете да откриете в специално разработената в сайта на Министерство на земеделието рубрика „ОСП 2023-2027 г.“: https://www.mzh.government.bg/bg/obsha-selskostopanska-politika-2021-2027-g/
Процес на стратегическото програмиране за ОСП 2023-2027 в страните от ЕС
В началото на 2022 г. ЕК започна да публикува проектите на Стратегически планове по ОСП 2023-2027 на държавите-членки. В края на март 2022 г. ЕК започна да публикува и писмата със забележки на ЕК (т.нар. „observation letter“), в които се оценяват предложените от тях планове. Писмата за наблюдение са междинна стъпка в цялостния процес на оценка и одобрение от стана на ЕК на Стратегическите планове по ОСП. Сега се очаква всяка страна от ЕС да разгледа направените забележки и да представи на ЕК преработена версия на плановете.
ЕК одобри на 31.08.2022 г. първия пакет от стратегически планове по ОСП за седем държави: Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Полша, Португалия и Испания.
Всички проекти на националните стратегически планове по ОСП 2023-2027 и писмата със забележки на ЕК можете да намерите в сайта на ЕК на: https://ec.europa.eu…
