Проучване на ЕК за въздействието на ОСП върху устойчивото управление на почвите

Като част от поредица от оценки на Общата селскостопанска политика (ОСП) спрямо нейните общи цели за устойчиво управление на природните ресурси и климатични действия, това проучване за оценка се фокусира върху въздействието на ОСП върху почвата. 

Проучването е извършено от екип от независими консултанти от консорциума Alliance Environmentnement и е финансирано от Европейската комисия (Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“).

Целта му е да се оцени до каква степен инструментите и мерките на ОСП са допринесли чрез въздействие върху дейностите в земеделието и горите за насърчаване на устойчивото управление на почвата, както и дали са повлияли на качеството и продуктивността на почвата.

За тази цел проучването идентифицира дейностите, оказващи влияние върху качеството и производителността на почвата, и преглежда избора на държавите-членки и на бенефициерите в прилагането на инструментите и мерките на ОСП, влияещи върху устойчивото управление, качеството и продуктивността на почвата. Изследвана е след това уместността, ефективността, ефикасността, съгласуваността и добавената стойност от ЕС на инструментите и мерките за ОСП, насочени към устойчивото управление на почвите.

Анализът обхваща периода от 1 януари 2014 г. нататък във всички държави-членки на ЕС

Анализът обхваща периода след прилагането на реформата на ОСП през 2013 г., от 1 януари 2014 г. нататък, във всички държави-членки на ЕС (включително Великобритания). Извършени са задълбочени проучвания на казуси в десет области на ЕС: Белгия- Валония, България, Чехия, Дания, Германия- Бавария, Ирландия, Гърция, Испания- Арагон, Италия- Тоскана и Швеция.

Разгледани са всички инструменти и мерки с потенциален пряк или косвен ефект върху устойчивото управление на почвите. Фокус е поставен върху инструментите и мерките на ОСП, изрично предназначени за справяне с устойчивото управление на почвите, т.е. хоризонталното изискване за минимална почвена покривка и практики за управление (ДЗЕС 4 и ДЗЕС 5), изискването за поддържане на органичен въглерод в почвата (ДЗЕС 6), задължението за диверсификация на културите при озеленяване на Стълб 1 и подкрепата от Стълб 2 (развитие на селските райони) за инвестиции в гори (мярка 8), мерки за агроекология и климат (мярка  214 или мярка 10) и мярката за биологично земеделие (мярка 11).

👉 ФИНАЛЕН ДОКЛАД  Проучване за подкрепа на оценката за въздействието на ОСП върху устойчивото управление на почвата

👉 РЕЗЮМЕ Изследване за подкрепа на оценката за въздействието на ОСП върху устойчивото управление на почвата

ПРЕПОРЪКИ

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОЛИТИКАТА

Въз основа на резултатите от оценката, анализаторите препоръчват да се следват изброените по-долу предложения, за да се подобри дизайнът и изпълнението на ОСП, насочена към устойчивото управление на почвата:

• Да се установи рамка на ЕС, която гарантира, че в държавите-членки се приемат общи дефиниции за почвата и почвените заплахи, да се определи обща дефиниция за устойчиво управление на почвите и за консервационно земеделие. Прилагането на тези общи дефиниции ще е предпоставка за насърчаване на координацията между държавите-членки или региони и за улесняване на разпространението на практики за опазване в ЕС, но също така и проучване на тези практики и проектиране на инструменти за подкрепа на консервационните практики.
• Да се установят задължителни изисквания за държавите-членки за постигане на целите, определени в законодателството на ЕС, свързано с почвата. Тези изисквания трябва да бъдат придружени от количествено определени цели. В съответствие с тази препоръка ще бъде необходимо разработването на инструменти за мониторинг в подходящ географски мащаб, за да се осигури подходящо проследяване, както и за оценка на приноса на различните свързани с почвите политики на ЕС и на съответните национални политики за постигането на тези цели.
• Да се повиши осведомеността сред всички заинтересовани страни по въпроса за качеството на почвата и да се включи като цяло в целите на ОСП, така че да може да се разглежда наравно с други екологични проблеми (като биоразнообразието, качеството на водата и т.н.).
• Да се създаде карта на ЕС на уязвимите райони, по-специално по отношение на чувствителността към ерозия на почвата и загубата на органичен въглерод в почвата. Тогава това картографиране може да се използва при определяне на на ниво ЕС на изискванията на бъдещите свързани с почвата ДЗЕС (стандарти за добро земеделско и екологично състояние), като по този начин се гарантира, че съответните действия се предприемат за справяне с деградацията на почвата в уязвимите райони. Такъв подход вече се прилага по отношение на ерозията на почвата в Чехия.

За да се увеличи приносът на ОСП за устойчивото управление на почвите, авторите на доклада считат, че трябва да се вземат предвид следните предложения:

• Да се осигури широкомащабно прилагане на дейностите от „първа линия“, които са необходими за избягване на почвената деградация и са полезни във всеки контекст: покривни култури, установяване на ландшафтни характеристики, поддържане и създаване на постоянно затревени площи. Изискванията, определени за кръстосано спазване, трябва да гарантират тяхното прилагане в уязвими райони, чрез ДЗЕС, а на ниво ЕС трябва да бъдат разработени и конкретни мерките, за да осигурят стимули за тяхното широкомащабно възприемане на ниво ЕС.
• За по-добра подкрепа за прилагането на дейности от „втора линия“, които са от решаващо значение за опазването на почвата: намаляване на почвообработките, диверсифициран сеитбооборот и агролесовъдство. Предоставянето на ниво ЕС на ръководство и примери за добри практики за това как да се програмират инструменти и мерки, насочени към устойчиво управление на почвите (напр. изисквания към ДЗЕС релеванти за адресиране на местни почвени въпроси, агроекологични мерки за опазване на почвата), може да допринесе за прилагането на тази препоръка.
• Подкрепа за консолидирането на знания и предаването им към фермерите чрез качествени съвети за устойчиво управление на почвата. Изборът на практики и подходящи иновации изискват агрономическа експертиза, като се отчита специфичният контекст на ниво земеделско стопанство. По-широко прилагане на мерки подкрепящи обучение, трансфер на знания и сътрудничество между заинтересованите страни могат да бъдат от ключово значение за премахване на бариерите пред иновациите и да позволи на фермерите да прилагат практики за устойчиво управление на почите, ограничавайки същевременно икономическите рискове.
• Да се подобрят дългосрочните и ориентирани към резултатите подходи на прилагане както на регулаторните, така и на доброволни схеми, по-специално по отношение на органичните вещества в почвата, за които резултатите могат да бъдат доказани само в дългосрочен план. Осигуряването на техническа подкрепа за земеделските производители, която да им помогне да постигнат очаквани резултати, изглежда решаващо за гарантиращи ефективността на подобни подходи.
• Справяне с вредните практики и текущите тенденции (напр. използване на пластмаса в полетата, непрекъснато използване на по-тежки машини, изоставяне на земи по терасите, увеличаване размера на полетата), чието въздействие е все по-значително. За справянето с тези проблеми следва да бъдат разработени в рамките на ОСП нови инструменти или мерки.

И накрая, в контекста на изменението на климата, анализаторите препоръчват следното:

• Бързо да се предвиди, предотврати и смекчи нарастващото въздействие на природните събития. Прилаганите земеделски практики трябва да са устойчиви на повтарянето на природни събития. Властите трябва да бъдат подготвени да реагират по съответния начин, така че веднага щом се случат събитията, предприетите действия да бъдат напълно оперативни, за да се ограничи въздействието върху качеството на почвата.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ДАННИ, МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА

Въз основа на констатациите и ограниченията по отношение на данните, срещнати по време на оценката, се предлага:

• Подобряване на мониторинга по видове операции, подкрепяни по мерките за развитие на селските райони, по-специално информацията за предприетите действия в рамките на подкрепата за трансфер на знания и информационни действия (M 1), за консултантски услуги, управление на стопанства и услуги за подпомагане на стопанствата (M 2), за непродуктивни инвестиции (M 4.4), за операции, подобряващи управлението на почвите в рамките на мерките за агроекология и климат (M 10) и за подкрепа на оперативните групи по ЕПИ-АГРИ, прилагащи иновативни съвместни действия (M16).
• За по-нататъшно използване на възможността от модела на системата за земеделска и счетоводна информация (СЗСИ) за наблюдение на въздействието върху околната среда, като например количеството използвани продукти за растителна защита / тор или изораната площ. СЗСИ е солидна база данни, която може да предостави много полезна информация относно промените в прилагането на агроекологични и управленски практики и въздействието на ОСП. Също така е добре да се включат данни за прилаганите практики или индикатори за агроекология и климат. Също така би било интересно да има променлива за плащането, получено по всяка мярка/ подмярка от ПРСР. Освен това следва да се осигури съгласуваност на данните между държавите-членки.
• Да се ​​разработи мониторинг на административните разходи, свързани с прилагането на инструментите на ОСП. Това би позволило по-добро разбиране на разходната ефективност на мерките за по-нататъшни проучвания за оценка.

Източник: https://op.europa.eu/

ВИЖТЕ ОЩЕ:

• До 27 април тече обществена консултация относно новата стратегия на ЕС за почвите
• ЕК стартира нова Обсерватория на почвите, за да наблюдава тенденциите в здравето на почвите в Европа
• ЕК: Оценка на въздействието на ОСП върху водните ресурси
• ЕК: Оценка на въздействието на ОСП върху хабитатите, пейзажите и биоразнообразието
• „Към устойчива хранителна система“- независим експертен доклад от научни съветници на ЕК
• Ново проучване подчертава предимствата на организациите на производители  за фермерите в ЕС
• Съвместният изследователски център на ЕК с оценка на екосистемите на ЕС
• Проучване на JRC за използването на покривни култури от фермерите в ЕС
• Проучване на JRC за възгледите на земеделските производители относно агроекологичната политика на ЕС
• JRC: Нови открития показват необходимост от оптимизиране на употребата на фосфор в селското стопанство
• Европейската сметна палата с доклад и препоръки за по-широко използване на сателитните технологии при мониторинга на ОСП 2020+
• Европейската сметна палата с доклад и препоръки към инструментите за управлението на риска в ОСП
• Европейската сметна палата все още вижда слабости при контрола на вносните биопродукти в ЕС
• ЕСП: „Биоразнообразието в земеделските земи продължава да намалява въпреки приноса на ОСП“
• „Природата на Европа е в сериозен, продължаващ упадък“ според последната оценка на ЕАОС
• Сериозни последици за ЕС и света прогнозира доклад на USDA, анализиращ прилагането на стратегиите „От фермата до трапезата“ и Биоразнообразие 2030
• Защо в програмите за научни изследвания и иновации на ЕС страните от ЕС-13 продължават да изостават от ЕС-15 ?
• „Селскостопанските изследвания и иновациите остават второстепенен приоритет в политическата програма на страните от Централна и Източна Европа“, разкрива ново проучване