Българската позиция в Съвета по селско стопанство и рибарство на 26 май 2021 г.

Министрите на селското стопанство от ЕС провеждат заседание на Съвета по селско стопанство и рибарство на 26-27 май в Брюксел, за да обсъдят пакета за реформа на ОСП, проучванията относно агрохранителните техники, биологичното земеделие и приоритетите на ЕС за срещата на високо равнище на ООН по въпросите на продоволствените системи.

Пакет за реформа на ОСП 2023-2027 е централна тема

Земеделските министрите от ЕС провеждат дебат относно реформата на общата селскостопанска политика (ОСП). След като през октомври 2020 г. Съветът постигна общ подход относно пакета за реформа, в момента текат преговори с Европейския парламент. Целта е да се постигне цялостно споразумение за приемане на реформирана ОСП за периода 2023–2027 г. Някои от новите елементи, предложени за реформата, които министрите обсъждат, са:

• по-целенасочени директни плащания и интервенции за развитие на селските райони, като и двете са предмет на стратегическо планиране
• нова „зелена“ архитектура въз основа на екологични условия, които трябва да бъдат изпълнени от земеделските стопани, и допълнителни доброволни мерки в рамките на двата стълба
• основан на качеството на изпълнението подход, за който е характерно, че държавите членки ще трябва да докладват ежегодно за своите постижения

Позицията на България

В заседанието участва служебният министър на земеделието, храните и горите- проф. д-р Христо Бозуков, който препотвърди отстояваната до момента българска позиция и изрази позицията на страната ни по някои ново аспекти от дебата за ОСП 2023-2027.

Преходна национална помощ

„Преходната национална помощ е приоритетен въпрос за нас“, заяви министър Бозуков и благодари за референтния период, който по думите му ще позволи по-добро насочване на бъдещото подпомагането. „За нас все още остава въпроса за запазване на бюджета на 50% от нивата на 2013 г.“,  подчерта в началото на своето изказване министърът.

Обвързана подкрепа

По отношение на другия ключов за страната ни приоритет за запазването на обвързаната подкрепа, проф. Бозуков заяви, че „Договореното в общия подход  на Ствета ниво от 13+2 процента е най- ниското ниво на подкрепа, което бихме могли да приемем“. Във връзка със списъка с допустимите за подпомагане продукти той подчерта, че „за нас е много важно да се запази възможността за продължаване на подкрепата за производство на картофи за храна, както е отразено в общия подход на Съвета“.

3 % за млади фермери

„За целите за постигането на компромис относно младите земеделски стопяни, можем да приемем насочването на 3% от бюджета за директни плащания (авт. бел. предложен от Председателството и приемлив и за ЕП), но като се вземат предвид плащанията по първи и по втори стълб, установяване на млади земеделски стопани и инвестиции, направени от млади фермери.“, каза проф. Бозуков.

7.5 % минимум за преразпределително плащане

По отношение на по-справедливото насочване на подкрепата при директните плащания чрез преразпределителното плащане (ПРП), за което Съветът предлага задължителен минимален дял от 7.5%, а ЕП поиска по-рано през май месец да е 12%, изразената от проф. Бозуков позиция бе, че страната ни може да подкрепи задължителен праг от 7.5% като „балансирано решение “ с отразяване на спецификите в структурата на стопанствата и изрази опасения, че паралелното увеличаване на процента за еко-схеми и за ПРП в първи стълб „ще доведат до намаляване на базовото плащане, което е основната форма за подкрепа за доходите на фермерите“.

Зелена архитектура

Земеделският министър препотвърди българската позиция в подкрепа на дял от 20 % за еко-схеми в първи стълб на ОСП с прилагане на постигнатата в общия подход „двугодишна фаза на обучение“ и допълнителната гъвкавост, при която неусвоените средства при прилагането на новите еко- схеми ще могат да се прехвърлят към други необвързани схеми на директните плащания и мерки за развитие на селските райони.

Страната ни продължава да подкрепя 30% дял от бюджета за развитие на селските райони да бъде за интервенции, свързани с околна среда и климат, към който да се включват и разходите за плащанията за необлагодетелстваните райони.

Изключение за малките в ДЗЕС 8 и ДЗЕС 9- позицията на България продължава да е в подкрепа на изключване на малките стопанства до 10 ха от стандарта за диверсификация на културите и екологично насочени площи (ДЗЕС 8 и ДЗЕС 9). Подкрепяме запазване на диверсификацията на културите като еквивалент на ротацията на култури в ДЗЕС 8, а прилагането на минималния % за непроизводствени площи по ДЗЕС 9 да бъде само на ниво стопанство, но не и на национално ниво.

Социално измерение на ОСП

По отношение на новата тема за социалните аспекти на ОСП, министър Бозуков заяви, че „Социалната условност е високоприоритетна за България тема в контекста на защитата на трудовите права и на всички европейски граждани, заети в сектора на земеделието в ЕС. Считаме, че към този въпрос трябва да се подхожда внимателно, защото предполага намаление на директните плащания на база социални и трудови изисквания и с оглед на различните модели на прилагане на трудовото и социалното законодателство на държавите членки, България смята, че следва да има ясно и изчерпателно формулирани правила за цел ефективно прилагане и избягване на допълнителна административна тежест“. Българският земеделски министър поясни още  „в дух на компромис бихме могли да проявим гъвкавост като приемем включването на ограничен брой трудово-социални актове, имащи отношение към земеделските стопанства, с посочване на конкретни разпоредби в тях и извършване на проверки само от компетентните инспекции по труда“.

Трансфер между стълбовете на ОСП

България подкрепя заключенията на Съвета относно прехвърлянето на средства между стълбовете на ОСП на ниво от 25 % с възможност за увеличаване на процента на прехвърляните средства от първи към втори стълб за интервенции за околна среда и климат или за интервенции за млади земеделски стопани.

Секторна пазарна подкрепа за групи и организации на производители

Страната ни подкрепя общия подход на Съвета за запазване на не по-високо от 15 % ниво на разходите по оперативните програми на организациите на производители за интервенции, свързани с екологични цели, „за да може това ниво да бъде реално изпълнимо от организациите“. „Настояваме европейското финансиране на организации и групи на производители в други сектори извън сектора на плодове и зеленчуци да се запази на 10 % от стойността на предлаганата на пазара продукция от всяка група или организация производители“, каза проф. Бозуков.

По време на срещата еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски подчерта, че преговорите по реформата на ОСП са в решаваща фаза, свършена съществена техническа работа и остава да се постигне само политическото споразумение между институциите. Комисарят увери земеделските министри на ЕС, че Комисията остава на разположение за конструктивна работа по финализирането на амбициозната нова ОСП, за да могат страните членки до края на 2021 г. да изготвят своите стратегически планове, да бъдат своевременно проети от ЕК и да започне прилагането на реформата от 2023 г.