По време на проведеното на 15.11.2021 г. в Брюксел заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство европейските министри одобриха заключенията относно новата стратегия на ЕС за горите до 2030 година. В тях министрите отчетоха необходимостта горите да допринасят в по-голяма степен за Европейския зелен пакт и глобалните цели и още:

  • подчертава се съществената роля на горите за човешкото здраве, здравето на животните и здравословната природна среда в рамките на подхода „Едно здраве“;
  • приема се, че горското стопанство може да играе ключова роля в прехода на ЕС към зелена, неутрална по отношение на климата и конкурентоспособна кръгова биоикономика;
  • изтъква се значението на сътрудничеството и конструктивния диалог между държавите членки, Комисията, заинтересованите страни и гражданското общество;
  • приветства се акцентът, който новата стратегия поставя върху насърчаването на устойчиви продукти на основата на дървесина и предложението за създаване на ново партньорство за научни изследвания и иновации в областта на горското стопанство.

Необходимо е обаче и постигането на баланс между екологичните, социалните и икономическите аспекти на устойчивото управление на горите. В заключенията се подчертава значението на зачитането и поддържането на разнообразието на горите и практиките за управление на горите в различните държави членки и региони. Освен това държавите членки изразиха съмнения относно ползата от разработването на национални стратегически планове за горското стопанство, както е предвидено в съобщението на Комисията, и насърчиха използването на съществуващите международни процеси за мониторинг и докладване. Накрая министрите изразиха мнение, че една нова стратегия на ЕС за горите следва да включва международно измерение, насочено към ограничаване на обезлесяването в световен мащаб.

„Като една от най-гъсто залесените държави в Европа, Словения винаги е оценявала значението на устойчивото управление на горите. Днешните заключения отразяват необходимостта всички заинтересовани страни да работят заедно и да възприемат балансиран подход, за да се справят с безпрецедентните предизвикателства, пред които са изправени нашите гори, като същевременно се защитят общностите, чието препитание зависи от горските ресурси“, Йоже Подгоршек, министър на земеделието на Словения.

Пазарната ситуация

Въз основа на информация, предоставена от Комисията и държавите-членки, министрите проведоха обмен на мнения относно пазарната ситуация на селскостопански продукти. Държавите-членки изразиха притеснение от въздействието върху селското стопанство на нарастващите разходи за енергия, суровини и фуражи. Литовската делегация  представи обща декларация от името на 14 държави с искане за спешни извънредни мерки за подкрепа на ЕС за сектора на свиневъдството съгласно Регламента за общата организация на пазара. България е сред страните, подкрепящи искането за подкрепа за свиневъдството.

„Отрасълът в страната е изправен пред сериозна криза. Месопроизводителите са в изключително трудна пазарна ситуация, повлияна от рестрикциите, свързани с ограничаването на Африканската чума по свинете (АЧС), засилените изисквания към производството в кланиците заради Ковид-19, повишените разходи за фуражи и свръхпредлагането на европейския пазар, което задържа растежа на цените.“, заяви заместник-министърът на земеделието, храните и храните Георги Събев по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство.

Стратегическите планове по ОСП

По време на срещата в Брюксел бе обсъдена и стратегията „От фермата до трапезата“. Българската позиция е, че родните производители и рибари трябва да участват както в прилагането, така и в оформянето на целите заложени в нея. Страната ни очаква изискванията пред европейските производители да бъдат приложими и за вноса на продуктите, особено от селското стопанство и рибарство от трети страни, за да не ги поставят в неравностойна конкуренция.

Друга тема на дискусия по време на Съвета бе и процедурата за приемане на Стратегическите планове по новата Обща селскостопанска политика (ОСП), както и функционалността на новия модел на прилагане.

В рамките на заседанието на Съвета унгарската делегация, представи Съвместна декларация на министрите на земеделието от Вишеградската група (Чехия, Унгария, Полша, Словакия) и България, Хърватия и Румъния относно необходимостта от прозрачна процедура за приемане на Стратегическите планове и функционалност на новия модел на прилагане на ОСП 2023-2027.

👉Запознайте се с👉Joint Declaration of the Ministers of Agriculture of the Visegrad Group (Czech Republic, Hungary, Poland, Slovakia) and Bulgaria, Croatia and Romania on the need for a transparent procedure for the adoption of the CAP strategic plans and to make the new delivery model functional

В българската позиция, изразена в рамките на заседанието, бе отбелязано още, че с наближаването на срока, предвиден в проекта на регламент за Стратегическите планове по ОСП, е необходимо да се положат всички усилия от институциите на ЕС за навременно приемане на базовото законодателство за бъдещата ОСП. Също така се подчертава, че без ясна и стабилна правна рамка, държавите членки няма да могат да завършат своите Стратегически планове, което ще постави под риск продължаването на така необходимата подкрепа за сектора в тези динамични и несигурни времена. Основното притеснение на страната ни е, че графикът за приемане на вторичното законодателство по ОСП (делегирани актове и актове за изпълнение) и отразяването им в Стратегическите планове, трудно ще позволи спазването на срока за предаване на плановете до 1 януари 2022 г.

Източници: www.consilium.europa.eu; https://slovenian-presidency.consilium.europa.eu/; МЗХГ

ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!