Българската позиция по проекторегламента на ЕК за устойчива употреба на ПРЗ и новини от заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство от 18 юли 2022 г.

Европейската комисия (ЕК) публикува на 22.06.2022 г. своето предложение за Регламент на Европейския Парламент и на Съвета за устойчива употреба на продукти за растителна защита и изменение на Регламент (ЕС) 2021/2115 (SUR), а до 22 август ЕК провежда обществена консултация на проекторегламента.*

Предложението за регламент на ЕК (Предложение за регламент – COM(2022)305) е в изпълнение на целите на Стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биоразнообразие, за намаляване с 50 % на употребата и риска от химически пестициди, и 50 % на по – опасните пестициди в Европейския съюз до 2030 г.

България счита, че „предложението за Регламент е доста амбициозно, а в настоящата ситуация в световен мащаб, гарантирането на продоволствената сигурност трябва да бъде водещ приоритет. Подкрепяме целта за намаляване на 50% на употребата и риска от химически пестициди до 2030 г. и на употребата на по – опасни пестициди да се прилага само на ниво Европейски съюз (ЕС). За страната ни е важно да бъдат отчетени различните изходни позиции и специфичните особености в отделните държави членки„.

Това става ясно от съобщението на правителствената пресслужба относно одобрената на 13.07.2022 г. от страна на Кабинета позиция на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се проведе на 18 юли 2022 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия. Министрите на селското стопанство от ЕС обсъдиха проекторегламента на ЕК относно устойчивата употреба на ПРЗ. По време на заседаниети министрите изразиха опасенията си във връзка с предложените амбициозни цели за намаляване и припомниха необходимостта от жизнеспособни устойчиви алтернативи на химическите пестициди, преди да определят задължителни цели за намаляване. Освен това министрите изтъкнаха необходимостта да се вземат предвид различията в географията, климата и изходните позиции в различните държави членки. Освен това те подчертаха, че устойчивост не следва да се постига за сметка на продоволствената сигурност или конкурентоспособността на селското стопанство на ЕС, особено в настоящия контекст на руската агресия в Украйна.

Министър Иванов обясни, че основните ни притеснения са свързани с въведените правнообвързващи цели за намаляване до 50% на употребата и риска от химически пестициди до 2030 г. и на употребата на по-опасни пестициди за всяка държава членка. „Република България настоява тези цели да се прилагат само на ниво Европейски съюз. Целите за намаление следва да бъдат реалистични, приложими на практика, научно и икономически обосновани“, призова аграрният министър. Според него към момента няма точни статистически данни за реалната употреба на ПРЗ. Затова по думите му такива правнообвързващи цели биха били приемливи, когато тези данни станат налични и/или могат да бъдат събирани електронно, също така към момента няма единна методология на ниво ЕС за събиране на данни, отнасящи се до количествата активни вещества, „пуснати на пазара“. Той отбеляза, че количествата на ПРЗ, „пуснати на пазара“, нямат същото значение, като количествата на ПРЗ, които са използвани и липсват съответни статистически данни на ниво ЕС за използването на пестициди.

По отношение на чувствителните зони, министър Иван Иванов коментира, че е необходимо в текста на предложението за Регламент да е недвусмислено изяснено, че са допустими изключения по отношение на вредители, които представляват заплаха за видовете и типовете природни местообитания, предмет на опазване в екологично чувствителните зони. „Необходимо е да се обсъди и каква е целесъобразността от въвеждането на пълна забрана на употребата на продукти за растителна защита, вкл. биологични продукти и такива с нисък риск, в тези зони“, каза още той.  Министър Иванов подчерта, че трябва да се отчете и административната тежест както за селските стопани и други професионални потребители на пестициди, така и за компетентните органи на държавите членки.

Стратегически планове по ОСП 2023-2027

Министрите обсъдиха прилагането на новата ОСП и одобряването на стратегическите планове. Те обмениха мнения за процеса на подготовка на национално равнище и подчертаха необходимостта стратегическите планове да бъдат одобрени възможно най-скоро. Министрите обсъдиха и въздействието на руската война срещу Украйна върху текущото прилагане на новата екологосъобразна архитектура. Освен това те подчертаха необходимостта от балансирано решение за постигане на целите в областта на околната среда, климата и биологичното разнообразие, от една страна, и за гарантиране на продоволствената сигурност – от друга. От съобщението на правителствената слуба става ясно още, че МЗм „в момента работим по законодателни текстове, които ще бъдат обсъдени с представители на българския бранш. Предприети са и мерки за изграждане на необходимите информационни системи за прилагане на Стратегическия план„.

 

Министър Иванов коментира, че за България условията за новата Зелена архитектура са едно от най-големите предизвикателства за българските земеделски производители и затова е важно възможно най-скоро да има яснота как ще изглежда одобреният Стратегически план.

Той обясни, че се провежда  структурен диалог за обсъждане на отделните елементи на Стратегическия план, тяхното изясняване и предприемане на действия за отразяване на бележките на ЕК, а същевременно са разработени законодателните текстове за прилагане на плана, които предстои да бъдат обсъдени с представители на българския бранш и „Наред с това са предприети мерки за изграждане на необходимите информационни системи за прилагане на плана. Завършена е първата фаза от създаването на Системата за мониторинг на площта и са предприети действия за изграждането на електронна информационна система за наблюдение и докладване на информация за изпълнението на Стратегически план и на Система за знания и иновации в селското стопанство“. Министърът Иванов заяви, че настоящата ситуация в Украйна налага допълнително укрепване на конкурентоспособността на земеделските стопанства с цел осигуряване на устойчивост на хранителните доставки. Според него елементите на Зелената архитектура трябва да носят екологична устойчивост и да са съобразени с икономическата и социална значимост на земеделието.

Земеделските министри настояват за удължаване и през 2023 г. на временните изключения за правилата за сеитбообръщение и използването на угари

„Като част от нашата солидарност с Украйна, почти всички държави-членки призоваха за гъвкавост в рамките на ОСП“, потвърди чешкият министър Зденек Некула на пресконференция в понеделник (18 юли), след като председателства първата си среща на министрите на земеделието от ЕС след като Чехия пое на 1 юли т.г. ротационното председателство на ЕС.

„Призоваваме ЕК да вземе възможно най-бързо решение за дерогация от изискванията на добро земеделско и екологично състояние за ротация на културите и  поддържане на добро екологичо състояние за 2023 г., за да се даде възможност на фермерите да вземат своите производствени решения“, апелира и българският министър.

Селскостопански пазари и либеразация на търговията с Украйна и Молдова

Министрите обсъдиха икономическото положение на селскостопанския сектор в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Те обмениха мнения относно перспективите за реколтата тази година, като взеха предвид последиците от екстремната суша през последните седмици, както и предизвикателствата, пред които е изправен всеки сектор в резултат на руската агресия в Украйна. Недостигът на суровини и високите цени на суровините оказват значително въздействие върху селскостопанското производство и производството надолу по веригата в държавите членки. Във връзка с това министрите призоваха Комисията да предостави разяснения относно дерогациите и националните стратегически планове във възможно най-кратък срок, за да има сигурност за земеделските стопани. Освен това министрите обсъдиха как се осъществяват коридорите на солидарността на ЕС и съответните платформи за намиране на партньори, създадени с цел да помогнат за транзита на зърно от Украйна, и изтъкнаха отново ангажимента си и солидарността си с Украйна. Освен това те изтъкнаха необходимостта от постоянно наблюдение на отделните сектори в ЕС и от разработване на инструменти на световно равнище за оценка на бъдещите действия в дългосрочен план.

Министър Иванов заяви „Настояваме за внимателен подход по отношение на транзитното преминаване на продукция от Украйна“ и обясни, че вследствие на приемането на Регламента за временна либерализация на търговията с Украйна се наблюдават негативни обстоятелства и последици за националното производство. Иванов подчерта, че в страната се внасят много големи количества предимно слънчоглед от Украйна, които не преминават транзитно през страната ни, за да достигнат до страните членки на ЕС, а биват реализирани на българския пазар на цени, които са под себестойността на българската зърнена и маслодайна продукция. „Притеснения има и по отношение на фитосанитарния контрол и качеството на внасяното зърно и слънчоглед“, допълни още той. Иванов каза, че продължаващата нестабилност на селскостопанските пазари в резултат от войната в Украйна затруднява планирането на производството и реализацията на земеделските продукти в България.

Съветът прие регламент, с който временно се либерализира търговията със седем молдовски селскостопански продукта, които все още не са напълно либерализирани: домати, чесън, трапезно грозде, ябълки, череши, сливи и гроздов сок. Това означава, че за период от една година Молдова може поне да удвои износа на тези продукти за Европейския съюз без никакви мита.

По отношение на либерализацията на търговията с Молдова министър Иванов изрази притеснение, че значителното повишаване на безмитните квоти на ябълките, сливите и трапезното грозде ще компрометира конкурентоспособността на българските производители. По думите му съществуващата трайна тенденция на сериозно повишаване на цените на горивата ще стимулира реализирането на тези продукти в страните от Източна Европа. Иванов подчерта още, че „България очаква добра реколта от есенници за 2022/2023 г., като количествата ще са достатъчни както за вътрешно потребление, така и за износ„.

Видео запис от проведеното на 18.07.2022 г. заседание на Съвета и последвалата пресконференция с еврокомисар Януш Войчеховски и чешкия министър на земеделието Зденек Некула можете да проследитеТУК!

Източник: www.consilium.europa.eu; www.gov.bg; https://czech-presidency.consilium.europa.eu/; www.mzh.government.bg

ВИЖТЕ ОЩЕ:

• До 22 август ЕК провежда обществена консултация по проекторегламент относно възстановяването на природата
• Правнообвързващи предложения на ЕК за намаляване с 50% употребата на пестициди до 2030 г. и за възстановяване на природата в Европа до 2050 г.

*Публикацията е актуализирана на 19.07.2022 г.