Оризовите полета в испанската делта на река Ебро произвеждат 90 000 тона ориз всяка година. Но бъдещето на този ориз е застрашено от засоляването на почвата, причинено от повишаващото се морско равнище и ерозията на делтата. Освен това ябълковият охлюв, опустошава оризовите култури. Местна оперативна група (ОГ) по ЕПИ-АГРИ тества дали сухите сеитби могат да бъдат решение.
Проектът на испанската ОГ „Разработване и адаптиране на суха сеитба на ориз в делтата на река Ебро“(“Development and adaptation of rice dry seeding in the Ebro Delta”) стартира през 2017 г. и се финансира от мярка „Сътрудничество“ на програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020. Проектът е с общ бюджет от 228 120 евро, към момента се изпълнява и се очаква да приключи през 2019 г. ОГ се координира от PRODELTA, а Каталунският институт за агрохранителни изследвания и технологии (IRTA) провежда изследванията.
Цели на проекта
Основна цел: Да адаптира и оптимизира системата за суха сеитба на ориз в делтата на река Ебро.
Специфични цели:
- Да оптимизира управлението на водата според типа на почвата (текстура и соленост);
- Да идентифицира и оцени въздействието на сухата сеитба върху плевелите, вредителите и болестите;
- Да идентифицира оптималната сеитбена норма за сухата сеитба на ориз.
Описание на дейностите по проекта:
- Оценка на различните текстури и нива на соленост в песъчливи, глинести, засолени и незасолени почви.
- Оценка на различните сортове и сеитбени норми- за опитите са избрани четири сорта ориз, които са сред най-представителните за района на делтата на река Ебро.
- Управление на водата- управлението на водата е изключително важно за пречистване, изместване на солта и вследствие на това за постигане и развитие на добри посеви;
- Плевели, вредители и болести- оценено е също въздействието на сухата сеитба върху популацията на плевели, вредители и болести; очаква се модификацията на хидрологичните почвени условия да доведе до разлики в плевелните популации, вредителите и болестите.
„Сухата сеитба се състои в засяването на ориза във влажна почва, непокрита от вода. Това спира охлювите да навлизат в нивите и да навредят на младите растения. Въпреки това, когато няма слой от сладка вода, покриваща нивите, по-вероятно е морската вода да попадне в почвата“, казва земеделският производител Мигел Томас Фере, участващ в оперативната група. „След като оризовият посев порасте достатъчно висок, за да издържи на атаките на охлюви, полетата се преливат периодично, докато оризовите растения достигнат пълния си ръст. Оризовите полета се наблюдават непрекъснато, за да се провери солеността на почвата по време на този процес.“
„Установихме, че периодичното наводняване на полетата намалява популацията на ябълкови охлюви и няма отрицателен ефект върху засоляването на почвата. Установихме също, че на песъчливи почви добивът е малко по-малък, а на глинеста почва добивът се увеличава с 3%. Ще използваме тези резултати в бъдеще, тъй като тази система е единствената, която можем да използваме в земите, засегнати от инвазията на ябълковия охлюв. Това е единствената стратегия, ако искаме да запазим производството на ориз”.
Повече за проекта и контакти на Оперативната група, както и информация за други подобни проекти от базата данни на Мрежата на ЕПИ-АГРИ, можете да откриете в преведената на български език брошура на ЕПИ-АГРИ eip_agri_2019-press-07-soil_salinisation_final_BG
Източник: https://ec.europa.eu/eip/agri; снимки: Mar Catála – IRTA