Втора версия на План за възстановяване и устойчивост на България. 871,4 млн. лева за компонент „Устойчиво селско стопанство“.

Втора разширена версия на Националния план за възстановяване и устойчивост на България от 08.02.2021 г. е публикуван в портала на Министерски съвет www.nextgeneration.bg.

„Настоящата втора разширена версия на Националния план за възстановяване и устойчивост надгражда първоначалния документ, като отразява полученитев хода на обществени консултации и дискусии със службите на ЕК коментари и предложения. Работата по разработването на документа все още не приключила и проектът следва да бъде разглеждан като междинна стъпка в процеса на подготовката на стратегическия документ.“, поясняват от МС.

 

871.4 млн. лева за компонент „2.Б.3. Устойчиво селско стопанство“ в стълб „Зелена България“ от втората версия на Плана:

• 847.85 млн. лв. за възстановяване на държавната хидромелиоративна инфраструктура и

• 23.87 млн.лв. за дигитализация на процесите от фермата до трапезата.

Планирани реформи и инвестиции по компонент „2.Б.3.Устойчиво селско стопанство“

• Реформа 1: Актуализиране на стратегическата рамка на аграрния сектор;
• Инвестиция 1: Реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд в Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране към климатичните промени (детайлното описание на проекта се съдържа във файл „П16“ от публикуваните „Проекти към Национален план за възстановяване и устойчивост Версия 1.1 от 08.02.2021″);
• Инвестиция 2: Дигитализация на процесите от фермата до трапезата (детайлното описание на проекта се съдържа във файл „П17“ от публикуваните „Проекти към Национален план за възстановяване и устойчивост Версия 1.1 от 08.02.2021″).

При разработването на първата версия на проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България (Версия 1.0 от 30.10.2020) МЗХГ беше предложило две проектни предложения в областта на земеделието към Стълб „Зелена България“: 1. Проект Е- земеделие на стойност 300 млн. лв.; 2. Проект Хидромелироации на стойност 848 млн. лв.

Запознайте се с:

 

201.9 млн. евро към ПРСР 2014-2020 за 2021 и 2022 година от NextGeneration EU

Увеличаването на средствата по ЕЗФРСР (Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони) общо с 8,070.5 млрд. евро за Съюза чрез подсилването от новия инструмент за възстановяване NextGeneration EU има за цел да подпомогне селските райони да извършат необходимите структурни промени в съответствие с Европейския зелен пакт и за постигане на амбициозните цели в съответствие с новата стратегия на ЕК „Oт фермата до трапезата“ и Стратегията за биологично разнообразие 2030. Съгласно разпределението на тези допълнителни средства по държави членки България получава 201.9 млн. евро общо.

С т. нар „Преходен регламент“ (Регламент (ЕС) 2020/2220) бяха предоставени тези допълнителнителни средства от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (EURI), създаден с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета, за използване в удължените програми за развитие на селските райони през 2021 и 2022 г., за да се финансират мерки съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013 с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19 и последиците от нея за селскостопанския сектор и селските райони на Съюза. Допълнителнителните средства за България за ПРСР 2014-2020 от EURI, определени в преходния регламент са разпределени:

59 744 633 евро за 2021 г.

142 192 228 евро за 2022 г.

Предвид безпрецедентните предизвикателства, пред които са изправени селскостопанският сектор и селските райони в Съюза поради кризата с COVID-19, допълнителните средства от EURI трябва да се използват за финансиране на мерки:

• поне 37 % от допълнителните средства да бъдат предназначени за мерки, които са особено благоприятни за околната среда и климата, както и за хуманното отношение към животните и за LEADER;
• поне 55 % от тези допълнителни средства да бъдат предназначени за мерки, които стимулират икономическото и социалното развитие в селските райони, а именно инвестиции във физически активи, развитие на стопанства и предприятия, подкрепа за основни услуги и обновяване на селата в селските райони и сътрудничество.

Два европейски фонда финансират удъжената ПРСР 2014-2020 през 2021 и 2022 г.

Чрез преходния регламент е удължен срокът на продължителност на програмите, подпомагани от ЕЗФРСР, а именно: срокът от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. (определен в член 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013) се удължава до 31 декември 2022 г. До края на този период страните от ЕС имат възможност да финансират своите удължени програми за развитие на селските райони със съответните бюджетни средства за 2021 г. и 2022 г. от бюджетната рамка на ЕС (МФР) за периода 2021-2027 и средствата от EURI. Бюджетните средства за 2021 г. и 2022 г., определени в преходния регламент за България са:

344 590 304 евро за 2021 г.

282 162 644 евро за 2022 г.

Удължаването на ПРСР 2014-2020 с 2 календарни години, в които важи прилагането на правилото N+3 означава, че крайният срок за извършване на плащания по мерки/подмерки на ПРСР 2014-2020 се удължава до 31.12.2025 г.

Към момента МЗХГ работи интензивно по програмирането на тези средства в ПРСР 2014-2020 и се очкава по-късно през февруари месец в рамките на заседание на Комитет за наблюдение на програмата да бъдат взети решенията, касаещи прилагането на мерки/подмерки през 2021 и 2022 г.

Next Generation EU е нов временен инструмент, създаден по предложение на Европейската комисия (ЕК) и целящ устойчиво, съгласувано и справедливо възстановяване на държавите-членки на ЕС от кризата, породена от пандемията от COVID-19 през 2020 г. Комисията предвижда разгръщането на инструмента чрез три стълба:

1. оказване на подкрепа на държавите-членки за тяхното възстановяване,
2. стимулиране на икономиката и частните инвестиции,
3. извличане на поуки от кризата.

През септември месец 2020 г. ЕК публикува своята Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г., с която постави началото на цикъла на европейския семестър и определи стратегическите насоки за функционирането на Механизма. ЕК насърчава държавите-членки да включат в своите планове за инвестиции и реформи следните водещи области:

1. Ускоряване–приоритетен подход към ориентираните към бъдещето чисти технологии и ускоряване на разработването и използването на ВЕИ;
2. Саниране–Подобряване на енергийната ефективност на обществените и частните сгради;
3. Зареждане и презареждане–Насърчаване на ориентирани към бъдещето чисти технологии, за да се ускори използването на устойчив, достъпен иинтелигентен транспорт, на станции за зареждане и презареждане и разширяване на обществения транспорт;
4. Свързване–Скорошно въвеждане на бързи широколентови услуги за всички региони и домакинства, включително влакнестооптичнии 5G мрежи;
5. Модернизиране–Цифровизацията на публичната администрация и на услугите, включително на съдебната система и здравеопазването;
6. Разрастване–Увеличаването на капацитета на европейските промишлени данни в облак и разработването на най-мощните, авангардни и устойчиви процесори
7. Преквалификация и повишаване на квалификацията–Адаптирането на образователните системи, за да подкрепят цифровите умения, образованието и професионалното обучение за всички възрасти.

За целите на програмиране на средствата държавите членки изготвят Национални планове за възстановяване и устойчивост като приложение към своите Национални програми за реформи. При разработването на националните планове с конкретни реформи и инвестиции държавите- членки следва да се съсредоточат върху тези предизвикателства и приоритети, които ще окажат най-дълготрайно въздействие и ще засилят потенциала за растеж, създаването на работни места, системите на здравеопазване и икономическата и социалната устойчивост и регионалното сближаване на държавата членка, съобразявайки се и с дадените от ЕК препоръки към всяка страна. В подкрепа на държавите членки ЕК публикува Примерни компоненти на реформи и инвестиции, с които да насочи работата на националните власти в разработването на плановете.

Проектът за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на механизъм за възстановяване и устойчивост предвижда датата 30 април 2021 г. като краен срок за официално подаване на Националния план за възстановяване и устойчивост пред ЕК. Държавите членки могат да подадат проект на план след 15 октомври 2020 г. за предварителни консултации на текста с Комисията. Плановете се преразглеждат и адаптират, при необходимост, през 2022 г., така че да се вземе предвид окончателното разпределение на средствата за 2023 г.

На 22 януари 2021 ЕК публикува свои актуализирани насоки към държавите членки по отношение на разработването на националните планове по Механизма за възстановяване, които подчертават, че етапите и целите трябва да бъдат ясни, реалистични, конкретни, измерими, постижими и ограничени във времето. Насоките включват примери за цели, свързани с екологичния и дигиталния преход, пазара на труда, образованието, здравеопазването и социалните политики, секторните политики, публичната администрация, публичните финанси и данъчното облагане, и бизнес средата. Втората част от актуализираните насоки включва също информация за общите цели и съгласуваността на плановете, описание на реформите и инвестициите, както и информация за допълняемостта и изпълнението на плановете. Насоките съдържат и приложение за събиране на структурирани данни за плановете с оглед прехвърлянето им в уеб-базирано приложение за актуализации от държавите-членки в бъдеще.