Германският федерален министър на земеделието Джем Йоздемир поиска въвеждането на новото изискване за сеитбооборота, планирано за 2023 г. като част от реформираната ОСП да се отложи, за да се увеличи производството на пшеница, като противодействие на недостига, причинен от войната в Украйна.

Всички сме загрижени за руската атака срещу Украйна и нейното въздействие върху глобалната продоволствена сигурност“, се казва в изявление на Йоздемир, публикувано от министерството на земеделието на 11 май 2022 г.

PortraitfotoПриоритетът е да се сложи край войната и в същото време да  се подобрят доставките на храна, без да се предизвикват други кризи„. Необходими са „прагматични” решения и ще се работи с Брюксел за забавяне на прилагането на правилата за сеитбооборота, за да се даде възможност на фермерите да засяват повече пшеница. В противен случай не би било позволено да се засява пшеница след пшеница следващата есен.

Отлагането ще постигне две цели- да допринесе за глобалните доставки и да защити някои площи, посветени на биоразнообразието, от което някои хора биха искали да се откажат.„Голямата задача на нашето време е осигуряването на доставките, опазването на климата и запазването на биоразнообразието“, се казва в изявлението. Министерството на земеделието се е свързало с Европейската комисия (ЕК) с молба да се поясни, че изискването за сеитбооборота ще бъде въведено от 2024 г., вместо от 2023 г., нещо, което според министерството може да бъде направено без сериозно въздействие върху климата или биоразнообразието. Очаква се решението на ЕК, предава www.mzh.government.bg.

Реакцията на ЕК*

Идеята на Йоздемир беше представена за първи път на министрите на земеделието на ЕС по време на проведеното на 24.05.2022 г. в гр. Брюксел заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство. Говорейки по време на пресконференция след срещата, еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски каза, че е отворен за идеята, като добави, че в момента Комисията анализира предложението, въпреки че все още не са взети категорични решения. „Мисля, че това трябва да се обмисли в ситуация, в която това ще позволи на тези особено необходими култури да се отглеждат“, каза той, позовавайки се конкретно на пшеницата. „Продоволствената сигурност е заложена на карта, не в Европа, но говорим за прекъсване на веригите за доставки на зърно за някои региони по света, като Северна Африка или Близкия изток. Така че наистина трябва да обмислим цял набор от възможни действия, които да предприемем“, каза Войчеховски и уточни, че идеята е подкрепена от мнозинството от страните членки „Наистина не чухме гласове, критики срещу това, което правим – много държави-членки подчертават, че точно това трябва да се направи в тази кризисна ситуация“. Според EURACTIV, идеята на германския министър всъщност е подкрепена само от 8 държави-членки- Чехия, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Австрия и Швеция.

Припомняме, че с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/484 на Европейската комисия (ЕК) от 23 март 2022 година за предвиждане на дерогации от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета и от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията по отношение на изпълнението на определени условия, свързани с плащането за екологизиране за референтната 2022 година (OВ L 98, 25.3.2022 г.) бе дадена правна възможност на държавите членки да приложат през 2022 г.  3 дерогации в областта на плащането за екологизиране. В тази връзка МЗм реши за Кампания 2022 България да приложи всички възможности за дерогации при зелените изисквания за угарите, предвидени в Решението на ЕК, като за целта проведе обществено обсъждане на промени в Наредба № 3 от 2015 г. за прилагането на схемите за директни плащания, което приключи 29 април 2022 г. и промените бяха *обнародвани в Държавен вестник бр. 38 от 20.05.2022 г.

Източник: www.mzh.government.bg; снимка: www.bmel.de; https://ruralnet.bg/; www.consilium.europa.eu; www.euractiv.com

*Публикацията е актуализирана на 27.05.2022 г.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!