До 26 август ЕК провежда обществена консултация относно план за действие за по-добро управление на хранителните вещества

Европейската комисия (ЕК) провежда обществена консултация „Хранителни вещества — план за действие за по–добро управление“, касаеща предстоящото разработване на План за действие за интегрирано управление на хранителните вещества.

Целта на ЕК е с настоящата консултация да се съберат мненията на обществеността и заинтересованите страни относно аспектите на плана за действие на ЕС за интегрирано управление на хранителните вещества. В Европейския зелен пакт, стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за Биологичното разнообразие бе обявено, че Комисията ще изготви план за действие за интегрирано управление на хранителните вещества, за да спомогне за постигането на целите за 2030 г., заложени в тези стратегии, а именно загубите на хранителни вещества да се понижат с поне 50 %, без да се влошава плодородието на почвите.

Обществената консултация „Хранителни вещества — план за действие за по–добро управление“ е отворена до 26 август 2022 г. (до полунощ брюкселско време) чрез портала на ЕК https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation…

Хранителните вещества като азота и фосфора са елементи, които са от основно значение за живота и важен природен ресурс. Човешката дейност значително промени естествените азотни и фосфорни цикли, причинявайки замърсяване на питейната вода с нитрати, прахови частици във въздуха, еутрофикация (водеща до задушаване на живите организми под повърхността на водата), загуба на биологично разнообразие в езерата, реките и моретата в ЕС и въздействия върху биологичното разнообразие и производителността на почвите и увеличаване на емисиите на парникови газове. ЕК посочва, че в Европа излишъкът на азот и фосфор в околната среда вече надвишава т. нар. безопасни „планетарни
граници“ и това представлява сериозна заплаха за природата и за климата на Земята.

ЕК описва проблема, посочвайки, че две трети от прекомерните нива на азот и фосфор във водата са с произход от торове в селското стопанство, а една трета идва от промишлени и битови отпадъчни води. Според последния доклад съгласно Директивата за нитратите, в периода 2016—2019 г. 36 % от реките, 32 % от езерата, 31 % от крайбрежните води, 32 % от преходните води и 81 % от морските води са докладвани като еутрофни. Смята се, че емисиите във въздуха на азотни замърсители (половината от селското стопанство, а другата половина — от изгарянето на изкопаеми горива) от трафика, енергетиката и промишлеността причиняват 374 000 случая на преждевременна смърт в ЕС всяка година. Отлаганията на емисиите във въздуха водят до повишаване на киселинното съдържание в почвата и до еутрофикация, като засягат биологичното разнообразие. Диазотният оксид (70 % от който се дължи на селското стопанство) е значим парников газ, с 300 пъти по-голямо въздействие от CO2, що се отнася до неговия потенциал за глобално затопляне, и е мощно вещество, което нарушава озоновия слой. За промишленото производство на химически торове се потребяват 1—2 % от цялото количество енергия, произвеждано в ЕС, като се генерират емисии на CO2 и се увеличава зависимостта ни от природен газ. Фосфорът е включен в списъка на суровините от критично значение и съществуват опасения относно бъдещите доставки и пазарните цени. Съгласно оценките общите разходи за околна среда във връзка със замърсяването с всички хранителни вещества в Европа възлизат на 70—320 милиарда евро годишно.

Съществуващото законодателство на ЕС помага за справянето с този проблем през последните десетилетия, но ЕК посочва „Въпреки това замърсяването с хранителни вещества и неефективността на кръговрата на хранителните вещества изискват допълнителни действия на европейско равнище за подобряване на продоволствената сигурност, защита на здравето на хората и опазване на екосистемите„.