До 29 ноември е обсъждането на проекта на План за възстановяване и устойчивост на България с бюджет от 12.2 млрд. евро

Проект на План за възстановяване и устойчивост на България представи онлайн Вицепремиерът Томислав Дончев.

102 млн. лв. за дигитално земеделие и 840 млн. лв. за хидромелиоративната инфраструктура са предвидено в стълб „Зелена България“ на Плана.

29 ноември 2020 г. е крайният срок на обществената консултация, в рамките на който могат да бъдат изпращани предложения, становища и коментари чрез Портала за обществени консултации на МС ww.strategy.bg

 

„Това е покана за дискусия“, обяви Дончев уточнявайки, че онлайн представянето има за цел да постави началото на поредица от публични дискусии относно посоката за развитие на страната ни.

Next Generation EU е нов инструмент, създаден по предложение на Европейската комисия (ЕК) и целящ устойчиво, съгласувано и справедливо възстановяване на държавите-членки на ЕС от кризата, породена от пандемията от COVID-19. Комисията предвижда разгръщането на инструмента чрез три стълба:

1. оказване на подкрепа на държавите-членки за тяхното възстановяване,
2. стимулиране на икономиката и частните инвестиции,
3. извличане на поуки от кризата.

За целите на програмиране на средствата държавите членки изготвят Национални планове за възстановяване и устойчивост като приложение към своите Национални програми за реформи. Проектът на регламент за създаване на Механизма предвижда датата 30 април 2021 г. като краен срок за официално подаване на Националния план за възстановяване и устойчивост пред ЕК. Държавите членки могат да подадат проект на план след 15 октомври 2020 г. за предварителни консултации на текста с Комисията. Плановете се преразглеждат и адаптират, при необходимост, през 2022 г., така че да се вземе предвид окончателното разпределение на средствата за 2023 г.

„Стратегическа цел в ЕС след пандемията е да инвестираме така, че да имаме дългосрочни предпоставки за растеж на икономиката. Европейските лидери имаха мъдростта да предвидят специално финансиране за борба с пандемията и последиците от нея.“, каза вицепремиерът Дончев при онлайн представянето. „По Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС България ще има над 12 млрд. лева безвъзмездна помощ и до девет милиарда лева заемен ресурс, ако преценим че тези пари ни трябват. Краен срок за ползване на парите е 2026 година с изискване две трети от ресурса да е договорен в първите две години, тоест има къси срокове“, поясни Дончев.

Какво включва проекта на Плана?

Националният план се състои от четири основни стълба:

1. „Иновативна България“
2. „Зелена България“
3. „Свързана България“ и
4. „Справедлива България“.

„Министерствата работят повече от два месеца по над 100 проекта по тези основни програми, но дискусията тепърва започва, защото планът не е на правителството, а на цялото общество. По този план ще работят поне две правителства, а ефектите от него ще са за десетилетия напред“, посочи Дончев.

 

102 млн. лв. за дигитално земеделие и 840 млн. лв. за хидромелиоративната инфраструктура

Стълб „Зелена България“ предвижда да бъдат инвестирани 850 млн. лева в хидромелиоративната инфраструктура на страната и 102 млн. лева в дигитално земеделие.

Дигитално земеделие

Общият планиран ресурс е 102 млн. лв. с период на изпълнение 2021-2023 г.

Цялостна електронна информационна система в земеделието:

Ще бъде изградена цялостна електронна информационна система в земеделието, чрез която да се постигне:

• електронизиранена информационните потоци от и за осъществяване на административната дейност;
• електронизиране на услугите, предоставяни на земеделските стопани, тяхното централизиране и ползването им от бизнеса в хода на изпълнение назадълженията и изискванията в зависимост от вида селскостопанска дейност;
• интегриране на информационните системи на администрацията и софтуерите за управление на земеделските стопанства в Единна платформа, за автоматизиран обмен на данни между администрацията и земеделските стопани.

Платформата ще осигури единен поток на данните от и към администрацията и земеделските стопани и избягване на ръчното прехвърляне на информация и поддръжка на излишни формати на документи. Системата ще съдържа модули за:

• употребата на препарати за растителна защита и торове чрез дигитализация на дневниците за тяхната употреба;
• вписване и проследяване на вноса, производството, търговията и съхранението на ветеринарномедицински продукти и медикаментозни фуражи, както и тяхното приложение върху животните;
• проследяване „от фермата до трапезата“ -от първичното производство до крайното потребление на принципа на уникален идентификационен код с цел информираност на потребителите и стимулиране производството на качествена и достъпна храна;
• измерване загубите и разхищението на храни, позволявайки анализ, оценка и мониторинг на ситуацията с хранителните отпадъци в страната и проследяване на резултатите в реално време по отношение на генерираните отпадъци по цялата хранителна верига;
• онлайн обучение, вкл. съдържание на обучителните модули и консултации на земеделски стопани, едновременно с поддържането на информация, свързана със съвременни технологични и екологични решения за отглеждане на основни групи земеделски култури и селскостопански животни по конвенционален и биологичен начин в съответствие с изискванията за устойчиво използване на природните ресурси и адаптиране към климатичните промени.

Цифровизация на земеделските стопанства чрез ваучери

Планът предвижда и цифровизация на земеделските стопанства чрез предоставяне на ваучери за внедряване на системи за прецизно земеделие и на умни ушни марки, както и изграждане на мрежа за комуникация от сензори и модул за управление на данните, която ще даде възможност българският земеделски производител да има достъп до най-важната информация, касаеща развитието на посевите с оглед оптималното планиране на агротехническите мероприятия и вземане на управленски решения.

Подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура

Общият планиран ресурс е 848 млн. лв. с период на изпълнение 2021-2023 г.

Предвиждат се дейности по реконструкция, възстановяване (проектиране и строителство), модернизация на напоителни канали, напоителни полета, деривации, помпени станции, напорни тръбопроводи, изравнители, водохващания, язовири и обекти за отводняване –отводнителни помпени станции, канали и диги. Реализацията на проекта ще доведе до значително намаляване на загубите на вода при едновременно нарастване на поливните площи, подобряване на ефективността на поливните процеси, опазване на земеделските земи от вредното въздействие на водите, предотвратяване на риска от бедствияи адаптиране на земеделието към климатичните промени. Очакваната повишена конкурентоспособност на сектора ще способства и намаляването на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия по оста „градски-селски райони“.

„През следващите шест години ще се прави микс от политики, който ще позволи не само България, но и ЕС бързо да се възстановят от кризата. Това е шанс за нова икономика – тази на високата добавена стойност и на знанието“, каза още вицепремиерът.

188 млн. евро към ПРСР през следващите две години

В рамките на новия Инструмент за възстановяване на ЕС, носещ названието NextGeneration EU, е предвидено увеличаване на бюджета на ЕЗФРСР (Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони), като предложението на ЕК е за 15 милиарда евро (16,5 милиарда евро в текущи цени), на лидерите на ЕС в Европейския съвет е за 7.5 милиарда евро, а евродепутатите от Комисията по земеделе в европарламента предлагат около 30% от 8,07 милиарда евро помощи (в текущи цени) да станат достъпни през 2021 г. и останалите 70% да бъдат освободени през 2022 г. Увеличаването на средствата по ЕЗФРСР има за цел да подпомогне селските райони да извършат необходимите структурни промени в съответствие с Европейския зелен пакт и за постигане на амбициозните цели в съответствие с новата стратегия на ЕК „Oт фермата до трапезата“ и Стратегията за биологично разнообразие 2030. Очаква се до няколко седмици междуинституционалните преговори между ЕП, Съвет на ЕС и ЕК по текста на проекторегламента за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост да приключат, след което новите правила да бъдат включени в преходния регламент на ОСП, който към момента все още не приет.

• Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България/30.10.2020
• Презентация на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България/30.10.2020

ВИЖТЕ ОЩЕ:

• Евродепутатите приеха позицията си за ОСП след 2022 г. Окончателната ОСП ще е ясна след тристранните преговори между Съвета на ЕС, ЕП и ЕК
• Земеделските министри на ЕС постигнаха общ подход по пакета за реформа на ОСП след 2020 г.
• Заключения на Съвета по земеделие и рибарство по стратегията „От фермата до трапезата“
• Томислав Дончев за напредъка в изготвянето на Националния план за преодоляване на последиците от COVID-19, който ще финасира чрез NextGeneration EU
• Европейските лидери се договориха за 1.074 трлн. евро бюджета на ЕС за периода 2021-2027 и за 750 млрд. евро бюджет за Плана за възстановяване от СOVID-19
• Евродепутатите от COMAGRI предлагат още през 2021 и 2022 фермерите и селските райони да имат достъп до инструмента за възстановяване NextGeneration EU
• Новите средства за селските райони от NextGeneration EU ще се използват през 2022, 2023 и 2024 като мерки по ЕЗФРСР в Стратегическите планове по ОСП и без задължително обвързване със Зелената сделка