„Европейската комисия дава „зелена светлина“ на българския План за възстановяване и устойчивост“, обяви днес (07.04.2022 г.) председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен от Гранитната зала на Министерски съвет (МС) в София на съвместна пресконференция с премиерът Кирил Петков, на която представят Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (РБ).

 

Сега Съветът на ЕС по правило разполага с 4 седмици, за да приеме предложението на Комисията за одобряването на Плана.

 

👉Запознайте се с:

  • Национален план за възстановяване и устойчивост на РБ Версия 1.5 06.04.2022
  • Презентация на Националния план за възстановяване и устойчивост на РБ Версия 1.1 06.04.2022
  • Преработени в отговор на коментарите на ЕК проекти в Националния план Версия 1.0 11.03.2022

Изявления на членове на колегиума:

EK одобрява плана на България за възстановяване и устойчивостПредседателят Урсула фон дер Лайен заяви: Днес Европейската комисия одобри плана на България за възстановяване и устойчивост в размер на 6,3 милиарда евро. Това е един от най-зелените планове, които сме одобрили досега, тъй като почти 60% от него финансират нашите цели в областта на климата и енергетиката. Намаляването с 40% на емисиите на CO2 в енергийния сектор и утрояването на производството на електроенергия от възобновяеми източници ще насочат България по пътя ѝ към декарбонизация на енергийния сектор. Приветствам също така амбициите на плана в областта на цифровия преход, здравеопазването, публичната администрация и правосъдната система. Заедно ще превърнем в успех на място NextGenerationEU за едно по-устойчиво и издръжливо на сътресения бъдеще.

Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на икономиката в интерес на хората, заяви: Планът на България е амбициозен подробен проект за нейното възстановяване. Приветстваме силния акцент върху екологичния преход със значителни инвестиции за декарбонизацията на енергийния сектор. България планира да намали емисиите на парникови газове от производството на електроенергия с 40% и да утрои производството на електроенергия от възобновяеми източници. Планът също така подкрепя устойчивия транспорт и повишаването на енергийната ефективност на сградите. България цели да намали цифровото разделение на своята територия чрез разгръщане на широколентова инфраструктура в цялата страна, повишаване на цифровите умения и цифровизиране на секторите на публичната администрация, предприемачеството, транспорта и енергетиката в по-голяма степен. В плана се предвиждат всеобхватни мерки за борба с корупцията, по-голяма прозрачност и конкуренция в областта на обществените поръчки и подобряване на управлението на държавните предприятия. Като цяло този план ще помогне на България да излезе от кризата по-силна. Време е той да бъде изпълнен.

Комисарят по въпросите на икономиката Паоло Джентилони заяви: Отлични новини за България: положителната ни оценка на плана за възстановяване и устойчивост ще проправи пътя за отпускането на 6,3 милиарда евро през следващите години. Това финансиране ще подпомогне осъществяването на амбициозен набор от инвестиции и реформи, които ще донесат големи ползи за българските граждани. Планът е много екологичен, с близо 59% от средствата, предназначени за цели в областта на климата посредством декарбонизация на енергийния сектор, утрояване на производството на електроенергия от възобновяеми източници и постепенно премахване на въглищата. Над една четвърт от финансирането ще подпомогне цифровия преход с мерки за повишаване на уменията, цифровизация на публичната администрация и на ключови сектори на икономиката и ускоряване на разгръщането на широколентовия достъп в България. Планът също така ще подкрепи заетостта и социалното приобщаване и ще подобри болниците и медицинските заведения. Не на последно място, той съдържа строги мерки за борба с корупцията. Това е от решаващо значение, за да се защитят интересите на българските граждани и да се гарантира, че страната може да реализира истинския си потенциал.

На 6 април 2022 г. Правителството одобри актуализирания Национален план за възстановяване и устойчивост

На 06.04.2022 г. Правителството прие Решение на МС, с което одобрява актуализирания на базата на изискванията на ЕК в рамките на процедурата за оценка Национален план за възстановяване и устойчивост на РБ. С Решението се възлага на заместник министър-председателя по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев да представи Плана на ЕК. Той се упълномощава да подпише финансово споразумение и оперативно споразумение с ЕК след решението на Съвета на ЕС за одобряване на плана.

Планът за възстановяване и устойчивост е на обща стойност около 13,52 млрд. лв.

Планът за възстановяване и устойчивост е на обща стойност около 13,52 млрд. лв., от които около 12,26 млрд. лв. е финансирането от грантове по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. Срещу това са заложени 57 инвестиции и 47 реформи в 12 сфери. Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, като в него бяха засилени мерките по отношение на зеления преход, които вече съставляват над 53% от общите предвидени разходи, и на дигитализацията, където ще бъдат насочени над 23% от средствата. Най-съществените подобрения на Плана в резултат на коментарите на ЕК и с оглед съответствието му с изискванията на Регламент (ЕС) 2021/241 бяха направени в компонентите „Нисковъглеродна икономика“ и „Транспортна свързаност“. От МС уточняват, че промените бяха представени на обществени обсъждания през февруари 2022 г., пред Народното събрание през март 2022 г. и публикувани на страницата на nextgeneration.bg също през март 2022 г.

Сред основните промени вследствие на дискусии с ЕК в рамките на тяхната оценка са:

  • Премахването на ангажименти в рамките на Плана за затваряне и изваждане от експлоатация на общо 1.4 GW въглищни мощности. На мястото на този ангажимент беше намерено решение да се постигне зеленият преход без ангажименти за затваряне на въглищни мощности, а чрез ускоряване на изграждането на нови евтини възобновяеми източници и приемането на нови реформи за улесняването на тяхното изграждане, съхранението на евтина енергия за използване в пиковите часове, и пълноценно използване на въглищните мощности, когато те са необходими. За целта ще се изгради нов механизъм, който да следи за плавното намаляване на емисиите в сектора на производство на електроенергия с 40% през 2025 г. спрямо нивата от 2019 г.;
  • Отпадане на изграждането на парогазова централа и свързаните с нея газопроводи с оглед избягването на зависимост от външни енергийни източници. Вместо използването на газови мощности като „преходно гориво“, постигането на зеления преход се предвижда да се постигне чрез инфраструктура за съхранение на енергия с обща мощност 6000 MWh с цел отдаване на съхранена евтина енергия в пиковите часове и осигуряване на необходимото балансиране на възобновяеми мощности. Предвидено е също така увеличаване на финансирането на геофизични проучвания в 6 региона за геотермална енергия, както и изграждането на пилотна геотермална централа, с цел развиване на нови базови мощности на базата на местни ресурси;
  • В компонента „Транспортна свързаност“ ЕК системно постави въпроса за по-ясен фокус върху устойчивостта на транспортния сектор. Актуализираната версия на Плана постига това чрез замяната на проекти с нови, които поставят ясен фокус върху ЖП транспорта. Те включват закупуване на влаков състав за крайградски и междуградски железници (общо 62 влака) за големи райони като София и Пловдив, оборудвани с ERTMS. Допълнително се засилва фокусът върху дигитализацията на ЖП транспорта чрез внедряване на европейската система за управление по линията Русе-Каспичан, оборудването на влаковете с ETCS ниво 2 и изграждането на първия интермодален терминал в Северна България. Засилват се и мерките, свързани с е-мобилността;
  • Засилване на реформите в компонента „Бизнес среда“, включително във връзка с реформата на антикорупционната комисия и финализиране на други реформи, свързани с антикорупция, реформи в държавните предприятия и прането на пари;
  • Засилване на фокуса върху изграждането на широколентовия интернет в периферни райони и общински центрове в компонента „Цифрова свързаност“, доизграждане на ТЕТРА системата за комуникация при кризи и дигитализацията на Български пощи във връзка с предлагането на административни услуги на едно гише;
  • Поставяне на акцент върху реформата на системата на 112, разширяване на проекта за спешна медицинска помощ по въздух с допълваща инфраструктура и въвеждане на по-ясни критерии за закупуването на медицинска апаратура в компонента „Здравеопазване“;
  • Увеличаване на общия ресурс на подкрепата за бизнеса в компонента „Интелигентна индустрия“ чрез включването на допълнителни финансови инструменти и постигане на съгласие по механизма за подкрепа за индустриални паркове и зони;
  • Постигане на финална договореност по реформата за гарантирания минимален доход и други мерки в компонент „Социално включване“.

„Одобрението на Плана ще даде възможност за достъп до значителни ресурси, които ще подпомогнат страната ни в справянето с последиците от кризата, предизвикана от COVID-19, възстановяването на икономиката и насърчаването на устойчивия растеж в контекста на зеления и цифровия преход„, www.gov.bg.

Следващи стъпки

Днес Комисията прие предложение за решение за предоставяне на 6,3 милиарда евро безвъзмездни средства на България по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Сега Съветът по правило разполага с четири седмици, за да приеме предложението на Комисията.

Комисията ще разрешава плащания въз основа на задоволителното изпълнение на междинните и крайните цели, посочени в Плана за възстановяване и устойчивост, в отражение на напредъка по изпълнението на инвестициите и реформите.

За повече информация:

Източник: https://bulgaria.representation.ec.europa.eu/; www.nextgeneration.bg; www.gov.bg

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Какви инвестиции ще се подкрепят чрез компонент „Устойчиво селско стопанство“ на одобрения от ЕК План за възстановяване и устойчивост?

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!