Проучване възложено от ЕК посочва, че решенията, които държавите- членки (ДЧ) вземат на национално ниво по отношение прилагането на ОСП, са мотивирани предимно от социално-икономически, финансови и административни фактори, като биоразнообразието и други екологични цели често остават от „второстепенно значение“.

Европейската комисия (ЕК) публикува „Оценка на въздействието на ОСП върху хабитатите, пейзажите и биоразнообразието“, която бе възложено на външни изследователи. Проучването е проведено в периода декември 2018 г. – ноември 2019 г., като са изследвани случаи в 10 ДЧ: Германия, Ирландия, Франция, Хърватска, Унгария, Латвия, Нидерландия, Португалия, Румъния и Словакия.

Целта на проучването е да се извърши оценка на „положителното и отрицателното, директното и косвенотото въздействие на ОСП 2014-2020 върху биоразнообразието, хабитатите и пейзажите в райони, които са под директното въздействие на ОСП“. Проучването също така изследва по какъв начин ОСП допринася за изпълнението на Стратегията за биоразнообразието към 2020, особено по отношение на цел 3  „Подобряване на приноса на селското  и горското стопанства към опазване на биоразнообразието“.

От 179 млн. хектара използвана земеделска площ в ЕС през 2017, за 155 млн. хектара (86.5%) е получено подпомагане чрез схемата за базово плащане или схемата за единно плащане на площ. Обект на контрол за кръстосано съответствие са били 149 млн. хектара (85.3%), а на 139 млн. хектара (78%) са изпълнявани поне едно от изискванията за екологизация. В тази връзка, проучването отправя редица препоръки за ОСП към институциите на европейско, национално и регионално ниво, с които авторите обръщат внимание, че към момента приносът на екологично-насочените площи за опазване на биоразнообразието е изключително нисък.

В същото време „трябва да се извлекат поуки за предложените нови правила за условността, свързани с непроизводствените площи“. Тези площи не трябва да включват „продуктивни“ елементи с ограничени ползи за биоразнообразието, като междинни култури или азотфиксиращи култури, освен ако не са представени доказателства за значителни ползи за биоразнообразието (например, някакви многогодишни фуражни култури, като люцерна).

Авторите считат, че ДЧ не са използвали пълния потенциал на инструментите на ОСП, насочени към защита на полуестествените елементи на околната среда или за осигуряване на възможност всички полуестествени хабитати да бъдат допустими за подкрепа. Според тях ДЧ трябва да предоставят директни плащания за всички полуестествени затревени площи, площи с храсти, горски пасища и други полуестествени хабитати, които „се нуждаят от паша или друга селскостопанска практика, за да запазят техния екологичен статус и биоразнообразие“.

Също така, проучването насърчава ДЧ да осигурят за администрациите „насоки за картиране на разположението на тези хабитати“, като прави препратка към бъдещите Стратегически планове на ОСП, където националните институции могат „да се възползват от наличните възможности за определяне на постоянно затревени площи и да направят тези полуестествени хабитати допустими за получаване на директни плащания или други плащания на площ“. В стратегическите планове трябва да се изиска от ДЧ да „направят сравнителен стратегичеси преглед на употребата на инструментите на ОСП и националните стратегии за биоразнообразие“. От ДЧ трябва да бъде изискано също така да наложат забрана за оран или преобразуване на постоянно затрвените площи в зоните по Натура 2000, както на всички постоянно затрвени площи, които изискат същото ниво на опазване.

Авторите информират за редица празноти в наличните данни, включително картиране на зелени площи и други пасторални хабитати, така че да могат да се възползват от подпомагането по ОСП. В същото време, „необходими са“ академични изследвания, за да се установи дали подпомагането чрез директни плащания „стимулира косвено стопаните към инвестиционни решения за увеличаване на производството, за сметка на биоразнообразието“. Инвестиционните мерки на ОСП също трябва да бъдат преценени според същите критерии.

В заключение, авторите отбелязват, че наличието на ОСП е повишило амбицията на ДЧ да адресират целите на биоразнообразието, както и да се осигури финансиране, но трябва да се работи още за по-доброто включване на биоразнообразието в решенията на ДЧ.

👉 Пълният текст на проучването, може да откриете на 👉 https://ec.europa.eu/info/food-farming-fisheries/key-policies/common-agricultural-policy/evaluation

Източник: https://ec.europa.eu

ВИЖТЕ ОЩЕ 👉 ЕК: Оценка на въздействието на ОСП върху водните ресурси

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!