Европейската комисия (ЕК) прие на 28.10.2022 г. изменение на временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи с цел да даде възможност на държавите членки да продължат да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавна помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на войната на Русия срещу Украйна.
Временната рамка при кризи беше приета на 23 март 2022 г. и изменена за първи път на 20 юли 2022 г., за да бъде допълнен пакетът от мерки за подготвеност за зимата и в съответствие с целите на плана REPowerEU.
С настоящото изменение на Временната рамка ЕК:
- Удължава всички мерки, определени във временната рамка при кризи, до 31 декември 2023 г.
- Увеличава таваните, определени за помощ с ограничен размер, съответно на 250 000 евро за предприятия от селското стопанство, на 300 000 евро за предприятия от отрасъла на рибарството и аквакултурите и на 2 милиона евро за предприятия от всички други отрасли.
- Въвежда допълнителна гъвкавост за подкрепа за ликвидността на енергийните предприятия за техните търговски дейности. В извънредни случаи и при спазване на строги предпазни мерки държавите членки могат да предоставят публични гаранции, надвишаващи 90 % покритие, когато те се предоставят като финансово обезпечение на централни контрагенти или клирингови членове. Това е в съответствие с делегирания акт, приет от Комисията на 18 октомври 2022 г, който при определени условия позволява използването на необезпечени банкови и публични гаранции като приемливо обезпечение за изпълнение на искания за предоставяне на допълнително обезпечение.
- Повишава гъвкавостта и увеличава възможностите за подкрепа на предприятията, засегнати от нарастващите разходи за енергия, при спазването на предпазни мерки. Държавите членки ще имат право да изчисляват подкрепата въз основа на предишно или настоящо потребление, вземайки предвид необходимостта да се запазят непокътнати пазарните стимули за намаляване на потреблението на енергия и да се осигури непрекъснатост на икономическите дейности. Освен това държавите членки могат да предоставят подкрепата по по-гъвкав начин, включително на особено засегнати енергоемки отрасли, при спазването на предпазни мерки за предотвратяване на свръхкомпенсация. За предприятия, получаващи по-големи суми помощ, временната рамка при кризи предвижда поемането на ангажименти за действия, целящи намаляване на въглеродния отпечатък от потреблението на енергия и въвеждане на мерки за енергийна ефективност.
- Въвежда нови мерки, насочени към подпомагане на намаляването на търсенето на електроенергия, в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/1854.
- Пояснява критериите за оценка на мерките за подкрепа на рекапитализацията. По-специално такава подкрепа за платежоспособността трябва i) да бъде необходима, подходяща и пропорционална; ii) да включва адекватно възнаграждение за държавата; и iii) да бъде съпътствана от подходящи мерки в областта на конкуренцията, целящи запазване на ефективната конкуренция, включително забрана за изплащане на дивиденти и бонуси и за придобивания.
Освен това ЕК реши на 28.10.2022 г. да удължи до 31 декември 2023 г. възможността за предоставяне на мерки за подпомагане на инвестициите за постигане на устойчиво възстановяване по силата на временната рамка за държавна помощ в контекста на COVID.
Изпълнителният заместник-председател на Комисията Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, каза: „Продължаващата неоправдана война на Русия срещу Украйна и нейното въоръжаване на енергийните ресурси има сериозно въздействие върху икономиката на Европа. Всички европейски домакинства и компании са изправени пред извънредни увеличения на разходите за енергия. В този контекст Временната рамка при кризи предоставя хоризонтален инструмент, който позволява на държавите членки да подкрепят онези, които се нуждаят от нея, като използват пълната гъвкавост на правилата за държавна помощ, като същевременно запазват равни условия на единния пазар.
Временната рамка за кризи е проектирана с редица цели. Първо, трябва да дадем възможност на държавите-членки да подкрепят компании, които днес са сериозно засегнати от настоящите цени на енергията. Тази подкрепа трябва да бъде насочена към посрещане на настоящите нужди и да позволи преход към ситуация на по-стабилни цени на енергията в бъдеще – дори и вероятно на по-високи нива от миналото. Второ, трябва да гарантираме, че има ясни стимули за намаляване на потреблението на енергия, тъй като без повече енергийна ефективност ще увеличим недостига, което ще доведе до още по-високи цени. Трето, трябва да продължим да работим върху първопричините за настоящата енергийна криза и да инвестираме в бъдеще, в което сме по-малко зависими от изкопаемите горива. И четвърто, трябва да защитим равните условия на конкуренция.
Изменението на временната рамка при кризи, прието днес от Комисията, е в съответствие с тази логика: то дава на държавите-членки повече гъвкавост да създават схеми за подпомагане, съобразени с нуждите на тяхната икономика, като продължава да стимулира зеления преход, като същевременно запазва предпазни мерки за гарантиране тази помощ остава целева и пропорционална. В същото време поддържа пазарни стимули за същите тези компании да намалят допълнително потреблението на енергия, тъй като те ще трябва да поемат и част от по-високите цени. Освен това изменението разширява инструментите за държавите членки за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници и усилия за индустриална декарбонизация. Като цяло удължихме прилагането на Рамката до края на 2023 г. с оглед на продължаващата криза.
Днешните промени бяха обсъдени интензивно с държавите-членки в три кръга консултации, включващи проучване на нуждите на държавите-членки и две последващи консултации относно конкретни предложения за редакция. Ще продължим да работим в тясно сътрудничество с държавите-членки и да координираме действията си, за да сме сигурни, че нашата Рамка обслужва всички европейски потребители и ще продължи да подкрепя политическите инициативи на Комисията в областта на енергетиката.“
Контролираните от Русия субекти, спрямо които се прилагат санкции, ще бъдат изключени от приложното поле на тези мерки.
Временната рамка при кризи ще бъде в сила до 31 декември 2023 г. За да се гарантира правна сигурност, ЕК ще оцени на по-късен етап необходимостта от удължаване на срока.
Източник: https://ec.europa.eu/commission/
Зареждане ...