Според нов специален доклад, публикуван от Европейската сметна палата (ЕСП) в края на м. май 2022 г., Европейският съюз (ЕС) не е изпълнил целта, която си е поставил за изразходване на най-малко 20 % от бюджета си за действия в областта на климата през периода 2014—2020 г.

Европейската комисия (ЕК) обяви по-рано, че ЕС е постигнал целта от 20 %, като докладва, че Съюзът е изразходвал 216 млрд. евро за действия в областта на климата. Одиторите обаче установиха, че докладваните разходи невинаги са свързани с действия по климата и че докладваната сума е била завишена с най-малко 72 млрд. евро. Одиторите се опасяват също, че в докладите на Комисията за периода 2021—2027 г. може да продължат да съществуват проблеми с надеждността на данните, когато новата цел на ЕС за разходи в областта на климата нарасне до 30 %.

ЕСП препоръчва на Европейската комисия да обосновава връзката с климата при отпускането на средства за земеделието

Основният одитен въпрос разглежда дали ЕК е докладвала уместна и надеждна информация относно разходите за климата за периода 2014-2020 г. Освен това е анализиран напредъка към целта за изразходване на поне 20 % от бюджета на ЕС за действия в областта на климата. Разгледано е как ЕК е приложила своята методология за отчитане на разходите за климата и надеждността на докладването за климата. Одиторите са разгледали рамката на ЕС за проследяване на разходите за климата след 2020 г.

Действията за справяне с последиците от изменението на климата са ключов приоритет на ЕС, който си е поставил амбициозни цели в областта на енергетиката и климата“, заяви Жоел Елвингер, членът на ЕСП, който ръководи одита. „Европейската сметна палата установи, че за периода 2014—2020 г. не всички средства от бюджета на ЕС, докладвани като разходи по климата, са били действително свързани с действия в областта на климата. Ето защо ЕСП отправя няколко препоръки разходите от ЕС да се обвържат с целите на ЕС в областта на енергетиката и климата. Така например, ЕСП препоръчва на Европейската комисия да обосновава връзката с климата при отпускането на средства за земеделието.“

Принос за климата в рамките на бюджета на ЕС за 2014-2020 г., както е докладвано от ЕК (източник)

 

Наблюдения на ЕСП: Половината от отчетените разходи на ЕС за климата са свързани със селското стопанство, но без намаляване на емисиите във фермите

  • Принос към отчитането на климата за периода 2014-2020 г.: директни плащания от ЕФГЗ

Европейският фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) финансира директните плащания на ЕС и пазарните мерки в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП). Директните плащания, които съставляват най-голям дял от финансирането от ЕФГЗ, са плащания за подпомагане на земеделието, извършвани директно на земеделските производители (напр. въз основа на площ).

Източник

Моделиращите проучвания за смекчаване на изменението на климата показват , че без директни плащания емисиите на парникови газове в ЕС от селското стопанство биха били с 2,5 – 4,2 % по-ниски. Това е следствие от намаляването на селскостопанската дейност, с най-голям принос от говедовъдството. Намаляването на емисиите на ПГ в ЕС от намаляването на преките плащания/селскостопанската дейност в ЕС ще бъде компенсирано до известна степен от увеличените емисии извън ЕС (изместване на въглерод), според одиторите на ЕСП .

Земеделските практики като отглеждане на покривни култури или поддържане на нива на почвена органична материя са полезни както за смекчаване на изменението на климата, така и за адаптиране. За адаптация , доходът от директни плащания увеличава капацитета на стопанствата да се справят с негативните сътресения от изменението на климата. Зависимостта от директни плащания обаче може да поддържа нежизнеспособни стопанства, забавяйки структурните промени, които биха могли да бъдат необходими за адаптиране.

Комисията изчислява приноса за климата на директните плащания както от техните екологични, така и от неекологични компоненти. Екологизирането се отнася до приемането на селскостопански практики в полза на климата и околната среда. Малките фермери могат да се възползват от екологизирането, без да се налага да отговарят на каквито и да било изисквания за екологизиране. Изискванията за екологизиране също не се прилагат за стопанства, считани за „зелени по дефиниция“ (напр. био земеделски производители). Приносът, който не е екологичен , най-вече се оправдава чрез кръстосано спазване, което определя правила относно околната среда, безопасността на храните, здравето и хуманното отношение към животните и управлението на земята.

Тъй като екологизирането включва препратки към целите за климата , според методологията на Комисията то е свързано с климата с общ принос от 28 милиарда евро. Поради тази причина приносът на екологизирането може да се оцени като съобразен с методологията. Въпреки това, проучване за оценка, публикувано от Комисията, установи, че въздействието на екологизирането върху смекчаването е „много несигурно, но вероятно ниско“ . По същия начин, други проучвания отбелязват само минимално въздействие на озеленяването, с промени в земеделските практики върху 2 – 5 % от земеделските земи. Одиторите обясняват че това е така, защото изискванията за екологизиране до голяма степен съвпадат със съществуващите земеделски практики. В предишен доклад на ЕСП е установено, че озеленяването предлага ограничена защита на въглерода, съхраняван в пасища, и само незначително засяга емисиите на парникови газове.

Според Комисията 20 % от неекологизирания бюджет има умерен принос за действията в областта на климата (коефициент 40 %) и представлява 17,5 милиарда евро. Това води до нетен принос от 8 % от неекологизиращия компонент. Комисията оправдава коефициента на тежест от 20 % като заместител на санкцията за нарушения на кръстосаното спазване. Ние оценихме приноса на неекологизирането към действията в областта на климата като незначителен.

  • Принос към отчитането на климата за периода 2014-2020 г.: развитие на селските райони

Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) съфинансира развитието на селските райони на ЕС в рамките на ОСП. Той има за цел да направи селското и горското стопанство по-конкурентоспособни, да подобри околната среда и качеството на живот в селските райони и да насърчи диверсификацията на селската икономика.

Източник

В докалда на ЕСП се констатира, че въздействието на финансирането за развитие на селските райони върху смекчаването на изменението на климата е неясно. Одиторите се позовават на проучване на Комисията, според което без разходи за развитие на селските райони селскостопанското производство ще намалее и емисиите на парникови газове в ЕС от селското стопанство биха могли да бъдат с 1,6 % по-ниски до 2030 г. Въпреки това, намаляването на емисиите на парникови газове в ЕС ще бъде компенсирано до известна степен от увеличения в страни извън ЕС, считата анализаторите на ЕСП. Друга оценка на Комисията изчислява, че някои мерки за развитие на селските райони (предимно Натура 2000) намаляват емисиите на парникови газове от селското стопанство с 1,1 %. Оценката обаче признава, че нейната оценка преувеличава въздействието на плащанията по Натура 2000 и включва известно двойно отчитане. В предишен доклад на ЕСП е установено, че подкрепата за развитие на селските райони рядко се използва за ефективни практики за смекчаване. Плащанията за развитие на селските райони могат да допринесат за адаптирането към изменението на климата, според одиторите на ЕСП.

Заключения на ЕСП

Одиторите установяват, че в някои случаи няма доказателства, които да оправдаят приноса за климата от разходите на ЕС, докато в други приносът е надценен. Анализът им показа, че Комисията неправомерно е регистрирала около 72 милиарда евро като разходи за климата. По-разумните коефициенти, които одиторите са приложили, намаляват вероятния дял от бюджета на ЕС, който е свързан с климата, до около 13 % (приблизително 144 милиарда евро), а не до 20 %.

  • Отчитане на Комисията за климата за 2014-2020 г. и вероятни надценки

Източник

Препоръки на ЕСП

  • Препоръка 1 – Обосноваване на значението за климата на финансирането на земеделието
  • Препоръка 2 – Подобряване на докладването за климата
  • Препоръка 3 – Свързване на бюджета на ЕС с целите за климата и енергията

 

👉Запознайте се със👉 Special Report 09/2022: Climate spending in the 2014-2020 EU budget- Not as high as reported

Източник: www.eca.europa.eu

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!