Специален доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) посочва, че средствата от ЕС за селското стопанство, предназначени за действия за климата, не са допринесли за намаляване на емисиите на парникови газове от земеделските стопанства.

Повече от 100 милиарда евро, които на практика са над една четвърт от селскостопанския бюджет на ЕС, са били предназначени и похарчени за защита на климата между 2014 и 2020 г. Въпреки това, емисиите на парникови газове от селското стопанство не са намалели от 2010 г. насам, а „това се дължи на факта, че повечето мерки, финансирани по Общата селскостопанска политика (ОСП), имат нисък потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата, а ОСП не насърчава използването на ефективни щадящи за климата практики“, установяват одиторите в доклада Common Agricultural Policy and climate. Half of EU climate spending but farm emissions are not decreasing

Според анализаторите на ЕСП „екологизирането“ на ОСП няма значително въздействие върху климата. Те отбелязват, че правилата за кръстосано съответсвие и мерките за развитие на селските райони са се променили малко в сравнение с предходния период, въпреки повишените амбиции на ЕС в областта на климата.

Одиторите проверяват дали през периода 2014—2020 г. по линия на ОСП са подпомагани практики за смекчаване на последиците от изменението на климата с потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове от три основни източника: селскостопански животни, химически торове и оборски тор и от земеползването (обработваеми земи и затревени площи). Те също така анализират дали през периода 2014—2020 г. въвеждането на ефективни практики за смекчаване на последиците от изменението на климата е било стимулирано по линия на ОСП по-добре, в сравнение с периода 2007—2013 г.

Емисиите от животновъдството представляват около 50 % от емисиите от селското стопанство и не намаляват от 2010 г. насам. Тези емисии са пряко свързани с размера на стадата животни, а говедата причиняват две трети от тях. Емисиите от химически и оборски тор, които възлизат на почти една трета от емисиите от селското стопанство, са се увеличили в периода 2010—2018 г. По линия на ОСП се подпомагат практики, които могат да намалят използването на торове, като например биологичното земеделие и отглеждането на бобови растения.

В докалда на ЕСП се констатира обаче, че тези практики имат неясно въздействие върху емисиите на парникови газове. Вместо това практики, които са доказано по-ефективни, като например методи за прецизно земеделие, съчетаващи прилагането на торове с нуждите на съответните култури, са получили ограничено финансиране. Подпомагането по ОСП за мерки за поглъщане на въглерод като залесяването, агролесовъдството и преобразуването на обработваема земя в затревени площи не се е увеличило спрямо периода 2007—2013.

Сметната палата критикува неприемането на принципа „замърсителят плаща“.

Ролята на ЕС за смекчаване на последиците от изменението на климата в селскостопанския сектор е от решаващо значение, защото ЕС определя екологични стандарти и съфинансира повечето от разходите на държавите членки за селско стопанство“, заявява Виорел Щефан — членът на ЕСП, отговарящ за изготвянето на доклада. „Очакваме констатациите ни да бъдат полезни в контекста на целта на ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. Новата Обща селскостопанска политика следва да се фокусира повече върху намаляването на емисиите на парникови газове от селското стопанство, както и да представи по-голяма прозрачност и отчетност по отношение на приноса си към смекчаване на последиците от изменението на климата.“

Източник: www.eca.europa.eu; МЗХГ

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!