Звеното за управление на Национална селска мрежа (ЗУ на НСМ) проведе на 14 август 2014 г. в гр. Балчик тематична среща за обмен на опи и знания между фермери и преработватели на етерчино-маслени култури. Представена бе успешна история на фермер, произвеждащ компост, който благодарение на финасовата подкрепа на мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013 успява да реализира този проект за диверсификация на основната дейност, даващ му нови конкурентни предимства. Участниците посетиха и новоизградена дестилерия за биологично лавандулово масло в с. Царичино, реализирана благодарение на подкрепата по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ на ПРСР 2014-2020.

Фокус на дискусията бе обмен на мнения между учатниците за предимствата и предизвикателствата при внедряването на нови технологии за отглеждане на етерично-маслени култури (ЕМК), тяхната преработка и пазарна реализация, качеството на произвежданите масла и контролът по веригата, моделът на отношения между земеделски производители-преработватели-търговци и слабият интерес към сдружаване, постиганата по- висока доходност на декар от ЕМК спрямо полските култури, спадът в цените, ролята на различните схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП) за развитие на този сектор и пр.

„Получи се изключително полезна тематичната дискусия между участниците в срещата, които споделиха различен опит, свързан с диверсификацията на основното производство на полски култури с етерично- маслени такива, целяща постигането на по-ефективно и рентабилно производство. Участниците обмениха помежду си знания и резултати от отглеждането, прерботката и пазарната реализация на етерични масла от разнообразни култури- маточина, резене, кориандър, риган, хизоп, безсмъртниче, лайка, лавандин, както и пазарното търсене и възможностите за реализация на вътрешния и международните пазари. Натрупаният опит и научените уроци от динамичното развитие на този сектор у нас изглежда вече са довели до „отрезвяване“- производителите все повече се концентрират върху технологията на отглеждане и преработката/вкл. инвестиции в собствени дестилерии/, качеството на произвежданите масла и на трайните отношения с преработватели и търговци. Част от фермерите с изградени собствени преработвателни мощности обмислят някакво увеличаване на площите и експериментиране с нови етерично-маслени култури, но при повечето земеделски производители в по-краткосрочен план се забелязва колебание и предпазливост поради натиска на цените, свитите пазари, повлияни от глобалната криза с COVID-19 и пр., коментира Таня Георгиева от ЗУ на НСМ.

Промяната в климата и пазарните смущения карат стопаните да търсят нови решения

В един от най- засегнатите от тежки засушавания през последните няколко години райони на Североизточна България съвсем естествена бе оживената дискусия за адаптацията на фермерите към климатичните промени, заплахите за устойчивостта и рентабилността на стопанствата, минимизирането на рисковете от пазарните смущения, държавната политика по отношение на хидромелиоративната инфраструктура, тежките регулации с режима на ползване на вода за селскостопански нужди, и пр. Участващите в дискусията фермери, които произвеждат освен лавандулово масло, но и работят с други перспективни ЕМК, разказаха какви са техните стратегии, които предприемат, за да могат да се адаптират към все по-сложната ситуация, свързана с екстремните метеорологични условия. Дадоха съвети как да се минимизира риска от пазарните колебания и да се повиши доходността в основните култури, които отглеждат.

За устойчивостта на този сектор ще са важни бъдещите национални решения за ОСП

Различни гледни точки бяха споделени относно ролята на ПРСР в насърчаване на производствената диверсификация, производството на биологични продукти, ефективното използване на ресурсите, приемствеността на поколенията, трансфера на новите технологии, реализацията на иновативни идеи и пр. Споделяйки мения и критики относно предходния и настоящия програмен период, относно противоречивата роля на държавата и недостатъчния контрол, скока на площите с етерично-маслени култури, увеличението на дестилационните мощности у нас, проблемите на билогичното прозиводство и пазарните тенденции, участниците изразиха очаквания и препоръки за новия програмен период на общата селскостопанска политика. Участниците изразиха мнение, че при разработването на националния Стратегическия план за ОСП 2021-2027 за сектора на ЕМК трябва: внимателно да се подберат приоритетите след прецизна съпоставка на съществуващия преработвателен капацитет в областите на страната и съответното развитие на площите с ЕМК; важни ще са стимулите за допълнително развитие на веригата на стойността защото при по-добра интеграция на тези производства с парфюмерийната, козметична и фармацевтична индустрия, по-голяма част от създаваната стойност ще може да остава в страната; належащо е решаването на проблемите при контрола и регистъра на биологичните оператори, както и повече обучения за биофермерите, особено в контекста на засиленото внимание и новите амбции по отношение на биологичното производство в европейската стратегия „От фермата до трапезата“; да се направят обективни изводи от прилаганите мерки по ПРСР за сдужаване на фермерите, за иновациите и късите вериги на доставки, въз основа на които да се разработят адекватни на реалността и нуждите на сектора инструменти.

 

Демонстрация на успешен проект по ПРСР 2014-2020

За участниците в срещата беше особено интересно да се включат в посещението на нова дестилерия в село Царичино,  произвеждаща биологично сертифицирано лавандулово масло. Инвестицията е реализирана благодарение на подкрепата по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ на ПРСР 2014-2020, която е направила възможно от стария и рушащ се телчарник от времето на ТКЗ-тата в селскостопанския двор на селото да бъде изградена една модерна и ефективан инсталация.

Младият домакин Петър Петров сподели, че ключовите предпоставки за предприемането на тази важна крачка за семейния бизнес са били: потенциала на региона (налична суровина, установени дългогодишни контакти с колеги производители от региона, благоприятни почвено-климатични условия за отглеждане на новата култура, чиста и съхранена околна среда, благоприятни условия за прилагане на технология за био отглеждане), налична инфраструктура за изграждане на нови производствени мощности (път, ток, газ, ВиК, интернет и др.), наличие на доказани строителни фирми и доставчици на различни материали, стоки и услуги, достъп до работна ръка и пр.); пазарния потенциал и възможностите за финансиране по ПРСР 2014-2020.

„С нашия проект кандидатствахме още при първия прием по подмярка 4.2 през декември 2015 г. Одобриха ни през март следващата година, а в началото на април 2016 г. стартирахме строителството, като през 2017 г. бяха монтирани инсталациите“, разказа Петър Петров. Инвестицията е около 1.2 млн. лева. Планирано е разширяване на вложението и извън самия проект. Капацитетът на дестилерията е 4 казана по 5.5 кубика, в нея се преработва само био-лавандула, котелът е с 2 тона пара/час и работи на газ. Петър разкри още някои от тънкостите на работата в дестилерията- добивът се смята на брой казани, в които се изврява суровата маса; рандеманът се определя от един казан, обикновено дестилериите с един казан имат капацитет от 22 до 34 килограма, „но всичко в крайна сметка зависи от фазата на прибиране на лавандулата, сорта и фазата на узряване“.

Бъдещето на „лилавото“ производство: Между позитивните очаквания и отрицателните мнения

 

„За мен лично беше полезна срещата, изясняването на проблемите и предизвикателствата пред това производство, дали според колегите има перспективи в бизнеса с етерично-маслени култури. На дискусията се чуха от позитивни очаквания до отрицателни мнения“, сподели стопанинът на дестилерията.

 

 

 

Вижте повече във  видеото  👉 Фермери и преработватели на етерично-маслени култури обмениха опит на тематична среща

 

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!