Звеното за управление (ЗУ) на Национална селска мрежа (НСМ) проведе на 07 юли 2021 г. в гр. София работна среща за „Набиране на идеи в подкрепа на структурирането на национална иновационна екосистема чрез AKIS“.
На публичната покана на ЗУ на НСМ се отзоваха земеделски производители и МСП от различни производствени направления, представители на асоциации, съветнически служби и консултанти, представители на науката и академичните среди, експерти от Управляващия орган на ПРСР 2014-2020 и експерти от ЗУ на НСМ.
Постигнатитете основни цели от проведената работна среща са: създадени условия за взаимен обмен на опит, знания и информация с цел набиране на идеи в подкрепа на структурирането на национална иновационна екосистема чрез AKIS; генерирани нови решения и предложения от заинтересованите страни въз основа на добри европейски практики и националния опит; установени нови партньорства с представители на мрежи по програма „Хоризонт“, работещи по темата; обсъдени са някои нови механизми, които биха способствали за структурирането на национална иновационна екосистема чрез AKIS; получена е обратна връзка по темата от широк кръг заинтересовани страни, която бе своевременно адресирана към УО чрез чключилите се в срещата експерти; мобилизирани са заинтересованите страни в тематичната работа на НСМ и ЗУ.
Г-н Димитър Ванев, представител на НССЗ, представи чрез онлайн включване проектите PLAID и NEFERTITI, реализирани с финансовата подкрепа на научноизследователската програма на ЕС „Хоризонт“, чиито цели са пряко свързани с обсъжданата тема за AKIS.
Присъстващите бяха запознати от ключов експерт в ЗУ на НСМ с концепцията за AKIS- като елемент на модернизацията на реформата на ОСП след 2023. Експертът сподели подходи в изграждането на национални AKIS от Испания и Словения и запозна участниците с препоръките на ЕК към страните, касаещи структурирането на националните AKIS, разработването на интервенции в Стратегическите планове по ОСП 2023-2027, както и подготовката на националните мрежи по ОСП 2023-2027 като част от AKIS за укрепване на иновациите и обмена на знания по всички 9 цели на ОСП. Експертът на ЗУ постави фокус върху препоръката на ЕК към новите Мрежи за ОСП „започнете сега» и посочи кои от мерките/подмерките в настоящата ПРСР 2014-2020 имат пряк ефект за обмена на знания и иновациите и кои са мерките с индиректен ефект, след което презентира проекта на Система за знания и иновации в селското стопанство (разработен в рамките на ТРГ за Стратегическия план по ОСП 2023-2023), вкл. участници и роли, взаимовръзки, планирани дейности за развитие и укрепване на връзка и между участниците. Г-жа Георгиева представи част от настоящата работа на ЗУ на НСМ, свързана със събирането и популяризирането на резултати от иновативни проекти по ЕПИ, както и от изследователските проекти по програмите на ЕС „Хоризонт“ и LIFE.
Доц. д-р Виолета Дириманова от Аграрния университет – Пловдив представи резултатите от проект PRO AKIS, свързан със системите за знания и информация/иновации в селското стопанство (2012-2015). В проекта е направен опит да се намери отговор на основния въпрос – как и от какви източници фермерите могат да получат надеждни и подходящи знания и подкрепа, за да се развиват непрекъснато, да решават успешно проблемите си и да отговарят на външните очаквания с цел да развиват успешно техните стопанства.
Представен бе проекта i2Connect „Свързване на съветници за подкрепа на интерактивни иновации в земеделието и горите“ от г-жа Иванка Тодорова, представител на НССЗ. Проектът е в процес на изпълнение и се реализира с финансовата подкрепа програма „Хоризонт“. Основната цел на проекта е да стимулира компетенциите на съветниците, подпомагащи интерактивните иновационни процеси.
д-р Светла Стоева от Институт по философия и социология при БАН (ИФС-БАН) представи резултатите от изследването на 32 случая на интерактивни иновативни партньорства по проект LIAISON (Better Rural Innovation: Linking Actors, Instruments and Policies through Networks), също финансиран по програма „Хоризонт“.
Д-р Янка Казакова-Матева от катедра „Икономика на природните ресурси“ при УНСС представи проект RUR’UP „Иновативно образование за устойчиво развитие в периферните селски райони“, финансиран по Програма „Еразъм +“, Стратегически партньорства KA2, Сектор „Висше образование“. В резултат на проучванията е установено, че периферните селски райони и техните нужди за постигане на устойчиво развитие не са целенасочено обхванати от проучваните учебни програми, но отделни аспекти на техните характеристики вероятно присъстват в част от лекционните материали и практически занятия. Идентифицираните най-важни знания и компетенции според заинтересованите страни следва да служат като ориентир при обновяването или разработването на нови учебни планове и програми, необходимите умения следва да бъдат системно интегрирани и доразвивани като част от семинарните занятия и практически задачи и казуси.
Д-р Стоилко Апостолов, Фондация за биологично земеделие „Биоселена“ представи и демонстрира европейските платформи „ORGANIC FARM KNOWLEDGE“, „BEST 4 SOIL“ и „FACE IN ITINERE“.
За ролята на цифровите иновационни хъбове в цифровата трансформация на земеделието и селските райони говори г-жа Светлана Боянова от българският цифров иновационен хъб за земеделие АгроХъб.БГ, чиято цел е да обедини знанията и ресурсите на агро-хранителната система, за да генерира решения на проблемите и да отговори на нуждите.
Г-жа Мария Димова представи изпълняващ се в момента проект по подмярка 16.1 на ПРСР „Иновативна система за вземане на решения при полски култури и консервационно земеделие“ на българската оперативна група „Иновативно земеделие за висока ефективност“, с чието консултиране е ангажирана. Тя посочи как е сработил в ОГ механизма и кой е двигателят на интерактивната иновация и разказа за трудностите, които са възникнали във връзка с проекта.
Г-жа Иванка Тодорова от НССЗ представи проект „Децентрализирана интелигентна система за проследяване на произхода и качеството на произведените стоки (продукти)“ на ОГ „Знание, опит и предприемачество“, работещ над блок чейн технологиите.
Амбициозната програма на срещата остави много малко време за последния тематичен панел, а от участниците постъпиха предложения за сформиране в рамките на НСМ на работна група по темата, за задълбочаване на проучването за механизма в другите страни от ЕС и за продължаване на дискусиите в подобен формат, които да са вече практически свързани с разработването на националната AKIS.