Звеното за управление (ЗУ) на Национална селска мрежа (НСМ) проведе на 23 юни 2021 г. в Марково (общ. Пловдив) работна среща за „Набиране на идеи в подкрепа на разработването на нов Национален план за биологично производство в контекста на Европейската зелена сделка и амбициозните цели за 2030 г.“.
На публичната покана на ЗУ на НСМ се отзоваха земеделски производители и МСП от различни производствени направления, представители на асоциации и неправителствени организации, съветнически служби и консултанти, представители на науката, представители на контролиращи лица в биопроизводството, организатори на фермерски пазари, експерти от различни структурни звена на МЗХГ, представители на МИГ-ове.
Постигнатитете основни цели от проведената работна среща са: създадени условия за взаимен обмен на опит, знания и информация с цел набиране на идеи за разработването на нов Национален план за биологично производство в контекста на Европейската зелена сделка и препоръките на ЕК; генерирани нови решения и предложения от заинтересованите страни въз основа на прегледа на съществуващия „Националния план за действие за развитие на биологичното производство“ до 2027 г. и добрите европейски практики; обсъдени партньорства и нови механизми, които биха способствали за разработването на новия план и неговото имплементиране в европейските инструменти за финансова подкрепа; получена е обратна връзка с предложения по темата от широк кръг заинтересовани страни, която е пряко адресирана до МХЗГ чрез участвалите експерти; получени са насоки от заинтересованите страни за намаляване на административната тежест в биологичното земеделие; мобилизирани са заинтересованите страни в тематичната работа на НСМ и ЗУ; установени нови партньорства на ЗУ с научната общност и представители на МИГ; надградено сътрудничество в рамките на членството в НСМ и привличени нови членове към НСМ.
Доц. д-р Божидар Иванов от Института по аграрна икономика (ИАИ) бе гост-лектор, участващ онлайн, който презентира данни за постижения на биологичното земеделие у нас, след което продължи с представяне на резултати от експертна оценка на екип на ИАИ относно прогнозните ефекти от Зелената сделка, в частност по отношение на биопроизводството. Откроени бяха предизвикателствата пред постигане целите на “Зелената сделка”: производствени, пазарни, потребителски, организационни.
Ключов експерт от ЗУ на НСМ представи и разясни новите инициативи на ЕС в контекста на Зелена сделка, целите на двете нови стратегии на ЕС „От фермата до трапезата“ и „Биоразнообразие 2030“, акцентирайки на препоръките на ЕК от 18 декември 2020, свързани със залагането в Стратегическия план по ОСП 2023-2027 на национални цели и определянето на техните стойности за принос към целите на Европейския зелен пакт, включително целта до 2030 г. 25 % от земеделската земя да бъде обработвана по правилата на биологичното земеделие. Експертът разказа за «Плана за действие за развитието на биологичното производство» на ЕК от 25 март 2021 г., определящ необходимостта от разработването на нов Национален план за биологично производство с цели за постигане до 2030 година, и посочи какви са становищата на различни заинтересовани страни от ЕС (фермерски и бизнес организации, зелени движения, Съвета на ЕС по земеделие, декларацията на 7-те земеделски министри от ЕС от 21.04.2021), както и изследванията по темата на USDA и на ЕП. Презентацията продължи с представяне и дискусия на трите оси от Плана за биопроизводство на ЕК и заложените към тях 23 мерки. Посочени бяха примери от ЕС: Копенхаген- първият град, в който 100 % от обществените столови работят с биологични продукти, идващи от около 25 000 ha биологично обработвана земеделска земя, главно в околностите на града; Виена- разполага с мрежа от биологични градски градини с площ от около 860 ha, от които също се снабдяват обществените столови, по-специално яслите; Рим- в обществените столови на града всеки ден се сервират около 1 милион порции биологични храни. Георгиева сподели и европейски инициативи за „биообласти“ и тяхната дефиниция, а участниците дадоха и други конкретни примери, които обаче за да успешни- изискват силна интеграция в цялата верига на стойността на биопродукти в даден регион, каквато у нас липсва. Участниците бяха запознати и с намеренията на ЕК за проследяване на напредъка по изпълнението на «Плана за действие за развитието на биологичното производство».
Г-н Христо Вълов, директор на дирекция „Биологично производство“ към МЗХГ с експерт от дирекцията представиха основните стратегически цели, подцели и заложени дейности в Национален план за действие за развитие на биологичното производство до 2027 г., приет през лятото на 2019 г. със заповед на министъра. Успоредно с презентацията, която продължи и след обедната почивка, течеше и дискусия по целите, подцелите и дейностите, като участниците даваха предложения, касаещи актуализацията на плана.
По време на дискусиите бяха генерирани множество идеи и предложения, касаещи актуализацията на съществуващия Национален план за действие за развитие на биологичното производство до 2027 г. или пък при разработването на нов, част от които:
- да се фиксира цел за биопроизводството до 2030 г. от 15 %, както и междинна цел към 2027 г., както и да се обезпечи финансово със средства от ЕЗФРСР и ЕФГЗ; предложен е примерен финансов план на Фондация „Биоселена“;
- да се разработят и включат: финансов план, обезпечаващ изпълнението на заложените дейности и реформи- иначе остават добри пожелания; индикативен график за изпълнение на заложените дейности и отговорните за изпълнението му администрации/структури;
- да се направи приоритизиране на дейностите по спешност и значимост;
- за актуализацията на настоящия План/разработването на нов да се сформира междуведомствена ТРГ и да се привлече широк кръг заинтересовани лица;
- да се включи насърчаването на органични столове (в публичния и частния сектор);
- да се включи увеличаване на използването на зелени обществени поръчки, като се дава приоритет на МСП в критериите за избор на изпълнител/доставчик;
- да се включи разработване и прилагане на ваучерна схема за биохрани;
- да се включи засилване на органичните училищни схеми, но и със съответното необходимо финансиране за училища и детски градини;
- при сформирането на редовно правителство да се адресира писмо (МЗХГ съвместно със заинтересованите страни по темата бипроизводство, качествена храна, здраве) до министерствата: МОН, МТСП, МЗ, МО, МИ и МФ с предложение за разработване и прилагане на зелени обществени поръчки, доставки на биохрани, включване на биохраните в публичните столове- да се заложи към изпълнението на такива процедури за възлагане на обществени поръчки специално внимание на малките стопанства, на микропредприятията и на МСП;
- да се посочи приноса на всички заинтересовани страни в неговото разработване, а не като сегашния- не са посочени авторите, в какъв формат е изготвен, как е обсъждан; ролята на всяка заинтересована страна в развитието на биопроизводството следва да бъде оценена и отчетена;
- „Консултативен съвет по биологично земеделие“- МЗХГ да се ангажира да започне да функционира реално и ефективно (изразено бе мнение, че Съвета беше създаден по инициатива на биоорганизациите, за да има реално участие на заинтересованите страни в процесите на вземане на решения, но това не се случва).
Участниците се обединиха около мнението, че е необходимо МЗХГ да припознае за своя кауза биологичното земеделие и да участва активно в промоционални и информационни кампании, а секторната администрация да изгради и да демонстрира позитивно отношение към биосектора и здравословната храна като цяло, с което ще допринесе за позитивния имидж на отрасъла.
Участниците оцениха проведената работна среща на НСМ като чудесна инициатива, която следва продължи активно в МХЗГ с привличането на всички заинтересовани страни.