ЗУ на НСМ проведе работна среща със заинтересованите страни в областта на биологичното земеделие

Звеното за управление на Национална селска мрежа (ЗУ на НСМ) проведе на 1 септември 2020 г. в Старозагорски минерални бани работна среща на тема „Адресиране на опита в прилагането на мерки за подкрепа на биологичното земеделие с новите амбициозни цели на ОСП 2021-2027“

Работната среща бе фокусирана върху дискусии за идентифициране на основните предизвикателства в прилагането на биологичното земеделие по ПРСР 2007-2013 и  ПРСР 2014-2020, както и обсъждане и синтезиране на основни предложения в различни аспекти, които имат потенциал да подобрят /повишат ефективността и ефикасността в управлението и прилагането на инструментите, подпомагащи биологичното земеделие.

В работната среща се включиха над 30 участника: биологични производители на първична селскостопанска растителна продукция (плодове, зеленчуци, грозде, етерично-маслени култури, полски култури, билки, черупкови), биологични животновъди (отглеждащи птици, говеда, овце, пчели), голяма част от които преработват собствената продукция до крайни продукти; представители на неправителствени организации– Българска Асоциация Биопродукти, Национална Био Асоциация, Фондация за биологично земеделие „Биоселена“,  Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, Национална асоциация на зърнопроизводителите; представители от научноизследователската сфера– Институт по  зеленчукови култури „Марица“ към ССА, Тракийски университет- Стара Загора (вкл. от  Националния център за професионално обучение и компетентност), новият научноизследователски Център по растителна системна биология и биотехнология-Пловдив (изграден чрез финансовата подкрепа на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и Европейския фонд за регионално развитие); представители на биосертифициращи организации; представители още на Агенцията за икономическо развитие- Варна, териториален офис на НССЗ- Стара Загора, както и на Управляващия орган на ПРСР 2014-2020 и Държавен фонд „Земеделие“.

Постигнатите основни цели на срещата, които ЗУ на НСМ си постави:

• мобилизиране на заинтересованите страни в тематичната работа на НСМ и Звеното за управление;
• създаване на условия за взаимен обмен на опит, знания и информация между заинтересованите страни по темата за биологичното земеделие, членовете на НСМ и потенциални такива с цел набиране на идеи за подобряване на публичния имидж и ефективността на ПРСР 2014-2020- в частност за мерките, подпомагащи и насърчаващи развитието на биологичното земеделие;
• установяване на нови партньорства и комуникационни връзки в рамките на НСМ за преодоляване на предизвикателствата по темата;
• идентифицирани добри и лоши практики в биологичното земеделие, въз основа на които са генерирани нови решения и предложения;
• получена обратна връзка по темата от широк кръг заинтересовани страни; предоставена своевременна обратна връзка към УО с предложения;
• получени насоки от заинтересованите страни за намаляване на административната тежест в биологичното земеделие;
• набрани идеи относно бъдещия програмен период 2021-2027 и бъдещи възможностите за сътрудничество в рамките на НСМ;
• създадени условия за ефективно, ефикасно и прозрачно функциониране на ЗУ на НСМ; популяризирана е дейността на НСМ сред посочените групи участници и са привлечени нови членове.

Обсъждайки официалните данни и анализи от постиженията и ефекта на ПРСР 2007-2013 и ПРСР 2014-2020 и оценявайки приноса на подкрепата за развитието на биологичното земеделие и производството на биохрани, участниците в работната среща посочиха реди пречки и слабости като:

• за част от биологичния сектор съществен мотив за производството е получаването на субсидии по мярка 11, както и на приоритетно предимство при инвестиционните подмерки на ПРСР 2014-2020, насочени към земеделските стопани и преработвателите;
• някои култури, които имат различни по размер производствени разходи, попадат в една и съща група за компенсиране по мярка 11, което повишава интереса към култури, попадащи в обща група по видове, където действителните разходи за отглеждане са по-ниски отколкото компенсаторното плащане (пример за лоша практика на сертифициране на големи площи ПЗП и орехи, които утежняват бюджета на мярката и изчерпват ресурса й);
• все още нерешени технически проблеми с биорегистъра на МЗХГ, слаба координация между дирекциите на МЗХГ, ангажирани по темата, както недостатъчна комуникация с браншовите организациии и контролиращите лица в процеса на разработването на функционалностите на биорегистъра, което създава общо усещане за непрозрачност;
• потиворечия между националната уредба за за биосигурност (Наредба 44) и регулациите на ЕС за биопроизводство;
• високата цена на много от иновационните решения в биологичното производство, което затруднява достъпа и внедряването им в тези стопанства; дизайнът на подмерки 16.1 и 16.4 е неатрактивен и/или недостъпен за биофермерите;
• неглижиране и слаба работа на Kонсултативния съвет по биологично земеделие на МЗХГ;
• износ на биологични продукти предимно като суровина (изнася се добавена стойност);
• свръх контрол и проверки на биофермерите, които не са синхронизирани на административно ниво и реално в голяма част през годината смущават нормалната стопанска работата на фермите, а в някои случаи при животновъдството дори са заплаха за здравето и живота на добитъка;
• сектор биоживотновъдство се развива с по-бавни темпове (с изкл. на пчеларството) в сравнение с растениевъдството; произведената от биологичното животновъдство продукция не расте убедително, а напротив – варира през годините (показател за някои проблеми в производството, в преработката и в пазара);
• ограничено производство на биологичен фураж;
• малък брой преработвателни предприятия на биопродукция;
• слабости в осъществяване на връзки и логистика между биопроизводители -преработватели – търговци; една от лошите практики е реализация на биопродукция като конвенционална в следствие на тази слабост;
• недостатъчно квалифицирана работна сила в сферата на биопроизводство;
• ограничен брой и капацитет на лаборатории за тестване на първична биологична земеделска продукция, както и на преработена такава;
• слаба връзка между науката, бизнеса и държавата, изразяваща се в липса на синхрон и обща визия за развитие на научните изследвания, биопроизводство и държавните политики и приоритети за развитие; липса на конкретни количествени цели в Националния план за действие за развитие на биологичното производство до 2027 г.;
• недостатъчно ниво на прилагане на научните достижения в биологичните ферми; приложните научни изследвания и технологии за биопроизводство у нас не са достатъчно, а тези, които се разработват не са достатъчно популяризирани сред практикуващите био земеделие; наличие на специална нужда от изследвания и съвременни решения при преработката на храни и напитки, при производството на био козметика;
• липса на информационни кампании, насочени към потребителите, за ползите и предимствата на биопродуктите;
• липсва информация за оборотите от продажба на биологични продукти в страната – български и вносни; няма институция, която да събира такива данни;
• слаби позиции на българските биологични продукти на външния пазар;
• липса на нагласи за сдружаване сред биопроизводителите,- бариера пред успешната пазарна реализация на нишови продукти с растящ пазар, но търсещи по-големи партидни количества;
• трудна охрана на биоплощи и недобросъвестно замърсяване с химични вещества.

Според участниците част от възможните решения са:

• търсенето на продукти от късите вериги е съществено и трябва да бъде разширен, а не ограничаван достъпът на потребителите до тях; необходими са адекватни промени в нормативната уредба;
• насърчаване ориентацията към прилагане на щадящи околната среда селскостопански практики като отговор на нарастващо търсене на чисти и вкусни биопродукти;
• растящ интерес към биопродуктите в европейски мащаб създава условия за насочване на вътрешното производство за износ;
• компенсаторните плащанията по линия на ПРСР са силен стимул за развитие на биоземеделие, следва да се запазят и да се управляват по-ефективно в новия програмен период;
• разработване на по-детайлна диференциация на видовете култури и съответните нива на компенсаторни плащания в бъдеще, за да се избягва конюнктурен избор; необходим е нов начин за насърчаване на биоземеделието, стимулирайки не само увеличаването на площите, но и реализацията на произведената продукция;
• запазване в бъдеще на подхода за задължително обвързване на подпомаганите био-ПЗП с животински единици;
• да се запази финансирането на консултантски услуги и професионално обучение за биопроизводители в новия програмен период след 2021 г.;
• необходим е анализ на прилагането на подмерки 16.1 и 16.4, въз основа на който да се разработят в новия програмен период атрактивни, достъпни и ефективни инструменти за биофермерите;
• използване в новия програмен период на биофермите с модерни системи за биопроизводство като центрове за обучение и провеждане на научни опити, както и за демонстрационни дейности;
• засилване ролята и работа на Kонсултативния съвет по биологично земеделие на МЗХГ;
• синхронизиране на административно ниво на проверките и контрола над биопроизводителите в рамките на дадена година, за да се минимизират смущенията в нормалната стопанска работата на фермерите, както и рисковете при животновъдството;
• въвеждане на мерки за мотивация и засилване на сътрудничеството, насочени към преодоляване на слабостите по веригата и логистика между биопроизводители -преработватели – търговци;
• определяне на национално ниво на конкретни по-амбициозни количествени цели за бъдещето развитие на биологичното производство в новия програмен период 2021-20207 и до 2030 г. в отговор на новите ангажименти, произтичащи Европейски зелен пакт;
• има подходящи условия за развитие на научна дейност за биоземеделие; изходен материал семепроизводство на биологични семена; местни породи и сортове за биоземеделие;
• потенциал за засилване ролята на научните изследвания, иновациите и технологичните решения в разработването, производството и пазарната реализация на хранителни продукти с високо качество и здравословни ползи;
• обвързване на екологичните политики на държавата с биологичното земеделие и представяне на ползите от това;
• стимулиране на износа чрез подкрепа за участие в изложения и организиране на посещения и двустранни срещи с купувачи от други държави;
• утвърждаване на нови канали за продажба на биопродукти в търговската мрежа;
• въвеждане на местни биологични продукти в храните, предлагани в държавни и общински обекти, болници, училища, военни поделения и др.;
• съществуват местни породи и сортове, които могат да направят биопроизводството по-рентабилно.
• въвеждане на гарантиран бюджет за биоператорите за инвестиции, които да осигуряват справедливо и целесъобразно разпределяне на средствата в новия програмен период;
• усъвършенстване на националната нормативна уредба и регистри;
• държавна политика за насърчаване и подкрепа на научните институти в разработването на продукти и решения за биопроизводителите, с което да бъде посрещнато растящото търсене на семена, посадъчен материал, торове, препарати и пр. за биофермерите.