Развитието на планинските райони на Европа се подкрепя от различни политики на ЕС, като Общата селскостопанска политика (ОСП)*, Кохезионната политика и др., които оказват синергична подкрепа в насърчаването на тяхната жизненост, интегрираното и устойчиво развитие, качеството на живот, иновациите, новинарските сътрудничества и проекти и пр.
В сградата на Еропейския комитет на регионите в гр. Брюксел се състоя на 20.09.2022 г. заключителната конференция на тема „Как да насърчим ефективното усвояване на средствата предоставяни от политиката на сближаване на Кофезионния фонд в планинските райони?“, организирана от Euromontana. Член на Национална селска мрежа (НСМ) участва в конференцията на Еuromontana, многосекторна асоциация за сътрудничество и развитие на планинските райони.
Конференцията е в резултат на изпълнението на проект „Montana 174”. Проектът „Montana 174” има за цел да проведе голяма комуникационна кампания, предназначена да насочи граждани и представители, живеещи в европейските планински райони за многобройните възможности, предлагани от политиката на сближаване на Кохезионния фонд, както и да даде всички инструменти за използване на тези средства в планинските райони.
Конференцията се откри от г-жа Мария Карла Лостранджио (Maria Carla Lostrangio), управител проекти в Euromontana, която даде повече информация за дейността на асоциацита на европейскитте планински райони, представи участниците в конференцията и даде думата на г-жа Мари-Антоанет Маупери (Marie-Antoinette Maupertius), председател на Регионалната Асамблея на Корсика (Франция) и докладчик за изпълнението на политиката за сближаване на Кофезионния фонд в планинските райони (член 174 от Договора за функциониране на Европейския съюз). Основните акценти, които постави г-жа Маупери са важността на планинските райони не само като място за туризъм, но и като място за живеене, с всички предимства, които притежават като биоразнобразие, природни ресурси, осигуряване на чиста храна и енергия. Именно за това и политиката на сближаване на Кохезионния фонд включва планинските райони с подкрепа за въвеждане на иновации, с действия в областта на климата, туризма, създаване на заетост сред младежта и мобилността в планинските райони на Европа до 2027 г.
Най-голямото предизвикателство за ефективното използване на средствата, предоставяни от Европейския съюз в планинските райони е прилагането на многоизмеримия подход за използване на енергийните ресурси, кръговата икономика, иновациите, предизвикателствата пред многостепенното управление така, че да направим адекватно използването на средствата от Кохезионния фонд.
Всички мерки са насочени и целят да постигнат резултати, водещи до устойчиви селски райони, съхраняване на планинските районни, единен подход на съгласуваност при прилагане на Кохезионния фонд и Интеррег Програмите.
Това, което отчете като пропуск г-жа Маупери, е прилагането на проекти без включването на местни и регионални органи, което води до не целево усвояване на средатсвата.
По време на конференцията се представиха резултатите от изпълнението на проекта в страните партньори (Франция, Италия, Испания, Словения и Хърватска). Представиха се добри примери и от други страни като Полша, Румъния и Великобритания.
Каква е ситуацията във Франция по отношение подкрепата на планинските райони- Създаден и приет е национален план, включващ оптимизация на всички съществуващи инструменти за подпомагане на планинските райони.
Г-н Владислав Ортил (Władysław Ortyl), Президент на регион Подкарпатие, Полша, и докладчик по Карпатска макрорегионална стратегия в Комитета на регионите, представи кохезионната политика в Карпатски микро район, Полша. Той обърна внимание не само на чл. 174, но и на чл. 175 от ДЕФЕС като основна житейска философия е модела на Кохезионната политика. Най-важното за прилагането й е добрата координация, изграждане на мрежи, системен подход, създаването на стратегии, включването на Управляващите органи и др. В Полша има създадени 4 стратегии на макро ниво, които включват мерки за планинските райони. Като добър пример г-н Ортил посочи използването на закрити училища в селските райони като центрове за предоставяне на услуги за спешни нужди. Той насърчи повече страни членки да се включват в подобни проекти и инициативи на асоциацията Euromontana.
Освен примера на Полша за прилагане на Кохезионните политика, в рамките на конференцията се представи и примера на Румъния. Г-н Флориан Марин (Florian Marin), член на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) представи анализ на усвояването на средатвата от политиката на сближаване на Кохезионния фонд в румънските региони за двата програмни перода 2007-2013 и 2014-2020 г. Той подчерта важността на планинските райони за развитието на устойчиви селски райони. Представи резултатите, трудностите и пречките при усвояването на средатсвата от Кохезионния фонд. Неговият апел бе към опростяване на процедурите за кандидатстване, по-широка информираност сред населението и включване на местните власти в планирането на стратегиите за развитие.
Повреме на конференцията онлайн се включи г-жа Валис Гоелен Вандерброк (Wallis Goelen Vandebrock) от DG REGIO на ЕК, която представи новостите в Кохезионната политика за следващия програмен период 2023-2027 г. Основните цели в нея са свързани с:
- Конкурентоспособност – т.нар. „интелигентно“ (smart) развитие;
- Позеленяване – енергия, климат;
- Свързан ЕС – мобилност;
- Социален ЕС – повишаване на социалните услуги и използване на социалните фондове;
- Местно развитие – Европа по-близо до своите жители.
Тя обърна внимание на това, че в следващия програмен период ще се насърчава местно развитие чрез включане на местните институции и заинтересовани страни. Обяви, като новост е предвиждане за представяне на техническа помощ в размер на 20 % за общините и общинските администрации за прилагане на кохезионните политики. Също така подчерта, че по отношение на намаляване на административните тежести ЕК е подготвила подробно ръководство за прилагане на Кохезионните политики.
Представени бяха резултати, изводи и добри примери от изпълнението на проекта в Испания, Италия и Словения.
В заключение от проведената дискусия и предложенията на участниците се насърчиха изпълнението на проекти като „Montana 174”, включване на повече заинтересовани страни, повишаване информираността сред местното население за възможностите, които предоставя политиката на сближаване на Кохезионния фонд, участието на представители от Управляващите органи и местната власт в планинските райони.
Екипът на Звеното за управление на НСМ благодари на г-жа Божура Фиданска от Института по аграрна икономика към ССА за предоставената информация и споделения европейски опит на страните от ЕС, даващи поводи за рамисъл какви синергии могат да се търсят и да бъдат постигнати чрез различните ЕС фондове при стратегическото планиране на подкрепата за развитието на планинските райони и в България.
*Планините в Общата селскостопанска политика и политика за развитие на селските райони (ОСП)
ОСП е единствената европейска политика, която предлага специфичен подход за планинските райони и диференцирани мерки. Няколко мерки засягат специално планините.
По Стълб 1 на ОСП планините се възползват от система за директни плащания на хектар за райони с природни ограничения . Освен това „ зеленото “ измерение на ОСП (въведено през 2015 г.), насочено към възнаграждаване на земеделските стопани за поддържането на ландшафта и биоразнообразието, както и смекчаване на последиците от изменението на климата, може да помогне на планинското земеделие. В действителност, една от задължителните земеделски практики е поддържането на съществуващи постоянни пасища , а стопанствата със значителна част, покрита с угар, пасища или култури под вода, са освободени от задължението да имат екологично насочена площ върху обработваема земя. За да допълни задължителните зелени плащания и доброволната подкрепа за природни ограничения, схемата за дребни земеделски производители също е задължителна за прилагане от държавите-членки.
В Стълб 2 други мерки на политиката за развитие на селските райони, интересни за планинските райони, включват:
- Мярка 3 „Схеми за качество”,
- Мярка 8 „Инвестиции в горски територии“,
- Мярка 10 „Агроекологични и климатични мерки”,
- Мярка 13 „Плащания за райони с природни ограничения“ и др. Планините са изрично насочени към тази последна мярка, за да се компенсират земеделските стопани за допълнителни разходи и загуба на доходи, произтичащи от физическите характеристики на планинските райони.
Новата гъвкавост на ОСП 2023-2027 обаче позволява на държавите-членки да напишат персонализирана политика, която на практика може да доведе до много различни подходи към планинските райони от една държава-членка до друга. Действително планинска подпрограма е достъпна за държавите-членки, въпреки че нито една от тях не е избрала да я приложи, според Еuromontana. Повече информация можете да откриете в брошурата на Euromontana “A new CAP – Mountains of opportunities”.
Зареждане ...