Като цяло министрите приветстват предложените от ЕК стратегия „От фермата до трапезата“ и Стратегия за биоразнообразието след 2020 г., но много от тях искат увеличаване на средствата по ОСП за възнаграждения на земеделските стопани и подробна оценка на въздействието на стратегиите.
Министрите на земеделието на ЕС проведоха видеоконферентна среща на високо ниво, по време на която обмениха мнения относно предложените от ЕК две нови стратегии като част от Европейската зелена сделка, както и връзките на тези предложения с бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП), Пакета за възстановяване и бъдещата многогодишна финансова рамка за периода 2021-2027 (МФР 2021-2027).
ЕК публикува Стратегията „От фермата до трапезата“
ЕК публикува всеобхватна нова Стратегия за биологичното разнообразие 2030
По време на видеоконференцията на 8 юни, всички министри поискаха от ЕК повече информация за методологията и принципите на определените целеви стойности в стратегиите, касаещи селското стопанство и представянето на кумулативна оценка на социално- икономическото въздействие от прилагането на стратегиите върху сектора. Мнозинството от министрите определиха заложените цели за намаляване на употребата на пестициди с 50%, на употребата на торове и антибиотици с 50%, 10 % от земеделските земи да са с непроизводствени характеристики и някои др. елементи от предложенията като високо амбициозни, а някои- като неприложими. Те зададоха въпроси свързани с начина на събиране на данни за индикаторите и настояха, че всяка държава членка (ДЧ) стартира от различно ниво и това трябва да бъде отчетено при бъдещо целеполагане на национално ниво. Някои министри изразиха загриженост по отношение на ценовия натиск и други рискове, каещи хранителната обезпеченост, които могат да се предизвикат от целта 25% от обработваемата площ в ЕС да е под биологично земеделие. Редица министри изразиха опасения относно вноса на селскостопански храни от трети държави, с по-ниски стандарти и настояха, че целите трябва да вземат предвид това, което отделните ДЧ вече са постигнали.
Мнения на земеделските министри от ЕС по двете нови стратегии на ЕК
Хърватският министърът на земеделието Мария Вучкович при откриването на срещата заяви „Биологичното земеделие трябва да бъде засилено“, а „хуманното отношение към животните трябва да се подобри на всички етапи на производстводство“.
България изрази подкрепа за „усилията за предприемане на решителни действия за осигуряване на здравословна, безопасна и достъпна храна за всички европейски граждани“. Министърът на земеделито също така:
- Подчерта, че „реализирането на амбициозните цели зависи и от осигуряването на достатъчно финансови ресурси и гъвкавост при използването на съответните инструменти за конкретните нужди.” България подчерта, че за постигане на целта за намаляване на употребата на пестициди са необходими оценка на въздействието и ясни критерии, заедно с оценка на риска от въздействието върху земеделските стопани и тяхната конкурентоспособност.
- Изтъкна, че употребата на продуктите за растителна защита не може да се определя на база продажби, без да има данни за реално употребените продукти и методология, по която държавите членки да събират тази информация. При определяне на конкетни целеви стойности следва да се отчитат спецификите в отделните държави. Икономически важните вредители в страните от южната зона на ЕС са много повече отколкото в северните страни.
- Заяви, че по отношение на употребата на антимикробни средства е необходима единна европейска електронна система за вписване и проследяване на вноса, производството и търговията с такива продукти.
- Подчерта, че по отношение на целта до 25 % от ИЗП да бъде заделена за биологично производство е необходимо да се отчете пазара. Съществува риск от увеличение на ценовия натиск в този сегмент. Следва да се отчетат спецификите в отделните държави и стартовата точка.
- Загрижена е по отношение на поставените цели за заделяне на 10% от земеделската земя за непроизводствени площи. „Трябва да бъдем внимателни, за да не застрашим конкурентоспособността на земеделските стопанства.“
- Страната приниципно подкрепя прилагането на единен подход за етикетиране в ЕС, както и разработването на единна система за етикетиране на хранителните стойности върху предната част на опаковката.
- Заяви, че високите цели, поставени в стратегиите, следва да отчитат спецификите. Някои държави членки срещат трудности в организираността на земеделските стопани и в тази връзка е необходим допълнителен финансов стимул.
- България приветства идеята за представяне на Стратегията за горите след 2020 г. и счита, че следва да се предложат конкретни мерки за опазването на горите особено в хода на климатичните промени, включително при проблемите, свързани с деградацията и обезлесяването на горите.
- Подкрепя предложението на ЕК за структуриран диалог при подготовката на стратегическите планове. Възможността за публично споделяне на документи е изключително важна в хода на подготовка на стратегическите планове. Това ще улесни процеса. България подчерта изключителната важност на инструменти като обвързаната подкрепа, които имаха важна роля по време на пандемията и това ясно пролича при прегледа на въздействието на пандемията върху селското стопанство.
- Счита, че капацитетът на ОСП да отговори на Зелената сделка зависи от осигуряването на достатъчен бюджет и за двата стълба на ОСП. Множеството изисквания и нови такива, свързани с климат, околна среда и други условности налагат необходимостта от осигуряването на допълнителен бюджет.
- България би искала да акцентира и да обърне внимание, че ангажиментите и задълженията на земеделските стопани в целия ЕС нарастват. Този факт се обуславя от множеството стратегически документи, представени от страна на Европейската комисия като част от пакета „Зелена сделка“. В тази връзка България смята, че МФР все още не може да отговори адекватно на тези нови и повече изисквания. Новите изисквания следва да са придружени от стабилен бюджет, който да гарантира продоволствената сигурност особено по време на кризи.
Министърът на Дания приветства и двата проекта, както заяви, че те задават амбициозната посока за зелената трансформация на хранителните системи. Дания има вече национални цели за намаляване на пестицидите и антибиотиците. Страната подкрепя амбициозния пазарен подход в областта на биологичното земеделие и по отношение на хранителните вещества има опит в управлението им на ниво стопанство и пилотни проекти за прецизно земеделие. Дания очаква с нетърпение повече подробности от Комисията относно целите и данните, използвани за изчисляване на напредъка. По отношение на хуманното отношение към животните, страната приветства плана за транспортиране на животните.
Полша подчерта в своето изказване, че дебатът трябва да разглежда връзките между земеделието, икономиката и обществото. Продоволствената сигурност продължава да бъде най- важната услуга, оказана от земеделските производители. Селското стопанство успя да осигури достатъчно храна на потребителите по време на пандемията. Полша е убедена, че стратегиите, като част от Зелената сделка, вървят в правилна посока и като цяло ги поддържа. „Въпреки това те ще имат огромно влияние върху европейското земеделие и Полша трябва да е сигурна, че няма да го унищожи”.
Ирландия приветства двете стратегии, но подчерта, че е необходим задълбочен анализ под формата на оценки на въздействието и широки консултации, за да се гарантира, че конкурентоспособността и финансовата жизнеспособност на системите за производство на храни във всички държави- членки се поддържат и засилват. Страната счита, че трябва да се ускори законодателното предложение за рамка на устойчивите хранителни системи. Необходима е съгласуваност на политиките на европейско равнище, като например между селското стопанство и търговската политика, както и в други области, засягащи резултатите за околната среда.
Унгария подчерта, че селскостопанският сектор трябва да допринесе за Зелената сделка, тъй като биоразнообразието е изключително важно за селското стопанство. Унгария се надява, че Зелената сделка ще бъде възможност, а не тежест за земеделските стопани и собствениците на горите. Производителите трябва да бъдат възнаградени и да не бъдат санкционирани за постиженията си в поддържането на продоволствената сигурност по време на пандемията. Страната счита изпълнението на някои от предложените прагове за невъзможо, по-специално 50-процентното намаление на общата употреба на химически пестициди. „Такива цели не би трябвало да бъдат дефинирани без оценка на възможното въздействие върху селското стопанство.“
Австрия заяви, че двете стратегии биха имали голямо въздействие върху селското стопанство. Земеделските стопани и земеделските стопанства се нуждаят от правна сигурност. Австрия призова Комисията да не затрупва предложението за ОСП с нови изисквания. „Предложените стратегии създават допълнителна тежест за земеделските стопани, която трябва да бъде компенсирана адекватно“, заяви Елизабет Костингер, подчертавайки, че промените „не трябва да водят до аутсорсинг на селскостопанско производство към трети страни страни, които могат да последват по-ниски стандарти.” Около 25% от земеделските земи на Австрия са биологични и тези усилия трябва да бъдат взети предвид, настоя тя.
Френският министър на земеделието приветства и двете пътни карти, като каза, че „вървят в правилната посока„. Франция като цяло споделя целите, както и тяхната амбиция за опазване на околната среда. Френският министър приветства факта, че „тези стратегии отразяват волята за действие на европейско равнище“. Това беше съществено за засилване на икономическата амбиция на стратегията “От фермата до трапезата“, тъй като фермерите трябва да имат достатъчно финансова подкрепа, за да се ангажират за прехода, настоя той и продължи, че „хранителният суверенитет трябва да бъде нашето виждане“. Министърът заяви, че Франция иска нов пакет за подпомагане от Комисията, вкл . за складиране за телешко, свинско месо и козе месо, вече замразени.
Финландия приветства двете стратегии, като заяви, че те са навременни и всеобхватни. Финландия работи дълго време за устойчивото производство на храни, вкл. за намаляване на използването на антибиотици за животни в продължение на 30 години. Хуманното отношение към животните е на първо място във финландския дневен ред. Страната е напълно ангажирана да насърчава развитието на устойчива хранителна система в целия ЕС. Финландия може да направи още повече, за да подобри положението на производителите в хранителната верига, тъй като сигурността на доставките се основава на фермите. Финландия приветства стъпките за подобряване на етикетирането и подпомагането на потребителите да направят информиран избор. Относно конкретните цели, Финландия подчерта, че различните позиции и свършената работа в държавите членки трябва да бъдат взети предвид.
Италия като цяло подкрепи целите за устойчивост и биоразнообразие, но заяви, че решението да се направи етикетирането на хранителните вещества задължително е непоследователно и изискванията за етикетиране на произхода са твърде общи. Италия поиска информация как Комисията възнамерява да постигне глобална хармонизация на стандартите, за да се избегнат „опасните“ и „вредните практики“, ако посочването на произхода на суровините не е задължително.
Словакия подчерта, че „без гори нито една от тези големи цели не може да бъде постигната“.
Литва призова за „европейска хранителна система, която е здравословна и устойчива“. Настоя за предварителна оценка на въздействието.
Румънският министър на земеделието определи целите като „адекватни, стига да се осигурят значителни финансови ресурси за подпомагане на земеделските производители“. Румъния изрази тревогата си от потенциална необходимост от внос на храна, която няма да отговаря на стандартите на ЕС и настоя, че индустрията за пестициди трябва да предложи решения и технологии, които да позволят ефективно управление на болести по растенията и животните. Румънският министър постави въпрос дали потребителите биха желали да плащат повече за биологична храна.
Естония приветства стратегиите, като подчерта ключовата роля на информираност на потребителите и системите за етикетиране.
Латвия заяви, че новите цели за климата и околната среда са много амбициозни и ще имат значително социално и икономическо въздействие върху селскостопанския и хранително-вкусовия сектор. Това ще изисква значителни предварителни инвестиции.
Испания приветства стратегиите. Относно количественото определяне на конкретните цели, очаква Комисията да предостави в близко бъдеще собствена оценка на икономическото въздействие. Испания заяви, че за изпълнение на стратегиите са необходими три неща – бюджетни средства, време и гъвкавост.
Словакия сподели мнението на председателството, че е необходима дискусия относно поставените предизвикателства и бъдещите стъпки. При преследването на амбициозни цели е изключително важно да се постигне баланс между основната задача на селскостопанския секторза осигуряване на продоволствената сигурност и легитимното очакване относно необходимия преход. Стратегията трябва да бъде придружена от оценка на въздействието на ключовите сектори, които ще подкрепят прилагането.
Министър на земеделието на Кипър подчерта значението на осигуряването на устойчива хранително-вкусовата промишленост и селскостопански сектор. „Отговорностите, поети от държавите, трябва да бъдат опростени, ясни и практически постижими“, каза той.“Важно е, че държавите членки не са с еднаква отправна точка“. Той подкрепи целите и стратегиите, но поиска да бъде приет „по-реалистичен подход“.
Гръцкият заместник-министър на земеделието заяви, че засиленото предложение за МФР (представено на 27 май) определено е подобрение, но все още е недостатъчно, за да се подкрепи. Той заяви, че възприемането на целите на Зелената сделка допринасят за „засилената амбиция за опазване на околната среда в бъдещата ОСП“.
Люксембург заяви в своето изказване, че двете стратегии са „важен момент за развитието на ЕС и бъдещето на ОСП“. Новата екологична амбиция е „необходимост“ и страната подкрепя широко плановете на Комисията. Изрази съжаление, че определянето на целите не е предшествано от оценка на въздействието.
Холандия подчерта, че духът на Зелената сделка е в съответствие с амбициите на страната за кръгово и устойчиво земеделие. Земеделските стопани трябва да бъдат възнаградени, докато потребителите трябва да могат да правят здравословен устойчив избор. Холандия поиска от Комисията повече информация относно методологията, сравнителния анализ и мониторинга на целите.
Португалия приветства целите за околната среда и климат, добавяйки, че вече има „голям брой мерки с много положителни резултати“. Количествените цели, определени от стратегиите са амбициозни, но те трябва да бъдат подчинени на оценка на въздействието.
Чешкият министър на земеделието, заяви че на първо място е необходимо да се направи подробна оценка на въздействието върху селскостопанския хранителен сектор в целия ЕС.
Швеция оцени положително предложението на Комисията за цялостен подход за постигане на взаимодействие между стратегиите. „Всички сме наясно че производството на храни има важна роля за прехода към устойчиво общество”. Относно количествените цели настоя да се вземе предвид, че има различни условия и различни стартови точки в държавите членки. Трябва да има известна гъвкавост в постигане на устойчивостта.
Белгия подкрепи целите и амбициите на двете стратегии, наричайки ги „цялостен подход към единна хранителна система и предизвикателства, свързани с биоразнообразието и екосистемите. Белгия очаква анализ на въздействието на тези цели. Подчерта необходимостта да се гарантира, че вносните стоки съответстват на европейските правила.
Малта поиска повече информация относно това, как Комисията ще прилага и наблюдава мерките, заложени в стратегиите.
Федералният министър на Германия Юлия Кльокнер подчерта, че стратегиите поставят амбициозни цели, по-специално по отношение на екологично неутралната хранителна верига, визирайки, целите за намаляване на употребата на торове, пестициди и увеличаване на площта, заета с биологично земеделие. Тя допълни, че селското стопанство и хранителният сектор ще бъдат изправени пред големи предизвикателств. И двете стратегии „трябва да бъдат икономически жизнеспособни и полезни за земеделските производители“. Новите изисквания трябва да са изпълними за производителите и да бъдат в съответствие с техните практически нужди. Германия поиска да види стимули за фермерите за предоставяне на услуги за околната среда и смекчаване на климата. „За това се нуждаем от адекватно финансиране“ и бюджетът за земеделие е „наистина важен въпрос“. „Трябва да се съсредоточим върху научната основа и върху оценките на въздействието“, добави Юлия Кльокнер.
Мнението на земеделските министри от ЕС по ревизирана МФР 2021-2027
Министрите приветстваха неотдавнашното предложение на ЕК за ревизирана МФР 2021-2027, предвиждащо увеличение на бюджета по ОСП с 26,5 милиарда евро спрямо предложението от 2018 г. Въпреки това, много министри считат, че това увеличение на пакета за земеделие все още не е достатъчно, с оглед на допълнителните усилия, които ще бъдат необходими за земеделските стопани в рамките на Зелената сделка. Балтийските държави отбелязаха разочарованието си, че предложението не съдържа допълнителна амбиция по отношение на сближаването на директните плащания в ДЧ.
За европейският комисар по селско стопанство на ЕС ревизираният бюджет за ОСП след 2020 г. отговаря на целите на политиката
Коментарите на ЕК
Еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски заяви, че това е време на „много интензивна работа за всички нас“ – цитирайки целите вкл. за поставяне на 25% от земята под биологично земеделие, 10% от земята в характеристики на ландшафта, намаление на употребата на пестициди и хербициди. „Това са много амбициозни цели“, каза той. „И двете стратегии са повече нужни от преди. Необходимо е да помним, че първата задача на Общата селскостопанска политика е да осигури продоволствената сигурност“, заяви еврокомисарят по земеделие. „Имаме продоволствена сигурност благодарение на нашите фермери“. Комисията „ще продължи да следи отблизо продоволствената сигурност, както и конкурентоспособността на земеделските стопани и хранителните оператори“, акцентира комисар Войчеховски и подчерта значението на „мониторинга на прилагането на стратегиите“. Признавайки проблемът, който е важен за много министри, Януш Войчеховски заяви, че е жизненоважно да „знаем, че имаме различни отправни точки в държавите членки.“
В дискусията със земеделските министри ЕК отговори, че бъдещите законодателни предложения ще бъдат съпроводени с оценка на въздействието и че ще се отчитат националните специфики. По отношение на връзката с процеса на разработване на стратегическите планове за прилагане на ОСП за следващия програмен период, ЕК потвърди, че няма намерение да променя законодателните си предложения за ОСП след 2021 г. и че те са съвместими с целите на стратегиите. ЕК допълни, че ще изработи и изпрати до ДЧ препоръки, касаещи планирането, в съответствие с принципите, заложени в стратегиите. В хода на преговорите ЕК ще се придържа към необходимостта от подобрения (като напр. задължително минимално бюджетиране за еко схеми), като се обляга на индивидуален подход за диалог.
Комисарят по земеделие и Комисарят по здравеопазване и безопасност на храните настояха, че ролята на фермерите е ключова за успеха на тези стратегии и че ще наблюдават внимателно ефекта на конкретните бъдещи законодателни предложения върху конкурентоспособността на земеделските стопани.
„Стратегията „От фермата до трапезата“ е началото на процеса на промяна на европейската хранителна система“, заяви по време на видеоконференцията еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириакидес. Тя е „дългосрочна стратегическа визия за прехода към устойчива хранителна верига и трансформиране на начина, по който произвеждаме, разпространяваме и консумираме храна”, допълни тя. Това ще превърне хранителната система на ЕС в движеща сила за устойчивост в световен мащаб. Целта е селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост на ЕС да станат лидери за промяна в глобалния преход. Очаква се първата досега законодателна рамка за устойчиви хранителни системи да бъде внесена до края на 2023 г. Еврокомисарят по здравеопазването заяви, че пандемията COVID-19 „е създала големи предизвикателства през последните няколко месеца и силно напомня, че Европа се нуждае от стабилни и устойчиви системи“. Тя посочи, че общите политики в областта на селското стопанство и рибарството са основни инструменти за подкрепа, но също така и за научни изследвания и иновации за разработване на иновативни решения с повече от 10 милиарда евро, предназначени за селскостопанската и хранително-вкусовата област, пригодени консултантски услуги и по-добър достъп до дигитализация.
Източник: МЗХГ
Зареждане ...