Министрите на селското стопанство проведоха извънредно заседание чрез видеоконферентна връзка на 02.03.2022 г., за да обсъдят риска от значителен натиск, пред който са изправени секторите на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост след нашествието в Украйна. Целта на срещата беше да се споделят първоначална информация и прогнози за предлагането и цените, да се набележат проблеми, изискващи особена бдителност, и да се обмислят мерки, които могат да бъдат предприети както във вътрешен план, така и по отношение на международното сътрудничество.
„Ужасните събития в Украйна хвърлиха трагична светлина върху необходимостта да укрепим продоволствената си независимост, така че да гарантираме продоволствената сигурност по време на криза, както в рамките на Европейския съюз, така и по света.„, френски министър на земеделието Жулиен Денорманди и настоящ председател на Съвета на министрите на земеделието на ЕС.
Като начало министрите изразиха единодушната си солидарност с Украйна и призоваха за мобилизиране на необходимата продоволствена и хуманитарна помощ.
След това те обсъдиха потенциалното значително въздействие на настоящата криза върху положението на пазара на селскостопански продукти, както и върху достъпа до селскостопански суровини и материали.
След заседанието и изявленията на министрите комисарят на ЕС по въпросите на селското стопанство Януш Войчеховски изрази намерението си:
- да активира инструментите за наблюдение на кризи, по-специално Европейския механизъм за готовност и реакция при кризи в областта на продоволствената сигурност, създаден от Комисията, и работната група на високо равнище за сектора на свинското месо, обявена на заседанието на Съвета от 21 февруари 2022 г.;
- да обмисли въвеждането на извънредни мерки в рамките на Регламента за общата организация на пазарите (ООП), насочени към секторите, които са най-силно засегнати от нарастването на производствените разходи;
- да обмисли приемането на мерки, насочени към осигуряване и освобождаване на производствения капацитет на Европа през 2022 г., като например използването на земя под угар за протеинови култури.
От Съвета поясняват, че тези мерки ще бъдат обсъдени от Специалния комитет по селско стопанство, както и на следващото заседание на Съвета по селско стопанство и рибарство на 21 март.
Редица държави членки призоваха и за по-дългосрочна стратегия и набор от инструменти, които да бъдат въведени възможно най-скоро с цел подобряване на устойчивостта и продоволствената независимост на ЕС, както и за включване на продоволствената независимост в селскостопанската политика на ЕС.
Беше обърнато внимание и на продоволствената сигурност в Средиземноморието и в по-уязвимите държави. Във връзка с това министрите изтъкнаха, че е важно да се мобилизират всички съответни международни форуми, включително ОИСР, Г-20, Г-7 и ФАО, за да се анализира въпросът и да се обмислят краткосрочни и средносрочни ответни мерки. Министрите отбелязаха по-специално, че следващото заседание на Форума за бързо реагиране AMIS — обсерватория на пазара, създадена от Г-20 през 2011 г., ще представи актуалното състояние на ситуацията.
Видеозаписи от проведената след заседанието на министрите пресконференция с разяснения от Денорманди и Войчеховски можете да намерите ТУК!
ЕС ще разгледа отново целите на Зелената сделка в земеделието, за да гарантира продоволствена сигурност
На този акцент от прескоференцията, проведена след неформалното заседание на 2 март, обръща внимание EURACTIV. Европейската комисия (ЕК) ще разгледа отново целите на основните си политики за устойчиви храни, в стратегиите „От фермата до трапезата“ за Биологично разнообразие, за да види дали те могат да гарантират продоволствената сигурност на Европа след войната в Украйна.
Селскостопанският сектор на ЕС ще бъде силно засегнат през следващите седмици, тъй като е притиснат между отстъпа на санкциите срещу Беларус и Русия и намалената търговия от Украйна, която сама представлява 19% от вноса на пшеница в ЕС и 13% от вноса на маслодайни семена. „В средносрочен план ще има удар върху ефекта от войната върху капацитета за производство на храни в Европа и на други места“, каза френският министър Денорманди.
Тази ситуация може да доведе до преразглеждане на обявените преди повече от две години и половина политики на Комисията, които имат за цел да трансформират и да направят европейската хранителна система по-устойчива чрез набор от строги цели.
„Трябва да следим отблизо целите на тези политики в контекста на продоволствената сигурност“, каза комисарят по земеделие Януш Войчеховски след специалната среща с министрите на земеделието на ЕС-27 в сряда (2 март). Той добави, че ако продоволствената сигурност е застрашена, тогава Комисията може да се наложи да преразгледа целите. „Не искаме да изхвърляме тези стратегии настрана, не искаме да ги поставяме под въпрос“, обясни комисарят. „Но има други елементи, които трябва да бъдат разгледани отново, предвид настоящата ситуация“, продължи той.
Фокус върху протеиновите култури
Денорманди каза, че всички министри, които са говорили по време на специалната среща, посочват хранителния суверенитет като нещо, което трябва да бъде консолидирано като един от политическите приоритети на ЕС. „Комисията ще направи оценка на тези стратегии, за да види дали трябва да ги коригираме в светлината на политическата визия за европейски агрохранителен суверенитет“, каза той на пресконференция.
Министрите предложиха на ЕК предложение за заделяне на земеделска земя, която да се използва за производство на протеинови култури. „Не мога да се ангажирам с нищо на този етап, но ще го разгледаме“, коментира Войчеховски.
Денорманди уточни, че това искане на министрите е ограничено до настоящата година, предвид неотложността на ситуацията, тъй като протеиновите култури могат да окажат значително влияние върху фуражите за животни, което представлява сериозен проблем поради липсата на внос от Украйна.
Пазарни смущения на хоризонта
ЕК смята, че конфликтът в Украйна ще засегне страните по различен начин. Най-изложени са Холандия, Германия и Полша, заедно със съседните страни като Естония и Латвия. Търговията с Украйна и Русия възлиза на 10,5 милиарда евро износ и 8 милиарда евро внос, каза Войчеховски. Въздействието на въоръжения конфликт ще бъде особено видимо на пазара на зърнени и маслодайни култури и масла, на които Русия и Украйна са големи производители, цитират дипломатически източник от EURACTIV.
По-ниските доставки вероятно ще доведат до по-нататъшно нарастване на световните цени, а високите цени на тези продукти ще засегнат целия агрохранителен сектор, включително цените на фуражите и полуготовите продукти за преработка. В същото време хуманитарните дейности по европейските граници и в Украйна ще доведат до повишено търсене на хранителни продукти.
„Това, което искаме да направим, е да се уверим, че доставяме хранителна помощ, но и че продължаваме да имаме ситуация, в която Европа може да произвежда достатъчно храна, за да покрие нуждите на Европа и целия свят“, каза Денорманди.
Силните колебания в цените на газа, както и инфлационните фактори в националните икономики също биха могли да повлияят на ценовата конкурентоспособност на европейските агрохранителни продукти.
Планът на Комисията
ЕК вероятно ще разгледа въвеждането на изключителни мерки в рамките на Общата организация на пазара (ООП), която служи като предпазна мрежа за земеделските производители в случай на кризи. „В тази ситуация има две мерки, които могат да бъдат предприети: помощ за частно съхранение (private storage aid/PSA) и кризисен резерв“, каза еврокомисарят по земеделието. PSA е традиционна форма на интервенция на ЕС, която има за цел да възстанови баланса на нарушен пазар чрез намаляване на краткосрочното свръхпредлагане. PSA е разрешен от законодателството на ЕС за определени сектори, като бяла захар и млечни продукти, но трябва да бъде оценен и одобрен от Комисията, ако надвишава определена граница.
Кризисният резерв е въведен с Общата селскостопанска политика (ОСП) от 2013 г. и може да се използва за финансиране на изключителни мерки за противодействие на смущенията на пазара, засягащи производството или дистрибуцията. Въпреки това фондът никога не е бил използван досега въпреки призивите за това.
Какви краткосрочни и средносрочни ответни мерки предстои да предрпиеме Европа очакваме да разберем на 21 март на следващото заседание на Съвета по селско стопанство и рибарство.
С изразената в Съвета на 2 март позиция на българския земеделски министър можете да се запознаетеТУК!
Източници: www.consilium.europa.eu; www.euractiv.com; www.mzh.government.bg
Зареждане ...