Европейската комисия (ЕК) публикува Доклада за перспективата за селскостопанските пазари, доходите и околната среда на ЕС до 2031 г.

Представянето на Доклада е акцент в конференцията на ЕК EU Agricultural Outlook, която се провежда всеки декември от 2014 г. Тази година изданието се състоя на 9-и и 10-и декември. Темата на осмото издание бе „Fit for 2030 – resilient EU agri-food systems and rural areas“, с фокус върху устойчивите агро-хранителни системи на ЕС и селските райони в контекста на дългосрочните целите на Съюза до 2030 г. 

Докладът на ЕК е съвместно усилие между Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ (DG AGRI) и Съвместния изследователски център (JRC), като DG AGRI отговаря за съдържанието. 

Средносрочната перспектива в Доклада е изготвена предвид предизвикателствата на заобикалящата среда. Анализаторите отчитат възстановяване в търсенето на основни стоки след COVID-19 и това е благодарение на напредналите кампании за ваксинация, но бъдещото развитие обаче зависи от санитарната ситуация и дали ще има още вълни на вируса.

Докладът посочва, че макроикономическото развитие носи много несигурност предвид нарастващия инфлационен натиск, вследствие от предприетите мерки за финансова подкрепа по време на пандемията от COVID-19. Не бива да забравяме и ръста в цените на енергията и суровините. Докато цените на храните останаха стабилни за известно време и все още е рано да се каже дали енергията ще поскъпва още, инфлацията може да доведе до поскъпването на повече потребителски продукти в даден момент, включително и храни. Смущенията в международната търговия поради недостиг на контейнери и високите транспортни разходи също носят известна несигурност.

Кои инициативи са взети предвид в Доклада? 

В доклада се посочва, че страните от ЕС тепърва изготвят и представят своите стратегически планове за ОСП и вземайки предвид реформата на ОСП след 2020 г., прогнозите са направени при настоящите земеделски и търговски практики. Амбициите, произтичащи от различни политически инициативи, като например Европейската зелена сделка и по-специално стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биоразнообразието, тепърва ще бъдат отразени в стратегическите планове на ОСП. Затова и те не се вземат предвид в Доклада. Отразени са само споразуменията за свободна търговия, ратифицирани в края на септември 2021 г.

Докладът предоставя прогнози за различните селскостопански пазари на ЕС през следващото десетилетие: обработваеми култури; пазари за месо и млечни продукти; специализирани култури: вино, плодове и зеленчуци, зехтин.

Докладът е придружен и от анализ на избран набор от пазарни несигурности. Възможните вариации произтичат по-специално от колебанията в макроикономическата среда и в добивите от основни култури и мляко. Освен това тази година Докладът предоставя два конкретни сценария „какво ако“: един за намаляване на консумацията на мазнини в ЕС съгласно препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и нейното въздействие върху селскостопанските пазари в ЕС до 2031 г., и друг за последствията от това Китай да достигне самозадоволяване с месо и млечни продукти до 2031 г. Докладът за селскостопанските перспективи на ЕС за 2021-31 г. съдържа всички релевантни пазарни данни, придружени от обяснение на допусканията и описание на макроикономическата среда.

Част от изводите 

В Доклада се предвижда Общата земеделска площ на ЕС да намалее леко, главно поради намалената площ на обработваемите култури. В отсъствието на подкрепящи мерки от новата ОСП или Зелената сделка, очаква се 15% от общата земеделска земя да бъде заета с биологично производство до 2031 г. Това предполага, че търсенето на този вид продукция ще продължи да расте. Като резултат, годишният процент на преобразуване от конвенционално към биологично земеделие ще продължи да се развива със същите темпове през 2022-2031 г, както и през 2014-19 г. Допълнителна подкрепа за сектора на биологичното земеделие може да ускори тази тенденция.

Докладът за перспективите също така предоставя прогнози за доходите и труда в селското стопанство и екологичните аспекти. Като цяло се очаква доходът на земеделските стопанства да се увеличи леко. Предвижда се стойността на селскостопанската продукция в ЕС да нараства с 0,7% годишно през 2021-31 г. Очаква се увеличението на междинните разходи да се забави от 1,8% годишно през 2011-21 г. до 0,7% през 2021-31 г., въпреки че се очаква разходите за енергия и торове да се увеличат силно с 2,7% годишно. Освен това се предвижда нетната добавена стойност за стопанствата да нараства с 1% годишно през прогнозния период.

По отношение на селскостопанския труд се очаква той да намалява с 1,3% годишно през прогнозния период, като се забавя в сравнение с 2011-2021 г., който беше 1,9%. Този спад се дължи главно на концентрация на стопанства и повишена механизация. През десетилетието все повече ще се изисква нов набор от умения, за да се произвежда повече с по-малко работници и по-малко въздействие върху околната среда.

Що се отнася до аспектите на околната среда, се прилага настоящата рамка на политиката, като прогнозите се фокусират върху балансите на азота и фосфора. Средният азотен баланс за ЕС не се очаква да се промени съществено през следващото десетилетие, докато фосфорният баланс трябва да се увеличи както общо, така и на хектар. Има някои различия на регионално ниво, за някои региони излишъкът на хранителни вещества намалява, докато в други се увеличава. Повечето увеличения се дължат на по-високи вложени минерални торове, докато в някои случаи се дължи на увеличаване на оборския тор от едър рогат добитък.

Доклaдът „EU AGRICULTURAL OUTLOOK for markets, income and environment 2021 – 2030“ можете да откриете ТУК.

Източник: https://ec.europa.eu/

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!