Проучване „Зелената сделка и ОСП: политически импликации за адаптиране на земеделските практики и за запазване на природните ресурси на ЕС“

В последната седмица на месец ноември 2020 г. бе публукуван окончателният доклад на проучването „Зелената сделка и ОСП: политически импликации за адаптиране на земеделските практики и за запазване на природните ресурси на ЕС“, разработено от INRAE ​​и AgroParisTech за Европейския парламент.

„Зелената сделка“ на Европейския съюз (ЕС), по-специално стратегията „От фермата до трапезата“, стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., както и нейния климатичен компонент, биха могли значително да засегнат европейското земеделие и хранително вкусовата промишленост. Нейните цели са материализирани в количествени такива, свързани с климата, околната среда и здравните аспекти в селското стопанство“, се посочва в публикуваното към доклада реюме.

Проучването предоставя анализ на потенциалните последици върху селското стопанство от Зелената сделка и свързаните с нея стратегии, както и препоръки, насочени към засилване на ролята и приноса на бъдещата ОСП в тази област.

Основни наблюдения в доклада

Съвременните тенденции показват, че постигането на целите на Зелената сделка няма да бъде лесна задача. Емисиите на парникови газове в селското стопанство в ЕС намаляват до 2010 г. и остават стабилни оттогава. Понастоящем са необходими значителни промени в земеделските практики и системи, за да се постигнат допълнителни съществени намаления.

Загубата на биологичното разнообразие се дължи на увеличаването на специализираните и опростени селскостопански системи и селски ландшафт, използващ по-големи парцели земя и широката употреба на химични препарати.

Ерозията на почвата и загубата на хранителни вещества чрез придвижването им към водите и атмосферата достигнаха тревожни нива. С евентуалното изключение на фосфор и антибиотици, миналите тенденции показват, че ще бъде изключително трудно да се постигнат климатичните и екологични цели на Зелената сделка, без съществено отражение на общата селскостопанска политика (ОСП).

Освен това голяма част от европейското население не отговаря на препоръките за хранене, които съответстват на целите на Зелената сделка за храненето и здравето. Необходими са значително по-амбициозни политики в тази област.

Необходимост от координирани действия

Според изследователите, за да се постигнат целите на Зелената сделка, трябва да се приложат три групи от координирани действия. Първо, наложително е да се намалят всички текущи неефективности, които водят до прекомерно използване на вода, торове, пестициди и антибиотици. Иновациите и стимулите в тази област биха били от полза както за околната среда, така и за доходите на фермите. Втори набор от технически и политически действия трябва да благоприятства препроектирането на земеделските системи, да се разчита повече на биологичните цикли и по-малко на външните химични препарати. Трети набор от действия трябва да са насочени към промени в хранителните навици по здравословни, климатични и екологични причини. Хранителната промишленост и индустрията на дребно трябва да улесняват преминаването към акцентиране на различни хранителни навици. Необходими са публични политики, които повишават осведомеността на потребителите за въздействието на избора на храни върху здравето, климата и околната среда, както и модулацията на цените за потребителит, за да могат те да приемат по-здравословни храни и храни на растителна основа.

Заключения и препоръки за политиката

Авторите на доклада изтъкват, че за да се променят тези неблагоприятни текущи тенденции, има спешна нужда от значително укрепване на много технически разпоредби на ОСП; по-специално тези, свързани с изискванията за условноост и еко- мерките и тези за подобряване на управлението на ОСП, по-специално чрез постигането на правно обвързващите цели и подобрването на тяхното изпълнение, отчитане и контрол. Също така е от решаващо значение да се завършат регламентите за ОСП посредством глобална и последователна политика в областта на храните, включително интервенции, фокусирани върху хранителни навици. Според анализаторите, „бюджетът на ОСП предоставя до значителна степен лостов механизъм  за стимулиране на промените“. Те изтъкват факта, че „в продължение на 30 години болезнени реформи фермерите добре доказаха своята приспособимост“.

8 варианта на еко- схеми

Авторите предлагат осем мерки като възможни конкретни варианти на еко-схеми:

• № 1: постоянни пасища – за възнаграждение на земеделските производители, които не орат пасищата и де факто ги превръщат в постоянни пасища.
• № 2: влажни зони и торфища – за възнаграждение на земеделските производители, които управляват / поддържат и възстановяват / създават влажни зони и торфища.
• № 3: сеитбооборот – за възнаграждение на земеделските производители, които включват в сеитбооборота си азотофиксиращи и / или уловящи култури (catch crop).
• № 4: плащания за възнаграждение на по-високо разнообразие на ландшафтни елементи (ландшафтното разнообразие) в земеделските земи.
• № 5: пестициди – за възнаграждение за най-добрите резултати при използването на пестициди за всеки вид култура.
• № 6: антимикробни средства – за възнаграждение за най-добрите резултати при употребата на антимикробни средства.
• № 7: животновъдство – стимули за фермерите да докладват за своите емисии, свързани с азотното торене и стадата от говеда. Те също така предлагат да се премахне обвързаната подкрепа за преживни животни.
• № 8: хуманно отношение към животните – за компенсиране на земеделските производители, които решат да спазват практики над законоустановените такива (ЗИУ).

Ключови области за действие на ЕС

Анализаторите извеждат следните ключови области за действие на ЕС:

1. Климатичното и екологичното измерение на ОСП трябва да се засили.
2. ОСП трябва да бъде разширена в рамките на по-целенасочена и глобална политика в областта на храните.
   

В доклада се посочва, че „Привеждането на ОСП след 2020 г. в съответствие с целите на Зелената сделка изисква значителни промени в предложенията на Комисията от юни 2018 г. за тази политика. Разпоредбите, които са от решаващо значение, включват изисквания за условия, плюс цели, инструменти и бюджети както на еко-схемите в Стълб1, така и на свързаните с климата и околната среда интервенции в Стълб 2.“

Анализаторите посочват няколко нерешени въпроса, чиито решения биха направили националните стратегически планове на ОСП по-съвместими с пътната карта на Зелената сделка. Според тях основните въпроси, свързани с целите на Зелената сделка, са: „първо, техният правен статут трябва да бъде изяснен; второ, начините, по които са изчислени, не са достатъчно подробни и трябва да бъдат по-точно дефинирани; трето, използваните методи за определяне на съответстващите национални цели са неизвестни. Те се отнасят и до ОСП. Понастоящем предложените показатели за ефективност не позволяват да се наблюдава напредъкът към постигане на целите. В по-общ план ОСП не позволява напредъкът да бъде достатъчно наложен, докладван и наблюдаван, нито налага ефективен план за коригиращи действия, ако не се получи напредък“.

Заобикалянето на целите на Зелената сделка с „обичайна работа“ ( „business as usual“) на ОСП „може да се разглежда като краткосрочна победа за по-традиционните селскостопански интереси на някои държави-членки“, смятат авторите, посочвайки „И все пак в дългосрочен план е трудно да се разбере защо данъкоплатците биха приели финансирането на политика, която не осигурява обществените ползи, очаквани от обществото и следователно поставя под въпрос каква е европейската добавена стойност. Осъществяването на ОСП по-съгласувано със Зелената сделка е може би най-добрата гаранция за собствената и устойчивост“.

С пълният текст на доклада от проучването можете да се запознаете ТУК.

С резюмето към доклада можете да се запознаете ТУК.

Източник: www.europarl.europa.eu

ВИЖТЕ ОЩЕ:

• Сериозни последици за ЕС и света прогнозира доклад на USDA, анализиращ прилагането на стратегиите „От фермата до трапезата“ и Биоразнообразие 2030
• Съветът на ЕС и Европейският пармалент постигнаха неформална сделка за финансирането на фермерите през преходния период на ОСП за 2021 и 2022 година
• Стартират тристранните преговори между ЕП, ЕК и Съвета на ЕС за реформата на ОСП след 2020 г. Какво споделиха главните преговарящи в европарламента?
• Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха предварителна сделка относно пакета от NextGeneration EU за програмите за развитие на селските райони през 2021 и 2022
• Евродепутатите от COMAGRI предлагат още през 2021 и 2022 фермерите и селските райони да имат достъп до инструмента за възстановяване NextGeneration EU
• Новини от ноемврийската видеоконферентна среща на министрите на земеделието и рибарството от ЕС
• До 2 декември тече допитване на ЕК по пътната карта за опазването на биологичното разнообразие и целите в новата европейска стратегия
• До 10 декември тече допитване на ЕК по пътната карта за нова стратегия за почвите на ЕС
• До 31 януари 2021 г. тече допитване на ЕК за нелоялни търговски практики във веригата за доставки на селскостопански продукти и храни
• До 2 февруари 2021 тече допитване на ЕК за въздействието на ОСП върху обмена на знания и консултантските дейности