Първата фенокамера в Източна Европа се намира в Института по земеделие в Карнобат. Чрез иновацията може много по-лесно да се следи състоянието на растенията, имайки предвид, че фенологията е отговорна за изследване на възможните вариации и реакции на растението предвид различните фактори на околната среда, опитвайки се да предскаже поведението му преди възможни нови екологични обкръжения.

LogoФенокамерата в Института по земеделие в Карнобат е закупена по проект “ Pheno-Sense“ с цел валидиране на фенология на растителност от сателитни изображения. Проектът е финансиран от Фонд научни изследвания по процедура за предоставяне на национално съфинансиране за участие на български колективи в утвърдени акции по Европейската програма за сътрудничество в областта на научните изследвания и технологии COST, по аction „Optical synergies for spatiotemporal SENsing of Scalable ECOphysiological traits“ (SENSECO).

„Необходими са  поне 2-3 години да се натрупат необходимите данни, за да могат статистически да бъдат обработени и вече, на базата на резултатите да започнат да се дават предложения. „Фенокамерите са инсталирани в мрежа по цял свят и имаме достъп до данните в другите страни, регистрирани в мрежата. Най-ценното е това, че ще видим какви са отклоненията от различните фенокамери, сложени в различни части на Европа и света. Ще можем да преценим дали отклонението е в цял свят или е специфично само за тук и дали проблемът е глобален или регионален“, допълни той.“, Д-р Милен Чанев от Института по земеделие в Карнобат. Според него е важно да се види как промените влияят върху добива, тъй като всеки земеделски производител се стреми към него.

Фенологията е наблюдение на еволюцията на организмите в техния жизнен цикъл. Тоест вариацията на неговите характеристики и жизнения цикъл в зависимост от характеристиките на околната среда, които съществуват по това време. Както климатът, така и почвата и биотичните аспекти са свързани с фенологията на организмите. Изменението на климата сериозно променя фенологията на много живи същества, което го прави по-малко успешни за оцеляване.

Фенокамерите действат точно в тази насока и досущ приличат на уебкамери. Те са инсталирани в мрежа по цял свят и хубавото е, че се правят сравнения на данни на глобално ниво. До момента за цялата Източна Европа не съществуваше такъв тип иновативна техника. Фенокамерите са с три степени – с най-високо качество, средно и най-ниско качество за събиране на данни. В Карнобат се използва фенокамера с най-високо качество, тъй като това има значение при обработката на данните.

Фенокамерата предава снимки към сървъра на всеки час, за да няма пропуски. Тези данни са от съществено значение за правилното земеделско и промишлено планиране. Снимките са и първата стъпка, за да се засекат определените фенологични етапи. Идеята е дошла, тъй като са необходими доста данни, за да се знае точно какво е очертанието на полето и какви са фазите на растенията.

Защо Карнобат? 

 

Институтът в Карнобат е избран за инсталиране на техниката заради много добрите условия за монтаж и хубави климатични данни. На негова територия е възможно да се направят опити, свързани със засушаването и устойчивостта на част от сортовете, които са в института.

 

Български изследователски екип в проекта:

  • Милен Чанев, който работи в Института по Земеделие в Карнобат и е докторант в Института за космически изследвания и технологии към Българска академия на науките (ИКИТ-БАН);
  • пост докторант, гл. ас. д-р Десислава Ганева-Кирякова, която е ръководител на проекта;
  • доц. д-р Лъчезар Филчев и проф. д-р Георги Желев, които са част от ИКИТ-БАН.

 

„Уникалното в проекта е не толкова сложността, а това, че се прави изобщо за първи път в България. Този проект с фенокамерите бих казала,че е малък, защото е само за една година и по него работим 4-5 човека. Само в Западна Европа се използват фенокамери, а в Централна и Южна Европа няма нищо. Карнобат е първият град в цяла Източна Европа с подобна инициатива“, Десислава Ганева – Кирякова, ръководител на проекта.

 

COST: Европейска програма за сътрудничество в областта на научните изследвания и технологии

COST е основана през 1979 г. и представлява междуправителствена рамка за европейско сътрудничество в областта на науката и технологиите, позволяваща координирането на национално финансирани изследвания на европейско ниво. COST допринася за намаляване на фрагментацията в европейските инвестиции в научни изследвания и отваряне на Европейското научноизследователско пространство за сътрудничество в световен мащаб. COST осигурява финансова подкрепа за съвместни дейности като конференции, семинари, краткосрочни научни обмени, летни училища и публикации.

COST е гъвкав, бърз, ефективен и ефикасен инструмент за създаване на мрежа и координиране на национално финансирани изследователски дейности, като обединява добри учени под ясни стратегически насоки и им позволява да изработят идеите си.

COST се основава на мрежи, наречени COST Actions, съсредоточени около изследователски проекти в области, които представляват интерес за поне пет COST страни. COST Actions са 4-годишни международни проекти с партньори от множество страни от ЕС (но някои страни извън ЕС също са разрешени). Всяко COST действие има дефинирани цели и ясни резултати. Те са описани в Меморандум за разбирателство, подписан от участващите COST държави. В момента има над 200 действащи COST Actions.

В COST Actions инициативата идва от учени и технически експерти и от тези, които имат пряк интерес от по-нататъшното международно сътрудничество. Благодарение на този подход „отдолу нагоре“, присъединяването към COST е много лесно.

Източник: www.cost.eu; www.senseco.eu; www.agriacad.bg; karnobat-voice.com

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Абонирай се за нашия бюлетин.

Абонирахте се успешно!