Този извод публикува през април изследователски екип в научната статия „Перспективи на страните от Централна и Източна Европа за научни изследвания и иновации в новата ОСП“ („Perspectives of Central and Eastern European Countries on Research and Innovation in the New CAP“).
Авторите изтъкват предложенията на Комисията относно Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., които позиционират връзката изследвания-иновации-съвети в основен приоритет с цел насърчаване на устойчивия растеж на селскостопанската производителност и развитието на селските райони. Изследователите припомнят, че предложението на ЕК отделя 10 милиарда евро за този приоритет чрез изследователската програма на ЕС „Хоризонт Европа“ и предвижда укрепване на системите за знания и иновации в селското стопанство (AKIS, от английски език Agricultural Knowledge and Innovation Systems), както и обмен на знания чрез Европейското партньорство за иновации (ЕПИ-АГРИ).
Изследователският екип твърди в публикацията, че въпреки очевидните разлики в производителността между фермите в държавите-членки на ЕС от Централна и Източна Европа (ЕС-ЦИЕ) и ЕС-15, по-голямата подкрепа за научни изследвания и иновации не е приоритет за страните от ЕС-ЦИЕ поради структурните различия в техните селскостопански сектори, както и сравнителен недостатък в областта на научните изследвания и иновациите в сравнение с по-развитите страни от ЕС-15.
Изследователите посочват, че други приоритети на политиката за бъдещата ОСП – като увеличаване на размера на бюджета на ОСП, който представлява 365 милиарда евро за финансовия период след 2020 г., външно сближаване и ограничаване на директните плащания – насочват подкрепата за научни изследвания и иновации към вторичен приоритет в ЕС-ЦИЕ. Според учените тази позиция на ЕС-ЦИЕ може да повлияе не само на окончателното споразумение по ОСП, но и на реалното му прилагане.
Базирайки се на досегашният опит, авторите на публикацията установяват, че основната слабост на AKIS и консултантските услуги в района на ЕС-ЦИЕ, е бавният пренос на знания в практика, обременените административни процедури, неефективността при идентифициране на нуждите на земеделските производители и понякога ниското доверие на земеделските производители към съветниците (ЕПИ-АГРИ, 2018).
Според учените, поради тези причини земеделските стопани често имат негативно отношение към по-нататъшно увеличаване на финансирането за научни изследвания и иновации. Изследователите смятат, че ако ефективността на AKIS и нейното интегриране с консултантски услуги – както е предложено в ОСП след 2020 г. – се подобри, за да се улесни по-бързият трансфер на иновативни решения на земеделските производители, тогава политическата подкрепа за повече финансиране за научни изследвания и иновации може да се увеличи в зоната на ЕС –ЦИЕ, особено в страните, където доминират големите ферми.
С публикацията можете да се запознаете ТУК
Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ организира семинара на ЕПИ-АГРИ „Насърчаване на креативността и ученето чрез системаи за селскостопански знания и интерактивни иновации“. Събитието обърна внимание на важността за подобряване на AKIS и изтъкна някои практически примери за промените, настъпващи във връзка с обмена на знания, обучението и иновациите в секторите на селското и горското стопанство, както и развитието на селските райони.
С публикацията на ЕПИ-АГРИ „Agricultural Knowledge and Innovation Systems, Stimulating creativity and learning“ можете да се запознате ТУК
Източник: https://onlinelibrary.wiley.com; https://ec.europa.eu/jrc; https://ec.europa.eu/eip/agriculture
Зареждане ...