Изменението на климата оказва все по-голям натиск върху производството на храни, и може да направи милиони по света подложени на продоволствена несигурност, установява в последния си доклад Междуправителственият комитет по изменение на климата (The Intergovernmental Panel on Climate Change/IPCC), който беше одобрен от 195 правителства от целия свят.
IPCC публикува в кра на февруари месец т.г. последния си доклад относно въздействието, адаптирането и уязвимостта, свързани с изменението на климата. Изготвен от стотици от най-добрите учени в света в областта на климата, докладът потвърждава, че изменението на климата е тук и някои от последиците от него вече са неизбежни. По целия свят климатичната криза излага на риск живота и поминъка — особено за най-уязвимите. „Въздействията и рисковете от изменението на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление. Множество климатични опасности ще възникват едновременно и множество климатични и неклиматични рискове ще си взаимодействат, което води до усложняване на общия риск и каскадни рискове между сектори и региони. Някои отговори на изменението на климата резултират до нови въздействия и рискове.„, се констатира в доклада на IPCC.
IPCC е органът на Обединените нации (ООН) за оценка на науката за изменението на климата. IPCC изготвя редовни оценки на научната основа на изменението на климата, неговите въздействия и бъдещи рискове, както и на възможностите за адаптиране и смекчаване на последиците от него. Тези доклади информират правителствата при разработването на политиката в областта на климата, както и насочват международните преговори на ООН по въпросите на изменението на климата. Те се считат за най-авторитетната оценка на науката за изменението на климата, тъй като тяхното производство включва стотици учени като автори или рецензенти, а констатациите се основават на силата на доказателствата и степента на съгласие във всички налични научни публикации.
Изпълнителният заместник-председател, отговарящ за Европейския зелен пакт, Франс Тимерманс заяви: „Днешният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата потвърждава това, което вече знаем: климатичната криза е над нас. Неговото въздействие върху хората и природата по цялата планета е реално и ще се засили още през следващите десетилетия. Трябва да обърнем внимание на това предупреждение и да засилим действията си, за да станем по-устойчиви на променящия се климат, като същевременно продължим да намаляваме емисиите на парникови газове.“.
Една от основните констатации на доклада е, че предизвиканото от човечеството изменение на климата вече оказва въздействие върху природата и хората по-силно, по-често и в по-широк географски район, отколкото се предполагаше.
- По-голяма площ на земята се изгаря от горски пожари, а тропическите циклони причиняват по-големи щети поради изменението на климата.
- Около половината от изследваните видове са пренасочили местообитанията си към полюсите или към по-голяма надморска височина, а първите изчезвания на видове, предизвикани от изменението на климата, вече са настъпили.
- Влошаването и унищожаването на екосистемите вреди на способността ни да се адаптираме към изменението на климата.
- Изменението на климата вече подкопава продоволствената и водната ни сигурност, селскостопанската производителност и физическото и психичното здраве.
Освен това в доклада се констатира, че тези видове рискове ще се увеличат неумолимо през следващите две десетилетия, но някои рискове могат да бъдат намалени чрез предприемане на мерки за адаптиране към въздействията.
Системите за производство на храни ще трябва да се подготвят по-добре и да се адаптират към въздействието на изменението на климата, се посочва в доклада. Според изследователите изменението на климата вече засяга продоволствената сигурност в уязвими региони като Азия и Африка и забавя растежа на селскостопанската производителност. Освен това докладът установява, че дори малко увеличение на глобалната температура ще доведе до увеличаване на тежестта и честотата на екстремните метеорологични явления. „Суши, наводнения и горещи вълни могат да причинят внезапни загуби при производството на храни, да увеличат цените на храните и да ограничат достъпа до разнообразна и питателна храна“, казва Тошихиро Хасегава, координиращ водещ автор на доклада.
Устойчиви хранителни системи
Тази зима Португалия и Испания преживяха най-тежката суша от 15 години, която доведе до недостиг на вода и наруши селскостопанското производство. Миналата година няколко страни, включително Германия и Белгия, бяха засегнати от обилни валежи и тежки наводнения, които унищожиха реколтата и заредените селскостопански стоки. Говорейки пред законодателите на ЕС относно сушите по време на неотдавнашна пленарна сесия, комисарят по въпросите на равенството Хелена Дали предупреди, че екстремните метеорологични явления като сушите ще стават все по-чести в бъдеще, добавяйки, че националните хранителни системи ще трябва да станат по-устойчиви.
Докладът установи, че опасностите, свързани с климата, могат да засегнат и веригите за доставка на храни, което може да има тежки последици за зависимите от вноса на храни. Пред лицето на тежките прогнозирани последици от изменението на климата е от ключово значение производството на храни да се адаптира, обяснва Хасегава. „Въпреки че има много възможности за адаптиране, които се прилагат в хранителните системи, трябва да се направи много повече, за да се избегнат тежки въздействия от изменението на климата“, казва той, добавяйки, че има много възможности за полезни мерки. Направата на по-устойчиво отглеждане на култури, добитък и рибни видове „има потенциал да осигури множество ползи“, според Хасегава.
Европейската комисия наскоро представи съобщение относно продоволствената сигурност, предназначено да се справи с уязвимостите, произтичащи от изменението на климата и зависимостта от внос, наред с други фактори. Едно от решенията, предложени от документа, беше стартирането на експертна група за наблюдение и предупреждение за предстоящи рискове.
Най-бедните региони са засегнати най-тежко
Милиони хора могат да станат обект на остра продоволствена несигурност, предупреждават изследователите. Най-тежките въздействия върху климата ще бъдат изпитани от „най-бедните хора в света“, установява докладът – като Европа вероятно ще бъде по-малко засегната от другите региони. „Науката е ясна“, казва специалният докладчик на ООН за крайната бедност и правата на човека Оливие де Шутер и добавя „Без сериозен обрат във въглеродните емисии и начина, по който обработваме, е вероятно да видим масови пропадания на реколтата и колапс на хранителната система“, подчертавайки, че хората в бедността ще бъдат „първи и най-силно засегнати от криза, която те не са причинили “.
Задействане на развитие, устойчиво на изменението на климата
„Развитието, устойчиво на климата, е възможно, когато правителствата, гражданското общество и частният сектор правят приобщаващи решения за развитие, които приоритизират намаляването на риска, справедливостта и капитала, и когато процесите на вземане на решения, финансите и действията са интегрирани в различните нива на управление, сектори и времеви рамки. Развитието, устойчиво на климата, се улеснява от международно сътрудничество и от правителства на всички нива, работещи с общности, гражданско общество, образователни органи, научни и други институции, медии, инвеститори и бизнес; и чрез развиване на партньорства с традиционно маргинализирани групи, включително жени, младежи, коренно население, местни общности и етнически малцинства. Тези партньорства са най-ефективни, когато са подкрепени от политическо лидерство, институции, ресурси, включително финанси, както и климатични услуги, информация и инструменти за подкрепа на вземането на решения.„, казва доклада.
Устойчиво на климата развитие за природните и човешките системи
Според изследователи на IPCC „Взаимодействията между променящата се градска форма, експозицията и уязвимостта могат да създадат рискове и загуби, предизвикани от изменението на климата за градовете и селищата. Въпреки това, глобалната тенденция на урбанизация също предлага критична възможност в краткосрочен план за насърчаване на устойчивото на климата развитие. Интегрираното, приобщаващо планиране и инвестиране в ежедневното вземане на решения относно градската инфраструктура, включително социални, екологични и сиви/физически инфраструктури, могат значително да повишат адаптивния капацитет на градските и селските населени места. Справедливите резултати допринасят за множество ползи за здравето и благосъстоянието и екосистемните услуги, включително за коренното население, маргинализираните и уязвими общности. Устойчивото на климата развитие в градските райони също така подпомага адаптивния капацитет в по-селските места чрез поддържане на периградски вериги за доставки на стоки и услуги и финансови потоци. Крайбрежните градове и селища играят особено важна роля за напредването на устойчивото на климата развитие.„
Изследователите правят и прогнози за развитието на здравето на почвата: до 2050 г. голяма част от земните площи може да бъде деградирана, се казва в доклада. Опрашването също ще бъде отслабено, ако повишаването на температурата достигне 2%, докато вредителите и селскостопанските болести ще станат по-широко разпространени. През ноември 2021 г. Комисията представи своята Европейска стратегия за почвите, с която се ангажира да внесе закон за здравето на почвите до 2023 г., който ще даде на почвата същия защитен статут като водата и въздуха.
Източници: https://ec.europa.eu/; www.ipcc.ch; EU Climate Action; www.euractiv.com
ВИЖТЕ ОЩЕ:
- До 16 март тече допитване на ЕК, целящо събиране на мнения за здравето на почвите в контекста на предстоящите нови правни разпоредби
- Въглеродното земеделие в съобщението на ЕК „Устойчиви въглеродни цикли“
- До 2 май тече допитване на ЕК по разработването на правила на ЕС за сертифициране на поглъщането на въглерода
Зареждане ...